Мрънкам в блог » Бивалици в небитието

Какво продават по щандовете за преоценени стоки или Лили Иванова – новата китайска стока в Кауфланд

Стилян Горанов - Estilian — Thu, 09 Jul 2009 09:24:52 +0000

От много време не съм бил толкова шокиран, потресен и искрено разсмян от нечие гениално прозрение относно това – какво може да се продава в големите вериги супермаркети. През последните години магазини като Била, Кауфланд, Метро, Фантастико и други подобни набират все по-големи темпове и стават все по-мултифункционални… отиваш да си купиш яйца, а на касата в количката имаш соларна система за наторяване на петунии, надуваем крокодил, 3 чифта розови еднократни гащи и синьо сирене на промоция с изтекъл срок на годност. Дори е силно вероятно накрая яйца въобще и да не успееш да вземеш :)

Та по подобен начин, днес, докато пазарувахме за офиса с една колежка и обикаляхме щандовете на Кауфланд в кв. Надежда, внезапно се сблъскахме с най-шокиращата стока, която някога е продавана там:

Понеже е силно вероятно да не успеете да фокосирате или да не сте били в подобен магазин, нека да обясня, че това са щандове, които се намират в средата на основната пътека и на тях се предлагат преоценени стоки, които са с някакъв процент намаление. Примерно – леко скъсана палатка на 50% намалена цена, или пък комплект 3 чаши, от които 1 е счупена, а другите две се продават на 30% от цената и т.н. Та точно на един такъв щанд, с голяма жълта табелка с червени сигнални букви „ПРОМОЦИЯ! – Спестявате 18%“ се продаваше книгата на Лили Иванова – Истината.

На знам дали съм способен да изкажа своето възмущение… дори си представям как съобщават по радиоточката в магазина, че на щанда с преоценени стоки има намаление – „Само сега, книга на Лили Иванова, от цена 18.99лева за бройка, едва за 7,99лв“. и зловещи бабички, дебнещи за евтина стока се насочват като крилати ракети към Ирак „Seek and Destroy!“. Или пък на касата започват да ти маркират – кило домати, хляб, Лили Иванова, кило сирене и две кисели млека! За Бога, колко трябва да си се комерсиализирал, че да се продаваш по този долнопробен начин! Аз лично бих се почувствал като кофичка Бор Чвор, ако от „Царица на естрадата“ се превърна в Поп иконата, която се продава като преоценена стока и с която някой може да спести 18%!
Само за сравнение искам да кажа, че през 3-4 щанда от този, имаше друг, който е специално предназначен за, забележете – „ИЗКУСТВО!“ и на който видях следната стока:

при това, обърнете внимание – тук нищо не спестяваш и няма промоция!!! Та така… ето до какво ни доведе живота – Лили Иванова е преоценена стока, а Ромските песни и балади са изкуство ;о

Взех си дипломата за бакалавър или защо дипломирането е маскарад?!

Стилян Горанов - Estilian — Thu, 26 Mar 2009 15:18:31 +0000

След като преди повече от половин година се дипломирах успешно в Софийски университет, точно до преди една седмица аз разполагах само с едно малко листче, написано на ръка, което представляваше моята „диплома“. Оказа се, че в Софийски, освен всички други безумия на бюрокрацията, трябва да се чака едно солидно количество време, докато си получиш документите… Е, какво пък! След 4 години следване бях готов да изчакам… И ето че миналата седмица се обадих в отдел Студенти, от който ми заявиха, че „Да, готова ви е дипломата… Готова е от 4 месеца насам!“, на което аз любезно отговорих с въпроса: „Е добре де! Толкова ли нямаше кой да се сети да ми се обади, за да дойда да си я взема! При условие, че ми разполагат с всички лични данни!“… Очевидно не!

Ок… отново се примирих… и попитах кога мога да отида да си я взема… оказа се, че отдел Студенти на СУ са преоткрили висшата форма на мързел – работно време: вторник, сряда и четврътък, от 14:00 до 16:00 часа… Който не може – да духа супата :) Естествено още същият ден помолих моя шеф да ме пусне за един час и излязох, като в 15:00 часа бях в Ректората. За щастие отдел Студенти наистина работеха, влязох и наистина дипломата ми беше там… Но уви, с това хубавите неща се изчерпаха.

Първото ми разочарование бе от вида на този документ… една кафява корица, в която има едно незакрепено хвърчащо листче… всичко написано на ръка с почерк, наподобяващ подписа на шефа на БНБ и този на Паисий Хилендарски… Явно някой с неизживяно детство се е взел много на сериозно с дизайна на дипломите… Взех я аз, разгледах я… и последва следният диалог между мен и секретарката на отдел Студенти… разговор, който дори не смея да коментирам… разговор с толкова цветущи бисери, че каквото и да кажа за тях, то просто ще бледнее пред глупостта на висшето ръководство на някои факултети в Софийски университет:

- /аз/ Извинете, а защо дипломите си ги взимаме лично оттук… от кабинет! Няма ли да има церемония по дипломирането?
- /секретарката/ Младежо, какви церемонии ви гонят? Обърнете се към вашия си факултет ако имате въпроси… не ме занимавайте – аз да не съм ви информация!
*ако отдел Студенти няма информация за студентите, то кой тогава има?!*
- Аз оттам се връщам… казаха ми, че вие сте тези, които организират…
- Не разбирам какво искате?! Ето ви я дипломата – нали си я получавате?
- А церемония? Тоги, събиране на дипломантите, реч на ректора… знам ли!
- Ама моля ви се! Това са отживелици… никой вече не прави такива маскаради… Ха! Ще се излагаме тук с циркаджийски номера!

В общи линии така приключи разговорът… Забележете!!! Церемонията по дипломирането е маскарад! Циркаджийски номер, който само глупаци като Харвард, например, могат да се излъжат да направят… Отживелици, които целият цвят не е забравил и не се срамува да прави… НО НЕЕЕ!! Софийски университет – той е над тези неща! Той е над маскарадите… Той е висша институция, в която документите се взимат от нискоквалифициран персонал в късния следобед на някой работен ден… Къде къде по-престижно, достолепно и модерно!

Прави са хората… Няма да се излагаме я?!?!

Новите двустранни протоколи при ПТП или историята на една нелепа катастрофа

Стилян Горанов - Estilian — Mon, 23 Feb 2009 14:31:57 +0000

Леките удари в центъра на града са сред онези неща, които все си мислим, че се случват на всички други, но не и на нас… честно казано и аз самият живеех с тази утопична идилия в съзнанието си до сряда миналата седмица, когато ме блъснаха на ъгъла на улиците Христо Ковачев и Стара планина. И малко след като осъзнах, че на мен нищо ми няма, но любимият ми Галант се нуждае от ремонт, започнах да мисля за КАТ, полиция, мързеливи и тромави процедури, чакане по улиците и вечните спорове с другия шофьор – кой, аджеба, е виновен и кой не е! Всичко, обаче, се реши някак много бързо и безболезнено, с попълването на един от новите двустранни протоколи, които застрахователите разпространяват с гражданските отговорности на автомобилите. Но докато се стигне до този миг на блаженство, минаха много неща…

След като се ударихме и двамата излетяхме от шофьорските си седалки, за да видим какъв е резултатът от удара… а той беше козметично-неприятен и с типични за градски удар поражения – броня, калник, мигач и преден капак. За да не забавяме движението се изместихме малко в страни и започна дерзанието. Факт в ситуацията бе, че, независимо, че идвам от по-малка уличка и ми се налага да правя десен завой, докато другият просто продължава напред, Т-образното кръстовище на еднопосочните улични е нерегулирано и по правилник аз, като дясностоящ, съм с предимство. За съжаление, предимно мое, този факт стана известен на шофьора на едно Ауди 80 едва след като ме удари… Всичко се случи като на филм… изнесох се в кръстовището и просто видях, както една кола лети към мен… В съзнанието ми за миг изплуваха десетки нечисти помисли: „Дали ще успее да спре?“, „Ами ако дам газ, дали ще успея да се изтегля пред него?“, „Може би да дам на задна и да се дръпна преди да е стигнал до мен?“, „Този дали ще се сети не само да набие спирачки, но и да си извърти волана, за да не ме удари?“, „Колко ли са били големи ташаците на тиранозавър рекс?“, „Защо ми трябваше точно днес да минавам оттук!“, „Звукът от смачкването на калника някак странно ми наподобява звукът от настъпване на хлебарка… може би и те имат калници?!?“ и други подобни съвсем естествени помисли за човек, когото го бъскат. От цялата смесица на емоции, гняв и чувство за безизходица, аз успях да включа на задна, но… уви – нямах време да тръгна. Червеното Аудо 80 се паркира в лявата ми предна част на колата и се натамъни като парченце от пъзел.
Когато емоциите стихнаха, другият шофьор, след като си промърмори под носа „Ебаси! За втори път тази седмица!“, се обърна към мен с „Абе, пич… не трябваше толкова да се изтегляш бе! Ще те удари някой така…!“ – нима?!?! Хубаво, че попаднах на сравнително нормален човек – не скача на бой, не крещи, не се защитава с аргументи като „Абе не ме ли виждаш, че карам като луд! Що ми се пречкаш!“. Моите първи думи бях: „Ок, викаме КАТ!“, след което последва едно задружно „Хммммм…“ от другия шофьор и приятелите ми, които возех в колата. Моят приятел Дани много бързо извади GSM-а и се обади на застрахователката, която ми направи Каско-то в началото на годината, за да я попита как да процедираме. В следствие на проблемите, които имах с Дженерали миналата година, сега вече бях с ново Каско, което е в Армеец. Та обадихме се ние, консултирахме се и стигнахме до извода, че подобен удар не може да мине за паркинг щета. Това е първата важна информация, която всеки трябва да знае – застрахователите по каско в България признават за паркинг щета само удари, при които има не повече от 3 пострадали елемента! А в моя случай бяха 4, което автоматично означаваше, че има много голяма вероятност да не ми я признаят.

Оттам пак се върнахме на опцията да викаме КАТ… Е да де, ама в 17:30 в центъра на София, ще има да си чакаме до второ пришествие… особено ако им кажа по телефона, че е лек удар и няма пострадали хора! Тогава застрахователната ни агентка каза по телефона, че може да изготвим двустранен протокол, който бе приет в началото на тази година… Той много прилича на протоколите, които полицаите изготвят, само че има много по-лека процедура. Съответно веднага отидохме до един офис наблизо, намерихме си протокола в Интернет и го разпечатахме. Ако ви се налага да използвате двустранен протокол за ПТП, можете да си изтеглите цветен образец от този линк. Всъщност е силно препоръчително да си носите два екземпляра винаги в колата, защото не се знае кога ще ви потрябва!

Сега да обясня най-важното – какво се прави с този протокол и какво точно от него се попълва!

Първите три страници от документа са общи законови разпоредби – те не ви трябват реално!
Четвъртата страница е „Приложение №1 към чл. 3, ал. 1 – това е констативен протокол за ПТП, при което има пострадали хора. По принцип ви съветвам – ако има пострадал човек, задължително викайте КАТ!!! Така че и тази част не ви трябва…
Следващата, пета страница от pdf файла, е стандартният протокол, който попълват от КАТ, когато дойдат на място… попитах застрахователите – те казаха, че това не може да се попълва от лица, които не са служителите на МВР. Тоест – и това го пропускате…
Ето, че стигаме до същинската част от двустранния протокол! Шеста страница от pdf файла, който трябва да си разпечатате – задължително цветно и по възможност на нещо по-голямо от А4, защото иначе не се чете!
Седма страница е препоръчителна, но не е задължителна! Аз лично не я попълвах и в Армеец нищо не ми казаха…
Осма страница е бяла – грешка ;)

Такаааа… Та съответната цветна страничка е вашият протокол! Той се попълва два пъти с абсолютно еднакво съдържание за двете страни – тоест всеки ще пише по два пъти. Синята колона се попълва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО от виновния, тоест от този, който е причинил ПТП-то… Жълтата е за пострадалия – тоест този, когото са блъснали. В моя случай аз попълвах жълтото. Препоръчвам ви да седнете в някоя кола и заедно да попълвате – единият шофьор пише едната колонка, а другият – другата… после си ги разменяте и накрая задължително сверявате…

Полетата са сравнително ясни и точно обяснени. Силно препоръчително е да имате свидетел, който да се попълни горе (и двата протокола трябва да е един и същи свидетел), защото в противен случай застрахователите може да откажат да признаят протокола. Средната колонка, която е с едни квадратчета, е малко объркваща. В нея се описват обстоятелствата за всяка една от страните – проблемът е, че опциите са много малко и крайно недостатъчни! Примерно, в моя случай – аз отбелязвам 16-тото квадратче, ама другият?!?! Той просто е карал напред и е влязал в кръстовище :) Еми такава опция няма… ние просто не маркирахме при него нищо, а при мен едното. В края задължително се пише по колко маркирани квадрати има във всяка колона.

После има празно бяло поле, в което отново трябва да нарисувате ЕДНАКВИ СХЕМИ на удара… Задължително е да напишете към схемата имената на улиците, където е станал удара, както и да се отбележи коя от колите е МПС А и коя е Б!

Най-важното за вас е полето „Видими щети на превозно средство Х“ – там се пише това, което после искате застрахователя да ви го отремонтира. Знам, че е крайно недостатъчно… Ако трябва дописвайте отстрани, отдолу, слагайте си стрелки и добавки – но задължително ги напишете! Иначе после – трънци пари :)

Следва и последното МНОГО ВАЖНО НЕЩО – когато приключите и с двата протокола, сравните ги и се подпишете, трябва да се обадите на КАТ, за да ви регистрират ПТП-то и да ви дадат номерче!!! Ако не се обадите, после застрахователите ще ви запишат, че катастрофата е нерегисрирана и е силно вероятно да не ви признаят удара. Затова – звъните от GSM (безплатно е, звъни се на 165… ако не ви вдигат, може и на 166, пък те ще ви прехвърлят) и казвате: регистрационни номера на колите и място на удара. Накрая по телефона ще ви кажат номерче… Примерно: 46. Това се записва в графа „Забележки“ по следния начин: „Регистрирано в КАТ с телефонен разговор. Регистрация номер: 46 от 23.02.2009г.

Оттам-нататък ви остава всеки да си вземе по един попълнен протокол и да си направите фотокопие от Гражданската отговорност на другия автомобил! След това просто си стискате ръцете с другия, усмихвате си се един на друг и всеки по пътя си. Имате две опции как да процедирате с този протокол:

Отивате при неговия застраховател по Гражданска отговорност и той ви плаща щетите (не е препоръчително, защото при ГО дават само и единствено пари в брой, които ще ви покрият не повече от 40% от щетите! Това се прави само ако нямате Каско!)
Отивате при вашия си застраховател по Каско, като го правите не по-късно от 3 дни след удара… Давате им документите, попълвате си бланка за завеждане на щети и им давате двустранния протокол, заедно с копието на гражданската отговорност на другия.

Тук искам да отбележа и своето възхищение от услугите на Армеец!!! Това са най-добрите застрахователи, с които някога съм работил! Нищо не съм писал на ръка – седнах при една симпатична служителка, която ме почерпи с кафе и започнах да й разказвам… дадох й докуметите, които тя започна да си сканира и завежда в досие на компютъра и след не повече от 10-15 минути ми отпечата на принтер – чисто, прилежно и четливо… всички нужни документи, което, за разлика от Дженерали, беше един лист! След това дойде момчето, което правеше оглед на колите. Той беше един човек и не правеше оглед едновременно на 10 автомобила, а персонално ми отдели внимание на мен! Излязохме, огледа добре колата… изчисти си я сам с една кърпа, понеже вече валеше гаден сняг и си снима всичко. После на едно PDA-че започна да отбелязва какво е пострадало, като за всяко едно ме питаше дали съм съгласен! Накрая дори, понеже бях забравил да опиша предния капак, той го забеляза и ми каза „Момче, виждам, че не си писал преден капак, ама леко е натъртен, затова ще го документирам и него!“ след което ми отбеляза ремонт и пребоядисване! ЕВАЛА!!!

Отпечатаха ми списък с нещата ремонт – отново на принтер, добре подредено и четливо, а не с чепат почерк, който никой не може да разчете… дадоха ми да го прочета и да подпиша, че съм съгласен. После ме попитаха как искам да я ремонтират – понеже мразя да се разправям със сервизи, казах, че искам доверен сервиз. Дадоха ми дебелата книга и оттам си избрах… оказа се, че сервиз на един колега от клуба на Мицубиши е там и така :) Този петък очаквам да си я прибера готова.

Дано да съм бил полезен с информацията…

Разочарование от телефон 166 или разказ за безпризорния автомобил

Стилян Горанов - Estilian — Thu, 02 Oct 2008 13:59:53 +0000

Тази сутрин, както всеки работен ден, се насочих към колата пред блока, за да отида на работа… да, ама не! На улицата, точно пред моята кола, беше паркиран или по-точно зарязан на чомпе един автомобил. Стара история, ще си кажете вие, а и честно казано и аз така си казах в началото. Запалих си моята, за да загрява, огледах отстрани дали в колата няма кола и се върнах да посвиря с клаксона. Получи ми се доста добре – първо постоянен звук, после на пресекулки, после имитирах марсилезата… както се казва – бъди максимално досаден в шума, за да те чуят повече хора. За съжаление обаче, единственият резултат, който постигнах, беше да събудя всички съседи в 8:00 сутринта. Отникъде никой! Дори и не подозирах в какъв филм ще се забъркам с полиция, съмнителни коли и телефон 166…

Това беше и преломният момент, в който реших да огледам колата, която ме е запушила от всички страни… Черно старо Пежо 406, много изстрадало на вид, регистрационен номер С 3505 КА… все още нищо интересно… касетофонът на колата си стоеше вътре, на седалката имаше някакви работи, отзад кожено черно яке… и изведнъж стигам до шофьорската врата, която е с разбит прозорец! Казах си „Ето това е, край! Крадена кола…“ ама пък… за какво му е на някой да краде толкова стара бракма, пък и всичко оставено вътре?! Ако я краде някой, ще я остави на по-затънтено място?! В този момент видях един голям син микробус на полицията, който мина наблизо… отидох, спрях ги и ги попитах какво да правя. Единият първо ми предложи – „Абе влез в колата, изключи я от скорост и я избутай по-надолу„, на което му отговорих с „Ами ако е използвана за обир и оставя мои отпечатъци вътре?„, на което пък получих два отговора от двамата вътре – единият каза „Купи си ръкавици!„, а другото, далеч по смислено „Обади се на 166!„.

Речено-сторено! Оттук вече започва истинската епопея! Звъня аз от GSM-a, като първо чувам мелодийка от централата. Първи голям сигнален знак – как може на спешен телефон да ти се включва централа?!?! И да чакаш?! Ами ако е спешен случай?… за щастие не беше! Изчаках, след около минута ми вдигна полузаспал женски глас с „К’во?„. Обясних аз, че се обаждам от еди кой си адрес, как се казвам и започнах да обяснявам за случилото се, на което от другата страна получих „…дай по-набързо…„. Съкратих аз разказването, а женският глас ми каза „Изчакайте момент, ще ви свържа с районното„… пак мелодия! Чак започнах да си тананикам… този път се появи мъжки глас. Аз директно подходих с очакването, че тази операторка, след като ме е прехвърлила към районното, поне е предала какво съм й разказал… Да, ама не! Трябваше отново да разкажа всичко и да усещам повторно същата скука от другата страна,

Мислите си, че с това реши проблемът?!?! Оооо, напротив! Мъжкият глас, с най-спокоен глас ми обясни, че това касае дежурния и пак ме прехвърли… дотук разговорът вече беше на около четвърта или пета минута. Дежурният, както се досещате и сами, не вдигна веднага, а пак послушах моно-тонална песничка… накрая, заветният миг, в който очаквах съдействие! Да, ама не… отново, за трети път, разказах кой съм, къде съм, защо звъня и какъв е този черен автомобил. След като го разказах, разговорът продължи по следния начин:
-/дежурният/ И сега какво очаквате от мен?
-/аз/ Ами не знам… проверете колата!
- Хммм… кажи ми пак регистрациониия номер …(казвам номера)… ок, дай ми някакъв телефон да ти се обадя после!
- Ето ви мобилен телефон, защото съм на улицата…
- Оооо, не! На мобилен ми е много скъпо да звъня, дай стационарен!
- Не мога! Нямам стационарен около себе си…!
- Ех… ами тогава ти ми звънни след десетина минути.
- Е добре де, а аз какво да правя?! Да чакам? Не може ли да изпратите някой да прибере колата?
- Тук да не е мандра…?!?!

…и ми затвори! Хаш с пешка… на телефон 166 ми казаха, че това не е мандра!? Егати… все едно сме в Сомалия! Всъщност не – там са по-организирани, крадът кораби с руски танкове!

За щастие историята свърши много по-скоро, отколкото очаквах в този момент. Докато аз мигах в неведение, от нищото се появи един мангал, кротък, спокоен, сякаш мен ме няма там… носеше си две кафета… влезе си кротко в колата и духна! Нито ме погледна, нито ме чу, като му викнах…

Историята поражда едновременно много смях и много въпроси… въпросът, върху който аз размишлявах, беше – ами ако ме нападат? Ако ми ограбват дома? Ако бягам от някого и имам нужда от помощ!?? Пак ли ще слушам по 5 минути мелодийки…? Пак ли ще разказвам 3 пъти какво ми се случва?!?! Това ли е хипер модерната система за помощ на 112?!?! Това ли са няколкото милиона, които се наляха? УжасТ!

Изводът? Да си бях купил ръкавици!

Проблеми с каското в Дженерали или епопея с елементи на разсъждения

Стилян Горанов - Estilian — Tue, 22 Jul 2008 07:37:56 +0000

Преди няколко дни се вкарах в невероятен филм с не безизвестната фирма Дженерали… живо приключение! Мога мемоари да напиша по него. Засега обаче ще се огранича с публично оплакване онлайн :) Всичко започна през далечния понеделник преди 2 седмици, когато някой ми беше зачебръстил отстрани колата – нищо сериозно като цяло, само спукана мида на огледалото и одрана броня. Въпросът е в това, че бронята беше зависнала малко и като слизах по ниските софийски улици, бронята се закачи и счупи отдолу. Казах си: „Стига толкова, време е за застраховател!„. Застраховател ли каза??? – о неее, това е Дженерали – под крилете на лъва е страшничко, да знаете!

Както се казва по приказките – речено, сторено! Реших след два дни (сряда, 9.07.08) да отида до Дженерали, където ми е застраховката по Каско и да си регистрирам щетата… Всичко започна много положително – колега, който ми продаде колата, ми даде телефон на човек от офиса на Дженерали на Вазов №43, който ми каза да закарам колата по обяд и че няма нужда от протокол от КАТ. Викам си – „Супер, няма да има проблеми!„. Да, да, ама не… още с влизането на паркинга на Дженерали се започнаха гаврите – спри тук, спри там, я се премести на слънце, я мини на сянка… 15 минути двама сладури се гавриха с мен, а аз като калинка им се връзвам на акъла. Накрая се отказах и изкарах колата навън. После се качих до вратата, на която пише „Завеждане на щети“. Застанах отпред, а вътре трима красавци си бъркат в носовете и си джиткат по компютрите. Промърморих нещо като „Извинете“, но от никъде реакция… реших да чакам (тук офисът на Дженерали някак странно ми напомни изпитните сесии в Софийски университет). Чаках, чаках и след близо 20 минути най-после ми обърнаха внимание. Беше един възрастен и доста антипатичен мъж. Извика ме и ме попита какво е станало… а аз, както ми е доста привично, започнах едни дълги обяснения, пълни с подробности и т.н. Той разбра, че съм нов в занаята с регистрирането на щети по Каско и реши да се гаври – „Ауууу, момче… колко тъжно! И ти какво направи?„, „Ах лелееее… заболя ли те от това“ и подобни иронични изказвания. Накрая ми метна един лист и ми каза „Попълвай!“. Опитах се да попитам какво, как и къде, но бързо разбрах, че отговор няма да получа. Все пак това е Дженерали!

След като си попълних „молбичката“ му я занесох… той започна да си я преписва на нов лист! Смисъл!?!? – няма, ама и кой е търсил! Това е Дженерали все пак… под крилете на лъва! Накрая поглежда в графата „Обезщетение“ и ме пита защо не съм я попълнил. Обясних му, че досега не съм се занимавал с каско и не знам каква е разликата между различните видове – експертна оценка; фактура; доверен сервиз. Надявам се на съвет… трънци съвет – усмихна ми се и ми заяви: „К’вото и да пишеш, ще те прецакаме с парите, спокойно!“ и задраска и трите. После ми поиска лична карта, за да я фотокопира… опитах се да въразя с това, че няма право, ама сакън – крилатите лъвове предразполагат към доверие, нали? Дадох му я… снима си всички документи и ми каза: „Слизай при колата, ей сега идвам„. Цялото това действие се проточи почти час.

Това „ей сега“ се оказаха скромните още 40 минути чакане на слънце… накрая слезе, изправи се пред колата и я снима… Един единствен път! Снима я така, че по-скоро се виждаше предният капак, но със сигурност нямаше и помен от счупената броня, която отпред изглежда здрава – за да се види щетата, трябва да се снима отдолу. Казах му го, а той ми викна да не го уча как да си върши работата. Изводът – в Дженерали са експерти все пак! Обърна се към колегата си, който като плъх записваше на едно листче и му продиктува – броня, ремонт, 3 часа. Аз го прекъснах и попитах „Извинете, но бронята е счупена… как ще се ремонтира? Да не говорим за 3 часа – то само боядисването е повече! Пък и пишете материали„. На това получих една сладка усмивка, пак, и ми повтори „Аз не ти ли казах, че това от твоя джоб ще излезе“ – ами да, как си позволих да забравя, че лъвовете нямат джЕбове… или поне тези на Дженерали са така.

След това на мен вече тотално ми накипя… казах му, че ще подам оплакване, от което той не беше трогнат. Откъсна ми листа и ми го подаде… Гледам на получател пише: „Йонко Йорданов“. Викам му: „Грешка имате… това не съм аз, а предният собственик. Имам прибавък, оправете ми името, защото няма да се подпиша„. Той погледна листа, погледна мен и ми заяви: „Ти сега какво… да не мислиш, че на ново ще го пиша?! Взимай си го без подпис ако искаш“ и ми го подаде пак. Взех си го и реших да си ходя оттам…

С връщането в офиса първата ми работа беше да се обадя в централата на Дженерали на Дондуков. Вдигна някаква секретарка или оператор на централа… любезна жена, на която й казах, че искам да подам оплакване от обслужване. Мълчание. „Ами господите, ние нямаме такава практика„… така ли?! Колко сладко, ами тогава да взема да ви дойда до офиса?! „Чакайте, чакайте, ще ви свържа с един човек!!!„. Прекъсна, музика (лъвска), свободен сигнал… Пииии… Пиии… Ало?! Питам: „Извинете, с кого разговарям?„, „Николай някакъв си, изпълнителен управител на клон София за Дженерали“ – ахаааа, на точния човек попаднах. Разказах му всичко, та чак слюнка му се насъбра на човека. Извини ми се… няколко пъти… всъщност на всеки 30 секунди се извиняваше… и каза, че в удобен за мен час ще организира нова комисия, която да огледа щетата и ще се погрижи за колегите на Вазов №43! Разбрахме се за 17:00 и приключихме.

В пет часа бях на ценралата им на Дондуков. Слязоха хората, любезни, усмихнати… извиниха се от името на колегите си, снимаха всичко, обясниха кое какво е и дори единият от тях ми предложи да ми намери сервиз. Пренаписаха ми протокола за щетата, регистрираха я отново и изтриха старата. На следващата сутрин, в 9:50 получих обаждане. Беше човекът от Дженерали, който ми беше предложил да намери сервиз – намерил е! Обаче отмъщението не закъсня – изпратиха ме да отида на ул. Мала кория, което е последната пряка от Борис, малко след като се излезе от Княжево… при това трябваше да отида там най-късно в 11:00 ако искам да я оправят до скоро… познайте – аз съм в Дружба, това е някъде при Гърция.

Е, в крайна сметка успях… оставих я, някъде в гората, в съмнителен сервиз и останах с надеждата, че ще ме отремонтират колицата качествено… през цялото време ми се въртеше в главата болезнената мисъл, че онзи от сервиза на Дженерали няма сигурно и да разбере за оплакването, което е най-тъжното в цялата история. След оставянето на колата последва двучасов преход обратно към София. Освен всичко друго се оказа, че е нужно да си взема някакво „възлагателно писмо“ от офиса на Дженерали, което да дам на майсторите от доверения сервиз – то служи като един вид плащане и аз не би трябвало да се занимавам с пари. Да, обаче! Когато отидох ме посрещнаха още от вратата с думите „Аааууу, господине! Ама вие защо не сте си презастраховали старата щета?„, на което получиха умното ми „Ъ?!„. Поредната изненада или добра практика в милата ни родна и обичана страна… От няколко месеца насам в България е приета европейска директива, според която след извършване на опис на щета и адекватното й отстраняване, ремонтираният или заменен елемент подлежи на презастраховане! Тоест – ако си блъснеш колата и счупиш: броня, фарове, радиатор, стъкло – после трябва да презастраховаш и четерите неща… Задължително ли е? – нееееее… Какво се случва, ако не го направиш? Здравият разум предполага, че ако после пак ги удариш тези неща, то каското няма да ти ги покрие… Да, ама не! Всъщност тези части се смятат съобразно общата себестойност на автомобила и при повторна щета се приспада сметнатият процент! Какво означава това? В моя случай имаше стара щета, която предишния собственик бе оправил – пребоядисване на задната броня, което беше оценено на 110лв. Заради това ми написаха, че 1% от щетата ще бъде за моя сметка.

Този разговор завърши с абсурдното изказване от страна на иначе симпатичния агент на Дженерали „Хей, момче, не се впрягай… ти поне ще минеш евтино! Имали сме хора, които първо са катастрофирали – платили са им ремонта, а после пак са се удряли и са си плащали сами 80% от ремонта, независимо, че имат пълно и платено каско!„… как да не си отдъхне човек след подобно успокоение! Този проблем бе завършен в сервиза, където беше колата, когато при плащането човекът ми каза, че ще трябва да му дам в брой пари по единия процент… познайте? – 10лв. Тук изниква въпросът – нима един ремонт на предна броня струва 1000лв?!? Или просто тези пари му влизат в задния джоб (онзи джоб, дето крилатата котка на Дженерали го няма).

Мина си времето и още на следващия ден след закарването на колата, някъде по обяд, ми се обадиха от сервиз „Валди“- колата е готова за прибиране. Тук имах късмет, защото намерих кой да ме закара дотам с кола. В тази част на историята за първи път проблясна светлина в тунела – имаше положителен завършек. Първо – майсторът от сервиза беше много точен и разбран човек. Заведе ме, обясни ми кое как е оправил, къде какви материали е използвал… всичко едно по едно и честно казано съм очарован от свършената работа! Боята е много добра и бронята е стегната професионално – не личи, че е била чупена, независимо, че не е сменяна с нова.

Мислите си, че с това историята приключва?! Ооооо нееее! Това все пак е Дженерали – те винаги имат по една скрита лимонка в… задния джоб :) Преди два дни отидох до централата на Дондуков, за да си презастраховам и задната, и предната броня… както и да си регистрирам оправената щета. Не за друго, но през почивните дни ме очакваше път в провинцията и исках да съм сигурен, че, не дай си Боже, ако ми се случи нещо, поне ще ми изплатят на 100% нещата. Влизам, сядам при една мацка… сюрприз! Втората щета, тоест тази с дългата ми история – предната броня, все още не е обработена. Какво означава това? Ами не знам, никой не можа да ми обясни, но е факт, че докато тя не бъде обработена в тяхната система, аз не мога да направя нищо – карам си така, недозастрахован… и с нерегистриран ремонт на щета. Какво ще правя ако катастрофирам?! – ами ще си плащам като поп! Кога ще бъде обработена щетата? – не знам, но утре става трета седмица, а днес по телефона ми казаха, че нещата са с непроменен статус! Какво е това ли?!!? – това е Дженерали!

Изводи?!!? Ами смятам да сменя Дженерали, веднага щом ми изтече каското при тях… иначе човек просто трябва да е готов на всичко в този живот!

За да не пускам нова тема, ама… на куп на всичкото това преди няколко дни един колега ми скъса кожения салон с кашон, който се опита да ми натовари на задната седалка. Та сега и тапицер си търся :) Злото никога не идва само, нали…?

Епопея на актовете в КАТ или как се чака 3 месеца заради псевдо нарушение

Стилян Горанов - Estilian — Tue, 26 Feb 2008 19:59:18 +0000

Когато преди няколко години си изкарах шофьорските курсове, в закона много добре си спомням, че пишеше следното: Парикирането от лявата страна на еднопосочна улица е абсолютно забранено. Точно по тази причина, когато преди 3 месеца ми вдигнаха колата до факултета на ул. Дунав, при кръстовището с Московска, с аргументацията – „пич, колата ти беше отляво!“, независимо, че там от години наред и отляво и отдясно е бък от коли, аз се примирих и си приех наказателното постановление. Както пеят в една песен на Черно Фередже: „Да обаче…!“ – оказа се, че съгласно закона, вече е разрешено!Законът гласи следното: “ чл. 94 (4) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) На път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.“. Изненадани ли сте? Аз също бях… но за съжаление попаднах на тази информация след като ми написаха акта, а щом не съм написал възражение – виновен съм! Всичко това го пиша, защото после в КАТ ми казаха, че ако бях написал възражение, то щеше да бъде прието. Хора! Ако ви вдигнат колата от еднопосочна улица отляво, пишете възражение на основание чл. 94 ал. 4. Тук се стига и до тълкуването на закона, за което също си направих труда – горе пише „ако това не пречи на движението“, което има няколко измерения: първо, да сте на поне 1 метър от стената на сгрдата, но само в случай, че тротоарът е поне 1 метър широк… и второ – между ляво паркираните и дясно паркираните да има достатъчно място за преминаването на автомобил – тук обосновката е много проста! Щом паякът е стигнал дотам, за да ви вдигне колата, значи преминаването е възможно.

И така… с този акт започна една епопея… още самото начало на ноември миналата година. На Никулден, на път за вкъщи, ме спряха куки, за проверка на документи… които, за мое голямо очудване, бяха невероятно любезни и ми обясниха, че ще ми се размине, защото е празник, но по принцип трябва да ми отнемат книжката, защото карам с акт на повече от един месец. Поредното ново нещо, което научих. Още на следващия ден отидох до КАТ, но там само ми продължиха акта… така направиха и в началото на януари… както и февруари… така 3 месеца аз само ходех да ми слагат печати на акта, за да не ми вземат книжката, заради нарушение, което не е нарушение! Парадокс?! Нееее – просто България.

Преди два дни най-после си оправих глобата… което също се оказа невероятно премеждие. Брат ми, който работи на 50 метра от КАТ, отиде там още преди отварянето, някъде към 8 без нещо и ми взе номерче… Забележете – 579. Осем часа по-късно, в 17:00 аз бях предпоследният, който успя да мине… представете си по колко акта се обработват дневно… и колко време трябва да изгуби човек, за да си оправи документите?! На всичкото отгоре редът на номерцата не могат да се следят по никакъв начин, освен ако не си там – на място… и номерче не може да се запази по друг начин, освен ако не отидеш към 8:30, за да се наредиш на огромна опашка!

Изводът и равносметката – платих си парична глоба, но не ми взеха точки… и в никакъв случай не смятам, че съм помъдрял от това – по-скоро поумнял в битката с паяците! Искрено се надявам да съм от полза на шофьорите като мен, които всеки ден паркират в центъра на София и знаят колко е трудно да се намери място и колко болезнено е, когато ти вдигнат автомобила.

Кой превари, той завари или защо вдигат с паяк коли със скоби

Стилян Горанов - Estilian — Wed, 30 Jan 2008 19:27:00 +0000

Може би на почти всеки шофьор, който е карал достатъчно дълго в София, са му вдигали колата с паяк или са му слагал жълта скоба на гумата… Е да, ама пък случвало ли ви се да направят и двете неща едновременно? Да ви вдигнат колата, след като й е сложена скоба?!! На мен не ми се е случвало, слава богу, но пък днес пред очите ми се случи именно това!

Действието се развива някъде към 15:00 часа в сряда, на улица Шипка, на 50м. от испанското посолство. С един колега видяхме, че вдигат кола и решихме да злобеем… като се приближихме, видяхме това:

Може би на пръв поглед не си личи, но джипът, който връзват с ремъците на паяка, за да бъде вдигнат, е с жълта скоба на задната гума. Няма шега, няма майтап! Вдигнаха го и въобще не им мигна окото дори.

След като го еидяхме се породиха множество въпроси, като например – как ще си вземе човекът колата? Ок, ще си плати вдигането с паяк, ще му напишат акт (евентуално, въпреки че е на синя зона, което не предвижда акт, а само парична глоба), после ще се качи в колата и… и ще си седи! Защото фирата, която вдига с паяци и която слага скоби не е една и съща… тоест – няма как на паркинга да ти свалят скобата после. Какво се прави в такава ситуация? – честно казано, нямам си ни най-малка представа!

Успокояващото е само едно… ако се загледате добре в знака, който се вижда, всъщност ще видите, че умниците дори са си го посочили, че именно така ще направят – проследете отдолу нагоре какво гласят знаците… скоба… паяк! Колкото и абсурдно да звучи, това е действителността! Изводът? – внимавайте къде спирате… защото паяците бдят зад всеки ъгъл, при това на рояци, като на тази снимка, която направих преди време пред моя офис:Както можете и сами да видите, това е колона от 4 паяка, зад които имаше и още два, но не се виждат… явно гнездят, идва пролет все пак!

Кока-Кола може да ви убие или как се пребих с бутилка в офиса

Стилян Горанов - Estilian — Thu, 24 Jan 2008 11:46:23 +0000

Още съхна и ми залепват пръстите по клавиатурата… най-после потвърдих теорията, че глупостта ми е правопропорционална на изобретателността. Точно преди 10 минути едва не се самоубих с двулитрова бутилка от кока-кола. Как ли?! Ами тя гръмна… бум… цялата кухня е в кола… целият съм в кола… едва си движа устата от болка… всъщност имам странното усещане, че вътре имаше не 2, а 20 литра с тротилов еквивалент някъде поне половин кило!
Сигурно всички си задават хубавия въпрос – как, по дяволите, съм успял да взривя бутилка, корпосът на която издържа хвърляне от 7 етаж или пък надуване под налягане (изпробвано е!)…?! Ами честно казано, чак ме е срам да си призная. Тъй като онзи ден бяхме в Кауфланд и видяхме, че все още има от коледните играчки на кока-кола (камбанчо, звънчо, идиотчо и т.н.) та коментирахме колко би било хубаво ако можехме да съберем още етикетки. И преди малко, докато си оправях масата в кухнята на нашия офис, видях, че имаме 8 бутилки кока-кола, които стоят още от преди нова година. „Супер!“ казах си наум и реших, че трябва да ги сваля… но неееее… не как да е, не с нокът, чоплене или ножичка… нееее!!! Това би било прекалено безболезнено за моя професионализъм! Аз реших да ги срежа като хирург с едно макетно ножче… сетихте ли се вече?! Ами на първата бутилка нямаше проблем, тъй като тя беше вече отворена и почти нямаше кола в нея. Но виж, втората! Охооо… не сте виждали такава експлозия…! От цепването бутилката така подскочи, че ме удари в челюстта с невероятна сила, след което започна да обикаля кухнята! Изненадващо е как една бутилка може да изцапа всичко – от шкафовете, през тавана, до прозорците и хладилника… за себе си да не говоря!
Каква е поуката от тази история? Ами научих няколко неща:

Бутилките от кока-кола могат да бъдат използвани за бомбен атентат;
Колата много лепне… особено ако си с пуловер и той попие поне половин литър… всъщност май дори боксерките ми лепнат;
Използването на остри предмети в близост до предмети под налягаме може да доведе до болезнени травми в областта на главата;
Бутилките от кока-кола са много полезни за боядисване на стаи!

Защо арабите не използват арабски цифри

Стилян Горанов - Estilian — Sun, 18 Nov 2007 17:41:15 +0000

В края на това лято бях на почивка в Египет и там с брат ми дълго се чудихме защо цифрите, които използват египтяните, нямат нищо общо с тези, които използваме в западния свят. Не за друго, но там са араби… всъщност е същинският Арабски свят, а цифрите у нас ги делим на два типа – римски и арабски. Къде се разминава действителността?

Всъщност отговор получихме днес, гледайките предаването „Другата България“ където водещите попитаха един арабин в Дубай, който обясни, че тези цифри, които ние познаваме, наистина са арабски, но за сметка на това в арабския свят по настоящем са се наложили финикийските цифри, които са първоизтоник на писменото използване на математически символи – включително цифрите.

Защо Практикер ни съветва да правим нарушения както и някои безумни знаци в София

Стилян Горанов - Estilian — Sun, 26 Aug 2007 19:11:20 +0000

Преди известно време, на път за вкъщи, забелязах един знак на Цариградско шосе, точно преди светофара на Горубляне и Дружба. Знакът предлага два подхода за влизане на паркинга на Практикер – единият вариант (всъщност единственият правилен) е с обратен завой по Цариградско и влизане през импровизираното локално, от страната с движение към центъра… по-любопитен е вторият вариант, който съветва да се влезе в Дружба, да се тръгне по улица Обиколна и после да се направи ляв завой, за да се влезе през страничния вход, минаващ покрай задния паркинг на Практикер. Е, тук настъпва веселата част – левият завой от тази улица към паркинга е забранен… при това там редовно стоят патрулни, които са се нагушили с луканка покрай този завой. Не, че има толкова желаещи да посетят магазина – просто цяла Дружба избягва светофара на Цариградско като излиза през паркинга на Практикер.

И така… чудя се някой път ако ме спрат и ми напишат акт, а аз обясна, че Практикер са ме посъветвали да мина така – дали някой ще ме обещети… и всъщност докога ще има подобни нелепи изпълнения по пътищата?!

Говорейки за нелепости – при входа за паркинга левият завой е нарушение, но за сметка на това, на другия край на Практикер има служебен вход за складовете на магазина, където левият завой е разрешен :) Коментарите са излишни…

А ето и споменатите в топика на темата безумни знаци:

1 – Питам се, откъде трябва да се заобиколи?! – снимка
2 – Това е една от любимите ми композиции, която се намира точно пред стадион Васил Левски. Разрешено е карането само наляво, без предимство, но надясно е забранено за над 2.5 тона! – снимка
3 – Този знак не успях да го снимам добре, но поне мога да разкажа за него. На път за Велинград има две табели за Пловдив, на разстояние 2-3 метра една от друга, като двете сочат в различни посоки – снимка
4 – Това е знак, който може да се види в Дружба под моста за летище София. Той слага край на всички ограничения и стърчи посредата на една ливада – снимка

Сливи за смет или защо откраднахме кофите за боклук на англичаните

Стилян Горанов - Estilian — Wed, 27 Jun 2007 12:38:31 +0000

Тази сутрин в колата чух зашеметяваща новина по радиото… Полицията във Великобритания е засилила мерките по издирването на над 2000 откраднати контейнера за боклук (всеки от които струва по 30 лири), тъй като общината до момента е похарчила над 75 000 лири от началото на годината за замяна на откраднатите кофи. И тук идва веселата част – говорителят на полицията в Англия е заявил сутринта, че един от контейнерите е открит в България, а по-късно „Скай Нюз“ са съобщили, че след разследване са открити близо 100 в близост до хотели по Черно море.

“Един 240-литров зелен контейнер за боклук с печата и името на градския съвет дори е бил открит в населено място до черноморския курорт Слънчев бряг в България“, е обявил говорител на Съвета на Питърбъроу. “Това е най-възмутителният пример на кражба на контейнери за боклук, на който сме се натъквали“ – при това го е казал преди да разбере, че има още много :) Интересно е какви неща сме започнали да крадем… мисля, че трябва да огледат и шахтите на каналите, крушките на уличното осветление и тоалетната хартия в Министерски съвет – може да се окаже с гравирано лого на Европейския парламент!!!

Както се казва… може да е срамота, но поне сме изобретателни… или пък – тези кофи за боклук – те са благодад, само дето са крадени!

Задръстванията на СУ в нова светлина

Стилян Горанов - Estilian — Sun, 17 Jun 2007 09:45:45 +0000

17 юни – неделя сутринта… София осъмна с нов светофар на кръстовището на булевардите Цар Освободител и Васил Левски. Този светофар е на едно от ключовите кръстовища в центъра и всеки ден там има невероятни задръствания и в четерите посоки. Мястото стана известно и като първото кръстовище с монтирани камери за следене на нарушители – снимат те и си получаваш акта като честитка по пощата до месец.

Днес няколко аварийни камиона и кранове демонтираха старите уредби на светофара и монтираха от новите светодиодни с дисплейчета, показващи след колко секунди ще се смени цветът. Дали това ще помогне? – на дали, но поне няма да се налага да се кьоравим, докато чакаме да мимем, пък и с новите часовници по-лесно ще се правят нарушения :) При всички положения прави добро впечатление, че общината най-после взе да прави нещата умно – правят се смислени инвестиции на пари и ремонтите се извършват именно тогава, когато има най-малко трафик…

За първи път – похвално и евала!

Последният епизод от новия политически сериал – Конгресът на БСП

Стилян Горанов - Estilian — Sat, 16 Jun 2007 19:44:36 +0000

Днес, докато гледах централните емисии на новините по телевизията, започна да ми прави впечатление, че партийните проблеми и като цяло политическите „драми“ в България са заприличали на жалко подобие на театрална постановка. Всъщност дори най-точно би било да се каже, че всеки ден към 19:00-20:00 часа по всички телевизии започва най-гледания сериал по телевизията – „Неочакваните поврати на властта“. Защото в крайна сметка взехме да се явяваме само като наблюдатели на всичко онова, което се случва в Парламента, във високите нива на властта – гледаме и спорим в кръчмите на по чашка ракия, какво ще се случи в следващия епизод. В главините роли играят все мръсници – добрите сме ние – обикновените хора, ама нас не ни дават там – не сме интересни… в краен случай ни пускат, ако вземем че умрем по-малко по-ефектен или впечатляващ начин… и после пак ни забравят. Имаме си нашите герои… Ей го бат Бойко в ролята на вечния рицар Шон Конари примерно… или Сергей Станишев като Брус Уилис – играе сам своите екшъни – все така плешив… не знам само коя дама би взела ролята на Мерилин Монро, но независимо от актьорския състав, сценарият си е все същият – те обещават, ние вярваме. После се оказва, че са ни излъгали, след което наближават избори, сериалът минава в етап „латиноамериканска сапунка“ и току някой от заслужилите актьори от последните серии замине за посланик в Зимбабве.

И пак се връщам на конгреса на БСП – изглеждаше трогателно. Едни симпатични костюмирани хора, в една неприлично червена зала… така въодушевени… така екзалтирани и вярващи си един на друг… дори тук-таме се плюеха един друг… но независимо от всичко, все говореха за себе си! Те това, те онова… те имат проблеми, те страдат, те ще си стъпят на краката… и някак сред всичките тези лични местоимения, някак странно липсваше „Аз“… липсваше моето име… липсваха имената на всички „обикновени“ – онези, онеправданите… Вие… Всичко на този конгрес се случваше като филм – някак далече оттук – в някое студио, плод на илюзията, добрия сценарий и операторското майсторство… Все не ми се искаше да повярвам, че съм намесен, като част от залога, който беше ставката за разиграване на този политически театър… но изключвайки телевизора се почувствах като чип за няколко стотинки от долнопробно софийско казино… картите ги държеше друг… държеше го симпатичният ни плешив премиер… държаха ги и всички останали политически лисици…

Какво ни остава в крайна сметка? Може би просто утре пак да си пуснем телевизорите, да видим какво ще се случи в епизод 2123 – в началото може и да изпишат: „Escenas del ultimo capitulo“ (б.а. Кадри от предишните епизоди) – току виж някой пропуснал драмата! Дори и човек да прокопса да стигне до политиката, той ще стане като тях… утре ще се изправи там – на същата онази трибуна… стените утре може би няма да са червени… някои лица ще се сменят или разменят ролите… но всичко ще е все така лъскаво… все така костюмирано, себично и фалшиво… Не искам да бъда част от тази пародия на живота – жал ми е за пропиляното време!

Новият политически мюзикъл – Voting in the Rain

Стилян Горанов - Estilian — Sun, 20 May 2007 11:13:41 +0000

Днес станахме свидетели на поредния абсурд в България, който пряко „засегна“ изборите за евродепутати. Избирателната активност, макар и да се очакваше да бъде ниска, падна под прогнозираните стойности, заради… дъжда! Явно всички хора, които се колебаеха дали да гласуват, много бързо бяха убедени от природата, че не си струва да сгъваш бюлетини в пощенски пликове. Тук е безсмислено въобще да повдигам темата за електронно гласуване, което на доста места по света се практикува успешно… най-малкото Бабата ще има повече работа :) Въпросът е по-скоро – щом климатът влияе върху взимането на решения в страната, каква тежест могат да имат тези решения? Защото на последните президентски избори всички социолози говореха за рекордно ниска избирателна активност от 30% в края на деня и едва 8% до 12:00ч. на обяд… а днес имахме 4% активност по същото време… Тоест, ако са ни правилни сметките, денят ще завърши с има-няма 15-20% избирателна активност!

Каквото и да си говорим, действителността е една – Европейският парламент ще се напълни с хора, които не се боят от дъжда или имат чадъри… всичко останало е суета… суета около предлагани пари за гласуване… около „кебапче“ аферите с българските турци, които гласуват за един обяд… суета със скандални кандидатури на криминално проявени и хора с текущи дела… суета, която хората приемат като нещо съвсем нормално… суета около дъждовете, за които до преди няколко дни се молихме, а днес се молим да спрат.

Както обичам да казвам: важното е да е абсурдно! В крайна сметка на идните парламентарни избори може да вали градушка или да има мъгла и тогава активността ще падне, може би, на 10%…

Една пловдивска легенда или митът за „Стефчо автографа“

Стилян Горанов - Estilian — Thu, 15 Mar 2007 14:52:32 +0000

През изминалата седмица на март бях в командировка из страната, като една от по-продължителните ни спирки бе градът на тепетата. Именно там, вечерта на 14 март в доста известната механа „Сентрал Парк“ за първи път видях и чух за пловдивския талисман Стефчо „Автографа“. Името му е Стефан Любомиров Иванов и е на 48 години. Въпреки очакванията на повечето хора, които го гледат като психично болен или просяк, Стефчо е невероятно добродушен и ерудиран човек – по думите на преподавател от Пловдивския университет (с когото бяхме на една маса), Стефан е един от малкото мъже, завършил Начална и предучилищна педагогика и журналистика, като знае перфектно немски език и поназнайва и други чужди езици…

Всъщност дотук разказаното звучи като историята на един от хилядите възрастни българи… единственото различно у Стефчо е, че той има манията да събира автографи. Говорим за мания, която е смисълът на живота му… той живее само за да вземе поредния подпис от някого… без значение дали е велика и знамените личност, или обикновен човек, с по-интересна история – както той самият каза онази вечер, „всеки автограф е злато и история“… мания, която е събрала в големите му тетрадки над 150’000 подписа… или поне за толкова се предполага, като е силно вероятно да са далеч повече.

Искаше ми се да мога да ви разкажа за него… да ви го опиша така, че да изпитате ситуацията… възрастен мъж, с дълга и преплетена черна брада (с която, според самия него, той прилича на терорист) и къса коса, облечен в най-обикновени тъмни дрехи… но с една невероятна походка и поглед, сякаш се опитва да попие всеки трепет от околните… с винаги протегната дясна ръка напред, за да се здрависва и запознава с хората, а под лявата здраво държи дебел тефтер и скрити десетина химикала и писалки във вътрешния джоб на сакото. С влизането в механата музиката бързо заглъхна и всички се обърнаха към него… обърнаха се с едно стресиращо за мен уважение и внимание… той се насочи към нашата маса и поиска два три автографа, като преди това се поинтересува кой кой е и с какво се занимава… домакинът от масата го покани да седне и да се почерпи.

Малко по-късно ми разказаха неговата история… Без Стефчо не минава концерт, прием, спектакъл, коктейл, семинар, пресконференция или официално гостуване… той е навсякъде… Винаги… дебне за поредния автограф… по улиците на родния си Пловдив, в НДК, пред Народно събрание или Президентство, на летище София и т.н. Сред най-ценните му автографи са този на папа Йоан Павел II, Клинтън и всичките 100 футболиста, влезли в класацията за най-знаменитите личности на футбола за изминалото десетилетие.
Мечтата му е да бъде кореспондент на немска медиа в Пловдив, а най-често задаваният към него въпрос е: „Защо не участващ за рекординте на Гинес?“. Всъщност единственият проблем е, че Стефчо Автографа събира само подписи, без да записва имена под тях или дати… твърди, че помни всеки един от кого е! Именно този факт пречи да бъде документирано официално достоверността на подписите… Но Стефан не лъже… той не е способен да лъже, тъй като неговото съзнание е изкривено… той не е луд… той е открил смисъла на живота за себе си… и го следва неизменно… на него са му чужди проблеми, странични от хобито му… той не лъже, не обижда хората… винаги невероятно изискан и добронамерен, понякога, за да се сдобие с някой „много труден“ автограф, прибягва до хитрости и се представя за репортер. По думите на пловдивчани, преди години е работил на много места. Последно, преди 10 ноември, е бил във „Вторични суровини“ на Електроапаратурния завод. Става злополука и оттогава е с пенсия за инвалидност… 65 лева месечно… 65 лева, с които не просто живее… не просто успява да купи тефтерите си… 65 лева, с които обикаля цяла България ежедневно… 65 лева, с които се грижи и за семейството си – майката и бащата, вече столетник, които също живеят от пенсията му…

Това е историята на един уникален Човек… Човек, с главна буква… Човек, който, за разлика от 99% от хората, е открил своят смисъл и път в живота… вярва в него и тази вяра му помага да продължи напред… вяра, с която е спечелил не само доверието, но и приятелството на всеки, когото срещне… от обикновени хора, през репортери, политици, чуждестранни известни личности и прочие… Човек, чието име би трябвало да се знае от българите, защото има много, на което да се научим от него… да научим как да се усмихваме, как да следваме мечтите си, колкото и абсурдни да са те… как да се справим с живота с 65 лева, и все пак да видим целият свят… да се научим да бъде една идея по-луди, ако лудостта на Стефчо автографа го е превърнало е един добър и всеотдаен човек.

Село ли е „Студентски град“?

Стилян Горанов - Estilian — Thu, 01 Mar 2007 10:09:27 +0000

“Село ли е Студентски град?” не е въпрос нито тема за дискусия, а просто сричка, която само селският манталитет може да ограничи човек в правилното й изговаряне, произнасяне и адекватно асимилиране. Всичко в крайна сметка се върти около тези две заветни букви, а българската азбука, която, апропо, никак не е българска, още по-малко е азбука, ако се зачита от гледна точка на онези – провинциалистите от светите земи на извън-столичния небесен рай, е напълно достатъчна, за изразяването на всеобщото софийско мнение по въпроса.

Но Студентски град не е съвсем село. То си е град, както е заложено в името му, измислено навярно от някой от „градските” му обитатели. Град, който само частично отговаря на речниковата дефиниция на село: „населено място, чиито жители се занимават главно със земеделие и скотовъдство” – население си имат и то доста внушително, пък и образно казано са жители, ако се има предвид, че там не се живее, а просто се преживява от ден на ден, от година на година; за главното занимание на обитателите на Студентски град се спори от години и макар някои експерти да отхвърлят думата скотовъдство, то балконското земеделие процъфтява и дори развива българската студентска икономика. В общи линии си имат всичко необходимо, за да стиснат между зъби думичката „село” и с гордост да блеснат с постоянен адрес – София-град, докато хващат междуградския 280. Ами така де – дори когато бяха наводненията лятото и се наложи общината да изпрати допълнителни междуградски автобуси, бяха пренасочени не коли по линиите на 204 или пък 305, а точно любимите оранжеви чада на европейското автомобилопроизводство. Дори зоологическата им градина е миниатюрен модел на някогашната софийска, в която животните са били не по клетки, а са се разхождали на открито в паркчето, което днес наричаме на Съветската армия – та малко ли са инсектицидните форми на живот в безкрайните номерирани терариуми, в които кротко пъплят студенти.

Не бива да забравяме, че вървим към Европа и там би било недопустимо да кажем, че висшистите ни в родната столица са вече приобщеното местно население на някое село. Но въпреки това Студентски град на английски език е “Student village”, което в превод е Студентско село – явно дори на Запад са по-адекватни по този въпрос. Изглежда столичани се стараят да бъдат максимално толерантни към инвазията на провинцията и им отпускат уютно местенце в полите на Витоша с южно изложение, издават пенсионерски привилегии за ползването на автобусните линии и дори им предоставят ледена пързалка, за да не отвикват от старите навици да слизат с шейни по друма от горната чаршия към мегдана на селото – никой не може да отрече завидните усилия на Столична община да се грижи за Студентски град. Там дори пиците на парче и дискотеките са по две на глава от населението, за да не им липсва градското изобилие на някогашните Корекоми. Само болница с родилно отделение им липсва, но това по-скоро се дължи на колебанието по казуса: „Какво гражданство да се предостави на детето?”.

Но не е редно отговорът на един толкова обикновен въпрос да се превръща в поле за изява на омраза и абсурдни съждения. Все пак София не е България, макар още да не разбирам защо е така. Факт е, че извън границите на столицата, времето сякаш е спряло – постепенно започваме да наподобяваме Мексико сити, където живее повече от 60% от населението на държавата. Вчера направихме компромис със село Люлин, днес правим компромис със Студентски град, утре навярно Варна и Бургас ще бъдат обявени за източни провинции на София и ще заприличаме на жалко подобие на Римската империя, с разхвърляни по територията на столицата десетки провинции, запазили автентичните си нрави, култура и език.

Защото това е град с традиции, а не поредното тепе, на което да си правят густо майните от централна България и на пазара все още се продават картофи – не патати, барабой, компири или бумбали, а картофи. И на който всичко това му звучи обидно, дискриминиращо или неудобно, може да се възползва от целогодишното намаление на еднопосочните билети по посока София-провинцията, а пътем да напише своята версия на тема: „Село ли е Студентски град?”.

Двайстият рожден ден на Наталия или как Витоша още ехти след 24 февруари

Стилян Горанов - Estilian — Sat, 24 Feb 2007 10:00:27 +0000

На 24 февруари моята приятелка Наталия имаше рожден ден, при това юбилеен – приключи с тинейджърството и навърши 20 годинки. Ето защо решихме да го отбележим подобаващо, далече от суетата и напрегнатото ежедневие на града. Качихме се на хижа „Планинарска песен“, която е на около 10 км след Златните мостове във Витоша. Тази хижа има особено сантиментален спомен за нея и за мен, тъй като оттам започна всичко преди има-няма 5 месеца. Подробен снимков материал от срещата има в галерията, както и по-долу има няколко видео файла със зашеметяващи кадри :)

Като цяло снимките говорят много повече за прекарването ни в тази хижа, отколкото мога дори да се опитам да ви разкажа… Хапване, пийване, много карти, много смях… и пеене… Ей Богу, хижарите са ни свидетели, прогонихме горските животни в съседна Сърбия с нашето пеене! То не бе Bon Jovi, Азис, Kansas, Б.Т.Р. и да не продължавам, че репертоарът никак не беше беден. Хапване имаше на корем, аз по традиция бях в класически аристократичен халат (а на моменти и в римско облекло!). В компанията бяхме аз, Наталия (рожденичката), Владо (durvobrad), Яни (FEAR), Бояна, Сашо (CityHunter) и малкият бате Ицо (darkfish).

Дори самото пътуване нагоре и пристигането в прилично дълбокият сняг беше истинска емоция – спаси ни единствено фактът, че бяхме с високопроходим пикап Toyota Hillux, с която на 4х4 много весело се друсахме по снежните преспи.

Е, мога единствено да препоръчам на всички да си изкарат един уикенд в планината, в добра компания, защото… както ще видите по снимките и видеото – няма нищо по-свежо и по-приятно от това да се отпуснеш и да оставиш душата си да достигне истиското удоволствие и наслада от живота! Аз в подобни моменти мога да изглеждам… наистина абсурдно!!!

Ето и снимковите и видео материали:

Игра на монополи с глобите от КАТ или как да си спечелиш талонче „Излез от затвора“ когато минеш на червено

Стилян Горанов - Estilian — Fri, 09 Feb 2007 14:00:27 +0000

Днес попаднах на една невероятна информация, която мога да оприлича само и единствено на играта Монополи. Там, ако сте играли, има едно талонче „Излез от затвора“, което можеш да използваш веднъж, за да се измъкнеш от пропускане на ходове!

Е, явно КАТ са играли прекалено много на това и са въвели така наречените от тях „Златни талони“. Идеята е следната: ако си шофьор с минимален стаж зад волана 6 години и от последното ти нарушение са минали поне 6 години, можеш да отидеш в КАТ и да си смениш стандартното синьо талонче с контролни точки за ново – златно. Когато имаш такова, можеш да си спестиш едно нарушение. Примерно: караш с превишена скорост, минаваш на червено, изпреварваш неправилно и т.н, спират те куки… показваш им златния талон, те ти го взимат и… толкова! Няма глоба, няма нарушение! Само дето пак трябва да чакаш 6 години за нов златен талон, а дотогава ти връщат старото синьо!

По данни от КАТ в София вече имало десетки шофьори с такъв талон… Хайде сега, юруш на авантата, жалко, че не съм правил нарушение само от 2г :) Чудя се само, ако блъснеш някого или те спрат с 2 промила в кръвта, пак ли ще ти се размине със „Златен талон“? И дали името на талончето е иронична заигравка с корупцията по пътищата?!?!

9 февруари 2007 година – закъсняла гузна съвест; забравеното от 1999 година или просто реклама?!

Стилян Горанов - Estilian — Thu, 08 Feb 2007 08:55:33 +0000

„Не сте сами“ – това може би са 3-те думи, които най-често се чуват в България през последните месеци. Някакво странно ехо, закъсняло с 8 години… години, през които се мълчеше, замазваше и избягваше темата за осъдените български медици в Либия… „Не сте сами“ се превърна в една красива приказка… злата вещица Кадафи… дъщерите на Краля, затворени в зловещия замък, където ги измъчват… и бляскавият рицар на бял кон… рицар? Именно той липсва… той трябваше да бъде Соломон Паси, той трябваше да бъде всяко едно правителство досега… той трябваше да бъде дипломатичния ни корпус, разузнаването, медиите, обществото… а сега в рицар се превърна някой – странник, с маска на лицето… знаем само името му – „Не сте сами“. Чуваме го, прокламираме го, лепим неговият лик по колите, по дрехите си, носим символа му до сърцата си, плачем с него всяка вечер с новините по телевизията, радиото, Интернет… и сега сме готови да излезем със знамена, на протест… цяла България се изживява като Санчо Панса и редом с лудия си лидер – една налудничава неправителствена организация, излизаме на 9 февруари да се борим с вятърни мелници… Но ще станем ли така герои? Ще се спасим ли? Или просто на сън ще махаме с ръце, ще си бъркаме в джобовете… ще шием знамена, ще вярваме в нещо, което дори не сме виждали… Къде е нашият Дон Кихот? Дал ли ни е хляб за надежда, или просто ни е затворил очите, заглушил ни е с „Не сте сами“, а ние го повтаряме, за да измием срама и да заличим гузната си съвест…
Всъщност приказката е друга… приказка, в която цял свят се отказа да участва… Тя започна на 8 срещу 9 февруари 1999 година, около 22 часа, когато арестуваха 23 българи, 50 филипинци, 1 палестинец, 2 полякини, 1 унгарка, 1 египтянин, 1 швейцарец и 1 англичанин. За зла беда на „злата вещица“, писателят изтегли почти всички свои герои от историята… Благодарение на бързата намеса на дипломатите на другите държави, почти всички от арестуваните са освободени и върнати в родните им страни. Нашите дипломати също проявяват загриженост. Посланикът ни, Кръстьо Илов, и консулът ни в Триполи, Олег Маринов, полагат усилия, благодарение на които, считано от 16 февруари, са освободени общо 17 от задържаните българи. В следствения арест обаче остават шестима и, освен тях, палестинецът Ашраф Ал-Хаджук. Те ще бъдат главните обвиняеми в дългия процес, който ще започне.

Дали швейцарецът или филипинците са ги спасили местните „IHR SEID NICHT ALLEIN“ или „YALNIZ DEGILSINIZ“…? Дали имат гузна съвест…? Не знам дали някой си е правил труда да забележи, че нито една от държавите, която е спасила своите медици, не подкрепя нашата инициатива…?! Не чете тази приказка, защото те само с едно резюме се отчетоха пред света и си свършиха работата… а ние пишем един бестселър, който цял свят в момента чете… пишем го всеки ден… пишем, а не чуваме, че дори осъдените ни сънародници помолиха неведнъж: „Не желаем това да се превръща в сензация! Не искаме съжаление… искаме действия“, а ние как действаме? Организираме 9-ти февруари… Честваме някакъв псевдо рожден ден… правим карнавал с лентички с българския флаг… намесихме целия свят в това… намесихме и властта, и медиите, и църквата! А Либия не се трогва…

Оооо, напротив… за Либия 9 февруари ще е един от онези дни, между осмия и десетия ден през месеца… Не само, че няма да се трогнат – може би дори ще хвърлят един бой на медиците ни, Кадафи ще си направи поредната сметка в глобален аспект и в крайна сметка… „Не сте сами“ сякаш се превърна в реклама на Либия, а не кампания за спасяването на хора! Отстрани погледнато прилича малко на кампания за спасяването на китовете, която организира действия, за защита на околната среда, за да предостави повече храна – планктон, който, тъй като китовете най-много го ядат, ще избием китовете и ще има много планктон :) …бръм… За няколко месеца упорит труд на рицаря ни „Не сте сами“ и на белия му кон „Медиите“ се случиха няколко неща… медиците ни станаха с една присъда по-осъдени на смърт, а Либия започна политически и икономически преговори…

И все пак… ако някой ще се почувства по-горд от това, че държавата му няма външна политика… ако някой ще стане, както казват медиите „по-българин“, като развее знаменца и запротестира така, както не протестира, когато няма хляб, поскъпва токът, има режим на водата или няма пенсии и социални осигуровки… ако някой ще забрави, че по балкански обичай си клатихме краката, докато ни оправят, а после се гордеем с пластичната си хирургия на седалищните части… ако някой има чистата съвест да каже, че „Не сте сами“ промени дори и грам събитията… че помогна с нещичко дори на няколко българи, които 8 години чакат някой да им потвърди, че ще ги обесят… …нека отиде! Нека бъде със „Стандарт“, „БиТиВи“, „Дарик“ и всички останали… нека бият камбаните в градовете, нека правим Балканиада… да живее българският обичай – панаир с кебапчета и кюфтета… бира, сувенири и тълпа уж вярващи в нещо си, които са се събрали… да викат… да се правят на загрижени… „Не сте сами“…

Изложба на Леонардо да Винчи в София – макетите на въображението на един гений

Стилян Горанов - Estilian — Sat, 03 Feb 2007 10:00:06 +0000

От средата на януари 2007г. в София се провежда изложба на скици, ръкописи и макети на произведения на гениалния италианец Леонардо да Винчи. Тя се помещава в Софийската градска художествена галерия, която се намира на 100 метра от театър Иван Вазов, в градинката зад бившия Мавзолей. Експозицията обиколи цял свят под наслов “Леонардо да Винчи – учен и изобретател”, а в столицата ще остане до 25 март 2007г. Изложбата е открита всеки ден, като часовете за посещение са:

понеделник-събота: 10.00–18.00
неделя: 11.00-17.00

За такса за вход можете да не се притеснявате – за ученици, студенти и пенсионери е безплатно, а за всички останали е само 1 лев. Единственият недостатък е фактът, че се налага да се чака по 30-40 минути, независимо в кой ден и в колко часа отидете. Вътре в залата е разрешено снимането – ето и една галерия с малко снимки, които направих вътре.
Иначе, говорейки за самата галерия, определено си заслужава да се види! Това, което е представено в българската й версия, не е пълната колекция, която имах възможността да видя в Рим през септември 2006г, но, за разлика от повечето експозиции, които се правят у нас, в тази са представени интерактивни модели на различни машини, ръкописи и описания на български и английски към всеки един. Макетите, разбира се, не са в реален размер, но са достатъчно детайлно изработени, че да може да разберете принципа им на функциониране. Самата изложба е разделена в три условни помещения. В първото се стига след влизането, като точно срещу входа е разположен огромен макет на моста на Златния рог, а над него виси модел на едно от най-известните изобретения на Леонардо – летателен апарат. В залата като цяло за показани инжинерни решения и конструкции, които италианецът е проектирал. Във второто помещение са разположени модели и схеми на бойни и обсадни машини, а вляво от него има зала, в които са показани скици и ръкописи, свързани с изучаването на човешката анатомия, като там, също така, има и телевизор, на който се излъчва филм за гениалния творец. Във всеки от ъглите на изложбените зали има оставени малки монитори, на които всеки посетител може да разгледа интерактивна мултимедия с игри, въпросници и инфомация.

Бих препоръчал на всички да отидат и да разгледат изложбата – в нея са показани неща, които няма къде другаде да се видят, пък и там всеки може да си вземе глътка спокойствие през уикенда и след работа.