Този блог беше Ñ�ъздаден на 10 юли 2006г. като подарък за един човек, но в поÑ�ледÑ�твие Ñ�е превърна в мÑ�Ñ�то за мрънкане – оплакване от най-големиÑ� източник на житейÑ�ки неволи – животът (оÑ�обено пък този в СофиÑ�!). Явно хората Ñ�и имаме една изключителна Ñ�лабоÑ�Ñ‚ и Ñ�клонноÑ�Ñ‚ към мрънкане – ако Ñ�е хвалим, Ñ�е притеÑ�нÑ�ваме и Ñ�рамуваме, ако проÑ�то Ñ�и говорим – отегчаваме Ñ�е, но… ако мрънкаме… тогава Ñ� изключителна наÑ�тървеноÑ�Ñ‚ трупаме вÑ�е повече и повече! С две думи – да мрънкаме е най-леÑ�но, трудно е нÑ�кой да ни чуе… Затова и мрънкам тук – за да го има черно на бÑ�ло… за да ме чуе нÑ�кой… за да види нÑ�къде в тези редове и Ñ�воето мрънкане… за да Ñ�е разбере защо той Ñ�амиÑ�Ñ‚ би мрънкал, докато чете кой какво е казал (и измрънкал) по нÑ�коÑ� тема. Защото в крайна Ñ�метка конÑ�труктивното мрънкане – онова, което би понеÑ�ло коментари и критика – то е еволюциÑ� в комуникациÑ�та на малко по-примитивно равнище – има фактор или дразнител, който поражда у нÑ�кого ответна реакциÑ� под формата на дейÑ�твие, изказване или породена миÑ�ъл, които водÑ�Ñ‚ до процеÑ�ÑŠÑ‚ мрънкане от Ñ�трана на това лице… Ñ�лед това имаме и множеÑ�тво Ñ�лушатели, които волно или неволно приемат тази информациÑ� и без значение дали Ñ� разбират, нÑ�кои от Ñ�лушателите реагират… Е! Кой как ще реагира, конÑ�труктивно ли ще бъде вÑ�ичко това и ще разберете ли мрънкането – завиÑ�и единÑ�твено от ваÑ� :/
Тук вÑ�еки ще може да мрънка чрез коментари… ще може да прочете мрънканиÑ�та на вÑ�еки… важното е в крайна Ñ�метка ключовата дума да Ñ�ъдържа чаÑ�тицата „мрън“, защото Ñ‚Ñ� е Ñ�вещена в Ñ�воÑ�та цÑ�лоÑ�Ñ‚.

За Ñ�ъздателÑ� и автора на Ñ�айта Ñ�ъщо можете да прочете това-онова. С две думи – аз Ñ�ъм СтилÑ�н Горанов или Estilian и това е моето заглавно и поÑ�рещащо „About“ за вÑ�еки, който Ñ�е поинтереÑ�ува от този блог.