Мрънкам в блог

Дойдоха коледните празници и аз най-после намерих време да напиша по един ред и за студенсткия празник. Този 8 декември в общи линии протече както и миналата година - в прилично малък семеен и приятелски кръг. Донякъде това се дължеше на проблем с организацията на колегите ми във факултета, донякъде и на желанието ми да прекарам, макар и пиянски, в спокойна атмосфера, без излишък от непознати лица - ето защо и тази година бях в семейна вила в гората, заедно с Нат и един от най-близките ни приятели - Янислав.

Всъщност истината е, че и нашата организация куцаше - уж щяхме да сме 8 човека, после станахме 5, но в крайна сметка заминахме само трима. Именно това объркване доведе до факта, че бяхме напазарували вкуснотии за сто и кусур лева, които с голям кеф изконсумирахме. Прекарахме, както вече споменах, в една вила извън града, близо до Панагюрище, във вилно селище, наречено Панагюрски колони. Стигането дотам беше повече от емоционално, защото пътят минава през планината, а там беше паднало прилично количество сняг. За мой голям късмет, “Старата бабичка”, моето любимо Мицубиши, се справи със снега перфектно. Въпреки че закъсняхме с няколко часа за срещата с Янислав в Панагюрище, си го прибрахме от една пицария и се качихме до вилата. Прекрасна вечер - не мога да ви опиша колко звезди, колко чист въздух и колко тихо беше - като приказна зимна вечер… която опорочихме с алкохол, “Ако умра, ил загина” и вкусна манджичка.

За прекарването няма какво да кажа… беше великолепно. Нищо не ни липсваше, независимо че бяхме малко на брой - след поредната чашка ракия всеки е като за трима, а аз съм си цял квартет, особено когато запея. Това ме навежда на мисълта, че от около месец насам всеки път на събирания пея и то по много. Дори от снимките си личи, че при наличието на камина, добра компания, хапване и пийване, няма как да не се забавлява човек. И така, най-пиянската вечер в годината, я изкарахме като на романтична вечер - оплаквам ли се? Не, в никакъв случай. Дори пожелавам на всеки един да опита и тази опция, за да усети разликата. На мен лично това ми беше последният бакалавърски студентски празник… оттук нататък я абсолвентска, я магистърска или, дай Боже, докторантска :)