Поредният семеен 8 декември със закъснение

Публикувано в: Традицията повелява

25 дек 2007

Дойдоха коледните празници и аз най-после намерих време да напиша по един ред и за студенсткия празник. Този 8 декември в общи линии протече както и миналата година – в прилично малък семеен и приятелски кръг. Донякъде това се дължеше на проблем с организацията на колегите ми във факултета, донякъде и на желанието ми да прекарам, макар и пиянски, в спокойна атмосфера, без излишък от непознати лица – ето защо и тази година бях в семейна вила в гората, заедно с Нат и един от най-близките ни приятели – Янислав.

Всъщност истината е, че и нашата организация куцаше – уж щяхме да сме 8 човека, после станахме 5, но в крайна сметка заминахме само трима. Именно това объркване доведе до факта, че бяхме напазарували вкуснотии за сто и кусур лева, които с голям кеф изконсумирахме. Прекарахме, както вече споменах, в една вила извън града, близо до Панагюрище, във вилно селище, наречено Панагюрски колони. Стигането дотам беше повече от емоционално, защото пътят минава през планината, а там беше паднало прилично количество сняг. За мой голям късмет, „Старата бабичка“, моето любимо Мицубиши, се справи със снега перфектно. Въпреки че закъсняхме с няколко часа за срещата с Янислав в Панагюрище, си го прибрахме от една пицария и се качихме до вилата. Прекрасна вечер – не мога да ви опиша колко звезди, колко чист въздух и колко тихо беше – като приказна зимна вечер… която опорочихме с алкохол, „Ако умра, ил загина“ и вкусна манджичка.

За прекарването няма какво да кажа… беше великолепно. Нищо не ни липсваше, независимо че бяхме малко на брой – след поредната чашка ракия всеки е като за трима, а аз съм си цял квартет, особено когато запея. Това ме навежда на мисълта, че от около месец насам всеки път на събирания пея и то по много. Дори от снимките си личи, че при наличието на камина, добра компания, хапване и пийване, няма как да не се забавлява човек. И така, най-пиянската вечер в годината, я изкарахме като на романтична вечер – оплаквам ли се? Не, в никакъв случай. Дори пожелавам на всеки един да опита и тази опция, за да усети разликата. На мен лично това ми беше последният бакалавърски студентски празник… оттук нататък я абсолвентска, я магистърска или, дай Боже, докторантска :)

2 коментара за "Поредният семеен 8 декември със закъснение"

Avatar

Боби

На 27 декември 2007г. в 14:08 часа

Аха, а предния път не дадохте да запалим камината!

Пък по темата с вкусотиите… поради размазаността на снимките от тапафона не мога да различа ясно, но ми се струва, че виждам боб в консерва и отделно скумрия в доматен сос?!

Другия път просто се обадете – хем ще има хора, хем ще има вкусотии :)

Avatar

Стилян Горанов

На 27 декември 2007г. в 23:21 часа

Боби, абсолютно правилно виждаш… всъщност имаше доста полуфабрикати, по заявка на част от недошлите. А иначе – да, определено следващият път мисля да поканя други и то повече хора… теб те броим към кулинарната агитка :)
Този път нещата станаха много на бързо… решихме, че ще ходим там на 1 декември… седмица преди тръгването.

Публикувай коментар

Кой е Стилян Горанов?

Нищо повече от просто един човек и нещо повече индивид... Истината е, че не това е мястото, на което мога да говоря за себе си - тук моите думи говорят за живота ми. За желаещите да научат повече за мен, могат да посетят сайтът ми: www.Estilian.com.

Моите снимки