Лъжи! Това е най-доброто начало, защото реално погледнато те Ñ�е превърнаха в най-универÑ�алната рецепта в ежедневието ни – лъжи плюÑ� илюзии, получаваме вÑ�Ñ�какъв тип междуличноÑ�тни отношениÑ�; лъжи плюÑ� пари, получаваме влаÑ�Ñ‚ в нейната най-безгранична и първична форма; и разбира Ñ�е най-популÑ�рната Ñ�ред вÑ�ички комбинации – лъжи плюÑ� още лъжи, получаваме живот. Живот, при това изграден така банално, Ñ�Ñ�каш виждаме Ñ�воÑ�та Ñ�обÑ�твена иÑ�ториÑ� в нечии очи… и нищо чудно!

Защото живот днеÑ� аз не виждам. Той е замеÑ�тен от една Ñ�ъвÑ�ем елементарна форма на Ñ�ъщеÑ�твуване у разумната раÑ�а. Раждаш Ñ�е и ти Ñ�лагат хомота – оттук нататък нÑ�маш волÑ�, нÑ�маш желаниÑ�, нÑ�маш мечти… Ñ‚Ñ€Ñ�бва Ñ�амо да Ñ�лушаш какво ти казват да правиш! СÑ�каш хората вече ги произвеждат като машини – на ишлеме… ТрÑ�бват Ñ�то бройки лекари и деÑ�ет учителки – нÑ�ма проблем! Ще Ñ�и произведен или култивираме нÑ�колко… от Ñ‚Ñ�Ñ… правим Ñ�елекциÑ� за най-доброто и ги пуÑ�каме в обръщение. Когато КПД-то (Коефициент на полезно дейÑ�твие) им падне прекалено ниÑ�ко, проÑ�то ги изключват, захвърлÑ�Ñ‚ ги и Ñ�вета ги забравÑ�…

Защото от малки ни учат да повтарÑ�ме Ñ�амо: “Я, какво е Ñ�танало!â€�, а нещата не Ñ�тават Ñ�ами, нÑ�кой ги прави такива. СъвÑ�ем обаче Ñ�ме забравили, че това право Ñ�и е Ñ�амо и единÑ�твено наше. Забравихме как да живеем, вдигнахме ръце и нÑ�кой друг Ñ�ега живее вмеÑ�то наÑ�, пък ние Ñ�амо отчитаме приÑ�ÑŠÑ�твие… най-много нÑ�кой път да изпищим и да кажем, колко ни е лош животът и как нещо Ñ‚Ñ€Ñ�бва да Ñ�е направи – като внезапен Ñ�пазъм – поÑ�ле пак млъкваме и продължаваме напред.

Защото дори Ñ�ме забравили, че животът не е пейка, на коÑ�то като възраÑ�тни хора Ñ�ме наÑ�Ñ�дали, за да храним гълъбите Ñ� трошици хлÑ�б, животът е път. Ð� за да живееш Ñ‚Ñ€Ñ�бва да продължиш да вървиш по него, незавиÑ�имо колко Ñ�тръмен и оÑ�еÑ�н Ñ� трудноÑ�ти и препÑ�Ñ‚Ñ�твиÑ� ти Ñ�е вижда. И ако не виждаш край нÑ�маш моралното право да Ñ�пираш и да казваш, че за теб това е краÑ�Ñ‚ – тръгнал ли Ñ�и нанÑ�къде, длъжен Ñ�и да го довършиш докрай, иначе така наричаниÑ�Ñ‚ от теб живот ще Ñ�е окаже една безцелна разходка и нищо повече.

Защото �амо подритваме камъни напред-назад и �и въобраз�ваме, че �троим. С кръ�тени ръце, от време на време �е проз�ваме и по�ле �и в�рваме, че �ме �ътворили чуде�а. Да, ама не… �ай-много ритайки камъни на едно м��то да изкопаем дупка под �ебе �и, а по�ле н�кой друг, пак “велик �троител�, да ни зарови � нашите камъни, та да не му нарушаваме �покой�твието…

Защото… защото “защотаâ€� мога да повтарÑ�м цÑ�л живот, а е очевидно, че те вÑ�ички Ñ�а в оÑ�новата на нÑ�какви лъжи, Ñ�ъщите онези, Ñ� които започнах и в които вÑ�рваме. ТрагедиÑ�та обаче е в това, че не оÑ�ъзнаваме какво правим – губим Ñ�и единÑ�твеното безплатно човешко право на този Ñ�вÑ�Ñ‚- правото на живот. Ð�Ñ�кой, Ñ�вно на шега, ни е подал камата, а ние, хората, понеже в Ñ�тадиÑ� Ñ�и на развитие Ñ�ме между петата и шеÑ�тата година, когато още Ñ�и играем Ñ� каквото ни дадат, та Ñ�ме Ñ� наÑ�очили към Ñ�ърцето и Ñ� вÑ�еки Ñ�ледващ ден Ñ� забиваме вÑ�е по-навътре и по-надълбоко… Вече Ñ�ме Ñ�тигнали до кръв и ако не Ñ�е оÑ�ъзнаем Ñ�коро нÑ�ма да пишем иÑ�ториÑ�та, а ще Ñ�ме чаÑ�Ñ‚ от неÑ�.

И от в�ичко казано дотук разбирам, че вървим назад… Вчера ако нашите деди �а ни о�тавили в на�лед�тво думите: “Човек и добре да живее, един ден умира и друг �лед него �е ражда…�, то дне�, един�твеното, което можем да напишем � големи букви, е:

“Човек е добре и да живее, защото един ден умира и ако не е жив�л, друг �лед него не ще �е роди…�