Официалният блог за мрънкане на Стилян Горанов – Estilian
Публикувано в: Бивалици в небитието|ПО-мислих По-Патетично
23 фев 2009Леките удари в центъра на града са сред онези неща, които все си мислим, че се случват на всички други, но не и на нас… честно казано и аз самият живеех с тази утопична идилия в съзнанието си до сряда миналата седмица, когато ме блъснаха на ъгъла на улиците Христо Ковачев и Стара планина. И [...]
Публикувано в: ПО-мислих По-Патетично
17 фев 2009От известно време насам ми се случват толкова много интересни неща, че сякаш не успявам да събера сили да ги премисля… или пък мислите ми са толкова разхвърляни, че се боя да ги подредя – боя се какво ще открия, разбирайки така забързаното си и оплетено ежедневие. От няколко дни насам всеки път, щом отворя [...]
Публикувано в: ПО-мислих По-Патетично
3 дек 2008Много рядко си позволявам тук да публикувам неща, които са твърде лични или се отнасят до определени хора и съответно са трудни за разбиране от останалите. Въпреки това тази публикация е именно такава… тя е нещо като модерна приказка – история, която се роди в съзнанието ми, докато бях с компания много близки приятели на [...]
Публикувано в: ПО-мислих По-Патетично
10 окт 2008Тази история много лесно може да бъде синтезирана в краткото „И да си мислиш, че по-зле не може, пак грешиш!“… Ще започна с един спомен от недалечното ми детство, когато ходех на училище в 133 СОУ, на опашката на коня… спомням си как да се паркира можеше абсолютно навсякъде, защото на всяка улица имаше по [...]
Публикувано в: ПО-мислих По-Патетично
9 мар 2008Преди няколко дни пак се събирахме у Боби да пием и ядем в добра компания на високо равнище (това последното просто защото сме 14 етаж). И някак странно между всички разговори за работа и теми от общ характер, изведнъж се захвана темата за разкази, които имат силно управленски поуки (както беше казал един познат: започват [...]
Публикувано в: ПО-мислих По-Патетично
13 дек 2007Днес, по време на лекция по Корпоративна комуникация, няколко пъти споменахме общата култура и за момент се опитахме да направим анализ – до каква степен общата култура е обвързана с други социални фактори и може ли общата култура да се нарече показател за културата на обществото?
Публикувано в: ПО-мислих По-Патетично
28 авг 2007Днес ми върви да крада идеи от блога на Жоро, които вече са били откраднати от него… получи се като нарко-картел в Куба. Той е повдигнал темата колко безумни неща носят хората в себе си ежедневно… и се замислих аз какво нося. Принципно винаги съм имал сериозният проблем с недостиг на джобове по дрехите, в [...]
Публикувано в: ПО-мислих По-Патетично
9 апр 2007Минаха едни от големите пости и темата някак стана актуална… Всички знаем, че постите означават лишение от онова, което може да изкуши тялото и душата… и в най-общия смисъл го възприемаме като ограничение в яденето. Но дава ли си някой въобще сметка колко много неща, освен яденето, остават под въпрос? Ок – месо, месни продукти, [...]
Публикувано в: ПО-мислих По-Патетично
1 апр 2007От край време родните ни земи се възприемат като сърцето на един малък регион, който сякаш живее откъснат от останалия свят, който има свои собствени обичаи, традиции и разбирания за всичко – Балканите. За нас тук е райско кътче, или не чак дотолкова райско, но за сметка на това си е наше, ние се идентифицираме [...]
Публикувано в: ПО-мислих По-Патетично
27 мар 2007Лъжи! Това е най-доброто начало, защото реално погледнато те се превърнаха в най-универсалната рецепта в ежедневието ни – лъжи плюс илюзии, получаваме всякакъв тип междуличностни отношения; лъжи плюс пари, получаваме власт в нейната най-безгранична и първична форма; и разбира се най-популярната сред всички комбинации – лъжи плюс още лъжи, получаваме живот. Живот, при това изграден [...]
Публикувано в: Без-разборни|ПО-мислих По-Патетично
19 мар 2007Всички си мислят, че знаят какво е SPAM… мислят си за онези противни реклами, които препълват пощите… мислят за ненужна информация, мислят за компютри… А всъщност SPAM е продукт от месо, който е придобил популярност в Англия в началото на миналия век – такава популярност, миксирана с прекомерна реклама и ниски цени на продукта, че [...]
Публикувано в: Бивалици в небитието|ПО-мислих По-Патетично
1 мар 2007“Село ли е Студентски град?” не е въпрос нито тема за дискусия, а просто сричка, която само селският манталитет може да ограничи човек в правилното й изговаряне, произнасяне и адекватно асимилиране. Всичко в крайна сметка се върти около тези две заветни букви, а българската азбука, която, апропо, никак не е българска, още по-малко е азбука, [...]
Публикувано в: Бивалици в небитието|ПО-мислих По-Патетично
1 яну 2007Влязохме щастливи и доволни в голямото европейско семейство… Влязохме, ама трънци… България през 920г. е обявена за „Първа Европейска Държава“ и от тогава, та досега, все сме си там… за добро или за лошо Европа няма да ни избяга – ако ние сме влязли в семейството, то Германия, Франция, Испания, Англия и прочие претендиращи за [...]
Публикувано в: ПО-мислих По-Патетично
15 авг 2006В последно време все повече ми прави впечатление, че хората имат противоречиво и предимно отрицателно отношение спрямо една социална група, която се самодефинира като „интелектуален, културен и аристократичен елит”, а простолюдието нарича с простичката дума: „сноби” (б.а. според речниковото определение сноб е: „парвеню, маниакално суетен и превзет светски човек“. Думата произлиза от френското „sine nobilitate“, [...]
Публикувано в: ПО-мислих По-Патетично
4 авг 2006Живеем в свят изграден от стереотипи. До преди години се живееше с праисторическото възприемане за семейството, където жената стои в „пещерата”, за да готви, чисти, гледа децата и прави бродерии под формата на скални рисунки, докато мъжът гони прехраната си с копие и се крие от политическите съблезъби тигри на живота. После дойде ерата на [...]
Нищо повече от просто един човек и нещо повече индивид... Истината е, че не това е мястото, на което мога да говоря за себе си - тук моите думи говорят за живота ми. За желаещите да научат повече за мен, могат да посетят сайтът ми: www.Estilian.com.