Времето Ñ�и тече, а за мен Ñ�Ñ�каш нищо не Ñ�е променÑ�… Болката не изчезва – Ñ‚Ñ� проÑ�то потъва вÑ�е по-дълбоко. ЕдинÑ�твеното, което преоткрих през поÑ�ледните 48 чаÑ�а е колко много приÑ�тели имам! Колко много хора, които бÑ�ха до мен – помогнаха ми, дадоха ми Ñ�или. Ð’ тежките мигове човек преоткрива толкова много… откриваш нови неща, които доÑ�ега не Ñ�и виждал… откриваш толкова много Ñ�вои грешки… намираш начина да покажеш любовта Ñ�и към хората, които винаги Ñ�а били до теб…
При равни други уÑ�ловиÑ� Ñ� пълна Ñ�ила можех да нарека този ден „Съвършен!“… ако Ñ‚Ñ� беше до мен, щÑ�Ñ… да запомнÑ� този ден като един от най-хубавите в живота Ñ�и… толкова много подкрепа, толкова много иÑ�креноÑ�Ñ‚, приÑ�телÑ�тво и… БлагодарÑ� на вÑ�ички! ДнеÑ� Ñ�и върнах чаÑ�тица от живота – малка капка Ñ�ила да продължа напред… напред, макар и винаги затаил дъх, при Ñ�помена за неÑ� – Ñ�помен, който Ñ�топлÑ� Ñ�ърцето ми Ñ� вÑ�ички Ñ�или.

Ð�Ñ�кой ме попита днеÑ� дали ще мога да проÑ�Ñ‚Ñ�… – но какво?! Защо Ñ‚Ñ€Ñ�бва да има прошка, щом нÑ�ма вина?! Ð�има в любовта може да има виновни? Ð�има в любовта може да има грешки?! – за мен не… Когато обичаш, вÑ�ичко е правилно – вÑ�Ñ�ка дума е иÑ�тина, вÑ�Ñ�ко дейÑ�твие е вÑ�рно! Дори когато другиÑ�Ñ‚ те напуÑ�не… Дори тогава, нÑ�ма виновни – нÑ�ма грешка… това е чаÑ�Ñ‚ от Ñ�ъщата тази любов – чаÑ�тта, в коÑ�то Ñ‚Ñ€Ñ�бва да приемеш решениÑ�та на другиÑ�, да приемеш Ñ�тореното и… и да дадеш Ñ�вобода.

ДнеÑ� беше прекраÑ�ен ден, защото никой не видÑ� Ñ�ълзите ми… не защото ги нÑ�маше, а защото уÑ�пÑ�Ñ… да ги Ñ�криÑ� – Ñ�крих ги, защото не иÑ�кам и другите да ги боли от моÑ� живот… Той е мой и винаги върви в комплект Ñ� емоциите, любовта, прекраÑ�ните Ñ�помени, мигове… и за Ñ�ъжаление – Ñ� болката. Ð�икой не е длъжен да Ñ� Ñ�поделÑ� и изживÑ�ва заради мен – приÑ�телите ми не заÑ�лужават да ме виждат Ñ�ъкрушен – те имат нужда от Ñ�тариÑ� уÑ�михнат и винаги заÑ�мÑ�н СтилÑ�н – доÑ�адниÑ�Ñ‚ Стики… вечно мрънкащата малка Баба – те имат нужда да виждат мен, защото аз Ñ�ъм това! Проблемен, влюбен, объркан, емоционален, приказлив… не и разплакан… И ако Ñ�ълзите по нÑ�какъв повод Ñ�а Ñ�танали чаÑ�Ñ‚ от живота ми – то те ще оÑ�танат Ñ�амо и единÑ�твено за мен! Ð�Ñ�ма да натрапвам другите Ñ� Ñ‚Ñ�Ñ…, но и нÑ�ма да Ñ�е отрека от Ñ‚Ñ�Ñ…… защото вÑ�Ñ�ка горчива Ñ�ълза е един краÑ�ив Ñ�помен за неÑ�, за животът ми Ñ� неÑ�… болезнен, но вÑ�е пак краÑ�ив… убиващ ме, но Ñ�ъщо така напомнÑ�щ ми за какво Ñ�ъм живÑ�л – за кого Ñ�ъм Ñ�тавал вÑ�Ñ�ка Ñ�утрин и защо Ñ�ъм продължавал напред.

Втори ден, а неÑ� вÑ�е така Ñ� нÑ�ма – втори ден, а Ñ‚Ñ� нито Ñ�е обажда, нито… нито нищо – Ñ�Ñ�каш е изчезнала… Ñ�Ñ�каш никога не е Ñ�ъщеÑ�твувала. Ð�е мога да Ñ� заменÑ� Ñ� нищо и Ñ� никого… не мога да забравÑ� нежниÑ�Ñ‚ и допир, топлите целувки… не мога да забравÑ� начинът, по който ме обичаше – затова ще запазÑ� тези Ñ�ълзи. Ще запазÑ� болката и ще натоварвам Ñ� неÑ� Ñ�ърцето Ñ�и доколкото може то да Ñ� понеÑ�е! Ще Ñ�и го причинÑ�вам, защото, както казах… аз Ñ�ъм Ñ�ъщиÑ�Ñ‚ Ñ�тар СтилÑ�н – онзи, който прави понÑ�кога и най-големите глупоÑ�ти, Ñ�амо защото вÑ�рва в Ñ‚Ñ�Ñ…… Ð� аз вÑ�рвам в тази любов – вÑ�рвам, както никога не Ñ�ъм вÑ�рвал преди в каквото и да било.

Ð�Ñ�кой ме попита защо Ñ�ъм бил пиÑ�ал вÑ�ичко това тук – дали иÑ�кам да Ñ�е направÑ� на интереÑ�ен или ми хареÑ�ва да натÑ�квам на другите колко Ñ�ъм наранен и да очаквам Ñ�ъчувÑ�твие – не, напротив! От никого нищо не очаквам – правÑ� го за Ñ�ебе Ñ�и… иÑ�кам да запечатам Ñ�помена от вÑ�еки един миг, от тези дни! ИÑ�кам да мога винаги да Ñ�е върна към този момент, защото имам нужда да го запомнÑ� – имам нужда и Ñ�лед време да почувÑ�твам Ñ�ъщите тези емоции, за да не забравÑ� никога неÑ�.