Мрънкам в блог

След идеята за написването на 5 неща, които хората не знаят за мен, ми се стори добра концепцията да пишеш нещо за себе си, което другите да видят, да го направят и те и да гледаш после сеир… Та! Ето и идеята, която скоро ми хрумна (след като си заредих колата за 65 лева!) - грубо да си кажем, колко ни струва живота - колко харчим седмично, съвсем грубо и приравнено.

Ето и какво излиза за мен по последни изчисления:

1. За гориво: от понеделник до петък средно на ден по 30км + събота и неделя общо 50км = 200 км, което към настоящия разход на гориво на колата ми: 20 лева за дизел;
2. За закуски: от понеделник до петък за чаша мляко с какао + нещо дребно за хапване по 2 лева на ден = 10 лева;
3. За обяд: на обедните почивки от офиса от понеделник до петък за това-онова залъгалки - по 3,5 - 4,00 лева на ден = 18 лева;
4. За покупки за храна за дома, което включва неспоменатите яденета: 40 лева седмично;
5. За петък вечер стандартно събиране с компания приятели: 15 лева;
6. За глупости, които неизбежно се купуват всяка седмица: 20 лева.

И като теглим чертата при мен излезе: 20 + 10 + 18 + 40 + 15 + 20 = 123 лева. В тези пари, разбира се, не включвам екстра непредвидени разходи като подаръци, непредвидени излизания, алкохол за събирания с някого и т.н. Та… 123 делено на 7 дни в седмицата: 18 лева на ден!

Е, задавам си… въпрос: ако без да харча излишно животът ми струва по грубо 20 лева на ден… колко, по дяволите, им струва на другите…? Как има хора, които живеят с по 100 лева на месец?!? Е… ваш ред е да споделите :) Прехвърлям топката към брат си (Бабата).

На 18 януари 2007г. почина един от най-уважаваните и познати в страната преподаватели, социолози и може би единственият познавач на българската народопсихология - професор Марко Семов. Автор е на десетки известни книги - пътеписи, есета, разкази, романи, публицистика, на тритомна “Българска народопсихология”, както и на десетки монографии и стотици статии в периодичния печат по проблемите на общественото развитие и националната психология на българите. Обикаля целия свят, пишейки и разбирайки културите в различните страни, оценявайки това, което можем с гордост да наречем “българско”.

Марко Атанасов Семов е роден на 11.07.1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършил е реална гимназия в Троян и висше икономическо образование в София. Доктор по социология и доктор на филологическите науки с изследването си “Българският характер в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски”, които непрестанно повтаряше във всяка своя книга и изтъкваше като велики автори, макар той самият да постигна много повече, дори без да го осъзнава. Работил в продължение на тридесет години като журналист в национални медии - вестници, радио, телевизия. Паралелно с това е преподавател по народопсихология и есеистика в Софийския университет “Климент Охридски”, където имах честта да бъда негов студент миналата година във ФЖМК, както и в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Член е на Съюза на писателите, на Съюза на журналистите и на Съюза на учените в България. Три пъти носител на наградата на читателите, както и на наградата за литература на името на Йордан Йовков.

Той държеше на реда, държеше на точността и се отнасяше с разбиране към всеки един от своите студенти. Лично аз ще го запомня с невероятна му осанка, онази величественост, с която можеше да се изправи пред теб и да ти говори… да говори, сякаш животът спира за момент, за да се чуе тежкия му глас. Сякаш винаги знаеше какво и как да каже, знаеше много добре какво прави с всяка крачка и имаше отговор на всеки въпрос. Поклон пред паметта на една велика личност, която ще остане в историята на своята родина като човекът, който опозна истинската същност на българина и съумя да я представи пред милиони хора, утвърждавайки, при всяка възможност, че има с какво да се гордеем.

Гордеем се в Вас, професор Семов…

От брат си (Бабата) разбрах съвесем случайно за една идея, подета от няколко интернет рецидивиста, сред които Пецата, Боби и Грузинската мафия - един вид игра, при която блогваш 5 неща, които другите не знаят за теб и след това го предаваш на друг блогър, който да направи същото. Е, след като разбрах, че Жоро-Вара не е можел да вземе книжка три пъти, брат ми е катастрофирал първия ден след взимането на книжка, а Петьо има сестра… се трогнах и реших да се включа:

1. Имам две дупки в черепа на главата, голям белег с 38 шева, а самият ми череп е начупен на десетки парчета… това е и причината никога да не си кълцам косата прекалено къса;
2. Имам панически страх от тъмно, от това да стоя със затворени очи или да остана някъде сам, което ме кара да тичам ужасно бързо, защото ме е страх, че има нещо около мен (б.а. когато прилагам това в ситуациите със затворени очи е доста болезнено, затова в тези случаи просто не си затварям очите - кофти е, особено когато се къпя и под водата, когато плувам!). Освен това ме е страх от извънземни, въпреки че не вярвам в НЛО;
3. Почти във всеки свой сън сънувам убийства, бруталности и доста кофти мъчения, които аз извършвам предимно върху хора, които мразя… веднъж дори се опитах да удуша едно момиче на сън и брат ми ме спря, като ме събуди;
4. До края на 7 клас бях най-асоциалното и затворено хлапе в класа. Не си говорех с никого, мъчеха ме, подиграваха ми се и ме изолираха, като никой не ме канеше на рождени дни, екскурзии и т.н. После влязох в Испанската гимназия и се отприщих… от тогава та досега съм най-досадното създание на света;
5. Щеше ми се за пето нещо да напиша нещо неочаквано… като например: пишката ми е 45см. или пък мога да вържа на панделка лъжица с поглед… но… последното, за което се сещам е - зловещ пироман съм, което примесено с това, че обичам да пиша и факта, че съм адски самокритичен, породи изгарянето на 3-4 големи тетрадки в края на 10 клас. И до днес не мога да възстановя много хубави неща, които бях писал;
6. Хайде още две за мезелък: обичам безразборно да се оригвам, особено вкъщи. Правя го във феноменални количества и при това постоянно, когато съм сам или съм само с близки… най-потърпевши - брат ми и приятелката ми;
7. Сетих се и за един факт, компрометиращ и мен, и брат ми - и двамата сме защитавали една й съща дипломна работа, като аз съм му помагал да си я напише… както и бая курсови работи, които е предавал.

Мисля, че това е повече от достатъчно ;)

За известно време ми се наложи да остана без личния си автомобил и съответно да стана един от хилядите софийски граждани, които се мачкат, вмирисват и осъкатяват в градския транспорт на София. Няма да разказвам сега за небивалите легендарни автобуси като 204, 213, 305 и 280, които на първа спирка се препълват дотолкова, че от фирмите производители идват да си снимат машините за рекорд или за реклама… става дума за друго… става дума за гратисчиите, за онези, които пътуват с чуждо билетче или просто не перфорират такова.

Ето и какъв е парадоксът - в пиковите часове, когато градският транспорт е най-препълнен (а той се препълва толкова, че човек вътре да не може да мръдне), точно защото е тясно вътре и няма как контрольорите да влязат и да преминат цялата дължина на автобуса/тролея/трамвая, те просто подбират само по-празните… пътниците от своя страна знаят това и именно затова не перфорират… и се оказва, че билетите са лукс за онези, които се возят в по-празни автобуси… и като си направим една елементарна сметка - колко хора пътуват в по-празния градски транспорт и колко пътуват в с едва затварящи се врати превозни средства, става ясно, че файда от билетите няма никаква! А дори и да влезе контрольор в претъпкан автобус, то той се забелязва още от врата… в блъсканицата никой няма да забележи, че си перфорираш билета - просто трябва да имаш един готов в джоба!

И така… автобусите са препълнени… тролеите и трамваите също… метрото уж спасява положиението, ама го спасява само за един от софийските квартали… другите - ще имат да вземат или просто ще се надяваме, че внуците ни ще се насладят на съществуващ и функционираш добър градски транспорт. А за да се оправи пътната инфраструктура трябват пари… пари няма…! Няма, защото ефективността на събирането на пари от пътници е абсурдно ниска… няма и защото шефовете на пътните агенции карат мерцедеси и страдат, че нямат бюджет за нов автобус… А и проблемът с метрото е същият като този, който вече споменах за подземните паркинги - няма как да се прекара хубава метро-мрежа, тъй като изкопаеш ли под някоя сграда в центъра, тя просто ще падне върху тунела…

Пак затворен кръг… пак проблеми… а ние продължаваме да мрънкаме, продължаваме да се блъскаме и да се вмирисваме по мърлявите творения на Икарус, продължаваме да дебнем за контрольори и да се надлъгваме във вечната война с тях… а панацея за пътниците вече е открита - пътувай в час пик и хич да не ти пука за билети! Аз лично изкарах един месец с 10 билета с по 2-3 пътувания на ден без проблем…

По принцип не съм заядлив човек, но понякога се възмущавам максимално на глупостите, които могат да направят най-големите в страната. Става дума за кампанията “Не сте сами” в защита на осъдените на смърт български медици в Либия, която редица медии и големи фирми в България подеха. Една от тези фимите е именно големият GSM оператор GloBul.

Та… приятелчетата от GloBul решиха на 31 декември да разпратят SMS-и от системен номер 1000 до всички свои потребители с текст, даващ информация за кампанията “Не сте сами”. Вътре пишеше следното:

Nosete na 31 dekemvri lentata ‘Ne ste sami’ v podkrepa na bulgarskite medici v Libya! Vzemete lenta ot v-k Standart, golemite supermarketi, BEZNINOSTANCII i dr.

В първия момент си казах - “Е, какво толкова! Човешко е да сгрешиш… на всеки се случва!”, но в следващия момент се замислих, че този SMS ще го получат близо 3 милиона абонати… и в крайна сметка това е едно елементарно съобщение от 160 символа! Недопустимо е, според мен, да има такава груба грешка, макар и да личи, че е техническа, а не от неграмотност! Но докато му се радвах на този хубав SMS си представих, как подобни кампании ги правят някои секретарки, които нямат друго за вършене, сядат на един компютър и пускат през GateWay-а на GloBul просто ей така 3 милиона SMS-а с правописна грешка! Та, за Бога, това не им е поредният трогателен SMS до гаджето, в което да кажат какво има за вечеря! Нима никой не си е направил труда да прочете какво пише?! Нима никой в толкова голяма фирма няма очите да види нещо толкова натрапчиво? Или може би дори Големите пият по празниците… размътва им се мозъкът и смятат, че гафовете са им позволени… Да бяха сгафили в сметките в потребителски интерес, ако ще грешат!
Е… добре дошли в Европа още веднъж… Да се молим за нашите сънародници, защото и с лента, и без лента от някоя безниностанция, те имат нужда от подкрепата ни и преди всичко от тази на властимащите!

Влязохме щастливи и доволни в голямото европейско семейство… Влязохме, ама трънци… България през 920г. е обявена за “Първа Европейска Държава” и от тогава, та досега, все сме си там… за добро или за лошо Европа няма да ни избяга - ако ние сме влязли в семейството, то Германия, Франция, Испания, Англия и прочие претендиращи за величие държави са ни осиновените внуци! А що се касае за Европейския съюз… язък за шумотевиците около влизането в него…

След хубавото хапване и пийване на 31 декември на 1 януари се събудих по обяд… и странно, хем в ЕС, пък пак си се чувствах същият… бяха се променили някои неща само… и се замислих: “С какво влязох в Европейския съюз” и си отговорих:

• бях се подул от преяждане и апетитът ми към домашна ракия все още дразнеше непцето
• дизелът беше по-скъп с 13 стотинки
• винетките също бяха по-скъпи и това, в комбинация с първото, ми излезе солено през носа, за да се върна в София
• Центърът на София беше затворен за 3 дни, защото куцо, кьораво и съкато беше дошло, за да ни потупа по рамото - “Я, я… шпрех ис зи васер гууд заварили ин зе Еуропиан”
• Въведоха ми нови регулационни планове в офиса, заради изисквания на някой си с дълго и сложно име, който управлява еди какво си в ЕС
• Спряха двата реактора на АЕЦ-а и токът, естествено, още от януари поскъпна
• Месото и хляба са ми по-скъпи, а хубавите ни родни винпроми са в период на сухата депресия, защото не смогват с акцизите за горивата

Е, това е… влязох разочарован, по-беден и само с ядове и ми се иска да изляза… знам ли… твърдят, че ще стане по-добре… ама като гледам дори тези, които го твърдят… дори и те се оплакват… Да ни е честит резилът и тепърва идващите проблеми с всичко ново, което ни очаква!