Един от тях е проф. Николай Натов – за първи път лекции при него имах в първи семестър, когато все още бяхме неспециалисти и всички курсове учехме на куп. Тогава взимахме всякакви общи предмети, които юристите уж се предполагаме, че ги знаят и ще си ги спестят… Последният за семестъра беше Международно Частно Право или така нареченото МЧП. Когато наближи датата за тези лекции, заедно с колеги решихме да проучим кой ще ни преподава, що за човек е и какви са отзивите, за да можем да се подготвим. Тогава видяхме името проф. Николай Натов, за когото не след дълго започнахме да чуваме неща от колеги от факултета… Тук започна и периодът на шок – период, в който Натов, по необясними вече за мен причини, в очите на повечето хора бе чудовище, звяр, мъчител, който пише двойки на поразия, който е оставял на поправителен цял един курс във Велико Търново и прочее небивали истории за зверствата и варварските проявления на един преподавател. Естествено тогава всички бяхме настръхнали и още от първата лекция всички затаихмр дъх… всички трепереха какъв ще е изпитът, как няма да се дипломираме и т.н. В общи линии – типично за психологията на една тълпа, ние просто приехме това, което шепа непознати бяха казали за него, или това, което пишеше в Интренет.

Да, обаче! Лекциите започнаха, Натов дойде и брех! Чудо – за първи път от началото на магистратурата дойде човек, който не просто се изправи на катедрата, за да си измънка няколко думички под носа – дойде един сериозен, но приятелски настроен преподавател, който много точно, систематизирано и конкретно започна да представя информация по отделни теми… при това толкова конкретно, че едва смогвахме да запишем… и не говореше само теория – говореше за нещата от живота, от истинския свят – такива, каквито са всъщност. Страхът обаче все още не беше забравен – няколко дни подред всички го гледаха в устата, а никой не смееше и гък да каже, защото очаквахме присъдата за това какъв ще е изпитът… докато в един прекрасен миг той не каза „Смятам с вас да опитаме да проведем неприсъствена писмена форма на изпитване!“, което за непросветените означава написването на познатите на висшистите „курсови работи“. Това беше преломният момент – мигът, в който си дадохме сметка, че това е един стойностен преподавател, който не просто очаква назубряне – очаква да научим.

Така, с доста противоречиви чувства и объркани представи, завърши първият семестър. А когато си взехме програмата за втория и видяхме, че на 7 от 9 предмета Натов е преподавател… тогава разбрахме, че това ще е човекът, с когото ще мине животът ни през следващата година и половина… за което никога не бих съжалил. Всъщност проф. Николай Натов е ръководител на моята програма Международни бизнес отношения. След доста прекарано време, всеки божи работен ден по поне 2 часа, с колеги започнахме да си променяме представите за него… и не на последно място – започнахме да свикваме, да харесваме не просто преподавателя, но и личността, която стои срещу нас. Колежките го описват като най-привлекателният и добре поддържан мъж на средна възраст, който някога са виждали (уви, женен и с деца)… а за мен той се превърна в символ за ерудиция, стил, професионализъм и талант да бъдеш хем строг и винаги на ниво, хем добронамерен и справедлив.

Не искам да се получи така, сякаш го издигам в култ или се подмазвам… или пък че се опитвам да спечеля някакви дивиденти от това, че четкам свой преподавател… Далече съм от тази мисъл! По-скоро пиша всички тези неща, именно на базата на това, което казах и в началото – информационното разпространение е много лесен начин да се навреди на един човек! Познавам проф. Натов – знам, че на него не му пука… знам, че е над тези неща, говорили сме си не веднъж относно това, че има много студенти, които никак не го обичат. Но в крайна сметка, първо – той не е в университета, за да го харесваме и обичаме, а за да ни научи на нещо… повярвайте ми – това той го прави на 101%! А и начинът, по който бе написано негативното за него, издава солидна доза завист или по-скоро нескрита злоба от хора, които очевидно безпочвено се надяват да прокопсат.

Надявам се с тези свои думи да успея да разчупя малко от малко Интернет профилът на Николай Натов – от чудовището, което къса по изпити и изяжда по трима задочници на закуска всяка сесия, да го превърна в практикуващ специалист, може би един сред най-достойните арбитри по международно частно право, в безценен преподавател, в неповторим ръководител на програма, който дава всичко от себе си за своите студенти – който се грижи за нас и не пропуска нито една възможност, в която да ни помогне с нещо… и не на последно място – в приятел, защото, макар да сме малък курс, някои от колегите го чувстваме именно така! А на въпроса „Какво толкова е направил за нас?“ – отговорът е много много дълъг… Да започнем с това, че наистина ни научава на нещо, не просто го преподава… винаги ни изслушва, винаги провежда лекциите така, както ние поискаме – дава ни не само суха теория, дава ни примери от практиката, провеждаме практики (например производство по арбитражен съд), винаги е в течение за другите преподаватели, следи административните дела на курса… и за юни месец успя да ни уреди 8 дни в Китен в база на университета като форма на изнесено обучение, изцяло за сметка на СУ! Да, може би на фона на семестриалната такса, която плащаме, няма нищо безплатно в това, но!!! НО! Фактът, че си направи труда да го организира… Фактът, че направи нещо, което не знам колко студенти могат да се похвалят, че техен ръководител е правил! Фактът, че се интересува, пука му и го прави за нас – това ми дава повод да мога смело да кажа, че Николай Натов за нас е най-добрият.

Вчера проф. Натов имаше рожден ден… и много от нещата, които написах тук, ми се искаше да мога да му ги кажа… но уви – не бе подходящият момент, нито място, в което да си казваме тези неща. Прецених, че е по-добре да се погрижа в мрежата репутацията му да бъде поизчистена… а за рождения му ден с някои от колегите събрахме пари и му поднесохме подарък от името на целия курс – малък жест, с който искахме да покажем, че ни пука! Че той е нещо повече от преподавател! Струваше си всяка минутка от организацията… всяка стотинка за подаръка… всички нерви с идиотите в курса, които не пожелаха да се включат… защото му подарихме нещо, което не се купува с пари! Подарихме му отношение… и ако преди го е подозирал, то сега със сигурност го знае – че за нас той наистина е номер едно!

И както бяхме подписали картичката – нека всички тези думи бъдат от името на Випуск 2010 МБО, като последното да се счита за договорно взаимноотношение, което ангажира него и останалите преподаватели с това да завършим успешно догодина.

Това е първата тема, в която пиша за него, но категорично няма да бъде последната! Още юни месец ще разкажа как е протекла почивката на Китен и какви са впечатленията от там.

Живеем в свят, който не еволюира, а революира. Тоест – всичко се случва при крайности, напредъкът е резултат от сблъсък, от конфликт… Страните в конфликтите не желаят баланс – те търсят радикалното, което ще доведе до промяна. Липсва взаимност – липсва общото желание за справяне с проблемите… те просто се заобикалят, при нулева стойност на разрешаване – тоест, дори и някой да печели от конфликта, то сбора от печалбите и загубите прави нула за двете страни. Това е въплътено в принципите на международните преговори… и се материализира в действителността ни, в днес. Обществото ни е радикално, изплашено и незаинтересовано. Властта пък, от своя страна, е силово гарантирана и постоянно се стреми не към решаване, а към заличаване на проблемите… докато самото общество в крайна сметка не се превърна в проблем за властта.

Ето защо се стигна до този момент… в който всичко се възприема като криза – това е невъзможността за съвместно решаване на проблемите, с които се сблъскваме. Винаги се прибягва към чиста форма на пазарлък между държавата и обществото. И това става донякъде поради народопсихологията на българина – да бъде пасивен до момента на крайна ескалация, когато кризата е обичайният очакван краен резултат от несправянето с проблемите.

Налице е, освен това, и фактът, че страните по конфликтите никога не използват адекватно ресурсите си за баланс на силите. Стигало ли се е поне веднъж до ефективни дебати? До преговори? До опит всеки да вложи най-доброто от себе си, за да се реши дадена криза? Държавата и обществото нямат общи интереси, на които да се базират целите им… или поведението им противоречи на това. И така в крайна сметка се стига винаги до ситуации, в които всички възприемат отстъпките не като предоставяне на свобода за преговори, а като измамни ходове за придобиване на алтернативна сила за атака срещу другата страна.

Кризите са страх… страх от това, че никой не знае какво следва… какво ще се случи. Кризата е състояние, при което всеки е сам за себе си. „Един за всички и всички за един?“ – не… по-скоро „Една криза за всички и всички са в криза!“.

Темата на този семинар беше „Проектиране на уеб приложения за голямо натоварване“, като се разглеждаха примери от практиката на фирмата и проблемите, с които са се сблъсквали. Ако трябва да бъда честен – бях впечатлен от идеята, но разочарован от реализацията и то не защото говореха грешни неща… напротив! Казаха се много и все умни неща, но за съжаление не успях да ги чуя на живо. Проблемите при организацията започваха с факта, че мероприятието съвпадаше с мач, който се играеше на Васил Левски и центърът беше почти непроходим… освен това много хора не успяха да дойдат, тъй като часът 18:00 съвпадна с края на работния им ден… и въпреки това мястото беше крайно недостатъчно – залата беше за около 100 човека, а дошлите бяха с поне 50% отгоре и много си отидоха, без дори да чуят едно изречение.

Водещи на лекцията бяха Цветан Цветков, Георги Варзоновцев и Венера Александрова, респективно експерти от фирмата в областите програмиране, usability и управление на проектите. Те се справяха много добре като представяне и като поведение, ако изключим, че и тримата имат много слаби гласчета, а никой не им беше дал микрофони. Действието в рамките на залата беше интригуващо и с висок градус – особено когато се подмятаха въпроси и коментари от страна на гостите. Критики и въпроси имаше всякакви – от глупави (като например: ама вие защо използвате PHP, а .NET) до доста умни и останали без отговор питания. Извън пределите на залата, където бях аз, цареше беседа на приятелско равнище. Както аз самият констатирах – да са живи и здрави от NetAge, че ни организираха, та да се видим с приятели. Успях да си поприказвам с много стари и забравени лица от мрежата, похапнахме от чипса и ядките, които от фирмата любезно бяха осигурили и пийнахме по една бира. Всъщност решението на организаторите по отношение на питиетата беше оригинално – имаше само и единствено бира – безалкохолна, тъмна, обикновена… но нищо друго! Дори вода нямаше… колко програмистко, а?

Равносметката от събитието като цяло е положителна – радвам се, че имаше такъв небивал интерес… още повече се радвам, че много хора се ентусиазираха. Искрено се надявам, че организаторите са си взели поука и ще се представят по-подобаващо при следващите лекции. Венера обеща да ме информира когато се очаква следваща лекция пък и се очаква да има и странични лектори. Аз очаквам с нетърпение да чуя каква ще е следващата тема и също така появата на записа от лекцията – на първи ред имаше монтирана камера, която записа всичко… колегите обещаха това скоро да се появи в нета… и, разбира се, веднага да го добавя като линк за желаещите да го гледат.

От влизането на наредбата в сила до момента постоянно разговарям с мои приятели, защото съм пряко намесен в ситуацията – всеки ден идвам на работа в центъра на София и се правя на акробат, за да паркирам някъде. Тук, разбира се, изниква любимата ми тема за това, че в София все още няма закон, който да задължава при ново строителство да се осигуряват паркоместа, та било то и под земята… както и реакцията на говорителя на Столична община, когато го попитаха: „А за какво ще се използват събраните от глоби пари?“, на което той отговори с: „…има ли други въпроси?… Добре тогава, благодаря ви!“. Няма въобще да обсъждаме тези недоразумения, а ще си поговорим за това какви са слабите места и как може да се избегне санкция в конкретните случаи:

1. Едно от нещата, които ми казаха, е че в България снимките от цифров фотоапарат не могат да послужат за доказателство пред съда, респективно никой със снимка на твоя автомобил не може да докаже нищо. Тази теория, обаче, беше опровергана от брат ми, който твърди, че според родните ни закони снимките могат да послужат за доказателство, ако се извършват от  упълномощени за това лица. В случая служителите на общината са именно такива. Тук очаквам да се намеси някой с повече познания в областта на правото и да каже кое е по-достоверно.
2. Много хора си слагат стикери, на които пише: „На основание чл.32 ал.2 от Конституцията на Република България не желая да бъда фотографиран или записван“ – и това би им помогнало, ако обаче на снимката имаше човек. Тъй като обаче снимките ги правят на паркирани автомобили, в които няма хора, то този надпис не помага – това е имущество и няма закон, който да ограничава снимането му. Далеч по-ефективно е за камерите по светофарите, тъй като тогава наистина са снимали и теб и по закон можеш да ги съдиш.
3. И на ред идва третото ключово твърдение, което май се оказва единственото вярно – когато инспекторите правят снимка на автомобил, те никога не използват обозначител за измерване на разстоянието. Респективно тази снимка няма юридическа стойност, тъй като винаги може да се каже, че на снимката се получава оптическа илюзия и всъщност разстоянието е точно два метра. Е, разбира се, ако огледалото на колата опира в стената на сградата – тогава няма да мине… но при нормални обстоятелства, когато има половин метър, примерно, никога в съда тази снимка не би доказала нищо! Не случайно криминалистите винаги слагат нещо подобно на линийка, която да служи за сравняване – доверете ми се, инспекторите нямат подобни инструменти и освен това правят такива снимки, на които се иска добро въображение, за да можеш да кажеш разстояние в точност дори до един метър.
4. На последно място идва проблемът със служебните автомобили – кой получава призовката? Логично е да отговорим, че това е МОЛ-ът, но ако той каже, че автомобилът не е паркиран на посоченото място от него, те не би трябвало да имат правото да го глобят. Да, знам, че в наредбата пише, че ако не предоставиш името на този, който го е паркирал, значи ти си виновен, но това, за мое голямо щастие, противоречи отново на по-висш закон, а именно „всеки е невинен до доказване на противното!“. Дори като се позамисля, той и личният автомобил може да бъде шофиран от повече от един човек, а глоба се налага на лице, не на автомобил.

И те така то… надявам се да съм бил от полза на някого, ако реши да се разправя с властите. Имайте предвид, че тези 30лв. няма да трябва да ги плащате в КАТ или данъчното, което означава, че можете да ги оставите да отлежават… глобите са като хубавото вино – колкото повече отлежават, толкова по-вкусни стават.

Обяснението му беше, че според последните проучвания, водещите цветове, които се използват в дизайна на печатна реклама, са зелено, оранжево и виолетово… а, според същото твърдение, всеки един от тези три цвята си има свой контрастен цвят, с който най-добре може да се съчетава – зелено/червено, оранжево/синьо, виолетово/жълто. Всички тези цветове са сложени срещуположно в горната графика, като, за да се види по-отчетливо контрастът, съм сложил и по една черта от срещуположните цветове. Гениалното в този кръг обаче е друго – освен че срещу всеки един има перфектният контраст, съседните на всеки цвят пък са най-добрите цветове за преливка, нюанс, градиент и съчетаване. Примерно: жълтото със зелено и оранжево… или пък синьото със зелено и виолетово. Схемата е невероятно полезна при избор на цветове, не само в рекламата… ако се загледа човек, ще види, че голяма част от най-хубавите сайтове, използват тази логика. Черното и бялото, съответно, са неутрални цветове, които придават или свобода/въздух/пространство (бялото), или тежест/лукс/рамка (черното). Нещата са много простички, но пък и са полезни – сигурно ще се появат сега хора с критика, че това и баба го знае… но ако беше така, нямаше да живеем в страна, в която 75% от печатните реклами не стават и за бърсане на ****.

Другото полезно нещо, което ни даде, са две схеми от изследвания на Хайникен и Кока-кола, за въздействието на цветовете, формите и различните усещания върху човек. Това за формите и цветовете беше като таблица, но за съжаление още не съм я сканирал – като го направя, веднага ще я кача. Второто – за възприятията, гласеше следното:

Кое възприятие в каква степен оказва влияние върху реципиента:

• Вкус – 3% – 5%
• Мирис – 4% – 6%
• Усещане – 5% – 8%
• Звук – 15% – 25%
• Образ – 60% – 80%

Ето и таблица с изследване върху влиянието на звук и картина и запазване на информацията от хората:

Следващата таблица пък е за въздействие на отделните форми върху двата пола по три признака – видимост, задържане на вниманието, предпочитание:

От тази таблица могат да се правят много изводи. Преди всичко е ключово да се обърне внимание на това, че овалната форма е най-подходяща за използване, що се отнася до внушение, въздействия и възприятие от страна и на двата пола. Не случайно най-голяма част от професионално изработените лога следват овална форма или неправилна елипса с голяма дъга. Другото важно е да се обърне внимание на четвъртитите форми, като квадрат, правоъгълник и т.н. които имат най-ниска степен на полезно действие като елементи във визуален аспект.

Следващата таблица е аналогична на предходната, но показва възприемането на различните цветове:

Лично много държа да благодаря за тази лекция на д-р Камен Кирилов и се надявам скоро да имам още материали, които да мога да публикувам. Правата върху всичката тази информация са изцяло негови.

За сметка на оскъдната информация, обаче, ефирът на БиТиВи и Нова Телевизия буквално преливат с реклами на Frog Mobile. Една доста глупава и досадна анимация с жълто и виолетово, при която водещ елемент е една още по-глупава жаба, която квака. Но както пеят от Черно Фередже – „Да обаче!“. Има още една реклама на мобилен оператор, която е заела солидна част от ефирното рекламно време. Тя е на предплатените услуги на М-тел и в нея участва Део, който си говори с една жаба на маса в заведението Червило в София. Едва днес забелязах, че това е една безумна анти-реклама, която играе преди всичко с думи. Защото слоганът на Frog Mobile е „Говори безплатно с Frog“, а последната реплика в рекламата с Део е „Защо да говориш с жаба, когато с М-тел можеш да говориш за 33ст.“. Това, по моите наблюдения, е една от най-силните черни реклами, пускани в България… нещо, което от доста време не се е случвало. Отричане на конкурент, което обаче не е достатъчно очевидно… щом на мен ми отне толкова време да го забележа… щом и на всички останали им отне време да го усетят.

Въпреки това – евала на М-тел. Постигнаха нещо, което ме впечатли! Ще се радвам да виждам още много подобни кървави сблъсъци в ефира. Все пак рекламата, както е казал един много известен американски рекламист, е преди всичко шоу!