Мрънкам в блог

Четири години си заминаха просто ей така… имам чувството, че онзи ден бях на входа на същия този факултет, подавайки си документите като кандидат-студент… А ето че днес, 28 юли 2008г, аз излизам оттук… със същата онази студентска книжка, същия онзи отнесен поглед и дипломна работа в ръка… излизам, но книжката е небрежно изписана до последната страница, а в отнесения поглед, някъде много дълбоко, сега се крият незабравими спомени от десетки преподаватели, много изпити, мигове с колегите и лекции, които по един много непривичен начин са се загнездили в ума ми… явно ФЖМК-то си е казало думата! Казах си и аз, в една прашна и студена аудитория, пред уважаемата държавна изпитна комисия… и явно го казах по достатъчно недвусмислен начин, щом в получения протокол бе записано Отличен 6.00. Прочети нататък »

Преди няколко дни се вкарах в невероятен филм с не безизвестната фирма Дженерали… живо приключение! Мога мемоари да напиша по него. Засега обаче ще се огранича с публично оплакване онлайн :) Всичко започна през далечния понеделник преди 2 седмици, когато някой ми беше зачебръстил отстрани колата - нищо сериозно като цяло, само спукана мида на огледалото и одрана броня. Въпросът е в това, че бронята беше зависнала малко и като слизах по ниските софийски улици, бронята се закачи и счупи отдолу. Казах си: “Стига толкова, време е за застраховател!“. Застраховател ли каза??? - о неее, това е Дженерали - под крилете на лъва е страшничко, да знаете! Прочети нататък »

Ха Честит ми 23-ти рожден ден, за поредна година… и за поредна година може би е време да си направя равносметка за изминалите 365 дни. Преди това обаче искам да си пожелая нещо… да си пожелая повече мечти, по-малко илюзии и възможно най-много сбъднати надежди и пожелания. Пък аз не съм скромен човек - нека и съдбата бъде такава спрямо мен.

Попитаха ме как се чувствам на 23? - в общи линии като на 22, пък миналата се чувствах като на 21… и положението е така от около 14-ия ми рожден ден, което ще рече, че именно така се чувствам. Сега пих вода… ами като вчера си е - все същото… и кихнах - все същата работа. В общи линии ситуацията си е направо вчерашна! Преди сякаш се чувствах пораснал - лягаш си и си викаш на акъла “Брех! Това вчера ако го знаех” или пък “Ееее, добре, че се случи, та вече да знам…”. А сега? Сега нищо - някак рутинно изчаках честитките, някак смирено приех поздравите - сякаш очаквах нещо повече от този миг… очаквах повече от себе си и навярно за вбъдеще ще бъде така.

Каква е равносемтката? Може би ще трябва първо да се наспя и чак тогава ще знам със сигурност! Знам само едно - знам, че утре ще се събудя все същият Стилян - без значение на 23, 14 или 67 години… вчера бях сянка в изгрева на живота, днес слънцето грее над мен, оставяйки само голият образ на реалността с изгубените илюзии, а утре по залез слънце театърът на сенките ще заиграе с карикатурен образ на това, което съм бил днес… важното в целия този спектакъл, наречен живот, никога да не забравяш кой си… защото вчера не бях 22_стилян… нито пък от днес ще бъде 23_стилян… аз съм си все същият - равносметката е все една и съща - само спомените стават повече, избледняват и отстъпват място на новите с надеждата идната година да бъде по-добра.

Нямам от какво да се оплача… целите, които си бях поставил за изминалата година ги презипълних повече от ефективно - пожелах си да завърша успешно, да продължа все напред във връзката си с Нат и да напредна по въпроса с личния автомобил. Явно се справям добре с поставянето на крайни цели и може би именно целеустремеността е един от най-ключовите фактори на рождения ден - това, което после цяла година те води през битките. Какво да очаквам от предстоящата година? - пожелавам си успешна защита на дипломната работа и записване на магистратура… пожелавам си нови успехи в работата и може би реализиране в областта на моята специалност… пожелавам си да продължим напред с Нат, да намалим небивалите пререкания и да преборим малките пречки по пътя си… пожелавам си по-малко нерви, повечко сън и да продължавам все така с новите приятелства, защото тази година съм рекордьор в това отношение.

Лягам си със спомен от изминатото, задоволство от настоящето и надежда за предстоящето… убеден съм, че ще бъде събуден неприлично рано от някой SMS или доброжелателно обаждане, на което ще отговарям телеграфически с “Да… добре… да… мерси… добре”, но пък ще имам нови 24 часа, през които да направя любимото си занимание на рождените си дни - приготвям си списък с хората, които очаквам да ми се обадят и отбелязвам кой не се е справил и кого съм забравил, а той мен не… в края на деня, в 23:59 си взимам телефона и изпращам саркастични SMS със следното съдържание “…но аз теб не те забравих! Рожденият ден беше супер, благодаря!”.

Честит рожден ден и на всички други раци… вървете все така “напред” срещу течението, изненадвайте хората и бъдете различни - бъдете себе си, за да бъде и светът истински за вас.

Едноооо… Двееее… трииии… ЧЕТЕРИИИИ!!! Хех. И те така беше вчера цяла вечер или иначе казано - завърших си бакалавърското следване семестриално. За протокола - вчера ми мина и последният седемдесет и втори изпит от редовното обучение в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” по специалността “Връзки с обществеността”. Сега остава и дипломната работа да си защитя на 28 юли и кажи речи - това беше, пък нататък - магистратура!

Всъщност именно завършването на следването бе и една от причините, поради които от два месеца не съм писал в блога - някак все не оставаше време за това. Сесията беше тежка, писането на дипломната изтощително, но в крайна сметка всичко завърши благополучно. Гордея се, че се справих… гордея се, че си взех последният изпит с невероятно достойнство, тъй като преподавателят ни остави сами да си проверяваме тестовете и да си ги оценяваме и аз, единствен от 40 човека, си написах реалната оценка… всички други бяха с шестици - а аз, с гордост. През тези четери години минах през хиляди глупости, безумия, разочарования и изненади… това висше образование ми поднесе света по един нов, много различен начин. Видях как може да се изгради колектив от тотални индивидуалисти, как хората могат да се променят коренно за някакви си 4 години… създадох си приятели, създадох си и врагове - абе от всичко си имаше и то по много.

Дипломната работа, за която скоро ще напиша малко повечко, е на тема “Влияние на вътрешно-корпоративните комуникации върху корпоративния имидж” и е доста увлекателно четиво, стига да не си го писал ти. Голяма заслуга за завършването и написването има и Наталия, за което дълбок поклон и благодарности! Не знам как бих се справил без нея - тя беше верен летописец, докато аз лежах и диктувах с дни и нощи наред.

Споменатата абсолвентска вечер всъщност си беше абсолютно аматьорска суха тренировка, тоест псевдо събиране от 8 колеги - аз, Елена Несторова, Иван, Мария, Божидар Картунов, Радко Кръстанов, Марта Радева, Ирина Лазова и Милен Тасмаджиев. Изкарахме си една весела и пълна с емоции вечер в Дивака… подробности - няма… просто направихме това, в което сме най-добри - изживяхме няколко часа заедно по максималната възможна програма! Ето и малко снимки.

Оттук нататък се връщам отново в играта - откриваме новият ловен сезон в блога и ще гледам да наваксам времето, през което ме нямаше.