Мрънкам в блог

Днес ми върви да крада идеи от блога на Жоро, които вече са били откраднати от него… получи се като нарко-картел в Куба. Той е повдигнал темата колко безумни неща носят хората в себе си ежедневно… и се замислих аз какво нося.
Принципно винаги съм имал сериозният проблем с недостиг на джобове по дрехите, в които да побера всичко, което нося. Реално обаче не се отличавам по екипировка от “масовия човек” - портфейл, ключове за вкъщи и колата, два телефона (личен и служебен), безконтактна карта за офиса, очила, часовник и дървен медальон (нося го вече почти 8 години без сваляне). Прочети нататък »

Скоро попаднах на една тема в блога на Жоро-Вара за това “как изглежда работно ми място”, та реших да копирам идеята (той май и той я е взел от някого). Пускам темата поне докато все още имам работно място в офиса на Маг (още един месец, преди да си тръгна). Прочети нататък »

Все по-често в последно време с Нат си приготвяме едно любимо ястие - картофен огретен. И с всеки следващ път той се получава все по-вкусен, защото прибавяме по някой и друг експеримент към рецептата, докато в крайна сметка не го изкарахме тотално извън рамките на реалната рецепта. Въпреки всичко ето как го приготвяме:

Прочети нататък »

Когато бях на гости на вуйчо ми в Панагюрище се зачетох в една доста дебела книга с рецепти, която той скоро си беше купил. Книгата е с внушителната цена 250лв. но пък рецептите в нея са умопомрачаващи. И понеже много от тях ми харесаха, а на дали щях да си купя книгата, си снимах страниците с рецептите с тъпарата. Е, не можах да снимам всичките страници, най-малкото защото книгата приличаше на Война и Мир, но поне успях да сложа някакво начало. Когато имам възможност, ще снимам и останалата част.

И за да спестя и на други хора да дават толкова пари, ето линк към галерията със снимките на екзотичните рецепти. Bon Apeti…

Преди известно време, на път за вкъщи, забелязах един знак на Цариградско шосе, точно преди светофара на Горубляне и Дружба. Знакът предлага два подхода за влизане на паркинга на Практикер - единият вариант (всъщност единственият правилен) е с обратен завой по Цариградско и влизане през импровизираното локално, от страната с движение към центъра… по-любопитен е вторият вариант, който съветва да се влезе в Дружба, да се тръгне по улица Обиколна и после да се направи ляв завой, за да се влезе през страничния вход, минаващ покрай задния паркинг на Практикер. Е, тук настъпва веселата част - левият завой от тази улица към паркинга е забранен… при това там редовно стоят патрулни, които са се нагушили с луканка покрай този завой. Не, че има толкова желаещи да посетят магазина - просто цяла Дружба избягва светофара на Цариградско като излиза през паркинга на Практикер.

Прочети нататък »

Тази година за първи път от много много време насам ми се случи нещо, в което по принцип не вярвам - спечелих от игра със SMS-и. Играта беше с етикетка от бански Maxly, които си купихме за Турция… и докато бяхме в Бодрум ни се обадиха, за да ни кажат, че сме спечелили почивка в 5 звезден хотел в Обзор за 10 дни - двама души. Прочети нататък »

Има една много стара традиция, която води началото си още от ученическите години на баща ми. Когато той все още е учел в 133 А.С. Пушкин в София или както я познават хората - руската гимназия, той и много голяма група от негови съученици и приятели са решили да отидат на палатки и по идея на бащата на един от тях, отиват на язовир Васил Коларов. По настоящем той се казва Голям Беглик и се намира на пътя между язовирите Батак и Доспат. В общи линии това уж инцидентно събиране се повторило, потретило и с времето е станало традиция да се ходи там, та така и до днес. Аз лично ходя там от 1994 година насам, с малко прекъсване от 3-4 години към 2000г. по семейни причини. Прочети нататък »

След доста сериозно прекъсване след последното събиране на компанията от форума на flashbg.org на поляните на Драгалевци (някъде из дебрите на ), отново се понесохме на поход. Пиша темата с малко закъснение, тъй като мероприятието беше на 21 юли и по-късно Коко го съчета с рождения си ден, а пък аз до днес не си бях в София.
В общи линии събирането се валидираше по всички принципи на доброто изкарване - имаше ядинье, пиенье и леко сгодни програмистьи. Играха се карти, говориха се простотии - дори на съседната маса имаше пияна агитка, която до последно твърдеше, че са “строителите на това място”. От запомнящите се тази година изцепки беше кавър версията на рекламата на наденица Леки с “балканът пази своите тайни” - в главната роля, Бабата, който пази тайните на CSS-а. Прочети нататък »