Пиян, за кой ли път убийствено пиян,
в съня за тебе плача пак.
Пиян, живота ми без теб е пропилян,
как можах да съм такъв глупак.

Преди не можех да съм дълго да съм с една,
лъжех те безбожно ден по ден.
Сега не ща да видя повече жена,
щом не може ти да си до мен.

И пак в чашата се давя всяка нощ
и проклинам този свят,
боли и болката ме реже като нож
и не виждам край на този ад.

Кой сега до теб заспива,
кой целува устните ти?
Колко ли ми се присмива,
щом допуснах да си тръгнеш ти?

Кой сега до теб заспива?
Трябваше това да съм аз,
трябваше да си щатслива,
как съсипах всичко между нас?