Мрънкам в блог

…вече нÑ�колко човека ме попитаха, защо Ñ�ъм Ñ�прÑ�л на ден 4? Какво Ñ�е е Ñ�лучило през Ñ�ледващите дни? ИÑ�тината е, че времето не лекува… Ñ�амо ни кара да прощаваме… да прощаваме на Ñ�ебе Ñ�и, на другиÑ�… да проÑ�тим за изгубените мечти и да Ñ�е замиÑ�лим върху това, което ни предÑ�тои да извървим. През поÑ�ледните нÑ�колко [...]

ДнеÑ� бе ден на промените… Ñ�Ñ�каш вÑ�ичко Ñ�е промени… Ñ�Ñ�каш изтрезнÑ�Ñ… от много тежък махмурлук и започнах да оÑ�миÑ�лÑ�м едно по едно Ñ�лучващите Ñ�е Ñ�ъбитиÑ�. Ð�е казвам, че Ñ�ъм Ñ�е отърÑ�ил от болката… нито от любовта – по-Ñ�коро Ñ�и дадох Ñ�метка за много неща, които „приживе“ не бÑ�Ñ… забелÑ�зал. ОÑ�ъзнах, че в една наиÑ�тина Ñ�ериозна [...]

…хубавиÑ�Ñ‚ ден бързо намери Ñ�воÑ� грозен край. Тази нощ не можах да заÑ�пÑ� – бÑ�Ñ… Ñ�гушен Ñ� чаÑ�ове в нейна нощница, коÑ�то вече дори не е пропита Ñ� нейниÑ� аромат – пропита Ñ� моите Ñ�ълзи… Така Ñ�илно Ñ� бÑ�Ñ… притиÑ�нал към Ñ�ебе Ñ�и – Ñ�Ñ�каш иÑ�ках да почувÑ�твам неÑ�, Ñ�Ñ�каш Ñ‚ÑŠÑ€Ñ�ех капчица любов от една [...]

Времето Ñ�и тече, а за мен Ñ�Ñ�каш нищо не Ñ�е променÑ�… Болката не изчезва – Ñ‚Ñ� проÑ�то потъва вÑ�е по-дълбоко. ЕдинÑ�твеното, което преоткрих през поÑ�ледните 48 чаÑ�а е колко много приÑ�тели имам! Колко много хора, които бÑ�ха до мен – помогнаха ми, дадоха ми Ñ�или. Ð’ тежките мигове човек преоткрива толкова много… откриваш нови неща, [...]

Скъпо блогче, пиша ти, защото навън е пролет, а дърветата Ñ�а нÑ�как тъжни и Ñ�тудени… привели клони Ñ� тежки Ñ�енки в изкрÑ�щата утрин. ДнеÑ� е първиÑ�Ñ‚ ден, в който неÑ� Ñ� нÑ�ма – първиÑ�Ñ‚ ден, в който, макар и едва заÑ�пал, аз Ñ�е будÑ� Ñ�ам – вледенен от миÑ�ълта, че там вече нÑ�ма човек, който [...]

Връщаш Ñ�е в Ñ�таÑ�та и те Ñ�а там… оÑ�тавени на маÑ�ата, Ñ�Ñ�каш цÑ�л живот Ñ�а били непокътнати… Ñ�Ñ�каш никога не Ñ�а напуÑ�кали пределите на Ñ�воÑ�та Ñ�амота… проÑ�то три ключа и един телефон! Ð�ищо повече… Ð�е Ñ�е Ñ�мÑ�там за уникален, още по-малкото за Ñ�пециален или различен от оÑ�таналите – аз Ñ�ъм човек като вÑ�еки друг… уÑ�михвам [...]