Мрънкам в блог

Преди няколко дни се вкарах в невероятен филм с не безизвестната фирма Дженерали… живо приключение! Мога мемоари да напиша по него. Засега обаче ще се огранича с публично оплакване онлайн :) Всичко започна през далечния понеделник преди 2 седмици, когато някой ми беше зачебръстил отстрани колата – нищо сериозно като цяло, само спукана мида на огледалото и одрана броня. Въпросът е в това, че бронята беше зависнала малко и като слизах по ниските софийски улици, бронята се закачи и счупи отдолу. Казах си: „Стига толкова, време е за застраховател!„. Застраховател ли каза??? – о неее, това е Дженерали – под крилете на лъва е страшничко, да знаете! Прочети нататък »

Тази тема ще бъде от много безумни… защото просто искам да си кажа и да ми олекне ;) Приключи ми най-после и зимната сесия на 4-ти курс, която ми е предпоследната за това образование във ФЖМК. Дето се вика – вижда му се краят вече… дори и дата и тема за дипломната работа си имам.
В неделя на 3 февруари ми беше последният изпит, който взех с 6 с три плюса… впечатляваща оценка… още по-впечатляващо е, че докато преподавателят ме изпитваше, аз успях да му продам сайт! Малко издивях, дали защото изпитът беше безумен, или пък защото беше неделя сутринта… но след изпита с Нат решихме да се разтъпчем около факултета, а аз подскачах като луд. За първи път от много години насам видях утринна София толкова спокойна – с малко и все усмихнати хора, с малко коли… тиха… ароматна и красива! И сред цялата тази идилия, за моя голяма изненада, на паркинга пред Александър Невски бяха стоварили 11 автовоза с по 8 червени голфа (в същата галерия има и още снимки оттам) на всеки един. Успях дори да се снимам с една от наградните коли на играта на М-тел като печеливш – с едно от пернишките чудеса на технологията Голф… странното е обаче, че 30 минути по-късно всичките коли изчезнаха! Къде ги закараха и откъде намериха 88 шофьора в 10 часа сутринта в неделя – умът ми още не го побира…
Картинката на странния ден беше завършена от две неща, които видях. Първото е павираният път на улица Московска, точно пред Общината. Можете да погледнете снимката – тя е повече от красноречива! Въпросът е – чий гениален мозък е допуснал това? Второто е реклама на най-новата еротична екстра за iPod наречена iBrator.

У нас все още живее митът, че за да си кадърен служител, трябва да си на години, да те е брулил живота като стар козел млада върба. И въпреки, че все още се сблъсквам с този проблем, досега не бях попадал на подобен казус в рамките на професията „Връзки с обществеността“. За съжаление съвсем на скоро ми се наложи да си комуникирам с един… индивид… 53 годишният изпълнителен директор на дирекция „Информационно обслужване и връзки с обществеността“ в Държавна Агенция по Горите – г-н Спас Тодоров. Прочети нататък »

След като смених работодателя в края на миналата година се промениха много неща. Стана ми по-спокойно на душата и сърцето, започнах да си обичам фирмата… и не на последно място – започнах да се интересувам от осигуровките си, защото вече не се осигурявам на минималните 180лв. като в Маг Студио… започнах да се ослушвам за обсъжданите промени около заплатите в България. Прочети нататък »

Крушите се обират, когато трябва да изчезнеш бързо… и белите гащи са прани, когато минаваш по тънката линия… но виж – все още не знам, кое от двете е по-правилно: опера или обера пешкира?!? Според google и двете са еднакво срещани като комбинации :) А вие какво мислите?
Опитах се сам да стигна до отговор… имайки предвид, че изразът означава да отнесеш черната работа, изниква въпросът – дали е „опера“ защото переш мръсната работа или пък е „обера“, защото мръсната работа на прането е събирането му от простора?
И докато писах, майка ми подметна и още нещо – кое е по-правилно: превеждам болен от една болница в друга или привеждам?!

Този път ще си позволя да бъда лаконичен, защото фактите са повече от красноречиви. Вчера, по време на лекция, зачесахме темата за дипломните работи, докторантурите, доцентурите, професурите и т.н. с надеждата един преподавател да ни разкрие някои пикантни подробности. Е, случи се… но покрай случващото се научих нещо невероятно или по-скоро абсурдно. То касае „Законът за научинте степени и научните звания“, който:
1. е обнародван през 1972 година и от тогава не е поправян, а единствено повторно обнародван и приеман;
2. съдържа ненормални изисквания, като „разрешение и похвала“ от страна на управляващата партия и партийния секретар…

Какво повече да кажа? Единствено се чудя доцентите и професорите след 10 ноември 1989 как по-точно са били примани? Нарушавали са закона или Висшата атестационна комисия е приемала СДС и БСП като представители на управляващата партия и царя като висш наследник на партийния секретар…?

Реших да се оплача, пък и да помогна, ако някой има подобен проблем. Преди около месец и нещо си купиш лаптоп Toshiba Satellite A200 1M4, който се продава в комплект с Windows Vista Premium. По начало ми беше трудно да свикна с новата OS, но пък си казах – какво толкова, поне е лицензирано. И всичко вървеше супер, докато не си пуснах безжичен интернет – wireless. Лаптопът работи около 30 минути с Интернет и в един момент, без значение далу upload-вам нещо, дали browse-вам в Интернет или играя он-лайн игра, връзката просто прекъсва. Отдолу иконката премигва и ми дава, че имам само Local access. Ако му дадеш да се reconnect то или не я открива повече тази мрежа или ти дава, че има проблем, който може да се solve-не… и познайте как го решава? Предлага да се вържеш към друга мрежа. Прочети нататък »

Так как весь блог написан на болгарском языке, я не буду долго объяснять по русски о чем речь идет. Вобшем я возмущался как google suggestion предлагает мне та самая долгая фраза об лендроверов и их кубатура двигателя как предложение, если написать только „како“ в поиск ящике на google. Кажется абсурдом потому что google suggestion должен показывать самую вероятную фраза твоего поиска – неужели „каков объем самого маленького бензинового двигателя в куб.см“ так значим для русских? И не только – если посмотреть можно увидеть что результат на ту фразу дает только одно предложение (уже две, имея счет и мой блог). Вот почему и тема так называется – я предложил все кому не лень искать какой suggestion гуугъля будет самым долгим и может быть самым тупим из всех.
=== А сега по нашенски ===
Чудех се дали това ще е най-безсмисленият suggest на google.com или пък най-дългият… защото те някак странно са съвместени в едно! Всичко тръгна от случайното търсене на текста на една много стара и готина песен: „Представи си стрино Пено, живо пиле да умре…“ и т.н, което пък беше породено от едно напиване, на което се опитахме да я запеем… но! Да не се отдалечавам от темата. Докато я търсехме се оказа, че текстът го има и в разновидност с „Како Пено“ и тръгвайки да търся по тази ключова фраза, при написването на „како“ google просто ме уби! Прочети нататък »

Звънят ли ви и на вас баби и дядовци? …от село, от вилата или от близкия квартал, в който живеят? Е, ако да, значи може би повечето от вас са изживявали дългите оратории на тема котката, кучето, плочките в банята, топлата вода, мутиралият вирус на грип и невероятните истории за дъжда :) Не се оплаквам, просто днес, след поредния половин часов разговор се замислих дали само моята баба е способна да говори за коленете си толкова време. Прочети нататък »

Тази година на рождения си ден за първи път си зададох един въпрос, след като никой не ми подари торта и аз изпаднах в дивна депресия „Що за рожден ден без торта?!“… а въпросът беше – кой подарява тортата на рождения ден – рожденикът на гостите или гостите на него?!

Въпросът е много ключов, а отговорът за мен се корени още в детските ми години, когато всеки път нашите ми подаряваха торта с надписано име отгоре… Само че тяхното становище по въпроса е, че този, който празнува, следва да почерпи гостите и част от почерпката е именно тортата… а аз не съм я купувал, защото съм бил прекалено малък.

И все пак – къде е истинита?! От една страна е нелепо сам да си купиш торта и да си я внесеш, изненадвайки се каква хубава торта имаш… има някакви наченки на шизофрения най-малкото… но пък от друга страна е глупаво и безумно да поканиш хора и предварително да дадеш заявка – ти ми купи това, ти онова… а пък ти торта :) Очаквам да чуя вашите мнения, защото аз въпреки всичко съм привърженик другите да ми купуват сладкото изкушение със свещичките и аз да правя същото за тях на техните празници.

През последната половин година пообиколих приличен брой интервюта за работа, а и от време на време провеждах такива в старата си фирма. За този период от време забелязах една много интересна особеност – ако до скоро бе прието, че работодателя си избира служителите, които правят всичко възможно, за да се харесат и продадат; то сега е в сила точно обратното – служителят изибира работодателя, който е готов на всичко – заплати, бонуси, отпуски, служебна кола и т.н, за да го спечели. Прочети нататък »

Купиха ли ни гласовете на тези избори? На мен лично не… и на теб… и на онзи ето там… всъщност, истината е, че си сами си продадохме задниците… никой не ни е купил – поддадохме се или иначе казано продадохме се на тенденциите, на слуховете, на настроенията на лъскавата реклама и обещания. Хиляди се продадоха, защото някой им обеща по 10-20 лева, но някой запита ли се докъде така? Явно все още мнозинството в България мислят в перспектива от един ден напред… ама никой не се замисли, че човек, който те подкупва сега, на дали те корумпира, за да ти оправи живота… той го прави, за да краде! Прочети нататък »

Днес изживях най-голямата наглост, на която един пътен полицай е способен. След като в събота и неделя се изля градушка в София и ми спука доста сериозно челното стъкло на Мицубишито, днес реших да посетя един от сервизите на Кобра – правят смяна на автостъкла. Звъннах им по телефона, те казаха, че сега, в периода на градушките, не извършват услугата си „ремонт на място“ (тоест идват при теб безплатно!) и се наложи да отида на крак/колела… разбира се, като отидох в 11:00 часа те просто ми се изсмяха и казаха, че трябва да отида на другия ден, един час преди да отворят, за да се наредя на опашката.
Дотук веселата част. На тръгване оттам обаче (сервизът е на бул. Тодор Александров, точно срещу кино Арена), 50 метра след светофара на киното, ме спряха катаджии. Имаше още поне 3-4 коли, които също бяха натръшкани от пазителите на реда – очевидно бяха видяли, че излизам от сервиза за автостъкла. Поиска ми старшинката документи, от които само погледна името ми и ми каза „Г-н Горанов, стълкото Ви е счупено„, обясних му, че съм бил там, за да го сменя, но се претрупани с работа и не могат да ме приемат днес, а той ми каза, кратко и делово, че не мога да карам така – „Какво ще правим сега…? Да вземем да почерпим за градушката нещо, за стъклото?„. Дадох му 5 лева, а той ме попита „А какво все пак ще правим със стълкото?„. Казах му, че утре ще го сменя, а той, връщайки ми документите с усмивка просто обясни „Няма проблем… ние и утре сме тука!“
Какво повече да кажа?! На ден. 20 коли да спре са му 100 лева… Иначе казано – сетете се сами, кой ще ходи на специализация при индианците да учи танца на градушката!

Преди известно време, на път за вкъщи, забелязах един знак на Цариградско шосе, точно преди светофара на Горубляне и Дружба. Знакът предлага два подхода за влизане на паркинга на Практикер – единият вариант (всъщност единственият правилен) е с обратен завой по Цариградско и влизане през импровизираното локално, от страната с движение към центъра… по-любопитен е вторият вариант, който съветва да се влезе в Дружба, да се тръгне по улица Обиколна и после да се направи ляв завой, за да се влезе през страничния вход, минаващ покрай задния паркинг на Практикер. Е, тук настъпва веселата част – левият завой от тази улица към паркинга е забранен… при това там редовно стоят патрулни, които са се нагушили с луканка покрай този завой. Не, че има толкова желаещи да посетят магазина – просто цяла Дружба избягва светофара на Цариградско като излиза през паркинга на Практикер. Прочети нататък »

Днес, докато гледах централните емисии на новините по телевизията, започна да ми прави впечатление, че партийните проблеми и като цяло политическите „драми“ в България са заприличали на жалко подобие на театрална постановка. Всъщност дори най-точно би било да се каже, че всеки ден към 19:00-20:00 часа по всички телевизии започва най-гледания сериал по телевизията – „Неочакваните поврати на властта“. Защото в крайна сметка взехме да се явяваме само като наблюдатели на всичко онова, което се случва в Парламента, във високите нива на властта – гледаме и спорим в кръчмите на по чашка ракия, какво ще се случи в следващия епизод. В главините роли играят все мръсници – добрите сме ние – обикновените хора, ама нас не ни дават там – не сме интересни… в краен случай ни пускат, ако вземем че умрем по-малко по-ефектен или впечатляващ начин… и после пак ни забравят. Имаме си нашите герои… Ей го бат Бойко в ролята на вечния рицар Шон Конари примерно… или Сергей Станишев като Брус Уилис – играе сам своите екшъни – все така плешив… не знам само коя дама би взела ролята на Мерилин Монро, но независимо от актьорския състав, сценарият си е все същият – те обещават, ние вярваме. После се оказва, че са ни излъгали, след което наближават избори, сериалът минава в етап „латиноамериканска сапунка“ и току някой от заслужилите актьори от последните серии замине за посланик в Зимбабве.

И пак се връщам на конгреса на БСП – изглеждаше трогателно. Едни симпатични костюмирани хора, в една неприлично червена зала… така въодушевени… така екзалтирани и вярващи си един на друг… дори тук-таме се плюеха един друг… но независимо от всичко, все говореха за себе си! Те това, те онова… те имат проблеми, те страдат, те ще си стъпят на краката… и някак сред всичките тези лични местоимения, някак странно липсваше „Аз“… липсваше моето име… липсваха имената на всички „обикновени“ – онези, онеправданите… Вие… Всичко на този конгрес се случваше като филм – някак далече оттук – в някое студио, плод на илюзията, добрия сценарий и операторското майсторство… Все не ми се искаше да повярвам, че съм намесен, като част от залога, който беше ставката за разиграване на този политически театър… но изключвайки телевизора се почувствах като чип за няколко стотинки от долнопробно софийско казино… картите ги държеше друг… държеше го симпатичният ни плешив премиер… държаха ги и всички останали политически лисици…

Какво ни остава в крайна сметка? Може би просто утре пак да си пуснем телевизорите, да видим какво ще се случи в епизод 2123 – в началото може и да изпишат: „Escenas del ultimo capitulo“ (б.а. Кадри от предишните епизоди) – току виж някой пропуснал драмата! Дори и човек да прокопса да стигне до политиката, той ще стане като тях… утре ще се изправи там – на същата онази трибуна… стените утре може би няма да са червени… някои лица ще се сменят или разменят ролите… но всичко ще е все така лъскаво… все така костюмирано, себично и фалшиво… Не искам да бъда част от тази пародия на живота – жал ми е за пропиляното време!

Вчера бях искрено възмутен и потресен от една нова реклама, която видях по БиТиВи. След като всеки ден се наслаждаваме на реклами на пелени с наакани бебета, на дамски превръзки с невероятно щастливи от факта, че са в цикъл, жени и на лекарства, които помагат на мъжете „да вдигнат самолета“, при това предимно излъчвани в часовете, когато хората вечерят, сега рекламодателите достигнаха своя връх в развитието, като пуснаха реклама… на лепило за ченета…

Рекламата я излъчват усилено в часовете между 19:00 и 22:00, когато масово хората са на маса… и когато тамън си бодваш нещо вкусничко и на телевизора се появи предимно възрастна баба (б.а. както каза днес един колега: „ – демек солидно дърта и мрачна бабичка), която си мисли на глас за вкусотии, които не може да хапне, защото се опасява, че зъбите й ще останат в храната… после бърка в джоба, вади тубичка като от класическо българско лепило за 80ст… и си подлепва ченето… ей Богу!!! повярвайте ми, тогава наистина всичко може да ти приседне! Да не говорим, че таргет групата на тази реклама по това време вече спи трети зимен сън – щом Рич и Стефани ги няма на икрана на тивит’у, значи сме под чаршафиту.
Чудя се, докога ще се продължава това излъчване на от никого не гледани рекламни клипове… докога ще гледаме и тъпи реклами… докога ще ми показват най-бруталното, точно когато ям! Ами че да ми рекламират храни бе… знаят ли как хубаво ще ми подейства!