Скъпо блогче,

пиша ти, защото навън е пролет, а дърветата Ñ�а нÑ�как тъжни и Ñ�тудени… привели клони Ñ� тежки Ñ�енки в изкрÑ�щата утрин. ДнеÑ� е първиÑ�Ñ‚ ден, в който неÑ� Ñ� нÑ�ма – първиÑ�Ñ‚ ден, в който, макар и едва заÑ�пал, аз Ñ�е будÑ� Ñ�ам – вледенен от миÑ�ълта, че там вече нÑ�ма човек, който да е Ñ�ънувал мен… не и по начина, по който го чувÑ�твах доÑ�ега. Изминали Ñ�а точно 890 дни от денÑ�, в който за първи път Ñ� видÑ�Ñ…… денÑ�Ñ‚, в който Ñ� докоÑ�нах нежно, а Ñ‚Ñ� докоÑ�на Ñ�ърцето ми… 890 дни, в които Ñ�ъм заÑ�пивал Ñ�амо и единÑ�твено защото Ñ� има… и Ñ�ъм Ñ�е Ñ�ъбуждал, защото Ñ�ъм знаел, че на Ñ�утринта Ñ‚Ñ� ще е Ñ� мен. Как заÑ�пах Ñ�нощи?! Как Ñ�е Ñ�ъбудих тази Ñ�утрин…? Прекалено ужаÑ�но е, за да мога да го напиша… прекалено тежко е, за да мога нÑ�кой ден да го прочета и да Ñ�и припомнÑ� този ден… първиÑ�Ñ‚ ден Ñ�лед раздÑ�лата…

Изгубих Ñ�тимула в живота Ñ�и – онази енергиÑ�, коÑ�то ме кара да Ñ�е борÑ�, да давам винаги макÑ�имума от Ñ�ебе Ñ�и… Вчера разбрах, че Ñ�ъм получил шеÑ�тица на един от най-тежките изпити в магиÑ�тратурата ми… единÑ�твената в курÑ�а… ЗамиÑ�лих Ñ�е – „Йей, какво Ñ�илно нещо Ñ�а амбициите на човек!“… а Ñ�ега Ñ�е чудÑ� – от какво да Ñ�е амбицирам? Кой и какво ще бъде в мечтите ми – за кого ще правÑ� вÑ�ичко това?!?! За Ñ�ебе Ñ�и?!?! – абÑ�урд! Ð�ещата в моÑ� живот винаги Ñ�е Ñ�лучват, защото аз Ñ�ъм ги побутнал нанÑ�къде… а Ñ�ега нито ми Ñ�е бута, нито ми Ñ�е дърпа… и така Ñ�ъм Ñ�и добре, на дъното…

Пиша вÑ�ичко това, защото не иÑ�кам да го забравÑ�… иÑ�кам в детайли да Ñ�и Ñ�помнÑ�м вÑ�еки един миг от тази чаÑ�Ñ‚ от живота Ñ�и – не иÑ�кам да забравÑ� болката, не иÑ�кам да забравÑ� и любовта… не иÑ�кам да забравÑ� уÑ�ещането да бъда Ñ� неÑ�. Легнах Ñ�и едва към 4:30 през нощта… не знам колко време не можех да заÑ�пÑ�… пих нÑ�какви лекарÑ�тва, за да Ñ�е уÑ�покоÑ� и поговорих Ñ� майка ми – Ñ‚Ñ� винаги е намирала Ñ�или да ме подкрепÑ� в такъв момент… както и ИлиÑ�… Без Ñ‚Ñ�Ñ… нÑ�маше да изкарам вчерашната нощ – те Ñ�а моÑ�та Ñ�ила Ñ�ега. Ð�ощта мина Ñ� кошмари – вÑ�ички Ñ�вързани Ñ� неÑ�… и малко преди да Ñ�е Ñ�ъбудÑ�, аз Ñ�ънувах едно име – Ñ�ънувах как Ñ‚Ñ� ми казва през Ñ�ълзи едно име… помнÑ� как не можех да го чуÑ�… как Ñ�е наложи да го повтори толкова много пъти, а при вÑ�еки звук, Ñ�Ñ�каш Ñ�ърцето ми Ñ�пираше. „Ð�нкала“ или „Уркалад“ – не знам… забравих го, защото Ñ�е Ñ�ъбудих ужаÑ�ен и Ñ�и повтарÑ�Ñ… Ñ�амо едно – момчето Ñ� китарата, момчето Ñ� китарата… Кой е той?! Дали наиÑ�тина Ñ�ъщеÑ�твува?!?! Ð�е знам дали иÑ�кам да разбирам – и Ñ�ега ми е доÑ�татъчно тежко… и без да знам иÑ�тината ме боли.

И така, ето ме тук – Ñ�лед 890 дни, в които вÑ�Ñ�ка Ñ�утрин Ñ�и Ñ‚ÑŠÑ€Ñ�ех повод да закъÑ�неÑ� за работа… вÑ�Ñ�ка Ñ�утрин Ñ�е промъквах тайно в леглото при неÑ�, завивах и Ñ� Ñ�е гушвах… вÑ�Ñ�ка Ñ�утрин, в коÑ�то Ñ�и казвах „Какво по-важно може да има от още една Ñ�екунда, в коÑ�то да Ñ� гушкам!“… Ñ�утрини, в които Ñ�ъм Ñ�е прозÑ�вал тежко и Ñ�ъм Ñ�тавал Ñ� неухота… Ñ�лед вÑ�ичкото това време дойде и този ден – първиÑ�Ñ‚ ден, в който Ñ�е Ñ�ъбудих толкова Ñ�амотен – Ñ�утринта, в коÑ�то Ñ�е Ñ�ъбудих от един кошмар… без прозÑ�ване, без недоÑ�пиване – проÑ�то Ñ�танах и Ñ�еднах да пиша… Ñ�амо за това намирам Ñ�или в момента.

СпомнÑ�м Ñ�и как докато бÑ�хме заедно Ñ‚Ñ� вÑ�е ме питаше защо не пиша за неÑ�… защо не пиша Ñ�тихотворениÑ�, както Ñ�ъм правил преди… защо не е моÑ�та муза… – ами защото аз пиша Ñ�амо, когато ме боли. И ето – от днеÑ� може да Ñ�е гордее, защото за една нощ напиÑ�ах повече, отколкото Ñ�ъм изпиÑ�ал през поÑ�ледните нÑ�колко години. ПиÑ�ах, но не Ñ� маÑ�тилница, а Ñ�ÑŠÑ� Ñ�воето Ñ�ърце… пиÑ�ах не за любовта, а за това как животът може да бъде обвит в болка.

ДнеÑ� ще Ñ�е видÑ� Ñ� Дани – имам нужда от приÑ�тел като него… имам нужда да бъда Ñ� нÑ�кого, който да ме пази от Ñ�амиÑ� Ñ�ебе Ñ�и! Страхувам Ñ�е да оÑ�тавам Ñ�ам, но не както преди… преди Ñ�е боÑ�Ñ… от този ден – този, който започна тази Ñ�утрин. Сега вече от него нÑ�ма как да ме е Ñ�трах – той е моÑ�Ñ‚ живот занапред… Ñ�ега Ñ�е Ñ�трахувам от Ñ�амотата, в коÑ�то оÑ�тавам лице в лице Ñ� болката, защото Ñ‚Ñ� може да убие… да ме убие физичеÑ�ки, в иÑ�тинÑ�киÑ� Ñ�миÑ�ъл на думата Ñ�мърт… така, както уби мечтите, както уби любовта и нежноÑ�тта… Знам, че аз Ñ�ъм Ñ�ледващата Ñ�тъпка… и имам нужда от закрила.