Официалният блог за мрънкане на Стилян Горанов – Estilian
Публикувано в: Традицията повелява
22 мар 2008Мина се не мина време и ето че дойде пролет… макар все още да вали сняг и щъркелите да са в ранен заговор да не се появяват, за да могат мартениците да ми клеясат по ръката ми, дойде време и за традиционното национално събиране на фантастите. За тези, които не знаят, това е компанията, в която се запзнахме с Нат преди има-няма година и половина. Макар традицията в последно време беше все на Витоша да се срещаме, „таз гадина“ се събрахме в Плевен – ей тъй на, за разнообразие и за кеф на плевенчани в компанията, които хич не са малко.
Организатор тази година беше Нат, което обяснява и местоположението на срещата. Тя се зае, по стара традиция, близо два месеца предварително с резервация, организация и т.н. неща, които с несериозна компания като нашата никога не помагат. Защо ли? – ами защото до последно заявката беше за по-малко от 20 човека, а в крайна сметка бяхме повече от 25 :) Но както и да е. Събрахме се в един туристически дом над парк Кайлъка в дните от петък до неделя – 14, 15 и 16 март 2008г. Ние с нея пътувахме в късния следобед с кола от София, заедно с двама приятели. Пътуването мина гладко, ако пропуснем колоната от камиони за Русе, които трябваше да изпреварвам – за късмет, този път не бях с бялото японско чудо на автомобилостроенето с колата на майка ми. Стигнахме сравнително бързо и дори се наложи да изчакаме тези, които пъруваха с влак и автобус. Там драмата беше абсолютна, защото един беше си изпуснал влака, втори се беше объркал, трети не знам какво… и веригата доста се разкъса, а Яни (FeaR) дори не успя да дойде.
С пристигането имахме малко разправия с един невероятно „любезен“ рецепционист, който не искаше да ни даде заседателната зала за през нощта. Въпреки обещанията да му платим двойно, да не пием, да не дишаме дори вътре, той не склони – в крайна сметка сменихме една от четворните стаи с апартамент, който беше на същата цена и в който, в резултат, се провеждаха вечерните мафии.
Първата вечер премина предимно в ресторанта на хотелчето, където надуха народни песни, чалга и хитове от младините на най-старите от нас… това при мен като резултат доведе до поглъщането на неприлично количество ракия, а по-късно и домашно вино. Имах невероятно количество енергия в себе си, предимно за танцуване, което не се реализира, тъй като другите гости в хотела бяха студенти от специалност хореография… Това не ме спря да танцувам, но изглеждах нелепо. Танците дори доведоха до малка пиянска драма между нетрезвата ми глупост и нежеланието на Нат да се набива като мен в очите на всички… но да речем, че там всичко вече е забравено. След ресторанта имаше и мафии, като аз участвах само в първата и играх роля „мечка“ – демек изтеглих, че съм цивилка и още първата нощ заспах… към третата нощ бях брутално убит за изработването на меча кожа на стената на убийците… нататък не помня вечерта, но доколкото разбирам сме легнали да спим.
Съботата при всички положения беше по-плодотворна. Цялата компания се засили към Панорамата (б.а. въпреки, че след като повечето разбраха, че ресторантът се казва „Плевенска Панорама“, настояваха предимно нея да разглеждат), докато ние с Нат слязохме към майка й и баща й. Това се оказа доста трудно за моята неизтрезняла цялост… което ми напомня за двучасочия душ, който си взех от 8:00 сутринта и при който заспах в банята, но!!! както и да е. Докато бяхме на гости хапнахме много вкусно печено пиле, което изживя своята слава със снимки преди изяждането. В общи линии към компанията се върнахме привечер, вечеряхме отново в ресторанчето, но далеч по-тихо, без танци и песни… и се оттеглихме за мафия. Компанията, благодарение на Нат, се разцепи на две – едните пяха и свириха на китара в една стая, а другите играхме мафия… Всъщност аз и Яни пяхме и играхме, но това е кошмар, който малцина искат да си спомнят.
Мафиите - традиционно любимата част от събиранията на тази компания… за онези, които не знаят какво е играта Мафия, могат да прочетат тук. Този път бяха особено запомнящи се, предимно за мен. За първи път в живота ми се пада ролята полицай, при това цели два пъти, при които аз се отчетох подобаващо, особено втория път… успях да приключа играта някъде на 4-5 ден. Игрите бяха тежки, особено имайки предвид изпечените играчи, които се включиха в разиграванията. Всичко продължи до към 4-5 през нощта, след което покорно се оттеглихме за сън.
Неделята беше прощален ден… след ставането ни към 11:30 се изтеглихме към центъра на Плевен, където хапнахме, посмяхме се и заминахме за София. Каква е равносметката за това събиране? – аз лично съм доволен. Преди всичко защото успях да видя много хора, които бях забравил от много много време. Имаше много положителни емоции, много смях и много добро настроение. Всички с нетърпение чакаме следващото – тринайсто национално събиране за есента.
Пак по традиция в края на темата – ето и галерия с моите снимки от събирането. Скоро очаквам и линк, за да кача снимките и на другите.
Нищо повече от просто един човек и нещо повече индивид... Истината е, че не това е мястото, на което мога да говоря за себе си - тук моите думи говорят за живота ми. За желаещите да научат повече за мен, могат да посетят сайтът ми: www.Estilian.com.