Както се казва по приказките – речено, сторено! Реших след два дни (сряда, 9.07.08) да отида до Дженерали, където ми е застраховката по Каско и да си регистрирам щетата… Всичко започна много положително – колега, който ми продаде колата, ми даде телефон на човек от офиса на Дженерали на Вазов №43, който ми каза да закарам колата по обяд и че няма нужда от протокол от КАТ. Викам си – „Супер, няма да има проблеми!„. Да, да, ама не… още с влизането на паркинга на Дженерали се започнаха гаврите – спри тук, спри там, я се премести на слънце, я мини на сянка… 15 минути двама сладури се гавриха с мен, а аз като калинка им се връзвам на акъла. Накрая се отказах и изкарах колата навън. После се качих до вратата, на която пише „Завеждане на щети“. Застанах отпред, а вътре трима красавци си бъркат в носовете и си джиткат по компютрите. Промърморих нещо като „Извинете“, но от никъде реакция… реших да чакам (тук офисът на Дженерали някак странно ми напомни изпитните сесии в Софийски университет). Чаках, чаках и след близо 20 минути най-после ми обърнаха внимание. Беше един възрастен и доста антипатичен мъж. Извика ме и ме попита какво е станало… а аз, както ми е доста привично, започнах едни дълги обяснения, пълни с подробности и т.н. Той разбра, че съм нов в занаята с регистрирането на щети по Каско и реши да се гаври – „Ауууу, момче… колко тъжно! И ти какво направи?„, „Ах лелееее… заболя ли те от това“ и подобни иронични изказвания. Накрая ми метна един лист и ми каза „Попълвай!“. Опитах се да попитам какво, как и къде, но бързо разбрах, че отговор няма да получа. Все пак това е Дженерали!

След като си попълних „молбичката“ му я занесох… той започна да си я преписва на нов лист! Смисъл!?!? – няма, ама и кой е търсил! Това е Дженерали все пак… под крилете на лъва! Накрая поглежда в графата „Обезщетение“ и ме пита защо не съм я попълнил. Обясних му, че досега не съм се занимавал с каско и не знам каква е разликата между различните видове – експертна оценка; фактура; доверен сервиз. Надявам се на съвет… трънци съвет – усмихна ми се и ми заяви: „К’вото и да пишеш, ще те прецакаме с парите, спокойно!“ и задраска и трите. После ми поиска лична карта, за да я фотокопира… опитах се да въразя с това, че няма право, ама сакън – крилатите лъвове предразполагат към доверие, нали? Дадох му я… снима си всички документи и ми каза: „Слизай при колата, ей сега идвам„. Цялото това действие се проточи почти час.

Това „ей сега“ се оказаха скромните още 40 минути чакане на слънце… накрая слезе, изправи се пред колата и я снима… Един единствен път! Снима я така, че по-скоро се виждаше предният капак, но със сигурност нямаше и помен от счупената броня, която отпред изглежда здрава – за да се види щетата, трябва да се снима отдолу. Казах му го, а той ми викна да не го уча как да си върши работата. Изводът – в Дженерали са експерти все пак! Обърна се към колегата си, който като плъх записваше на едно листче и му продиктува – броня, ремонт, 3 часа. Аз го прекъснах и попитах „Извинете, но бронята е счупена… как ще се ремонтира? Да не говорим за 3 часа – то само боядисването е повече! Пък и пишете материали„. На това получих една сладка усмивка, пак, и ми повтори „Аз не ти ли казах, че това от твоя джоб ще излезе“ – ами да, как си позволих да забравя, че лъвовете нямат джЕбове… или поне тези на Дженерали са така.

След това на мен вече тотално ми накипя… казах му, че ще подам оплакване, от което той не беше трогнат. Откъсна ми листа и ми го подаде… Гледам на получател пише: „Йонко Йорданов“. Викам му: „Грешка имате… това не съм аз, а предният собственик. Имам прибавък, оправете ми името, защото няма да се подпиша„. Той погледна листа, погледна мен и ми заяви: „Ти сега какво… да не мислиш, че на ново ще го пиша?! Взимай си го без подпис ако искаш“ и ми го подаде пак. Взех си го и реших да си ходя оттам…

С връщането в офиса първата ми работа беше да се обадя в централата на Дженерали на Дондуков. Вдигна някаква секретарка или оператор на централа… любезна жена, на която й казах, че искам да подам оплакване от обслужване. Мълчание. „Ами господите, ние нямаме такава практика„… така ли?! Колко сладко, ами тогава да взема да ви дойда до офиса?! „Чакайте, чакайте, ще ви свържа с един човек!!!„. Прекъсна, музика (лъвска), свободен сигнал… Пииии… Пиии… Ало?! Питам: „Извинете, с кого разговарям?„, „Николай някакъв си, изпълнителен управител на клон София за Дженерали“ – ахаааа, на точния човек попаднах. Разказах му всичко, та чак слюнка му се насъбра на човека. Извини ми се… няколко пъти… всъщност на всеки 30 секунди се извиняваше… и каза, че в удобен за мен час ще организира нова комисия, която да огледа щетата и ще се погрижи за колегите на Вазов №43! Разбрахме се за 17:00 и приключихме.

В пет часа бях на ценралата им на Дондуков. Слязоха хората, любезни, усмихнати… извиниха се от името на колегите си, снимаха всичко, обясниха кое какво е и дори единият от тях ми предложи да ми намери сервиз. Пренаписаха ми протокола за щетата, регистрираха я отново и изтриха старата. На следващата сутрин, в 9:50 получих обаждане. Беше човекът от Дженерали, който ми беше предложил да намери сервиз – намерил е! Обаче отмъщението не закъсня – изпратиха ме да отида на ул. Мала кория, което е последната пряка от Борис, малко след като се излезе от Княжево… при това трябваше да отида там най-късно в 11:00 ако искам да я оправят до скоро… познайте – аз съм в Дружба, това е някъде при Гърция.

Е, в крайна сметка успях… оставих я, някъде в гората, в съмнителен сервиз и останах с надеждата, че ще ме отремонтират колицата качествено… през цялото време ми се въртеше в главата болезнената мисъл, че онзи от сервиза на Дженерали няма сигурно и да разбере за оплакването, което е най-тъжното в цялата история. След оставянето на колата последва двучасов преход обратно към София. Освен всичко друго се оказа, че е нужно да си взема някакво „възлагателно писмо“ от офиса на Дженерали, което да дам на майсторите от доверения сервиз – то служи като един вид плащане и аз не би трябвало да се занимавам с пари. Да, обаче! Когато отидох ме посрещнаха още от вратата с думите „Аааууу, господине! Ама вие защо не сте си презастраховали старата щета?„, на което получиха умното ми „Ъ?!„. Поредната изненада или добра практика в милата ни родна и обичана страна… От няколко месеца насам в България е приета европейска директива, според която след извършване на опис на щета и адекватното й отстраняване, ремонтираният или заменен елемент подлежи на презастраховане! Тоест – ако си блъснеш колата и счупиш: броня, фарове, радиатор, стъкло – после трябва да презастраховаш и четерите неща… Задължително ли е? – нееееее… Какво се случва, ако не го направиш? Здравият разум предполага, че ако после пак ги удариш тези неща, то каското няма да ти ги покрие… Да, ама не! Всъщност тези части се смятат съобразно общата себестойност на автомобила и при повторна щета се приспада сметнатият процент! Какво означава това? В моя случай имаше стара щета, която предишния собственик бе оправил – пребоядисване на задната броня, което беше оценено на 110лв. Заради това ми написаха, че 1% от щетата ще бъде за моя сметка.

Този разговор завърши с абсурдното изказване от страна на иначе симпатичния агент на Дженерали „Хей, момче, не се впрягай… ти поне ще минеш евтино! Имали сме хора, които първо са катастрофирали – платили са им ремонта, а после пак са се удряли и са си плащали сами 80% от ремонта, независимо, че имат пълно и платено каско!„… как да не си отдъхне човек след подобно успокоение! Този проблем бе завършен в сервиза, където беше колата, когато при плащането човекът ми каза, че ще трябва да му дам в брой пари по единия процент… познайте? – 10лв. Тук изниква въпросът – нима един ремонт на предна броня струва 1000лв?!? Или просто тези пари му влизат в задния джоб (онзи джоб, дето крилатата котка на Дженерали го няма).

Мина си времето и още на следващия ден след закарването на колата, някъде по обяд, ми се обадиха от сервиз „Валди“- колата е готова за прибиране. Тук имах късмет, защото намерих кой да ме закара дотам с кола. В тази част на историята за първи път проблясна светлина в тунела – имаше положителен завършек. Първо – майсторът от сервиза беше много точен и разбран човек. Заведе ме, обясни ми кое как е оправил, къде какви материали е използвал… всичко едно по едно и честно казано съм очарован от свършената работа! Боята е много добра и бронята е стегната професионално – не личи, че е била чупена, независимо, че не е сменяна с нова.

Мислите си, че с това историята приключва?! Ооооо нееее! Това все пак е Дженерали – те винаги имат по една скрита лимонка в… задния джоб :) Преди два дни отидох до централата на Дондуков, за да си презастраховам и задната, и предната броня… както и да си регистрирам оправената щета. Не за друго, но през почивните дни ме очакваше път в провинцията и исках да съм сигурен, че, не дай си Боже, ако ми се случи нещо, поне ще ми изплатят на 100% нещата. Влизам, сядам при една мацка… сюрприз! Втората щета, тоест тази с дългата ми история – предната броня, все още не е обработена. Какво означава това? Ами не знам, никой не можа да ми обясни, но е факт, че докато тя не бъде обработена в тяхната система, аз не мога да направя нищо – карам си така, недозастрахован… и с нерегистриран ремонт на щета. Какво ще правя ако катастрофирам?! – ами ще си плащам като поп! Кога ще бъде обработена щетата? – не знам, но утре става трета седмица, а днес по телефона ми казаха, че нещата са с непроменен статус! Какво е това ли?!!? – това е Дженерали!

Изводи?!!? Ами смятам да сменя Дженерали, веднага щом ми изтече каското при тях… иначе човек просто трябва да е готов на всичко в този живот!

За да не пускам нова тема, ама… на куп на всичкото това преди няколко дни един колега ми скъса кожения салон с кашон, който се опита да ми натовари на задната седалка. Та сега и тапицер си търся :) Злото никога не идва само, нали…?

Виждал съм наглост… виждал съм дори при някои свои преподаватели наследство от годините преди прехода, когато PR е било равносилно на пропаганда… но методите са далеч по-брутални… виждал съм и съм чувал невероятна наглост, но за първи път ми се карат, че съм пренебрегнал човек, чието задължение е ТОЙ да търси мен! Спас Тодоров ме хвърли в джаза, когато се обади по телефона и с възможно най-грубия тон, на който е свободен човек, комуникиращ с клиенти и партньори, попита „Ама вие защо търсите шефЪ, а не мен?“. Няма да разказвам подробности, но на кратко Спас Тодоров изиска от нас да бъде удостоен с писмено извинение, че е бил прескочен при изпращането на официално писмо до агенцията му, както и да му бъде обяснено подробно, аджеба, ние защо въобще ги занимаваме и какви сме ние!!!

Въпросът, който изниква е – какво правят хора, на преклонна възраст, които дори не познават елементарни протоколи за поведение, да не говорим за занаят и професия,  в Агенция!!! При това такава, която има статут на министерство!!! Явно ДАГ е поредното свърталище на стари кучета от властта, хора с връзки, с позиции и… никакво покритие… нито ментално, нито дори човешко! Много би ми било интересно да чуя, дали някой журналист от медиите се е опитвал да общува с този Спас Тодоров или е търсил „връзки с обществеността“ на ДАГ…? Защото този „специалист“ не само, че не си върши работата – той работи във вреда… и ако поне в още две министерства има типове като него… Господ да ни е на помощ!

И така още в края на миналата година се заговори много усилено за промени в данъчната ставка на работещите. Говореше се за плоския данък, но никой нищо не казваше за нов процент за осигуровките. Нещо ново, което чух чак януари месец, а едва вчера успях да прочета и разбера от една тема на Ицката в блога му. С две думи приет бе плосък данък от 10% и уж се говореше, че това ще се отрази положително на заплатите над 1000лв. Тогава започнах да търся в Интернет информация и все намирах някакви калкулатори, които даваха все различни цифри. От темата на Ицката обаче разбрах правилната формула и вече мога да си отговоря – колко ще бъде нетната ми заплата от 2008г?

Формулата е следната: фирмата, в която работиш, ти плаща част от осигуровките, на база брутната заплата, след което върху оставащото ти начислява данък – така нареченият „Данък върху Доходите на Физически Лица“ или ДДФЛ. След двете извадки се получават чистите парички, които взимаме, или нетната заплата.

На теория всичко звучи много лесно, но в цифри е по-засукано! Досега общият процент осигуровки беше 11.375% . А ДДФЛ се изчисляваше по следнта формула: за доход над 600лв. ДДФЛ = 87лв. + 24% от горницата над 600лв. Разбрахте ли го? И аз не го разбрах, затова ето го в цифри: досега, за да взимаш чисти 1000лв, брутната заплата трябваше да ти бъде 1401лв. Те се изчисляваха по следния начин – от 1401 вадим осигуровките 1401 – 11.375% = 1241.64 лева. Върху тях начисляваме и ДДФ, което са 87лв + 24% от (1241.64 – 600 = 641.64) = 87 + 153.99 = 240.99 лева (това е данъкът). Вадим го 1241.64 и получаваме нетната заплата = 1000 лева (след закръглянето).

От началото на годината формулата е по-простичка. ДДФЛ се фиксира на 10%, но за сметка на това осигуровките скачат от 11.375 на 13%. По този начин отпада и сложната част със скобите във формулата, което всъщност е необлагаемият минимум, а таванът от 1400 става 2000лв. Ето го положението с вече използваното горе бруто 1401лв. – вадим 13% за осигуровки и остават 1218.87 лева. От тях държавата си удържа данък, който за всички вече е 10%, което прави 121.89 лева. В крайна сметка се получава чиста заплата от 1096.98 лева.

Каква е равносметката? За мен лично е на плюс… както се видя горе, при досегашна чиста заплата от 1000 лева, сега ще се получава почти 100 лева повече. Надявам се и аз като Ицката да съм бил полезен на някого.

Какво повече да кажа? Единствено се чудя доцентите и професорите след 10 ноември 1989 как по-точно са били примани? Нарушавали са закона или Висшата атестационна комисия е приемала СДС и БСП като представители на управляващата партия и царя като висш наследник на партийния секретар…?

Първоначално мислех, че rooter-ът ми е бъгав, защото LinkSys се слават с бъгав и безславен живот, но след като това се случи и в офиса ми, и в друг апартамент с wireless, разбрах, че повредата не е в моя телевизор. Фрапиращото е, че това се случва на всякакъв тип мрежи – b или g, с парола или без, с ограничение по мак или без – Windows Vista просто прави disconnect wireless и приспива ситуацията. Глупавото е, че блокира самият rooter – тоест, докато не го рестартираш, няма оправяне. Rooter-ът продължава да си работи на мрежовите компютри, но всички, които са били на wireless умират.

След обстойно търсене в Интернет, от притеснение, че проблемът пък може да е hardware-ен и да е в Тошибата, открих следната тема. Оказа се, че от Microsoft пак са си оставили ръчичките. Реших дори да пусна един feedback – нали съм лицензиран, поне да си използвам правата на потребител. Отговорът им беше: знаем за този проблем, но има решение. Или си upgrade-вате Windows-a до Ultimate версията, която не прави този проблем (срещу скромна сума от 95$), или си търсите driver-и за wireless картата на лаптопа ви (такива обаче няма!), или чакате Service Pack 1 for Windows Vista, който ще излезе има-няма към февруари 2008г.

Е, аз проблемът си го реших по-радикално – върнах се на Windows XP и за момента всичко е прекрасно. Успех на всеки, който има подобен проблем.

Предложеното, от инсталирания на огнен лиско модул за „google suggestion“, дори не се събираше на монитора ми, при завидна резолюция. Предложението е следното:
„каков объем самого маленького бензинового двигателя в куб.см у самой маленькой модели автомобилей «лендровер» по состоянию на 1998 год“
При това, което е най-обидното, има само един единствен резултат :) Как се е получило?! – явно достатъчно много хора са индексирали тази тема…

Във връзка с това покъртително откритие пускам запитване с цел състезание – кое е най-дългото предложение на google, което google suggestion ще ви предложи.

Ето и нещо ново, на което наскоро попаднах в един руски сайт:

Въпросът е много ключов, а отговорът за мен се корени още в детските ми години, когато всеки път нашите ми подаряваха торта с надписано име отгоре… Само че тяхното становище по въпроса е, че този, който празнува, следва да почерпи гостите и част от почерпката е именно тортата… а аз не съм я купувал, защото съм бил прекалено малък.

И все пак – къде е истинита?! От една страна е нелепо сам да си купиш торта и да си я внесеш, изненадвайки се каква хубава торта имаш… има някакви наченки на шизофрения най-малкото… но пък от друга страна е глупаво и безумно да поканиш хора и предварително да дадеш заявка – ти ми купи това, ти онова… а пък ти торта :) Очаквам да чуя вашите мнения, защото аз въпреки всичко съм привърженик другите да ми купуват сладкото изкушение със свещичките и аз да правя същото за тях на техните празници.

Да! Това не важи за всеки един. Разбира се, че ако бай Фердьо от Долна Малина отиде в Перник за миньор, никой няма да го пита къде предпочита да работи. Говорим за квалифициран персонал, за експерти и професионалисти. Факт е, че такива хора има и те са най-търсената стока на пазара на труда, не само в България… просто тук на работодателите много късно им дойде акъл в главата. Защото до преди малко на брой години практиката беше да има текучество, да липсва социална политика и вътрешнокорпоративно управление… и да не продължавам да изреждам още какво! Такива неща като TeamBuilding, бонус система, кухня и игрална зала в офиса бяха митология от даличните американски филми. Но… нещата се променят… това днес са съвсем нормални неща, на които не се изненадвам.

Всичко това ме навежда на няколко мисли. Първо, че безработица в България няма… хайде, да не е България, защото има достатъчно n на брой малки населени места, където определено го има този проблем (което дори в световен мащаб е нещо нормално и естествено!) – визирам големи градове, като София, Варна, Бургас, Пловдив и други. Дори напротив – в тези градове има хроничен недостиг на квалифицирана работна ръка! Тоест дефицит на труда и на интелектуално и професионално обезпечените хора, което не е за гордост… по-добре да имаше безработни!
Това от една страна… и на второ място – българският пазар започва да се превръща в достатъчно примамливо място за изява на кадърни хора, които досега бягаха зад граница. Тук започват да се предлагат условия, които те карат да се замислиш, преди да заминеш. При заплата 3000лв със служебен автомобил и прилична отпуска, която сам си определяш кога да бъде, не виждам защо му е на човек да се прави на маймуна в САЩ, примерно… тук поне знаеш с какъв кеф да си ги харчиш парите. Е, да… богат няма да станеш, но поне ще живееш добре, което е достатъчен плюс в 21 век в условията, в които съществуваме в България.

И тук ще използвам думите на един мой преподавател от университета, че на българина явно му е било малко и има нужда от още! Има нужда животът му да стане по-зле, децата му да умират, а той да няма пари за хляб… има нужда не да усеща ножа как задира по врата, а да бъде порязан до болка… и може би чак когато почувства хладния бриз на смъртта… на онази, мизерната смърт… от немощ, от безсилие, от натрупана злоба в кръвта си… тогава да тропне по масата и да каже: „Майната му!“… да откаже 10-20 лева днес и да подаде ръка на онези – младите, които получиха по 100 гласа на населено място вчера… да даде карт-бланш на някой коренно различен – не на Атака или ГЕРБ – това са от новите-стари! Говоря за екипи от надъхани студенти, от младата и тепърва прохождаща чаляд с умствен багаж. Защото, честно казано, предпочитам някой да се учи на това как се прави политика върху мен и държавата, отколкото да ме ограбват хора, които изпипаха до съвършенство цоцането, във всяка негова форма!

Ами ти…? Готов ли си да се продадеш или ще гласуваш по инерция, ас южуал!

И така… чудя се някой път ако ме спрат и ми напишат акт, а аз обясна, че Практикер са ме посъветвали да мина така – дали някой ще ме обещети… и всъщност докога ще има подобни нелепи изпълнения по пътищата?!

Говорейки за нелепости – при входа за паркинга левият завой е нарушение, но за сметка на това, на другия край на Практикер има служебен вход за складовете на магазина, където левият завой е разрешен :) Коментарите са излишни…

А ето и споменатите в топика на темата безумни знаци:

1 – Питам се, откъде трябва да се заобиколи?! – снимка
2 – Това е една от любимите ми композиции, която се намира точно пред стадион Васил Левски. Разрешено е карането само наляво, без предимство, но надясно е забранено за над 2.5 тона! – снимка
3 – Този знак не успях да го снимам добре, но поне мога да разкажа за него. На път за Велинград има две табели за Пловдив, на разстояние 2-3 метра една от друга, като двете сочат в различни посоки – снимка
4 – Това е знак, който може да се види в Дружба под моста за летище София. Той слага край на всички ограничения и стърчи посредата на една ливада – снимка

И пак се връщам на конгреса на БСП – изглеждаше трогателно. Едни симпатични костюмирани хора, в една неприлично червена зала… така въодушевени… така екзалтирани и вярващи си един на друг… дори тук-таме се плюеха един друг… но независимо от всичко, все говореха за себе си! Те това, те онова… те имат проблеми, те страдат, те ще си стъпят на краката… и някак сред всичките тези лични местоимения, някак странно липсваше „Аз“… липсваше моето име… липсваха имената на всички „обикновени“ – онези, онеправданите… Вие… Всичко на този конгрес се случваше като филм – някак далече оттук – в някое студио, плод на илюзията, добрия сценарий и операторското майсторство… Все не ми се искаше да повярвам, че съм намесен, като част от залога, който беше ставката за разиграване на този политически театър… но изключвайки телевизора се почувствах като чип за няколко стотинки от долнопробно софийско казино… картите ги държеше друг… държеше го симпатичният ни плешив премиер… държаха ги и всички останали политически лисици…

Какво ни остава в крайна сметка? Може би просто утре пак да си пуснем телевизорите, да видим какво ще се случи в епизод 2123 – в началото може и да изпишат: „Escenas del ultimo capitulo“ (б.а. Кадри от предишните епизоди) – току виж някой пропуснал драмата! Дори и човек да прокопса да стигне до политиката, той ще стане като тях… утре ще се изправи там – на същата онази трибуна… стените утре може би няма да са червени… някои лица ще се сменят или разменят ролите… но всичко ще е все така лъскаво… все така костюмирано, себично и фалшиво… Не искам да бъда част от тази пародия на живота – жал ми е за пропиляното време!

Рекламата я излъчват усилено в часовете между 19:00 и 22:00, когато масово хората са на маса… и когато тамън си бодваш нещо вкусничко и на телевизора се появи предимно възрастна баба (б.а. както каза днес един колега: „ – демек солидно дърта и мрачна бабичка), която си мисли на глас за вкусотии, които не може да хапне, защото се опасява, че зъбите й ще останат в храната… после бърка в джоба, вади тубичка като от класическо българско лепило за 80ст… и си подлепва ченето… ей Богу!!! повярвайте ми, тогава наистина всичко може да ти приседне! Да не говорим, че таргет групата на тази реклама по това време вече спи трети зимен сън – щом Рич и Стефани ги няма на икрана на тивит’у, значи сме под чаршафиту.
Чудя се, докога ще се продължава това излъчване на от никого не гледани рекламни клипове… докога ще гледаме и тъпи реклами… докога ще ми показват най-бруталното, точно когато ям! Ами че да ми рекламират храни бе… знаят ли как хубаво ще ми подейства!