…хубавиÑ�Ñ‚ ден бързо намери Ñ�воÑ� грозен край. Тази нощ не можах да заÑ�пÑ� – бÑ�Ñ… Ñ�гушен Ñ� чаÑ�ове в нейна нощница, коÑ�то вече дори не е пропита Ñ� нейниÑ� аромат – пропита Ñ� моите Ñ�ълзи… Така Ñ�илно Ñ� бÑ�Ñ… притиÑ�нал към Ñ�ебе Ñ�и – Ñ�Ñ�каш иÑ�ках да почувÑ�твам неÑ�, Ñ�Ñ�каш Ñ‚ÑŠÑ€Ñ�ех капчица любов от една нощница… от едно парче плат… СпомнÑ�м Ñ�и кога й Ñ� подарих… Ñ�помнÑ�м Ñ�и колко Ñ�екÑ�и изглеждаше Ñ� неÑ�, а Ñ‚Ñ� дори не Ñ� хареÑ�ваше – не обичаше да Ñ� облича. Винаги, когато дълго време не Ñ�е бÑ�хме виждали, аз Ñ� карах да Ñ� облича… ГоÑ�поди, колко иÑ�кам отново да Ñ� видÑ� Ñ� тази нощница… ТÑ� не знае, но от меÑ�еци наÑ�ам аз заÑ�пивам Ñ� неÑ� – нощницата е винаги на възглавницата ми, аз проÑ�то Ñ�и мушкам муцуната в неÑ� и Ñ�и предÑ�тавÑ�м, че Ñ‚Ñ� е до мен… Сега иÑ�ках да направÑ� Ñ�ъщото, но не беше!

Ð�е беше, защото в мига, в който Ñ�е унаÑ�Ñ�Ñ…, Ñ�лед толкова много Ñ�ълзи… тогава Ñ�е повтарÑ�ше един и Ñ�ъщи кошмар, от който Ñ�е будех Ñ� ужаÑ�! Сънувах как е рано Ñ�утринта, Ñ�Ñ�каш Ñ�ънувах утре… беше Ñ�коро Ñ�лед като Ñ‚Ñ� ме напуÑ�на и аз иÑ�ках да Ñ� видÑ� – качих Ñ�е на колата и вмеÑ�то към работа, аз тръгнах към нейната квартира. СпрÑ�Ñ… и бързо Ñ�е качих горе… звъннах – никой не ми отвори… позвъних пак – никой. Тогава натиÑ�нах дръжката и вратата Ñ�е отвори… ТÑ� беше там – в коридор, Ñ�ÑŠÑ� Ñ�ъщата тази нощница… Гледаше ме изплашено и не знаеше какво Ñ�е Ñ�лучва… Ð�з Ñ�е доближих и Ñ� целунах – целунах Ñ� така, както не е бÑ�Ñ… целувал от първата ни нощ на 21 Ñ�ептември 2006г. на хижа ПланинарÑ�ка пеÑ�ен… целунах Ñ� Ñ� вÑ�ичката любов в Ñ�ърцето Ñ�и и вÑ�ичката болка от изминалите два дни… целунах Ñ� Ñ�Ñ�каш знаех, че това е поÑ�ледната ни целувка… поÑ�ле отÑ�тъпих назад и извадих от джоба Ñ�и пиÑ�толет… За бога, Ñ‚Ñ€Ñ�бва да Ñ�пра да гледам филми… извадих пиÑ�толет от джоба Ñ�и и Ñ�и помиÑ�лих – „Това е поÑ�ледниÑ�Ñ‚ миг, в който мога да Ñ�ъм щаÑ�тлив… поÑ�ледниÑ�Ñ‚ миг, в който ще мога да Ñ� целуна… поÑ�ледниÑ�Ñ‚ миг, в който Ñ� виждам – така краÑ�ива, така Ñ�ъвършена… ТрÑ�бва да запазÑ� този миг завинаги! Животът ми Ñ‚Ñ€Ñ�бва да е белÑ�зан Ñ� този миг… Този миг Ñ‚Ñ€Ñ�бва да е поÑ�ледниÑ�Ñ‚, за да го отнеÑ�а в Ñ�помена Ñ�и дори и отвъд! Защото е Ñ�ъвършен като неÑ�!“… наÑ�очих пиÑ�толета към гърдите Ñ�и и Ñ�трелÑ�Ñ…. Паднах на земÑ�та, но вÑ�е още не Ñ�е будех от кошмара… уÑ�ещах как дишам дълбоко, как гърдите ме Ñ�виват… и миг преди в Ñ�ънÑ� Ñ�и да умра… миг преди да Ñ�е Ñ�ъбудÑ�, зад неÑ� Ñ�е поÑ�ви Ñ�илует… Ñ�Ñ�нка на друг мъж, в коÑ�то Ñ‚Ñ� Ñ�е Ñ�гуши и заплака!!! Божичко… това бе друг човек – нÑ�кой, когото Ñ‚Ñ� прегърна по начина, по който прегръщаше мен… Ñ�ълзите и не бÑ�ха от любов – бÑ�ха от Ñ�ъжаление… ТÑ� ме Ñ�ъжалÑ�ваше – виждаше как умирам, как Ñ�и отнемам живота, за да Ñ� запазÑ� завинаги… и единÑ�твеното, което ми даде, беше Ñ�ъжаление.

Събудих Ñ�е и пред очите ми беше Ñ‚Ñ� – Ñ�поменът за този миг Ñ�е беше запечатал, но не така, както очаквах! Беше Ñ�е запечатало не Ñ�ъвършенÑ�твото на мига, а ужаÑ�ÑŠÑ‚ на нейното Ñ�ъжаление и Ñ�гушеното й нежно Ñ‚Ñ�ло в онзи Ñ�транен и непознат мъжки Ñ�илует… Сетне, уÑ�пÑ�Ñ… да заÑ�пÑ� втори път… и отново Ñ�ъщиÑ�Ñ‚ Ñ�ън – отново Ñ�ъщата картина и отново Ñ�е пробудих в този кошмар.

Сега ме е Ñ�трах да заÑ�пивам… наÑ�ред нощта е, а аз Ñ�е боÑ� да не заÑ�пÑ�… БоÑ� Ñ�е, защото този Ñ�ън е прекалено реален… БоÑ� Ñ�е, защото може да изгубÑ� предÑ�тава за реалноÑ�Ñ‚ и Ñ�ън и да го направÑ� наиÑ�тина… БоÑ� Ñ�е от Ñ�ебе Ñ�и – боÑ� Ñ�е какво ми причинÑ�ва вÑ�ичко това. Сгушен в тази Ñ�инÑ� кадифена нощница, аз Ñ‚ÑŠÑ€Ñ�Ñ� отговори, а кошмарите ми поÑ�тавÑ�м Ñ�амо още и още въпроÑ�и… СÑ�каш вÑ�ичко е Ñ‚Ñ�, а Ñ‚Ñ� е нищо повече от илюзиÑ� за мен… илюзиÑ�, коÑ�то не мога да докоÑ�на… коÑ�то не може да ми проÑ�ти… но коÑ�то ме кара да Ñ�традам и да Ñ�е наранÑ�вам.

Дали кошмарите ще Ñ�прат нÑ�кога…? Ð�е знам, но дълбоко в Ñ�ебе Ñ�и уÑ�ещам, че вÑ�еки подобен кошмар ме доближава вÑ�е повече и повече до неÑ�… макар да знам, че в този момент Ñ‚Ñ� навÑ�рно не е в кошмар, а е в началото на един нов Ñ�ън на Ñ�воÑ� живот – в началото на Ñ�вой бленуван Ñ�ън, който Ñ� подтикна да ми подари този живот…