Идват празници, идва края на годината и аромата на сняг и зима вече се носи във въздуха. Единственият недостатък на този период от годината е една навързана верига: празник -> подарък -> покупки -> пари -> ??? Всъщност, умните хора са измислили как да компенсират неизвестното в края на веригата и да намерят решение на недостига на пари, като дават една допълнителна заплата на своите любими служители, които по цяла година работят като мравки, или пък им дава премии, или пък каквото и да било друго…
Всичко това щеше да бъде прекрасно, ако беше и реалност… всъщност май за повечето хора 13-тата заплата си е сгрешила една от буквите и сега е 13-тата заплаха - дали няма да бъдат извикани на работа в иначе неработните дни между Коледа и Нова година и няма да видят кьорава стотинка по повод празниците. Тъкмо си казваш: “Какво пък… пари така или иначе никога няма достатъчно!” и добрият Дядо Коледа в ролята на белобрадия шеф ти съобщава трогателната новина.
Като цяло ролята на тринайстата заплата е ясна - хората заслужават премия за свършената работа през годината и най-подходящият момент от годината, в който да получат финансовото изражение на това “евала”, е именно последният месец от годината. Но каква е идеята и концептуалната същност на тринайстата заплаха?
- Не забравяш любимите лица на хора от твоята фирма дори и в почивните дни;
- Ходейки по студените улици към работа виждаш как всички останали са си вкъщи на топло около елхата и мисълта за весели празници те стопля и зарежда с ентусиазъм, които да използваш като кюмюр в пещ докато бачкаш - тоест за енергия;
- Колкото и лошо да ти започне следващата година, тя няма да е по-лоша от края на миналата, а дори и да е - тя също ще свърши с 13-та заплаха;
- 13-тата заплаха само по себе си крие фаталност и изненадата, че не знаеш колко ще е заплашителна. Тя може да варира от неплащане на заплата, екстра работа, смяна на работното място и прочие фатални неща, които са надвиснали над всеки служител;
- Стресът стимулира и подобрява концентрацията върху съдбоносни теми в съзнанието, като “Как да го убия?”, “Този компютър достатъчно тежък ли е?” или пък “Ако му се обадя в 3:00 през нощта дали ще го събудя?”;
- Веднъж получил благодатната 13-та заплаха, занапред винаги ще бъдеш потенциална жертва за нови и нови заплахи, заплашващи предимно психическото ти здраве;
- Винаги те успокоява мисълта, че шефовете не са заплашени, а само заплашват;
- Каквото и да очакваш да ти се случи, то ще ти се случи друго, далеч по-лошо;
- Ако някой не получи 13-та заплаха, то той обезателно ще се окаже роднина/протеже/приятел на шефа и той по случайна грешка ще получи 13-та заплата…
- Дори и да се опиташ да забравиш 13-тата заплаха, другите 12 заплахи през годината винаги ще ти напомнят за нея;
- Очакването 13-тата заплаха да се случи е обратнопропорционално на вероятността да я има - тоест, колкото повече си подготвен, толкова по-малко вероятно е да се реализира. Така ако си готов - ще останеш само със страха от 13-тата заплаха.
С две думи - не обръщайте внимание на тези неща, защото колкото по-лично го приемате, толкова по-зле ще стават нещата за вас! Радвайте се на празниците и на близките си, пък парите - майната им! Със или без 13-та заплата… със или без 13-та заплаха, всичко в крайна сметка опира до нас - до това кои сме, как се чувстваме и как живеем - по-богати няма да станем с една заплата… нито пък ще станем по-щастливи с повече ядове към края на годината! Забавлявайте се дори с нещата, които ви разплакват, за да можете с усмивка после да си кажете: “Весели празници”
На февруари 27th, 2007 в 03:38
Аз като “прост” железничар трябва да призная ,че не съм получавала 13-та заплата в рамките на моя трудов стаж от 33 год в родното “БДЖ”. Преди това имам 1 г. в счетоводството на ДАП клон 1 Варна, но това беше толкова отдавна, че нямам никакъв спомен.
На декември 8th, 2007 в 12:37
Колкото и да е заплаха 13-тата заплата презпочитам да я получа и с мъка да я изхарча, отколкото да гледам как други по висшите етажи на властта са си разпределити и 14-та и 15-та и си ги харчат в чужбина, защото за тях е обида дори да си ги харчат в родната им страна
На декември 9th, 2007 в 22:47
Имат - харчат. Аз лично не изповядвам традиционно българското "не ме интересува дали аз съм добре, а дали на Вуте му е зле". Иначе казано - не искам другите да не получават, а това да е факт за всяко едно работно място.