сеп 02
“Без компромиси… и така ми е добре”
…с тези думи сякаш вече ми започва всеки ден… и с тях завършва. Някак неусетно, сякаш единственият компромис, който съм допуснал, е бил именно в това - да се примирявам с обстоятелствата… онези същите, които все вярвам, че съдбата ми е отредила… сякаш пиша историята на своя живот, но вместо да прелиствам с мастилени петна, аз съм пуснал химикала в небрежната му вечна почивка, а страниците просто овехтяват пред очите ми… прахът се трупа, а листът, на който съм спрял, е така прогорен от слънцето, че вече почти виждам образи - историята на моето вчера, изписана от безвремието и страха, с които всичко само се случва… без думи, без мен… и без компромиси - и така ми е добре! Прочети нататък »