Мрънкам в блог

На 24 февруари моята приятелка Наталия имаше рожден ден, при това юбилеен - приключи с тинейджърството и навърши 20 годинки. Ето защо решихме да го отбележим подобаващо, далече от суетата и напрегнатото ежедневие на града. Качихме се на хижа “Планинарска песен”, която е на около 10 км след Златните мостове във Витоша. Тази хижа има особено сантиментален спомен за нея и за мен, тъй като оттам започна всичко преди има-няма 5 месеца. Подробен снимков материал от срещата има в галерията, както и по-долу има няколко видео файла със зашеметяващи кадри :)

Като цяло снимките говорят много повече за прекарването ни в тази хижа, отколкото мога дори да се опитам да ви разкажа… Хапване, пийване, много карти, много смях… и пеене… Ей Богу, хижарите са ни свидетели, прогонихме горските животни в съседна Сърбия с нашето пеене! То не бе Bon Jovi, Азис, Kansas, Б.Т.Р. и да не продължавам, че репертоарът никак не беше беден. Хапване имаше на корем, аз по традиция бях в класически аристократичен халат (а на моменти и в римско облекло!). В компанията бяхме аз, Наталия (рожденичката), Владо (durvobrad), Яни (FEAR), Бояна, Сашо (CityHunter) и малкият бате Ицо (darkfish).

Дори самото пътуване нагоре и пристигането в прилично дълбокият сняг беше истинска емоция - спаси ни единствено фактът, че бяхме с високопроходим пикап Toyota Hillux, с която на 4х4 много весело се друсахме по снежните преспи.

Е, мога единствено да препоръчам на всички да си изкарат един уикенд в планината, в добра компания, защото… както ще видите по снимките и видеото - няма нищо по-свежо и по-приятно от това да се отпуснеш и да оставиш душата си да достигне истиското удоволствие и наслада от живота! Аз в подобни моменти мога да изглеждам… наистина абсурдно!!!

Ето и снимковите и видео материали:

1. Галерията от 95 пълноценно-глупави, но симпатични снимки
2. Видео 1 - Стилян и Яни (FeaR) пеят Bon Jovi на снега пред хижата, докато Нат пече шишчета за вечеря (24.02.2007)
3. Видео 2 - Яни (FeaR) и Сашо (CityHunter) пеят двамата в квартет на три гласа и се ебават с Бояна (24.02.2007)
4. Видео 3 - Цялата компания пее Б.Т.Р. след личната ми инициатива и тон, докато цялата хижа “Планинарска песен” ехти от гласовете ни (24.02.2007)
5. Видео 4 - Блус (аз и Наталия) на песента “Светът е за двама” и тук таме ми свалят боксерките (24.02.2007)
6. Видео 5 - “Римски рок vs. Crazy frog” - това ще влезе в златните архиви на канал fantastika! В главните роли - аз и Владо (durvobrad) (24.02.2007)

На първо място - честит Св. Валентин на всички влюбени, които празнуват; честит имен ден на Валентини, Вальовци и т.н. и “Наздраве”, на който дави мъката с бутилка или чаша в ръка. Аз лично исках да се похваля с прекрасното начало на този празник още в полунощ на 13 срещу 14 февруари - тогава с Нат си раздадохме взаимно подаръците. Процесът по раздаване е публикуван и в галерията и има снимков материал!

В общи линии какво представляваха моите подаръци - имаш дребни глезотийки, като шоколад, плюшено сърце и т.н. протоколни подаръци… интересното обаче беше една кутия с 365 пожелания. Идеята е всеки ден тя да си тегли по едно пожелание за деня… всички, разбира се, са положителни и много весели… освен пожеланията, обаче, има и 52 листчета с друг цвят, на които е написано нещо, което аз трябва да направя за нея… Примерно: “Сготви ми италианска манджа”, или “Заведи ме на разходка в парка” и т.н. Хубавото е, че всичките 365 са различни и са в шикозна кутия с формата на сърце, с две мишки отгоре :)

Аз от своя страна получих за подарък чаша със сърца и надпис “I Love You”, диск с романтична музика (който още не съм успял да изслушам), боксерки с тичаш сперматозоид, носещ презерватив на главата си, с надпис: “I’m coming!” и най-култовото (аналог на моята кутия) - бутилка с писмо! Държа да подчертая, че бутилката беше много старателно облечена с червено кадифе и беше пълна с червен пясък и камъчета от Лувъра… които, аз, с моята сръчност, успях да изсипя по масата! Писмото беше повече от трогателно…

Е, надявам се съм дал добри идеи за подаръци на бъдещите поколения… Празнувайте Св. Валентин, обичайте се… и… не пийте много, въпреки трифоновите традиции, че после трудно става… ;)

Отново прокарах ръце през твоите дълги кадифени коси… а водата продължаваше да се стича по тялото… очите… тези прекрасни очи… сякаш искаха да откраднат всичко от този миг, да се насладят… да изпитат всичко това, което ти обещах…

Ноооо! Историята започва по съвсем друг начин… Мислех да ти разкажа какво изживях в съня си, припомняйки си всичко това… как сърцето ми гореше и биеше… трябва да игнорирам разума, за да не пренебрегна чувствата… как с всеки твой поглед ти ме подтикваше все повече и повече да го направя :)
Но въпреки това съзнанието ми е отхвърлило тази част от спомена… споменът започва от мига, в който п…
Ех…

Тъжно ми е… исках да ти напиша за един сън - един спомен за онзи ден:( Да ти разкажа колко нежно беше всичко… и че няма по-красиво създание от теб… да ти кажа колко си прекрасна, когато водата се стича по лицето ти… когато усещам как тялото ти е по-горещо и от парещата вода, която ни обливаше… исках просто да ти покажа защо толкова много настоявах… защо това значеше толкова много за мен… да почувстваш онзи трепет, който, макар и за кратко, сякаш отново пробуди нещо в мен… нещо живо… онази романтика, която граничи с нежността на еротиката… онзи трепет от всяко твое докосване… влажните устни, които не можеха… просто… нямаха моралното право да се отделят от моите… и това тяло… Божеее, мишо… какво тяло имаш… и когато по него се стича вода, която отразява блясъка на едва доловимата светлина… то… в него има нещо божествено… нещо прекрасно и толкова възбуждащо… … исках да ти го напиша, но… нещо в мен ме спира :( Не намирам думите… не намирам начина… а и всеки път щом помисля за теб, ти започваш да ми липсваш все повече и повече… до полуда… сякаш ти си онази моя цигара… последната цигара на всеки пушач, от която… ако се отрека, то душата ми просто ще се свие на топка и не би ми върнала живота докато не й върна теб… онази последна цигара… толкова човешка… така привикнал към нея… сякаш е част от мен… сякаш всеки път, щом поема дълбоко въздух, ти пронизваш тялото ми… докосваш всяко кътче и сетне… дим… малко пушек… спомен, силует… и пак цигара :) И така, докато мога… с пълни гърди, ще поемам от теб… защото тази цигара- последната… нея пуша с най-голямо удоволствие… нея пуша не заради навика… не защото е обикновена цигара, а защото помня тази тръпка… помня вкуса… твоя вкус мишка… така пленяващ… тялото ми е станало на практика зависимо от твоето присъствие… от онзи нежен допир… от цигарите…

Но главата ми не се замайва… дори да изпуша цигарата- последната цигара, на един дъх, то пак ще имам трезва преценка- ще помня кой съм… къде съм… и защо пуша… защо ангажирам устните си с така нежния допир на твоите… защото тялото ми е пронизано от никотиновата страст на твоята любов… сякаш пропита вече и в кръвта ми… Или пък съм замаян още от първия полъх… още от деня, в който поех от онзи странен сив пушек, обвил съзнанието ми… премахнал всяка преграда… задръжка… оставил едва доловимият копнеж да те имам… да си до мен… за да мога отново да изпитам първото дръпване… това, което никой не забравя…

Защото… цигарите- те са странна човешка страст… всеки е готов да ги откаже, да отхвърли цигарите - всички тях, но… но не и последната! Последната цигара- тя… тя е истинската! Защото другото са илюзии… другото са просто изпушени спомени от миналото, които носят натрапчивия аромат на изгорял тютюн… но не и последната - нея… нея не мога да изпуша… тя е в съзнанието ми… устните ми я притискат страстно всеки път щом дори си помисля, че последната цигара ще е наистина последна… и така, до мига, в който пламъка я докосне… сетне пожар… страст… онази страст, която затваря очите ти… онзи оргазъм на сетивата, щом знам, че си до мен… с мен… в мен… поемам те… така парещ цигарен дим… без филтър… без лъжи- просто- живот, въздух и последната цигара! Всичко жизнено необходимо за мен- слънцето и водата за розата… И така, докато огънчето просто не угасне… докато не видя, как и последната прашинка от изгорелия тютюн не бъде изпепелена от жадните ми устни… а те дърпат… сякаш… сякаш това е последната цигара… сякаш ти ще си отидеш… сетне миг… спокойствие… странен шум… емоция… и в мига, в който последната цигара добави със сивата си пъстрота още един шарен спомен в замъгленото ми вече от цигарите съзнание… то паля отново отварям кутията с цигари… онази, която носи твоето име… и с едва сдържани сълзи паля отново… цигара… поредната последна цигара… поредната доза нездравословен копнеж по страстта на всяка изживяна с теб секунда…

Защото мацо… защото ти си най-прекрасното нещо в живота ми… защото всеки спомен… било то далече - там, на Плевен… или тук в тишината на хола, в заглушената сянка на масивната секция… било то сред аромата на твоята квартира… или в страстта на горещата вода в банята - всичко това са онези цигари, които ме карат да мечтая… да мечтая за теб… за нас… за последната цигара, за която нямам търпение да запаля отново… Защото- най-добре от всички знам- ти си моята последна цигара, която никога няма да загася :)

Днес попаднах на една невероятна информация, която мога да оприлича само и единствено на играта Монополи. Там, ако сте играли, има едно талонче “Излез от затвора”, което можеш да използваш веднъж, за да се измъкнеш от пропускане на ходове!

Е, явно КАТ са играли прекалено много на това и са въвели така наречените от тях “Златни талони”. Идеята е следната: ако си шофьор с минимален стаж зад волана 6 години и от последното ти нарушение са минали поне 6 години, можеш да отидеш в КАТ и да си смениш стандартното синьо талонче с контролни точки за ново - златно. Когато имаш такова, можеш да си спестиш едно нарушение. Примерно: караш с превишена скорост, минаваш на червено, изпреварваш неправилно и т.н, спират те куки… показваш им златния талон, те ти го взимат и… толкова! Няма глоба, няма нарушение! Само дето пак трябва да чакаш 6 години за нов златен талон, а дотогава ти връщат старото синьо!

По данни от КАТ в София вече имало десетки шофьори с такъв талон… Хайде сега, юруш на авантата, жалко, че не съм правил нарушение само от 2г :) Чудя се само, ако блъснеш някого или те спрат с 2 промила в кръвта, пак ли ще ти се размине със “Златен талон”? И дали името на талончето е иронична заигравка с корупцията по пътищата?!?!

“Не сте сами” - това може би са 3-те думи, които най-често се чуват в България през последните месеци. Някакво странно ехо, закъсняло с 8 години… години, през които се мълчеше, замазваше и избягваше темата за осъдените български медици в Либия… “Не сте сами” се превърна в една красива приказка… злата вещица Кадафи… дъщерите на Краля, затворени в зловещия замък, където ги измъчват… и бляскавият рицар на бял кон… рицар? Именно той липсва… той трябваше да бъде Соломон Паси, той трябваше да бъде всяко едно правителство досега… той трябваше да бъде дипломатичния ни корпус, разузнаването, медиите, обществото… а сега в рицар се превърна някой - странник, с маска на лицето… знаем само името му - “Не сте сами”. Чуваме го, прокламираме го, лепим неговият лик по колите, по дрехите си, носим символа му до сърцата си, плачем с него всяка вечер с новините по телевизията, радиото, Интернет… и сега сме готови да излезем със знамена, на протест… цяла България се изживява като Санчо Панса и редом с лудия си лидер - една налудничава неправителствена организация, излизаме на 9 февруари да се борим с вятърни мелници… Но ще станем ли така герои? Ще се спасим ли? Или просто на сън ще махаме с ръце, ще си бъркаме в джобовете… ще шием знамена, ще вярваме в нещо, което дори не сме виждали… Къде е нашият Дон Кихот? Дал ли ни е хляб за надежда, или просто ни е затворил очите, заглушил ни е с “Не сте сами”, а ние го повтаряме, за да измием срама и да заличим гузната си съвест…
Всъщност приказката е друга… приказка, в която цял свят се отказа да участва… Тя започна на 8 срещу 9 февруари 1999 година, около 22 часа, когато арестуваха 23 българи, 50 филипинци, 1 палестинец, 2 полякини, 1 унгарка, 1 египтянин, 1 швейцарец и 1 англичанин. За зла беда на “злата вещица”, писателят изтегли почти всички свои герои от историята… Благодарение на бързата намеса на дипломатите на другите държави, почти всички от арестуваните са освободени и върнати в родните им страни. Нашите дипломати също проявяват загриженост. Посланикът ни, Кръстьо Илов, и консулът ни в Триполи, Олег Маринов, полагат усилия, благодарение на които, считано от 16 февруари, са освободени общо 17 от задържаните българи. В следствения арест обаче остават шестима и, освен тях, палестинецът Ашраф Ал-Хаджук. Те ще бъдат главните обвиняеми в дългия процес, който ще започне.

Дали швейцарецът или филипинците са ги спасили местните “IHR SEID NICHT ALLEIN” или “YALNIZ DEGILSINIZ”…? Дали имат гузна съвест…? Не знам дали някой си е правил труда да забележи, че нито една от държавите, която е спасила своите медици, не подкрепя нашата инициатива…?! Не чете тази приказка, защото те само с едно резюме се отчетоха пред света и си свършиха работата… а ние пишем един бестселър, който цял свят в момента чете… пишем го всеки ден… пишем, а не чуваме, че дори осъдените ни сънародници помолиха неведнъж: “Не желаем това да се превръща в сензация! Не искаме съжаление… искаме действия”, а ние как действаме? Организираме 9-ти февруари… Честваме някакъв псевдо рожден ден… правим карнавал с лентички с българския флаг… намесихме целия свят в това… намесихме и властта, и медиите, и църквата! А Либия не се трогва…

Оооо, напротив… за Либия 9 февруари ще е един от онези дни, между осмия и десетия ден през месеца… Не само, че няма да се трогнат - може би дори ще хвърлят един бой на медиците ни, Кадафи ще си направи поредната сметка в глобален аспект и в крайна сметка… “Не сте сами” сякаш се превърна в реклама на Либия, а не кампания за спасяването на хора! Отстрани погледнато прилича малко на кампания за спасяването на китовете, която организира действия, за защита на околната среда, за да предостави повече храна - планктон, който, тъй като китовете най-много го ядат, ще избием китовете и ще има много планктон :) …бръм… За няколко месеца упорит труд на рицаря ни “Не сте сами” и на белия му кон “Медиите” се случиха няколко неща… медиците ни станаха с една присъда по-осъдени на смърт, а Либия започна политически и икономически преговори…

И все пак… ако някой ще се почувства по-горд от това, че държавата му няма външна политика… ако някой ще стане, както казват медиите “по-българин”, като развее знаменца и запротестира така, както не протестира, когато няма хляб, поскъпва токът, има режим на водата или няма пенсии и социални осигуровки… ако някой ще забрави, че по балкански обичай си клатихме краката, докато ни оправят, а после се гордеем с пластичната си хирургия на седалищните части… ако някой има чистата съвест да каже, че “Не сте сами” промени дори и грам събитията… че помогна с нещичко дори на няколко българи, които 8 години чакат някой да им потвърди, че ще ги обесят… …нека отиде! Нека бъде със “Стандарт”, “БиТиВи”, “Дарик” и всички останали… нека бият камбаните в градовете, нека правим Балканиада… да живее българският обичай - панаир с кебапчета и кюфтета… бира, сувенири и тълпа уж вярващи в нещо си, които са се събрали… да викат… да се правят на загрижени… “Не сте сами”…

Днес случайно имах път из центъра и наминах до една стара църквичка. Тъй като през последните дни само се чудя какво да снимам с новия телефон, та я щракнах, а сега мисля малко да понапиша за житието и битието на моя милост и Бабата (брат ми).

Та… става дума за един малък параклис, в който сме кръстени и двамата. Името му е на Св. Николай и се намира точно пред входа на бившия (може и още да е настоящ) кореком на улица “Цар Калоян”, между Позитано и Съборна. Не че има кой знае какво за писане, но това е много ключово за съществуването ни място, което заслужава уважението да бъде споменато с добро тук. Параклисчето е много мъничко и най-странното е, че дори попът, който служи в него, е същият, който ни е кръщавал, мен - преди 21 години и брат ми преди има-няма 24-25 години.

Има дори една забавна история от преди няколко години, когато бяхме там на Цветница за върба. Първото беше по-скоро странно, когато попът ме попита как се казвам и когато му казах, че съм Стилян, той ме попита дали не ме е кръщавал… велика памет! Нямам думи! Другото, далеч по-забавно, беше, когато попитаха Бабата как се казва и тя се представи с трите си имена по паспорт пред попа… той го погледна шашнат и каза: “И само първото ми върши работа!”. Какво да го правиш - добре, че не си каза и ЕГН-то ;)

И пак, само за протокола, понеже стана на въпрос за името ми и за кръщаване - имам си официален имен ден, който е на 26 ноември - “Св. Стилиян Пафлагонийски” Детепазител. Честитутка на всички забравени от хората и съдбата адаши.

От средата на януари 2007г. в София се провежда изложба на скици, ръкописи и макети на произведения на гениалния италианец Леонардо да Винчи. Тя се помещава в Софийската градска художествена галерия, която се намира на 100 метра от театър Иван Вазов, в градинката зад бившия Мавзолей. Експозицията обиколи цял свят под наслов “Леонардо да Винчи - учен и изобретател”, а в столицата ще остане до 25 март 2007г. Изложбата е открита всеки ден, като часовете за посещение са:

• понеделник-събота: 10.00–18.00
• неделя: 11.00-17.00

За такса за вход можете да не се притеснявате - за ученици, студенти и пенсионери е безплатно, а за всички останали е само 1 лев. Единственият недостатък е фактът, че се налага да се чака по 30-40 минути, независимо в кой ден и в колко часа отидете. Вътре в залата е разрешено снимането - ето и една галерия с малко снимки, които направих вътре.
Иначе, говорейки за самата галерия, определено си заслужава да се види! Това, което е представено в българската й версия, не е пълната колекция, която имах възможността да видя в Рим през септември 2006г, но, за разлика от повечето експозиции, които се правят у нас, в тази са представени интерактивни модели на различни машини, ръкописи и описания на български и английски към всеки един. Макетите, разбира се, не са в реален размер, но са достатъчно детайлно изработени, че да може да разберете принципа им на функциониране. Самата изложба е разделена в три условни помещения. В първото се стига след влизането, като точно срещу входа е разположен огромен макет на моста на Златния рог, а над него виси модел на едно от най-известните изобретения на Леонардо - летателен апарат. В залата като цяло за показани инжинерни решения и конструкции, които италианецът е проектирал. Във второто помещение са разположени модели и схеми на бойни и обсадни машини, а вляво от него има зала, в които са показани скици и ръкописи, свързани с изучаването на човешката анатомия, като там, също така, има и телевизор, на който се излъчва филм за гениалния творец. Във всеки от ъглите на изложбените зали има оставени малки монитори, на които всеки посетител може да разгледа интерактивна мултимедия с игри, въпросници и инфомация.

Бих препоръчал на всички да отидат и да разгледат изложбата - в нея са показани неща, които няма къде другаде да се видят, пък и там всеки може да си вземе глътка спокойствие през уикенда и след работа.

С две думи - просто исках да си се похваля за новата ми придобивка - Sony Ericsson K800i Cyber-shot. Може би стои малко като карикатура да се похваля с това след последната тема за недостига на парични средства, но пък… телефончето искрено си заслужава да бъде похвалено.

Официалната му промоция у нас беше една от доста шумните презентации по телевизията - рекламираха го като “телефонът на Джеймс Бонд” от последния филм “Казино Роял”. Реално успехът му на българския пазар за една бройка да разбие рекорда на Nokia 3310 - още от началото на декември до средата на януари K800i беше изчерпан в почти всички магазини, а където се появи, се изкупуваше като топъл хляб от гладни бабички на стачка през 97г.
Новото GSM-че го имам едва от вчера и все още не съм му разучил и 1/10 от способностите, но вече успя да ми спечели уважението! Стандартните неща като трибандова GSM мрежа, UMTS и 3G не е нужно въобще да се коментират. Батерията е литиево-йонна и по предварителни данни държи по около 3 до 5 дни, в зависимост колко снимаш и говориш, което е много прилично (хитро е, че телефонът се пуска на Stand by за съхранение на енергия). Все пак отпред телефонът разполага с просто невероятен 320 x 240 пиксела дисплей, който, макар да е TFT, мога да го сравнява по контрастност на цветовете само с новите Apple монитори. Размерите на телефончето са съвсем нормални - не много дебел, не много тънък (47 x 106 x 22 mm) и е сравнително лекичък. Вградената му памет е скромничка - 64 мб, но пък има слот за Memory Stick Micro, а там вече може да се сложи до 4гб. GPRS, HSCSD, Bluetooth, USB - пак бих казал, напълно стандартни глезотийки, каквито подобен GSM не може да няма. Има и глезотийки, като Airplane profile, който изключва всички излъчващи работи в машинката и тя може да се използва дори и в самолет (като фотоапарат и за игри предимно!) - дори в комплекта има специално разрешително, което важи в страните от ЕС и забранява на митничарите на летището да ти приберат телефона или да те накарат да го изключиш, ако е на този режим!
Истински ценното, всъщност, е камерата в него, колкото и глупаво да звучи за някои, че телефон има ценна камера (цитирам брат си (Бабата): “Това е телефон! С него се говори, а не се щрака… както и с фотоапарати и камери се снима, а не се приказва!“). Камерата е 3.2 мегапиксела (снимките са 2000 и нещо на 1000 и нещо пиксела) с автофокус (доста добър бих казал - в движение прави детайлни снимки, без да размазва), ксенонова светкавица, която свети като Граал в очичките на неверниците и най-забележителното - Carl Zeiss Vario-Tessar оптика (това ценителите на фотото ще го оценят по достойноство!).

Недостатък е липсата на операционна система като Симбиан или Windows Mobile. За сметка на това Sony Ericsson K800i има достатъчно функционален софтуер, който предлага повече от необходимото, поддържа update и може да се инсталира допълнителен софт. Друг недостатък е липсата на подробно опътване в комплекта на телефона. Вътре в кутията има само една тънка книжка на бг, “атински модерен” и английски език, която ти обяснява как да отговориш на повикване и да набереш номер! Нищо не е обяснено за органайзера, за браузера, за настройките на телефона и т.н. В общи линии човек трябва да е самоук, за да прокопса с този телефон! Хубавото е, че всяка една опция на телефона има кратко описание, което можеш да прочетеш на дисплея, но това не оправдава глупостите!

В комплекта базово върви hands free, зарядно (все още не съм разкрил, дали зарядните на Sony Ericsson са универсални за всички модели!), кабел за USB за връзване с комп и диск със софтуер за ПЦ-то. Жалко е, че изтече промоцията от преди Нова Година, когато го даваха и с 512мб карта бонус със теми и мелодии от Джеймс Бонд филма.

И така от началото на февруари успешно замених старият бъгав Samsung SGH X-100, който вярно ми служи в продължение на почти 5 години, с новия Cyber-shot. Скоро ще започна да попълвам галерията със снимки. Явно тънканажът от 423 лева от GloBul определено си струваха за новата придобивка.