Мрънкам в блог

След като бях неприятно изненадан от laptop.bg, купувайки си препоръчан от тях лаптоп за служебни цели (IBM Lenovo ThinkPad R61i) и получавайки го в комплект с два Windows-а, като и двата бяха 32 битови (а RAM паметта е 4Gb – съответно ОС-ът не може да я управлява ефективно), в крайна сметка взех решението отново да преинсталирам машината, слагайки 64 битова операционна система. Поради фактът, че Vista-та вървеше меко казано ужасно бавно, правеше проблеми с драйверите на видео картата и работеше с винаги заети 2.4Gb RAM от общо прочетени 3, реших, че ще бъде или старото познато XP, или нещо друго… И докато търсех по торентите Windows XP 64 битово, попаднах на странния Windows 7 – prebeta version 6801. Прочети нататък »

Днес на обедната почивка в офиса се заприказвахме с колегите кой какъв е и за това, че има определени характери – определени типове хора. И в момент на просветление и муза, успях да синтезирам няколко… категорично не са всичките, но се посмяхме искрено и реших да ги публикувам. Според това, което написах, в уеб фирмите има няколко типа служители, погледнато през призмата на поведението като социални индивиди и работници:

1. „Работи ми се, ама нито знам как, нито какво, нито защо“ – този тип хора са способни на много неща, умея да се справят с поставени задачи, но в 90% от случаите не знаят с какво точно да се заемат. Те лентяйстват не по свое желание, а по стечение на обстоятелствата, които често са плод на несъобразителност и липса на опит.
2. „Човекът-фирма“ – тоталните разгромители на реда и логиката на работния процес… те са гурута в своята област, често и в други дори. Работят на максималния си капацитет, при това по такъв начин, че в очите на другите дори изглежда повече. Те са себични, социопати, често агресивни в общуването си, тъй като се придържат към строго изграден модел, който им помага да постигат своите резултати. Често този тип хора действат по-скоро демотивиращо за останалите, тъй като критериите на работното място се увеличават.
3. „Дойдох да видя какво правите“ – този тип хора не възприемат работното място като реалност. За тях това е обстановка от приятели, в която идват да изпият по едно кафе, да си видят пощата и да си поговорят с някой. Тези хора нито желаят да се учат, нито желаят да работят. Често пъти са добри професионалисти, които са се пренаситили и се носят по течението. Справят се със своите задачи качествено, но не и ефективно – работят бавно, незаинтересовано и някак между другото.
4. „Мене жокер ми не требе“ – това са полу-божества, полу-служители. Изживяват се като Шива – могат всичко, правят всичко, никого не питат и като крайна цел имат да се похвалят. За тях нарцисизмът и самоизтъкването са единствени стимули в работен план. Подобни хора могат да бъдат изключително полезни и креативни, дори са склонни да работят срещу скромно заплащане. За тях предизвикателството е мост към похвалата и натриването на носа на другите. Не обичат да работят в екип с хора от типа човек-фирма.
5. „Не стана ли вече 5 часа?“ – това са млади служители, обикновено с по-малко опит и ниска квалификация. Те са на прага, когато са изгубили първоначалния си ентусиазъм и тъй като нито могат да работят, нито вече им се иска, те просто очакват края на работния ден. Склонни са да помагат на колегите си в изключително важни дейности като приготвяне на кафе, масаж, изхвърляне на боклука, покупка на канцеларски материали – само и само да не са си пред компютъра.
6. „Не съм тостер, колкото и да приличам на машина“ – темерути, асоциални типове… тотално игнориращи комуникацията. Те са вглъбени в своите задачи. За тях единственото важно е да получават задачи и работа, които да изпълняват… работят тихо, без въпроси… не обичат критика и съвети. Наподобяват машини, които са изрядни и точни във всичко – идват нареме, тръгват си първи и всяко действие при тях е пряко обвързано с изграден прицип, навик или логика.
7. „13-тият смърф“ – това са личности, които никога от нищо не са доволни. Те идват на работното си място в търсене на проблем, недостатък или криза, при които да се възмутят и недоволстват. Мрънкането им е заложено подсъзнателно… извършването на работа за тях е процес, при който неизбежно допускаш грешки, за които да се оплачеш или в който да откриеш грешките на другите, за да им ги покажеш.
8. „Аз съм над тези неща!“ – обикновено малко по-възрастни и олегнали личности. Това са хора, които са работили или си мислят, че са работили достатъчно, че да си спестяват „дребните“ детайли. Те работят повърхностно, често пъти пречат и най-много обичат да си подремват на работното място.
9. „Аз съм Чък Норис“ – това са хора, за които каквото и да си помислиш, то не е така… те играят театър – за тях животът е поредната роля, в която се изживяват като всичко, което не са. Ако си мислите, че те работят – значи те не го правят… ако ви изглежда мързелив, то значи тайно бачка по нещо. Опасни са, тъй като не подлежат на почти никакъв контрол.
10. „Няма проблем!“ – идеалните шефове. Това са хора, които изпитват хроничната нужда да помагат, да съветват, организират и преустройват. Те винаги се стремят към някакъв свой идеал, фикция за перфекционизъм, изкривен през тяхната лична призма. Обичат да се обучават, да гледат от другите, да прилагат нови модели, да бъдат различни, но ефективни. Често жертват личният си живот в името на фирмата.
11. „Ако знаеш какъв виц прочетох“ или „Хората-facebook“ – хора, които са способни от 8 часов работен ден да прекарат 9 часа онлайн по социални и забавни сайтове… те четат блогове, форуми, пишат писма, изпращат СМС-и и най-много обичат да споделят новооткрити бисери от Интернет. Рискови са, тъй като рядко работят ефективно, но категорично нарушават работните процеси на своите колеги.
12. „Да, но аз на твое място бих…“ – личности, които започват деня си с хороскоп, плюят през рамо и не идват на работа, ако видят пътем черна котка. За тях суеверията и екстраординарното са върховният мениджър, който ги ръководи в работата. Обичат да казват на другите как да направят нещата, базирайки съветите си не на опит или ефективност, а на предчувствие, усет, очакване…
13. „Толкова съм нормален, че напускам!“ – идеалните служители. Баланс между общителност, работливост, изпълнителност и отговорност. Най-често този тип хора си сменят постоянно работата, тъй като им се налага да работят с един от останалите типове хора, което не им позволява да балансират и да работят в най-чистия смисъл на тази дума. Имат хронична ненавист към идиоти.

Днес попаднах на невероятно интересен уеб сайт. Първоначално мислех да подбера най-добрите реклами от него и да ги пусна, но после реших, че сайтът е ценен в своята цялост. Идеята на авторите е била да подберат най-добрите реклами за всяка една година от 2002 насам, да ги подредят по азбучен ред и към всяка една да напишат хайку.

Аз лично се забавлявах искрено и се смях от сърце… все още не съм гледал всичките, но сред първите реклами имаше невероятни попадения, особено тези за Mac и PC.

Гледайте на воля и се забавлявайте: http://www.adhaiku.com

Знам, че темата за Баче Кико е малко демоде вече… хитовият му период от преди месец отмина, но някак все не оставаха време и сили да синтезирам поредната си глупост в пристъп на безсмислени трудови усилия. За тези, които не знаят кой е Баче Кико, могат да се насочат към клипчето с него, за да разберат смисъла на тази тема, в която ще разгледам действията на този завиден порно-деец през призмата на трудовите взаимоотношения… а именно – как служителите могат да научат много за това как се работи, гледайки това… клипче :) Прочети нататък »

От наистина много време се каня да опиша какво представлява така наречената игра на „Мафия“ и май най-сетне се даврандисах. Играта съм я чувал и с други имена: Мафия, Селяни и убийци, Полиция, Разбойници и т.н. В крайна сметка не името е важно, а смисълът и целите.Грубо казано необходимите подръчни средства, за да се започне играта, са минимум 6-7 човека (максимум няма – играл съм я и с близо 50), мозъците им, лист, химикал и евентуално тесте карти. В зависимост от броя играчи се заделят толкова на брой карти, колкото са те, като се дефинира коя карта какво означава (по-нататък ще разясня по-подробно). Играчите сядат така че да образуват кръг и избират един от тях, който да бъде водещ на играта – нарича се „Съдбата“ (той няма карта и не се тегли с карта, а се определя на общо съгласие сред играчите. Обикновено го играе най-опитният от групичката, за да знае все пак какво прави). Съдбата е най-ключовият орган по време на игралния процес – той обявява отделните стъпки, стадии и роли, както и следи за реда сред играчите, дали няма чийтъри и ако в началото на играта са поставени някакви ограничения (лимит на време, брой номинации) – дали се спазват. Прочети нататък »

Тази публикация профилактично ще я обновявам с нови и нови култови поговорки, които придават прекрасен смисъл на живота, през призмата на хумора. Прочети нататък »

Всички си мислят, че знаят какво е SPAM… мислят си за онези противни реклами, които препълват пощите… мислят за ненужна информация, мислят за компютри… А всъщност SPAM е продукт от месо, който е придобил популярност в Англия в началото на миналия век – такава популярност, миксирана с прекомерна реклама и ниски цени на продукта, че е заляло пазара и се е загнездило трайно в съзнанието на англичаните. Пълното му название е „SPAM luncheon meat“ и има следните съставки:

• Филирано свинско месо с мазнини
• Сол
• Вода
• Захар
• Натриев нитрит (известен още от опаковките като Е250, Е200 и т.н. разновидност)

И това е то… смесвате тези „вкусотии“ в поцинкован метален кръгъл съд и получавате SPAM! Звучи доста безобидно и дори вкусно и привлекателно, на фона на една претрупана с реклама за виагра и гей сайтове поща, но какво се крие зад този „свински деликатес“? – безобидност и привлекателност?!

В действителност една косерва SPAM съдържа 170 калории (140 от които са мазнини), 16 грама мазнини, 40 милиграма холестерол, 750 милиграма нитрати и 7 грама протеини… Освен това съдържа карбохидрати, фибри, модифицирани Витамин А и С, но без капчица калций. Само за сравнение – порция овнешки дюнер, по оригинална мазна турска рецепта, съдържа по-малко вредни съставки! Още ли мислите, че SPAM-ът не е опасен за вашето здраве…?

И все пак, за желаещите да опитат (в буквалния смисъл на думата) какъв е вкусът на SPAM-а, ето и една рецепта за „SPAM luncheon meat“, която е била толкова често приготвяна по време на войната в Англия, че името на тази шунка в консерва се е превърнало в нарицателно за натрапен и не особено желан продукт:

Нарежете съдържанието на една консерва SPAM на 4-6 филийки. Запечете го добре на тиган, като задължително го обърнете и от двете страни. Разбийте 4-6 яйца с вилица и за не повече от минута ги изсипете върху пържещата се шунка, за да се стегне, но без да се пържи. Вземете препечена ръжена питка, разрежете я на две и я намажете обилно с масло. Между половинките на питката поставете плочка американски кашкавал за сандвичи, шунката и леко запържените разбитите яйца (съветват да се прави в пластмасова чиния, за да не се разтекат яйцата). Запечете в миктовълнова печка или фурна за около 10-15 минути. Резултатът е зашеметяващ тост с шунка и „рохко запържени яйца“ (това е терминът, който производителите използват) с разтопен кашкавал върху тях – определено звучи вкусно…
И ако след всичко казано решите, че не можете да чакате някой да ви засипе със SPAM като производител на шунка английския пазар, то можете да си купите „SPAM luncheon meat“… стига обаче да живеехте в САЩ, където можете да си го поръчате на 1-800-686-SPAM. А у нас можете просто да заситите любопитството с един класически шпеков салам и да полееете с две мускатови идеята да побългарим SPAM-ът и да го кръстим ШПЕК.

Тъй като нямам сили да слушам пак въпроси: „Стиляне, къде са снимките?“, „Кога ще пуснеш снимките“ и т.н, пък и без това колегите не обичаха да се снимат… та ето и една тема с препратка към галерията със снимки от изминалата зимна сесия на 3 курс.

На снимките се виждат голяма част от така наречените „присъстващи“ на лекциите колеги, като Иво, Деси, Мария (3 броя), Ели, Силвето, Оги, Милен, Цвети, Светла и прочие имена… нямам нерви да изброя всичките :) Снимките са от три отделни събития – едното е от изпита при Чавдар Христов, който доста ще си припомнят септември месец… другите са от едно събиране в „Зеленото“ зад факултета след един от изпитите и последните са от събирането на колегите от курса в „Боримечката“ в Студентски град.

Ами това е… каквото зависеше от мен съм ви го дал :) Сега е ваш ред да гледате, коментирате и пускате заявки кого и как искате да издебда за снимка…

На 18 януари 2007г. почина един от най-уважаваните и познати в страната преподаватели, социолози и може би единственият познавач на българската народопсихология – професор Марко Семов. Автор е на десетки известни книги – пътеписи, есета, разкази, романи, публицистика, на тритомна „Българска народопсихология“, както и на десетки монографии и стотици статии в периодичния печат по проблемите на общественото развитие и националната психология на българите. Обикаля целия свят, пишейки и разбирайки културите в различните страни, оценявайки това, което можем с гордост да наречем „българско“.

Марко Атанасов Семов е роден на 11.07.1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършил е реална гимназия в Троян и висше икономическо образование в София. Доктор по социология и доктор на филологическите науки с изследването си „Българският характер в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски“, които непрестанно повтаряше във всяка своя книга и изтъкваше като велики автори, макар той самият да постигна много повече, дори без да го осъзнава. Работил в продължение на тридесет години като журналист в национални медии – вестници, радио, телевизия. Паралелно с това е преподавател по народопсихология и есеистика в Софийския университет „Климент Охридски“, където имах честта да бъда негов студент миналата година във ФЖМК, както и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Член е на Съюза на писателите, на Съюза на журналистите и на Съюза на учените в България. Три пъти носител на наградата на читателите, както и на наградата за литература на името на Йордан Йовков.

Той държеше на реда, държеше на точността и се отнасяше с разбиране към всеки един от своите студенти. Лично аз ще го запомня с невероятна му осанка, онази величественост, с която можеше да се изправи пред теб и да ти говори… да говори, сякаш животът спира за момент, за да се чуе тежкия му глас. Сякаш винаги знаеше какво и как да каже, знаеше много добре какво прави с всяка крачка и имаше отговор на всеки въпрос. Поклон пред паметта на една велика личност, която ще остане в историята на своята родина като човекът, който опозна истинската същност на българина и съумя да я представи пред милиони хора, утвърждавайки, при всяка възможност, че има с какво да се гордеем.

Гордеем се в Вас, професор Семов…

От брат си (Бабата) разбрах съвесем случайно за една идея, подета от няколко интернет рецидивиста, сред които Пецата, Боби и Грузинската мафия – един вид игра, при която блогваш 5 неща, които другите не знаят за теб и след това го предаваш на друг блогър, който да направи същото. Е, след като разбрах, че Жоро-Вара не е можел да вземе книжка три пъти, брат ми е катастрофирал първия ден след взимането на книжка, а Петьо има сестра… се трогнах и реших да се включа:

1. Имам две дупки в черепа на главата, голям белег с 38 шева, а самият ми череп е начупен на десетки парчета… това е и причината никога да не си кълцам косата прекалено къса;
2. Имам панически страх от тъмно, от това да стоя със затворени очи или да остана някъде сам, което ме кара да тичам ужасно бързо, защото ме е страх, че има нещо около мен (б.а. когато прилагам това в ситуациите със затворени очи е доста болезнено, затова в тези случаи просто не си затварям очите – кофти е, особено когато се къпя и под водата, когато плувам!). Освен това ме е страх от извънземни, въпреки че не вярвам в НЛО;
3. Почти във всеки свой сън сънувам убийства, бруталности и доста кофти мъчения, които аз извършвам предимно върху хора, които мразя… веднъж дори се опитах да удуша едно момиче на сън и брат ми ме спря, като ме събуди;
4. До края на 7 клас бях най-асоциалното и затворено хлапе в класа. Не си говорех с никого, мъчеха ме, подиграваха ми се и ме изолираха, като никой не ме канеше на рождени дни, екскурзии и т.н. После влязох в Испанската гимназия и се отприщих… от тогава та досега съм най-досадното създание на света;
5. Щеше ми се за пето нещо да напиша нещо неочаквано… като например: пишката ми е 45см. или пък мога да вържа на панделка лъжица с поглед… но… последното, за което се сещам е – зловещ пироман съм, което примесено с това, че обичам да пиша и факта, че съм адски самокритичен, породи изгарянето на 3-4 големи тетрадки в края на 10 клас. И до днес не мога да възстановя много хубави неща, които бях писал;
6. Хайде още две за мезелък: обичам безразборно да се оригвам, особено вкъщи. Правя го във феноменални количества и при това постоянно, когато съм сам или съм само с близки… най-потърпевши – брат ми и приятелката ми;
7. Сетих се и за един факт, компрометиращ и мен, и брат ми – и двамата сме защитавали една й съща дипломна работа, като аз съм му помагал да си я напише… както и бая курсови работи, които е предавал.

Мисля, че това е повече от достатъчно ;)