Мрънкам в блог

След като претърпях нелепа злополука с автомобил в чужбина, за пореден път се убедих в парадоксалните принципи на застрахователите. Всичко започна с едно пътуване-почивка с автомобил до Италия, където преди Рим, рано сутринта, спукахме гума. Логиката предполагаше най-елементарната процедура по разтоварване на все що има в багажника, изваждането на резервната гума и смяната на спуканата с резервната. Нещата на теория звучат прекрасно, но резервна гума така и не можахме да извадим. След като разтоварихме куфар, чанта и още един куп багаж, се оказа, че винтът, който държи гумата, е ръждясал до такава степен, че не може да се развие (става дума за оригинална част на френски автомобил на 5-6 години!).

Оттук нататък последва безумна епопея с борба с винта. След 20 мин. безуспешни опити на магистралата се появи AlfaRomeo с буркан, което се оказа нещо като обслужващ автомобил по сигурността на магистралата (тук е моментът да отбележа невероятната пътна мрежа на жабарите и макар магистралите им да са платени, всичко по тях е меко казано безупречно и дори предлагат безплатно обслужване при възникнал проблем!). Двамата италианци от обслужващата кола обясниха, че са длъжни да ни помогнат (безплатно…!), но след като и те не успяха да помръднат винта, решиха да се обадят на пътна помощ. Казаха ни да се приберем в автомобила и да изчакаме идването на авариен автомобил. След има-няма 30 мин. се появи голям микробус (б.а. в каросерията на който имаше голям светещ знак, за да не се натресе някой от магистралата… зашеметяваща алтернатива на авариен триъгълник), но и техникът от него не се справи с корозиралото желязо. Той съвсем любезно ни обясни, че автомобилът не може да бъде оставен така на пътя и е длъжен да се обади на пътна помощ да ни изтеглят с камион-платформа до сервиз (това вече е платено…)

И тук настъпва моментът на парадокса на застрахователната система. Защото изтеглянето на колата до сервиз, плюс ремонта (в крайна сметка в сервиза с 30см лост и френски ключ един от техниците успя да… счупи винта. И се наложи да вържем след това спуканата гума с тел по стар български обичай, по домашна рецепта) излязоха 130 евро (100 евро за пътна помощ и 30 евро ремонт). Тази сума обаче застрахователите от BuLIns не желаят да покрият, тъй като не било “предвиден риск”. Ако обаче след спукването на гумата бяхме метнали колата в банкета, за да се блъсне, застрахователите щяха да покрият и ремонта по щетите, включително и нова гума, и изтеглянето с пътна помощ… Тоест, само защото не си пострадал (или не си предизвикал ПТП, защото умееш да шофираш), трябва да си бръкнеш в джоба. Същото важи и за дреболии като изгоряла крушка на фар/мигач, които, ако блъснеш колата и счупиш фара, ще ти сменят, иначе не… пукнатини по таблото, които ако не удариш колата да се счупи таблото, трябва си оправиш сам… е, за изгаряне на седалката с цигара би било брутално да се блъснеш странично, за да избиеш седалката… но все пак е важна концепцията в крайна сметка!