Типове служители в уеб фирмите или класификация на лудостта
Публикувано в: Без-разборни
18
ное
2008
Днес на обедната почивка в офиса се заприказвахме с колегите кой какъв е и за това, че има определени характери – определени типове хора. И в момент на просветление и муза, успях да синтезирам няколко… категорично не са всичките, но се посмяхме искрено и реших да ги публикувам. Според това, което написах, в уеб фирмите има няколко типа служители, погледнато през призмата на поведението като социални индивиди и работници:
- „Работи ми се, ама нито знам как, нито какво, нито защо“ – този тип хора са способни на много неща, умея да се справят с поставени задачи, но в 90% от случаите не знаят с какво точно да се заемат. Те лентяйстват не по свое желание, а по стечение на обстоятелствата, които често са плод на несъобразителност и липса на опит.
- „Човекът-фирма“ – тоталните разгромители на реда и логиката на работния процес… те са гурута в своята област, често и в други дори. Работят на максималния си капацитет, при това по такъв начин, че в очите на другите дори изглежда повече. Те са себични, социопати, често агресивни в общуването си, тъй като се придържат към строго изграден модел, който им помага да постигат своите резултати. Често този тип хора действат по-скоро демотивиращо за останалите, тъй като критериите на работното място се увеличават.
- „Дойдох да видя какво правите“ – този тип хора не възприемат работното място като реалност. За тях това е обстановка от приятели, в която идват да изпият по едно кафе, да си видят пощата и да си поговорят с някой. Тези хора нито желаят да се учат, нито желаят да работят. Често пъти са добри професионалисти, които са се пренаситили и се носят по течението. Справят се със своите задачи качествено, но не и ефективно – работят бавно, незаинтересовано и някак между другото.
- „Мене жокер ми не требе“ – това са полу-божества, полу-служители. Изживяват се като Шива – могат всичко, правят всичко, никого не питат и като крайна цел имат да се похвалят. За тях нарцисизмът и самоизтъкването са единствени стимули в работен план. Подобни хора могат да бъдат изключително полезни и креативни, дори са склонни да работят срещу скромно заплащане. За тях предизвикателството е мост към похвалата и натриването на носа на другите. Не обичат да работят в екип с хора от типа човек-фирма.
- „Не стана ли вече 5 часа?“ – това са млади служители, обикновено с по-малко опит и ниска квалификация. Те са на прага, когато са изгубили първоначалния си ентусиазъм и тъй като нито могат да работят, нито вече им се иска, те просто очакват края на работния ден. Склонни са да помагат на колегите си в изключително важни дейности като приготвяне на кафе, масаж, изхвърляне на боклука, покупка на канцеларски материали – само и само да не са си пред компютъра.
- „Не съм тостер, колкото и да приличам на машина“ – темерути, асоциални типове… тотално игнориращи комуникацията. Те са вглъбени в своите задачи. За тях единственото важно е да получават задачи и работа, които да изпълняват… работят тихо, без въпроси… не обичат критика и съвети. Наподобяват машини, които са изрядни и точни във всичко – идват нареме, тръгват си първи и всяко действие при тях е пряко обвързано с изграден прицип, навик или логика.
- „13-тият смърф“ – това са личности, които никога от нищо не са доволни. Те идват на работното си място в търсене на проблем, недостатък или криза, при които да се възмутят и недоволстват. Мрънкането им е заложено подсъзнателно… извършването на работа за тях е процес, при който неизбежно допускаш грешки, за които да се оплачеш или в който да откриеш грешките на другите, за да им ги покажеш.
- „Аз съм над тези неща!“ – обикновено малко по-възрастни и олегнали личности. Това са хора, които са работили или си мислят, че са работили достатъчно, че да си спестяват „дребните“ детайли. Те работят повърхностно, често пъти пречат и най-много обичат да си подремват на работното място.
- „Аз съм Чък Норис“ – това са хора, за които каквото и да си помислиш, то не е така… те играят театър – за тях животът е поредната роля, в която се изживяват като всичко, което не са. Ако си мислите, че те работят – значи те не го правят… ако ви изглежда мързелив, то значи тайно бачка по нещо. Опасни са, тъй като не подлежат на почти никакъв контрол.
- „Няма проблем!“ – идеалните шефове. Това са хора, които изпитват хроничната нужда да помагат, да съветват, организират и преустройват. Те винаги се стремят към някакъв свой идеал, фикция за перфекционизъм, изкривен през тяхната лична призма. Обичат да се обучават, да гледат от другите, да прилагат нови модели, да бъдат различни, но ефективни. Често жертват личният си живот в името на фирмата.
- „Ако знаеш какъв виц прочетох“ или „Хората-facebook“ – хора, които са способни от 8 часов работен ден да прекарат 9 часа онлайн по социални и забавни сайтове… те четат блогове, форуми, пишат писма, изпращат СМС-и и най-много обичат да споделят новооткрити бисери от Интернет. Рискови са, тъй като рядко работят ефективно, но категорично нарушават работните процеси на своите колеги.
- „Да, но аз на твое място бих…“ – личности, които започват деня си с хороскоп, плюят през рамо и не идват на работа, ако видят пътем черна котка. За тях суеверията и екстраординарното са върховният мениджър, който ги ръководи в работата. Обичат да казват на другите как да направят нещата, базирайки съветите си не на опит или ефективност, а на предчувствие, усет, очакване…
- „Толкова съм нормален, че напускам!“ – идеалните служители. Баланс между общителност, работливост, изпълнителност и отговорност. Най-често този тип хора си сменят постоянно работата, тъй като им се налага да работят с един от останалите типове хора, което не им позволява да балансират и да работят в най-чистия смисъл на тази дума. Имат хронична ненавист към идиоти.
6 коментара за "Типове служители в уеб фирмите или класификация на лудостта"
æren
На 18 ноември 2008г. в 16:05 часа
Точно 13 типа. Браво! :D Като започна сериозна работа един ден и се задържа за повечко ще разпечатам това на колегите =)
Стилян Горанов - Estilian
На 18 ноември 2008г. в 16:14 часа
От сега мога да ти кажа в коя графа ще влезеш, щом не си попадал в такава среда – ти си перфектният представител на тринайстия тип ;)
Петьо
На 18 ноември 2008г. в 23:49 часа
Малко повърхностно си го ударил, ама айде веселбата да става. Всичко е комбинация от това какво искаш и колко можеш… Surprisingly, много хора се стремят да реализират личните си стремежи посредством работата. Така че – преспокойно могат тия идеи да се изнесат отвъд плоскостта на работната среда :).
Maria
На 12 декември 2008г. в 11:51 часа
Аз явно съм 13 в 1, но сега точно в този момент – “Ако знаеш какъв виц прочетох” :)))
Радостина
На 11 февруари 2009г. в 22:37 часа
Стилян, поздравления за великите мисли, които си споделил:)
не чета блогове, статии още по-малко, но твоята ме грабна, за кеото заслужаваш похвала:) дерзай:)
Стилян Горанов - Estilian
На 17 февруари 2009г. в 18:22 часа
Хех, благодаря ти… сега отново се зачетох в това, което съм писал, защото преди броени дни имах сблъсък с подобна фирма, но този път не като служител, а като клиент… ТРАГЕДИЯ :)