Архив за категория: ‘ПО-мислих По-Патетично

Леките удари в центъра на града са сред онези неща, които все си мислим, че се случват на всички други, но не и на нас… честно казано и аз самият живеех с тази утопична идилия в съзнанието си до сряда миналата седмица, когато ме блъснаха на ъгъла на улиците Христо Ковачев и Стара планина. И [...]

От известно време насам ми се случват толкова много интересни неща, че сякаш не успявам да събера сили да ги премисля… или пък мислите ми са толкова разхвърляни, че се боя да ги подредя – боя се какво ще открия, разбирайки така забързаното си и оплетено ежедневие. От няколко дни насам всеки път, щом отворя [...]

Много рядко си позволявам тук да публикувам неща, които са твърде лични или се отнасят до определени хора и съответно са трудни за разбиране от останалите. Въпреки това тази публикация е именно такава… тя е нещо като модерна приказка – история, която се роди в съзнанието ми, докато бях с компания много близки приятели на [...]

Тази история много лесно може да бъде синтезирана в краткото „И да си мислиш, че по-зле не може, пак грешиш!“… Ще започна с един спомен от недалечното ми детство, когато ходех на училище в 133 СОУ, на опашката на коня… спомням си как да се паркира можеше абсолютно навсякъде, защото на всяка улица имаше по [...]

Преди няколко дни пак се събирахме у Боби да пием и ядем в добра компания на високо равнище (това последното просто защото сме 14 етаж). И някак странно между всички разговори за работа и теми от общ характер, изведнъж се захвана темата за разкази, които имат силно управленски поуки (както беше казал един познат: започват [...]

Днес, по време на лекция по Корпоративна комуникация, няколко пъти споменахме общата култура и за момент се опитахме да направим анализ – до каква степен общата култура е обвързана с други социални фактори и може ли общата култура да се нарече показател за културата на обществото?

Днес ми върви да крада идеи от блога на Жоро, които вече са били откраднати от него… получи се като нарко-картел в Куба. Той е повдигнал темата колко безумни неща носят хората в себе си ежедневно… и се замислих аз какво нося. Принципно винаги съм имал сериозният проблем с недостиг на джобове по дрехите, в [...]

Минаха едни от големите пости и темата някак стана актуална… Всички знаем, че постите означават лишение от онова, което може да изкуши тялото и душата… и в най-общия смисъл го възприемаме като ограничение в яденето. Но дава ли си някой въобще сметка колко много неща, освен яденето, остават под въпрос? Ок – месо, месни продукти, [...]

От край време родните ни земи се възприемат като сърцето на един малък регион, който сякаш живее откъснат от останалия свят, който има свои собствени обичаи, традиции и разбирания за всичко – Балканите. За нас тук е райско кътче, или не чак дотолкова райско, но за сметка на това си е наше, ние се идентифицираме [...]

Лъжи! Това е най-доброто начало, защото реално погледнато те се превърнаха в най-универсалната рецепта в ежедневието ни – лъжи плюс илюзии, получаваме всякакъв тип междуличностни отношения; лъжи плюс пари, получаваме власт в нейната най-безгранична и първична форма; и разбира се най-популярната сред всички комбинации – лъжи плюс още лъжи, получаваме живот. Живот, при това изграден [...]

Всички си мислят, че знаят какво е SPAM… мислят си за онези противни реклами, които препълват пощите… мислят за ненужна информация, мислят за компютри… А всъщност SPAM е продукт от месо, който е придобил популярност в Англия в началото на миналия век – такава популярност, миксирана с прекомерна реклама и ниски цени на продукта, че [...]

“Село ли е Студентски град?” не е въпрос нито тема за дискусия, а просто сричка, която само селският манталитет може да ограничи човек в правилното й изговаряне, произнасяне и адекватно асимилиране. Всичко в крайна сметка се върти около тези две заветни букви, а българската азбука, която, апропо, никак не е българска, още по-малко е азбука, [...]

Влязохме щастливи и доволни в голямото европейско семейство… Влязохме, ама трънци… България през 920г. е обявена за „Първа Европейска Държава“ и от тогава, та досега, все сме си там… за добро или за лошо Европа няма да ни избяга – ако ние сме влязли в семейството, то Германия, Франция, Испания, Англия и прочие претендиращи за [...]

В последно време все повече ми прави впечатление, че хората имат противоречиво и предимно отрицателно отношение спрямо една социална група, която се самодефинира като „интелектуален, културен и аристократичен елит”, а простолюдието нарича с простичката дума: „сноби” (б.а. според речниковото определение сноб е: „парвеню, маниакално суетен и превзет светски човек“. Думата произлиза от френското „sine nobilitate“, [...]

Живеем в свят изграден от стереотипи. До преди години се живееше с праисторическото възприемане за семейството, където жената стои в „пещерата”, за да готви, чисти, гледа децата и прави бродерии под формата на скални рисунки, докато мъжът гони прехраната си с копие и се крие от политическите съблезъби тигри на живота. После дойде ерата на [...]


Кой е Стилян Горанов?

Нищо повече от просто един човек и нещо повече индивид... Истината е, че не това е мястото, на което мога да говоря за себе си - тук моите думи говорят за живота ми. За желаещите да научат повече за мен, могат да посетят сайтът ми: www.Estilian.com.

Моите снимки