Мрънкам в блог

В последно време се насъбраха доста неща, за които не ми остана време да пиша, но няма да изменя на традицията и ще разкажа за последната почивка, която прекарахме зад граница. След като мина Великден, голямото постене, после голямото преяждане с дробсърма и печено агнешко, дойде време за дълга почивка от началото на май до към преди ден-два. Още преди празниците бяхме харесали привлекателна оферта за почивка на остров Тасос към една туристическа агенция, като единственото, което си изменихме, беше, че пътувахме не с група в автобус, а личен автомобил… и това се оказа много правилно решение, въпреки че бяхме 5 човека в колата - аз, брат ми, майка ми, вуйчо ми и вуйна ми. С две думи - дядовата ръкавичка, но пък весела и ведра компания, като в този си състав изкарахме една невероятно положителна и емоционална почивка. Прочети нататък »

Миналият уикенд брат ми бе убеди и се качих с него на Витоша, за да караме ски. Не звучи кой знае какво, ако не броим факта, че не бях карал от много много време - по груби сметки е било преди да вляза в гимназията, тоест някъде към 6-7 клас, което е било преди близо 10 години. Но нали казват, че да караш колело и да караш ски не се било забравяло?! …уж!

Прочети нататък »

Мина се не мина време и ето че дойде пролет… макар все още да вали сняг и щъркелите да са в ранен заговор да не се появяват, за да могат мартениците да ми клеясат по ръката ми, дойде време и за традиционното национално събиране на фантастите. За тези, които не знаят, това е компанията, в която се запзнахме с Нат преди има-няма година и половина. Макар традицията в последно време беше все на Витоша да се срещаме, “таз гадина” се събрахме в Плевен - ей тъй на, за разнообразие и за кеф на плевенчани в компанията, които хич не са малко. Прочети нататък »

Миналата седмица моята любима шефка Яна раздаде на всички в офиса покани за гевречено парти, което се организира от нейн приятел на 13 март. Още от самото начало идеята ми прозвуча абсурдно забавна, което гарантираше присъствието ми там. Прочети нататък »

Първо честит 8 март на всички дами… Днес, докато честитях на всички жени около себе си, видях как в един магазин честитиха на едно бебе в количка, защото било момиченце… а по-късно честитиха и на една възрастна дама на улицата… и си зададох въпросът - Ако днес е денят на жената, то кога едно момиче се превръща в жена и кога от жена става баба?! Не че искам да съм заядлив, но в крайна сметка за под долната летва си има 1 юни, а за над летвата - Бабинден в началото на годината. Прочети нататък »

След като няколко пъти в предходната тема за почивката ми в Египет стана на въпрос, че така и не дописах продължението, най-после се реших да разкажа, всъщност, най-съществената част, която включва екскурзиите и посещенията на различни интересни места. Прочети нататък »

Миналата седмица в семейството се празнуваха два доста солидни юбилея на две още по-солидни личности - баба ми и дядо ми. Пожелавам им да са живи и здрави поне още толкова години, а на себе си и всички други пожелавам да доживеем техните години и все още да сме така духовити и енергични като тях, пък и ако може да имаме до себе си човекът, с когото сме прекарали целият си живот и все още обичаме. Прочети нататък »

Пак закъснявам с информацията, ама какво да се прави… то дойде пролет, минаха три дни от Банго Васил, Бабата окуця, аз чак сега пускам тема за Нова година. И точно защото закъснях, ще бъда максимално лаконичен. Изкарахме си невероятно хубаво - бяхме в една къща в Цигов Чарк, до язовир Батак за около 3-4 дни. Компанията беше на пръв поглед внушителна, но в крайна сметка се оказахме достатъчно малко на брой, че да се получи много приятна задушевна атмосфера. Имаше от всичко по малко - разходки из района, пързаляне с пликове по снега, мокрене в спукан лед, спира ни тока няколко часа преди нова година, прилично количество пиратки, ракети и други гърмящи неща, вкусна манджичка, рожден ден, карти, игра на мафия, музика и какво ли още не! Дори нямам сили да разкажа всичко, но снимките са достатъчно красноречиви, пък скоро може и видеото да го кача. Прочети нататък »

Просто искам да честитя на всички коледните празници и предстоящата Нова Година. Пожелавам ви да откриете начина сами да си създавате поводи да се усмихвате, да прощавате и да се радвате на живота. Аз самият изхабих повече нерви, отколкото и аз и близките ми могат да понесат… дал съм си равносметка и сега си пожелавам да бъда по-спокоен, за да оценявам живота. Имам всичко, което миналата Коледа си пожелах… и вярвам в чудеса, просто явно го забравям на моменти. Вярвайте и вие!
Ще използвам случая да си изпратя пожеланията към всички, които през изминалата година промениха живота ми и докоснаха сърцето ми по един или друг начин. Прочети нататък »

Дойдоха коледните празници и аз най-после намерих време да напиша по един ред и за студенсткия празник. Този 8 декември в общи линии протече както и миналата година - в прилично малък семеен и приятелски кръг. Донякъде това се дължеше на проблем с организацията на колегите ми във факултета, донякъде и на желанието ми да прекарам, макар и пиянски, в спокойна атмосфера, без излишък от непознати лица - ето защо и тази година бях в семейна вила в гората, заедно с Нат и един от най-близките ни приятели - Янислав. Прочети нататък »

Миналата седмица беше седмица на коледните партита. Само като мине човек по улицата и се загледа по вратите на по-големите клубове, барове и заведения, ще види едни пропити с цигарен дим и алкохол табелки с текст “Частно парти”. Коледа е близо и явно празничният дух и опадъчното влияние на Запада в комбинация породиха небивал интерес у фирмите в България да организират разни псевдо и не чак дотам зле подготвени събирания за своите служители. Аз лично тази година бях на две… Прочети нататък »

Уникално е как 99% от хората да не знаят кога ти е именият ден или пък да си мислят, че е на друга дата. Може би името ми Стилян е доста объркващо, защото повечето се опитват да го асоциират с до болка познатите Стефановден, Стояновден и т.н. щуротии, завършващи на *ден. И за да се реши недоразомението - имен ден имам утре, на 26 ноември.

Прочети нататък »

Макар и с близо месец и отгоре закъснение, май му дойде времето да разкажа и за най-хубавата ми екскурзия от това лято - септемврийската ни почивка в курорта Хургада в Египет. Заминахме през последния уикенд на септември с много добра промоционална оферта на Алфатур или TezTour (така се казва руската компания, която реално организира почивката - българските фирми са само посредници). Смея да твърдя, че туроператора ни си беше свършил работата прилично - не беше идеалното обслужване, но и няма от какво да се оплача - ако е имало проблеми, не се е дължало на тях. В общи линии за 7 нощувки в 4 звездния Alf Leila Wa Leila - Hotel & Fantasia на шведска маса със самолетния билет + прилежащите му такси и виза и екскурзия с нощувка в Кайро с посещение на музея и пирамидите излезе горе-долу 450 евро на калпак (това ако не броим допълнителните разходи за джобни и подаръци). Прочети нататък »

Мислех да напиша две отделни теми, но някак нещата прекалено много се преплитат в едно, за да бъдат разделени - последната ми почивка или екскурзия с колегите от Маг и окончателното ми напускане на фирмата.

12 срещу 13 октомври явно бяха дните на масово тийм билдване в България, тъй като освен Маг Студио, знам за поне още 4-5 големи фирми, които правеха същото по същото време (поне бяхме в различни градове, че иначе щеше да изглежда съмнително). Та събрахме се ний и заминахме благополучно за Пампорово (или както го наричам - Пампоровец), където ни настаниха в хотел Мургавец - за който не е ходил, мога много силно да го препоръчам - много добър хотел, с изключение на цените му. Прочети нататък »

От наистина много време се каня да опиша какво представлява така наречената игра на “Мафия” и май най-сетне се даврандисах. Играта съм я чувал и с други имена: Мафия, Селяни и убийци, Полиция, Разбойници и т.н. В крайна сметка не името е важно, а смисълът и целите.Грубо казано необходимите подръчни средства, за да се започне играта, са минимум 6-7 човека (максимум няма - играл съм я и с близо 50), мозъците им, лист, химикал и евентуално тесте карти. В зависимост от броя играчи се заделят толкова на брой карти, колкото са те, като се дефинира коя карта какво означава (по-нататък ще разясня по-подробно). Играчите сядат така че да образуват кръг и избират един от тях, който да бъде водещ на играта - нарича се “Съдбата” (той няма карта и не се тегли с карта, а се определя на общо съгласие сред играчите. Обикновено го играе най-опитният от групичката, за да знае все пак какво прави). Съдбата е най-ключовият орган по време на игралния процес - той обявява отделните стъпки, стадии и роли, както и следи за реда сред играчите, дали няма чийтъри и ако в началото на играта са поставени някакви ограничения (лимит на време, брой номинации) - дали се спазват. Прочети нататък »

И ето, че лятото си отиде… дойде септември и аз заминах… ама не войник, а на поредното събиране на фантастите - същото онова събиране, на което точно преди една година с Нат се запознахме (по нейните думи за шести път, пък според мен за сефте) и събрахме. И така, 22 септември 2007г. с нея направихме една година заедно - едно невероятно динамична, интересна и красива година… година, през която се научих не просто да обичам и да живея с някого, а да споделям живота си и всяка една свободна минута да бъдем заедно. Прочети нататък »

Има една много стара традиция, която води началото си още от ученическите години на баща ми. Когато той все още е учел в 133 А.С. Пушкин в София или както я познават хората - руската гимназия, той и много голяма група от негови съученици и приятели са решили да отидат на палатки и по идея на бащата на един от тях, отиват на язовир Васил Коларов. По настоящем той се казва Голям Беглик и се намира на пътя между язовирите Батак и Доспат. В общи линии това уж инцидентно събиране се повторило, потретило и с времето е станало традиция да се ходи там, та така и до днес. Аз лично ходя там от 1994 година насам, с малко прекъсване от 3-4 години към 2000г. по семейни причини. Прочети нататък »

След доста сериозно прекъсване след последното събиране на компанията от форума на flashbg.org на поляните на Драгалевци (някъде из дебрите на ), отново се понесохме на поход. Пиша темата с малко закъснение, тъй като мероприятието беше на 21 юли и по-късно Коко го съчета с рождения си ден, а пък аз до днес не си бях в София.
В общи линии събирането се валидираше по всички принципи на доброто изкарване - имаше ядинье, пиенье и леко сгодни програмистьи. Играха се карти, говориха се простотии - дори на съседната маса имаше пияна агитка, която до последно твърдеше, че са “строителите на това място”. От запомнящите се тази година изцепки беше кавър версията на рекламата на наденица Леки с “балканът пази своите тайни” - в главната роля, Бабата, който пази тайните на CSS-а. Прочети нататък »

Мина Цветница - ходихме до църква да си вземем върбичка, помазаха ни с миро за здраве и в общи линии изкарахме един прекрасен слъчев и най-важното - почивен ден по улиците на София… вчера пък беше Разпети петък, когато за съжаление от работа не смогнах да отида да мина под масата в някоя църква, за да си изкупя греховете… и ето, че днес вече е събота и след като в четвъртък не боядисахме яйцата, днес, както повелява традиция, е втората възможност, да си спазим традицията…

И така, от сутринта, постейки между другото, сътворихме 30 прекрасни шарени яйца (които са документирани и в галерията). Тази година успяха да ни се спукат едва 6 при сваряването, което си е жив рекорд! През миналите години пукахме много повече, защото се опитвахме да използваме една стара “бабешка” рецепта от прабаба ми, която съветваше да завием яйцата в парче плат, докато ги варим, за да не се удрят… ама пък плата се надигаше от врящата вода и ги чупеше! После с боите май подходихме малко безразсъдно, защото използвахме 3 различни вида, като в последствие видях, че на два от видовете им е минал срокът на годност преди 2 години… и това, за съжаление, се отрази върху цвета и наситеността на боядисаните яйца…

Въпреки това, резултатите, както винаги, са доста впечатляващи, особено при шарените яйца и при моят специалитет фифти-фифти яйце, което държа с пръсти само на половина потопено в боята, а после го завъртам и пак в друг цвят (няма да ви казвам как си изгорих ръцете, защото яйцата, все пак, са горещи).

За съвет мога да препоръчам на всички да опитат така наречените “кристали”, които се продават на пакетчета - изсипват се във водата, още преди да заврат яйцата, варят се с тях 15 минути, а после се оставят малко да изстинат и могат да се боядисват - ставам много красиви! Мога да препоръчам също така едни сравнително нови немски бои за яйца, които не се разтварят във вода, а просто се мажат студени върху яйцата с ръкавица… има зафирени и матови цветове, които изглеждат прекрасно, пък и лесно може да се рисува с тях, за онези, които са по-ентусиазирани… и на последно място два съвета - слагайте половин лъжица повече оцет от предписаното по рецепта при боите, тъй като цветът хваща много по-наситено в яйцата и задължително след като изсъхнат след боята ги мажете с памук с олио! Памукът също така можете да използвате и при боядисването - напоявате го с различни цветове и затваряте в него едно яйце - става много весело шарено :)

И не забравяйте - традицията повелява първото боядисано яйце задължително да е я червено. То остава за къщата - първо с него се намазват лицата на всички в дома, за да са здрави и червендалести през годината и се поставя до кандилото в дома, а старото яйце, от миналата година, се сваля оттам и се пуска някъде в течаща вода (в общия случай това е река).
Е, пожелавам ви весели празници…