Мрънкам в блог

Едноооо… Двееее… трииии… ЧЕТЕРИИИИ!!! Хех. И те така беше вчера цяла вечер или иначе казано – завърших си бакалавърското следване семестриално. За протокола – вчера ми мина и последният седемдесет и втори изпит от редовното обучение в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” по специалността “Връзки с обществеността”. Сега остава и дипломната работа да си защитя на 28 юли и кажи речи – това беше, пък нататък – магистратура!

Всъщност именно завършването на следването бе и една от причините, поради които от два месеца не съм писал в блога – някак все не оставаше време за това. Сесията беше тежка, писането на дипломната изтощително, но в крайна сметка всичко завърши благополучно. Гордея се, че се справих… гордея се, че си взех последният изпит с невероятно достойнство, тъй като преподавателят ни остави сами да си проверяваме тестовете и да си ги оценяваме и аз, единствен от 40 човека, си написах реалната оценка… всички други бяха с шестици – а аз, с гордост. През тези четери години минах през хиляди глупости, безумия, разочарования и изненади… това висше образование ми поднесе света по един нов, много различен начин. Видях как може да се изгради колектив от тотални индивидуалисти, как хората могат да се променят коренно за някакви си 4 години… създадох си приятели, създадох си и врагове – абе от всичко си имаше и то по много.

Дипломната работа, за която скоро ще напиша малко повечко, е на тема “Влияние на вътрешно-корпоративните комуникации върху корпоративния имидж” и е доста увлекателно четиво, стига да не си го писал ти. Голяма заслуга за завършването и написването има и Наталия, за което дълбок поклон и благодарности! Не знам как бих се справил без нея – тя беше верен летописец, докато аз лежах и диктувах с дни и нощи наред.

Споменатата абсолвентска вечер всъщност си беше абсолютно аматьорска суха тренировка, тоест псевдо събиране от 8 колеги – аз, Елена Несторова, Иван, Мария, Божидар Картунов, Радко Кръстанов, Марта Радева, Ирина Лазова и Милен Тасмаджиев. Изкарахме си една весела и пълна с емоции вечер в Дивака… подробности – няма… просто направихме това, в което сме най-добри – изживяхме няколко часа заедно по максималната възможна програма! Ето и малко снимки.

Оттук нататък се връщам отново в играта – откриваме новият ловен сезон в блога и ще гледам да наваксам времето, през което ме нямаше.