Мрънкам в блог

От наистина много време се каня да опиша какво представлява така наречената игра на “Мафия” и май най-сетне се даврандисах. Играта съм я чувал и с други имена: Мафия, Селяни и убийци, Полиция, Разбойници и т.н. В крайна сметка не името е важно, а смисълът и целите.Грубо казано необходимите подръчни средства, за да се започне играта, са минимум 6-7 човека (максимум няма - играл съм я и с близо 50), мозъците им, лист, химикал и евентуално тесте карти. В зависимост от броя играчи се заделят толкова на брой карти, колкото са те, като се дефинира коя карта какво означава (по-нататък ще разясня по-подробно). Играчите сядат така че да образуват кръг и избират един от тях, който да бъде водещ на играта - нарича се “Съдбата” (той няма карта и не се тегли с карта, а се определя на общо съгласие сред играчите. Обикновено го играе най-опитният от групичката, за да знае все пак какво прави). Съдбата е най-ключовият орган по време на игралния процес - той обявява отделните стъпки, стадии и роли, както и следи за реда сред играчите, дали няма чийтъри и ако в началото на играта са поставени някакви ограничения (лимит на време, брой номинации) - дали се спазват. Прочети нататък »

Тази публикация профилактично ще я обновявам с нови и нови култови поговорки, които придават прекрасен смисъл на живота, през призмата на хумора. Прочети нататък »

Всички си мислят, че знаят какво е SPAM… мислят си за онези противни реклами, които препълват пощите… мислят за ненужна информация, мислят за компютри… А всъщност SPAM е продукт от месо, който е придобил популярност в Англия в началото на миналия век - такава популярност, миксирана с прекомерна реклама и ниски цени на продукта, че е заляло пазара и се е загнездило трайно в съзнанието на англичаните. Пълното му название е “SPAM luncheon meat” и има следните съставки:

• Филирано свинско месо с мазнини
• Сол
• Вода
• Захар
• Натриев нитрит (известен още от опаковките като Е250, Е200 и т.н. разновидност)

И това е то… смесвате тези “вкусотии” в поцинкован метален кръгъл съд и получавате SPAM! Звучи доста безобидно и дори вкусно и привлекателно, на фона на една претрупана с реклама за виагра и гей сайтове поща, но какво се крие зад този “свински деликатес”? - безобидност и привлекателност?!

В действителност една косерва SPAM съдържа 170 калории (140 от които са мазнини), 16 грама мазнини, 40 милиграма холестерол, 750 милиграма нитрати и 7 грама протеини… Освен това съдържа карбохидрати, фибри, модифицирани Витамин А и С, но без капчица калций. Само за сравнение - порция овнешки дюнер, по оригинална мазна турска рецепта, съдържа по-малко вредни съставки! Още ли мислите, че SPAM-ът не е опасен за вашето здраве…?

И все пак, за желаещите да опитат (в буквалния смисъл на думата) какъв е вкусът на SPAM-а, ето и една рецепта за “SPAM luncheon meat”, която е била толкова често приготвяна по време на войната в Англия, че името на тази шунка в консерва се е превърнало в нарицателно за натрапен и не особено желан продукт:

Нарежете съдържанието на една консерва SPAM на 4-6 филийки. Запечете го добре на тиган, като задължително го обърнете и от двете страни. Разбийте 4-6 яйца с вилица и за не повече от минута ги изсипете върху пържещата се шунка, за да се стегне, но без да се пържи. Вземете препечена ръжена питка, разрежете я на две и я намажете обилно с масло. Между половинките на питката поставете плочка американски кашкавал за сандвичи, шунката и леко запържените разбитите яйца (съветват да се прави в пластмасова чиния, за да не се разтекат яйцата). Запечете в миктовълнова печка или фурна за около 10-15 минути. Резултатът е зашеметяващ тост с шунка и “рохко запържени яйца” (това е терминът, който производителите използват) с разтопен кашкавал върху тях - определено звучи вкусно…
И ако след всичко казано решите, че не можете да чакате някой да ви засипе със SPAM като производител на шунка английския пазар, то можете да си купите “SPAM luncheon meat”… стига обаче да живеехте в САЩ, където можете да си го поръчате на 1-800-686-SPAM. А у нас можете просто да заситите любопитството с един класически шпеков салам и да полееете с две мускатови идеята да побългарим SPAM-ът и да го кръстим ШПЕК.

Тъй като нямам сили да слушам пак въпроси: “Стиляне, къде са снимките?”, “Кога ще пуснеш снимките” и т.н, пък и без това колегите не обичаха да се снимат… та ето и една тема с препратка към галерията със снимки от изминалата зимна сесия на 3 курс.

На снимките се виждат голяма част от така наречените “присъстващи” на лекциите колеги, като Иво, Деси, Мария (3 броя), Ели, Силвето, Оги, Милен, Цвети, Светла и прочие имена… нямам нерви да изброя всичките :) Снимките са от три отделни събития - едното е от изпита при Чавдар Христов, който доста ще си припомнят септември месец… другите са от едно събиране в “Зеленото” зад факултета след един от изпитите и последните са от събирането на колегите от курса в “Боримечката” в Студентски град.

Ами това е… каквото зависеше от мен съм ви го дал :) Сега е ваш ред да гледате, коментирате и пускате заявки кого и как искате да издебда за снимка…

На 18 януари 2007г. почина един от най-уважаваните и познати в страната преподаватели, социолози и може би единственият познавач на българската народопсихология - професор Марко Семов. Автор е на десетки известни книги - пътеписи, есета, разкази, романи, публицистика, на тритомна “Българска народопсихология”, както и на десетки монографии и стотици статии в периодичния печат по проблемите на общественото развитие и националната психология на българите. Обикаля целия свят, пишейки и разбирайки културите в различните страни, оценявайки това, което можем с гордост да наречем “българско”.

Марко Атанасов Семов е роден на 11.07.1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършил е реална гимназия в Троян и висше икономическо образование в София. Доктор по социология и доктор на филологическите науки с изследването си “Българският характер в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски”, които непрестанно повтаряше във всяка своя книга и изтъкваше като велики автори, макар той самият да постигна много повече, дори без да го осъзнава. Работил в продължение на тридесет години като журналист в национални медии - вестници, радио, телевизия. Паралелно с това е преподавател по народопсихология и есеистика в Софийския университет “Климент Охридски”, където имах честта да бъда негов студент миналата година във ФЖМК, както и в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Член е на Съюза на писателите, на Съюза на журналистите и на Съюза на учените в България. Три пъти носител на наградата на читателите, както и на наградата за литература на името на Йордан Йовков.

Той държеше на реда, държеше на точността и се отнасяше с разбиране към всеки един от своите студенти. Лично аз ще го запомня с невероятна му осанка, онази величественост, с която можеше да се изправи пред теб и да ти говори… да говори, сякаш животът спира за момент, за да се чуе тежкия му глас. Сякаш винаги знаеше какво и как да каже, знаеше много добре какво прави с всяка крачка и имаше отговор на всеки въпрос. Поклон пред паметта на една велика личност, която ще остане в историята на своята родина като човекът, който опозна истинската същност на българина и съумя да я представи пред милиони хора, утвърждавайки, при всяка възможност, че има с какво да се гордеем.

Гордеем се в Вас, професор Семов…

От брат си (Бабата) разбрах съвесем случайно за една идея, подета от няколко интернет рецидивиста, сред които Пецата, Боби и Грузинската мафия - един вид игра, при която блогваш 5 неща, които другите не знаят за теб и след това го предаваш на друг блогър, който да направи същото. Е, след като разбрах, че Жоро-Вара не е можел да вземе книжка три пъти, брат ми е катастрофирал първия ден след взимането на книжка, а Петьо има сестра… се трогнах и реших да се включа:

1. Имам две дупки в черепа на главата, голям белег с 38 шева, а самият ми череп е начупен на десетки парчета… това е и причината никога да не си кълцам косата прекалено къса;
2. Имам панически страх от тъмно, от това да стоя със затворени очи или да остана някъде сам, което ме кара да тичам ужасно бързо, защото ме е страх, че има нещо около мен (б.а. когато прилагам това в ситуациите със затворени очи е доста болезнено, затова в тези случаи просто не си затварям очите - кофти е, особено когато се къпя и под водата, когато плувам!). Освен това ме е страх от извънземни, въпреки че не вярвам в НЛО;
3. Почти във всеки свой сън сънувам убийства, бруталности и доста кофти мъчения, които аз извършвам предимно върху хора, които мразя… веднъж дори се опитах да удуша едно момиче на сън и брат ми ме спря, като ме събуди;
4. До края на 7 клас бях най-асоциалното и затворено хлапе в класа. Не си говорех с никого, мъчеха ме, подиграваха ми се и ме изолираха, като никой не ме канеше на рождени дни, екскурзии и т.н. После влязох в Испанската гимназия и се отприщих… от тогава та досега съм най-досадното създание на света;
5. Щеше ми се за пето нещо да напиша нещо неочаквано… като например: пишката ми е 45см. или пък мога да вържа на панделка лъжица с поглед… но… последното, за което се сещам е - зловещ пироман съм, което примесено с това, че обичам да пиша и факта, че съм адски самокритичен, породи изгарянето на 3-4 големи тетрадки в края на 10 клас. И до днес не мога да възстановя много хубави неща, които бях писал;
6. Хайде още две за мезелък: обичам безразборно да се оригвам, особено вкъщи. Правя го във феноменални количества и при това постоянно, когато съм сам или съм само с близки… най-потърпевши - брат ми и приятелката ми;
7. Сетих се и за един факт, компрометиращ и мен, и брат ми - и двамата сме защитавали една й съща дипломна работа, като аз съм му помагал да си я напише… както и бая курсови работи, които е предавал.

Мисля, че това е повече от достатъчно ;)