Мрънкам в блог

От наистина много време се каня да опиша какво представлява така наречената игра на “Мафия” и май най-сетне се даврандисах. Играта съм я чувал и с други имена: Мафия, Селяни и убийци, Полиция, Разбойници и т.н. В крайна сметка не името е важно, а смисълът и целите.Грубо казано необходимите подръчни средства, за да се започне играта, са минимум 6-7 човека (максимум няма - играл съм я и с близо 50), мозъците им, лист, химикал и евентуално тесте карти. В зависимост от броя играчи се заделят толкова на брой карти, колкото са те, като се дефинира коя карта какво означава (по-нататък ще разясня по-подробно). Играчите сядат така че да образуват кръг и избират един от тях, който да бъде водещ на играта - нарича се “Съдбата” (той няма карта и не се тегли с карта, а се определя на общо съгласие сред играчите. Обикновено го играе най-опитният от групичката, за да знае все пак какво прави). Съдбата е най-ключовият орган по време на игралния процес - той обявява отделните стъпки, стадии и роли, както и следи за реда сред играчите, дали няма чийтъри и ако в началото на играта са поставени някакви ограничения (лимит на време, брой номинации) - дали се спазват. Прочети нататък »

И ето, че лятото си отиде… дойде септември и аз заминах… ама не войник, а на поредното събиране на фантастите - същото онова събиране, на което точно преди една година с Нат се запознахме (по нейните думи за шести път, пък според мен за сефте) и събрахме. И така, 22 септември 2007г. с нея направихме една година заедно - едно невероятно динамична, интересна и красива година… година, през която се научих не просто да обичам и да живея с някого, а да споделям живота си и всяка една свободна минута да бъдем заедно. Прочети нататък »

Днес изживях най-голямата наглост, на която един пътен полицай е способен. След като в събота и неделя се изля градушка в София и ми спука доста сериозно челното стъкло на Мицубишито, днес реших да посетя един от сервизите на Кобра - правят смяна на автостъкла. Звъннах им по телефона, те казаха, че сега, в периода на градушките, не извършват услугата си “ремонт на място” (тоест идват при теб безплатно!) и се наложи да отида на крак/колела… разбира се, като отидох в 11:00 часа те просто ми се изсмяха и казаха, че трябва да отида на другия ден, един час преди да отворят, за да се наредя на опашката.
Дотук веселата част. На тръгване оттам обаче (сервизът е на бул. Тодор Александров, точно срещу кино Арена), 50 метра след светофара на киното, ме спряха катаджии. Имаше още поне 3-4 коли, които също бяха натръшкани от пазителите на реда - очевидно бяха видяли, че излизам от сервиза за автостъкла. Поиска ми старшинката документи, от които само погледна името ми и ми каза “Г-н Горанов, стълкото Ви е счупено“, обясних му, че съм бил там, за да го сменя, но се претрупани с работа и не могат да ме приемат днес, а той ми каза, кратко и делово, че не мога да карам така - “Какво ще правим сега…? Да вземем да почерпим за градушката нещо, за стъклото?“. Дадох му 5 лева, а той ме попита “А какво все пак ще правим със стълкото?“. Казах му, че утре ще го сменя, а той, връщайки ми документите с усмивка просто обясни “Няма проблем… ние и утре сме тука!”
Какво повече да кажа?! На ден. 20 коли да спре са му 100 лева… Иначе казано - сетете се сами, кой ще ходи на специализация при индианците да учи танца на градушката!

Въпреки че живея в София, не бях ходил в зоологическата градина от дете… и най-вероятно скоро нямаше и да отида, ако не беше печатът за 100 национални турситически обекта. В средата на месеца с Нат решихме да отделим уикенда, като отидохме с колата дотам… и точно тук започнаха изненадите. Спомените ми от преди за зоологическата са за едно поле, в края на което се вижда не много висока ограда, бетоненият свод на входа с емблемата - слон с корона… а в далечината огромната клетка на хищните птици. Е, днес там има бетонен възел… и складове, и строежи, и дупки… всичко друго, не и старото усещане на уютен парк. Всъщност дори, ако не знаеш точно къде се намира входът на зоологическата, трудно ще го откриеш в тази индустриална зона! Прочети нататък »