яну 11
От брат си (Бабата) разбрах съвесем случайно за една идея, подета от няколко интернет рецидивиста, сред които Пецата, Боби и Грузинската мафия - един вид игра, при която блогваш 5 неща, които другите не знаят за теб и след това го предаваш на друг блогър, който да направи същото. Е, след като разбрах, че Жоро-Вара не е можел да вземе книжка три пъти, брат ми е катастрофирал първия ден след взимането на книжка, а Петьо има сестра… се трогнах и реших да се включа:
- Имам две дупки в черепа на главата, голям белег с 38 шева, а самият ми череп е начупен на десетки парчета… това е и причината никога да не си кълцам косата прекалено къса;
- Имам панически страх от тъмно, от това да стоя със затворени очи или да остана някъде сам, което ме кара да тичам ужасно бързо, защото ме е страх, че има нещо около мен (б.а. когато прилагам това в ситуациите със затворени очи е доста болезнено, затова в тези случаи просто не си затварям очите - кофти е, особено когато се къпя и под водата, когато плувам!). Освен това ме е страх от извънземни, въпреки че не вярвам в НЛО;
- Почти във всеки свой сън сънувам убийства, бруталности и доста кофти мъчения, които аз извършвам предимно върху хора, които мразя… веднъж дори се опитах да удуша едно момиче на сън и брат ми ме спря, като ме събуди;
- До края на 7 клас бях най-асоциалното и затворено хлапе в класа. Не си говорех с никого, мъчеха ме, подиграваха ми се и ме изолираха, като никой не ме канеше на рождени дни, екскурзии и т.н. После влязох в Испанската гимназия и се отприщих… от тогава та досега съм най-досадното създание на света;
- Щеше ми се за пето нещо да напиша нещо неочаквано… като например: пишката ми е 45см. или пък мога да вържа на панделка лъжица с поглед… но… последното, за което се сещам е - зловещ пироман съм, което примесено с това, че обичам да пиша и факта, че съм адски самокритичен, породи изгарянето на 3-4 големи тетрадки в края на 10 клас. И до днес не мога да възстановя много хубави неща, които бях писал;
- Хайде още две за мезелък: обичам безразборно да се оригвам, особено вкъщи. Правя го във феноменални количества и при това постоянно, когато съм сам или съм само с близки… най-потърпевши - брат ми и приятелката ми;
- Сетих се и за един факт, компрометиращ и мен, и брат ми - и двамата сме защитавали една й съща дипломна работа, като аз съм му помагал да си я напише… както и бая курсови работи, които е предавал.
Мисля, че това е повече от достатъчно ;)
На януари 11th, 2007 в 16:38
Трябваше да започнеш с 1) Имам блог, ама никой не знае.
Що не се обаждаш да почерпиш по тоя повод - това не разбирам! И как може баба ти да ти е брат; това на практика прави баща ти твой племенник? :)
Ай честитка от бат ти Боби!
На януари 16th, 2007 в 13:14
Какво си правил с черепа си????
На януари 16th, 2007 в 18:24
Хех… нищо умишлено - катастрофирах и си докарах кофти кръвоизлив между черепа и мозъка… наложи се да ме оперират… спасиха ме две обстоятелства - брат ми беше близо и това се случи не в България…
На януари 25th, 2007 в 23:20
Много се смях… докато четох:) И не си чак толкова лош - просто си себе си, а от това по-хубаво няма. И Какво се върза на онази преподавателка?! То и аз се връзвам - не за друго, а защото не са ми оценили труда, но не си струва! И така - внимателно в тъмното… това означава ли, че спиш на “запалена лампа”? Много интересно…
На февруари 19th, 2007 в 18:27
Ujas! Pone da beshe izlugal , che pishaka ti e 45 santima, ta da ima neshto, koeto da vpechatlqva.
На февруари 22nd, 2007 в 18:03
има 2 неща които се питам… с отворени очи ли спиш и това в присъствието на мама и тате ли става ?!?! ;)
На февруари 22nd, 2007 в 22:55
Хех… с отворени очи не спя… не съм чак толкова психо… но виж, за присъствието на човек (не са мама и тате), но правя всичко възможно, ако не в стаята, то поне в апартамента или къщата, където спя, да има човек ;) И въобще… защо имам чувството, че всички ме взехте на подбив с моите си странности, а?
Просто съм социален :)
На февруари 27th, 2007 в 03:06
Момче,всичко ти е наред ! Само не се вземай много на сериозно с всичките тези странности . Не знаех ,че имаш толкова познания и съм възхитена от прочетеното до тук.Относно подигравките мога да ти дам един съвет : по -добре без приятели ,отколкото с лоши такива./ Същият съвет важи и когато си избираш половинка /било то съпруга или съпруг /.
На февруари 28th, 2007 в 00:33
Ася, благодаря ти за съвета… що се касае до приятелите ми - винаги внимавам кого допускам прекалено близо до себе си и гледам никога да не бъркам дистанциите - знам кои са ми най-близки, знам кои са ми приятели и кои не, макар да съм си патил, въпреки всичко ;)
А за странностите… хехе… аз, напротив - дори се забавлявам с тях, защото, ако не се смея на проблемите, то ще трябва да плача… а смехът е къде къде по-добър начин за живот ;)
На март 3rd, 2007 в 05:37
Много вярно ! Нищо друго не мога да допълня.