Мрънкам в блог

Тази сутрин в колата чух зашеметяваща новина по радиото… Полицията във Великобритания е засилила мерките по издирването на над 2000 откраднати контейнера за боклук (всеки от които струва по 30 лири), тъй като общината до момента е похарчила над 75 000 лири от началото на годината за замяна на откраднатите кофи. И тук идва веселата част - говорителят на полицията в Англия е заявил сутринта, че един от контейнерите е открит в България, а по-късно “Скай Нюз” са съобщили, че след разследване са открити близо 100 в близост до хотели по Черно море. Прочети нататък »

17 юни - неделя сутринта… София осъмна с нов светофар на кръстовището на булевардите Цар Освободител и Васил Левски. Този светофар е на едно от ключовите кръстовища в центъра и всеки ден там има невероятни задръствания и в четерите посоки. Мястото стана известно и като първото кръстовище с монтирани камери за следене на нарушители - снимат те и си получаваш акта като честитка по пощата до месец.

Днес няколко аварийни камиона и кранове демонтираха старите уредби на светофара и монтираха от новите светодиодни с дисплейчета, показващи след колко секунди ще се смени цветът. Дали това ще помогне? - на дали, но поне няма да се налага да се кьоравим, докато чакаме да мимем, пък и с новите часовници по-лесно ще се правят нарушения :) При всички положения прави добро впечатление, че общината най-после взе да прави нещата умно - правят се смислени инвестиции на пари и ремонтите се извършват именно тогава, когато има най-малко трафик…

За първи път - похвално и евала!

Решихме да си организираме една малка почивка в Турция. Заедно с голяма група от София и Панагюрище заминахме с автобус за Бодрум, където отседнахме в хотел Serdunya & Petunya, част от веригата A Hotels. Почивката беше просто прекрасна и беше пълна с наистина зашеметяващи случи и истории, които занапред ще разкажа по-подробно. Ще разкажа за една страхотна турска баня, на която ходихме, за една театрална пиеска в хотела, в която участвах, за самия хотел, за аниматорите, за невероятно противната фирма организатор на екскурзията и още по-противната собственичка на компанията - фирмата се казва туристическа агенция Mega Travel, а ниското подобие на човек, наричащо се управител е Лидия Иванова - искрено препоръчвам на всички да избягват контакти с нея, но затова ще пиша по-подробно скоро пак.

Иначе за почивката - прекарването беше определено запомнящо се… от една страна заради хубавия хотел и времето, което хванахме; а от друга - просто защото винаги знаем как да си прекараме добре. Цялото удоволствие ни стъпи на по 345 лева на човек с пътуването с автобус в двете посоки и настаняване в тройна стая на all inclusive. С две думи, при елементарна сметка, се падаше по 25 лева на нощувка цената на хотела, което е абсурдно евтино дори и за България. Цените бяха толкова ниски, както ни обясниха и самите турци, защото всички турски хотели по курортите са построени на кредит от банка, който собствениците изплащат. И когато не е сезон, те са готови да работят на практика за 0 печалба, само и само да получават парите за изплащане на вноските. Факт е, че се получаваше - нашият хотел се препълни за няколко дни, като беше залят от англичани, руснаци, холандци и българи - почти достигна максималния си капацитет, докато другите хотели в района пустееха. Имаше дори и друга група българи в нашия хотел, които също бяха на тези цени, но бяха дошли с фирма Orient 99 и споменаха, че са много доволни от организацията.

За момента мога само това да разкажа. Снимки от почивката има в промишлено количество - близо 300 снимки (от които съм качил само 200-те най-хубави, защото галерията не позволяваше повече като за без пари), които обаче не са особено качествени, тъй като са правени с моя тъпарат (телефон с фотоапарат). Въпреки това може да се види много. Снимките са качени в галерия на Flickr, защото са бая обемисти - можете да ги разгледате и да се полюбувате на хубавите мигове. Искрено пожелавам и съветвам всеки един да отиде до Бодрум - макар градът да прилича на малко и страшно скъпо село, все пак има своя чар. Бил съм и в Айвалък, и в Кушадасъ и няма нищо общо с тях… тук прилича малко повече на западен курорт…

Абе гледайте и се радвайте… пък скоро пак и още :)

СНИМКИ ОТ БОДРУМ

Днес, докато гледах централните емисии на новините по телевизията, започна да ми прави впечатление, че партийните проблеми и като цяло политическите “драми” в България са заприличали на жалко подобие на театрална постановка. Всъщност дори най-точно би било да се каже, че всеки ден към 19:00-20:00 часа по всички телевизии започва най-гледания сериал по телевизията - “Неочакваните поврати на властта”. Защото в крайна сметка взехме да се явяваме само като наблюдатели на всичко онова, което се случва в Парламента, във високите нива на властта - гледаме и спорим в кръчмите на по чашка ракия, какво ще се случи в следващия епизод. В главините роли играят все мръсници - добрите сме ние - обикновените хора, ама нас не ни дават там - не сме интересни… в краен случай ни пускат, ако вземем че умрем по-малко по-ефектен или впечатляващ начин… и после пак ни забравят. Имаме си нашите герои… Ей го бат Бойко в ролята на вечния рицар Шон Конари примерно… или Сергей Станишев като Брус Уилис - играе сам своите екшъни - все така плешив… не знам само коя дама би взела ролята на Мерилин Монро, но независимо от актьорския състав, сценарият си е все същият - те обещават, ние вярваме. После се оказва, че са ни излъгали, след което наближават избори, сериалът минава в етап “латиноамериканска сапунка” и току някой от заслужилите актьори от последните серии замине за посланик в Зимбабве.

И пак се връщам на конгреса на БСП - изглеждаше трогателно. Едни симпатични костюмирани хора, в една неприлично червена зала… така въодушевени… така екзалтирани и вярващи си един на друг… дори тук-таме се плюеха един друг… но независимо от всичко, все говореха за себе си! Те това, те онова… те имат проблеми, те страдат, те ще си стъпят на краката… и някак сред всичките тези лични местоимения, някак странно липсваше “Аз”… липсваше моето име… липсваха имената на всички “обикновени” - онези, онеправданите… Вие… Всичко на този конгрес се случваше като филм - някак далече оттук - в някое студио, плод на илюзията, добрия сценарий и операторското майсторство… Все не ми се искаше да повярвам, че съм намесен, като част от залога, който беше ставката за разиграване на този политически театър… но изключвайки телевизора се почувствах като чип за няколко стотинки от долнопробно софийско казино… картите ги държеше друг… държеше го симпатичният ни плешив премиер… държаха ги и всички останали политически лисици…

Какво ни остава в крайна сметка? Може би просто утре пак да си пуснем телевизорите, да видим какво ще се случи в епизод 2123 - в началото може и да изпишат: “Escenas del ultimo capitulo” (б.а. Кадри от предишните епизоди) - току виж някой пропуснал драмата! Дори и човек да прокопса да стигне до политиката, той ще стане като тях… утре ще се изправи там - на същата онази трибуна… стените утре може би няма да са червени… някои лица ще се сменят или разменят ролите… но всичко ще е все така лъскаво… все така костюмирано, себично и фалшиво… Не искам да бъда част от тази пародия на живота - жал ми е за пропиляното време!