И така… след известно колебание относно новото творение на Microsoft, в крайна сметка се реших и го инсталирах. Инсталационният диск е 3.5Gb и съдържа в себе си и двете – 32 и 64 битови версии. Още с пускането на bootable DVD-то ми направи впечатление, че дизайнът и стилът много приличат на Windows Vista – същият син въртящ се курсор при мислене, същите прозрачни тип стъкло графики и т.н. Инсталацията, нетипично за Windows-ите, протича точно с две питания! Всичко останало си го прихваща само или може да се донастрои впоследствие. Тоест принципът, че при инсталацията отиваш да пиеш едно кафе и компютърът е готов – вече е почти на лице! Инсталацията мина за около 40-50 минути и ето че ме посрещна новият логин екран, на който има приятна синя анимация за preloading, а оттам нататък – много близък като стил син сияещ екран, който те посреща.

Ако трябва да бъдем честни – това си е Windows Vista като графичен интерфейс! Чисто визуално всичко е запазено, като са махнати само някои доказали се досадни и неефективни менюта, които се експандваха безумно. Разбира се има някои нови глезотийки, като постоянният бутон за Show Desktop, който е винаги най-вдясно на taskbar-а, до часовника или пък новите визуални интерфейси на прозорците при определени устройства – телефон, принтер, скенер и т.н.

Но да започнем с разликите, които никак не са малко и са все в положителна насока. Съдейки по това колко бързо след появата на Vista се появи първият SP1, а сега, точно 4 месеца по-късно, излезе и новината за почти готов и разработен нов Windows, става ясно, че от Microsoft, също като потребителите, не са доволни от масово разпространяваната ОС. Windows 7 е по-скоро красив хибрид между най-доброто от XP и Vista – той работи много по-бързо, използва изцяло нов engine, има нова система за индексиране и управление на оперативната памет. Чисто технически не мога да обясня точно какво е променено, но фактите говорят сами за себе си – RAM паметта се използва в пъти по-добре от който и да било стар Windows, всички програми се стартират с поне 10-20% по-бързо, а възможностите за емулиране на друга ОС са просто феноменални – успях да го излъжа за всякакви програми и игри – включително за софтуер за диагностика на Windows 95, който дефакто си мислеше наистина, че това е Windows 95!!! Успях дори да излъжа драйвъри, че това е Windows XP SP2 32 битов… феноменално, поне според мен. Върна ли са старата добра DOS конзола, която е истинска конзола, а не exe файл на самия Windows. Макар Windows 7 все още да е пре-бета версия, той има много добра база данни с драйвъри. Разпознава ги бързо и лесно… всичко действа на принципа Plug & Play.

Друга нова опция са pin windows. Това е странна комбинация между старите познати taskbar елементи на отворените прозорци, Quick Launch и групирането на подобни програми в по един прозорец… дори донякъде е взаимствана идеята с иконките с fish eye ефект при MacOS. Трудно ми е точно да ги определя, пък и още не съм им свикнал, то в общи линии основните менюта на всяка програма са изкарани в съответния pin, а той от своя страна групира всички подобни прозорци. Интересно е и определено много удобно. Може да се върна и стария модел на показване.

Както вече споменах – индексирането и търсенето са феноменално подобрени! Всичко се случва за секунди, като има търсене по файлов формат, който е предефиниран… има превръщане на папките със снимки в интерактивни албуми, има интересна опция да прилепиш прозорец към част на екрана и той сам да се преоразмери. Четох някакви легенди за невероятните постижения в областта на много-курсорното управление при touchscreen версиите на Windows 7 – за това нямам опит, няма какво да добавя.

Относно страничните ефекти от това, че все пак е pre-beta версия, дотук са точно три – драйверите на звуковата карта се инсталираха без проблем, но звук няма :) Skype не желае да работи, дори с версия 4 beta, стабилната 3.8 или някоя стара… изчезват всички текстове и излизат само бели екрани – грозна картинка. Ще се опитам все някак да го излъжа. И последното е, че Flash Player-ът на Firefox се държи много неприлично – изчезва, забива, скрива се и т.н.

Към момента, след 24 часа използване на Windows 7, мога да кажа само Евала! От много време от Microsoft не бяха пускали нещо толкова добро. Надявам се, че до август 2009 година, когато се очаква официалното излизане на ОС-а, всички проблеми да са оправени и той да работи все така бързо и ефективно. Като споменах датата – не е лошо да се спомене, че Windows 7 може да се инсталира без регистрация и да се използва така до 1 август 2009г. Интересно хрумване за стимулиране на тестърите. Другата приятна изненада е, че Windows Update вече поддържа тази нова версия и си намира всяка новост, която излиза онлайн – тоест, без да преинсталираш, той сам си преминава към следващите версии на beta-та.

Ще продължа да го използвам, ако намеря решение на проблемите с driver-ите на аудиото и ще пиша нови и нови впечатления. Не съм голям любител на Microsoft, но когато пуснат нещо добро – не мога да им го отрека!

1. „Работи ми се, ама нито знам как, нито какво, нито защо“ – този тип хора са способни на много неща, умея да се справят с поставени задачи, но в 90% от случаите не знаят с какво точно да се заемат. Те лентяйстват не по свое желание, а по стечение на обстоятелствата, които често са плод на несъобразителност и липса на опит.
2. „Човекът-фирма“ – тоталните разгромители на реда и логиката на работния процес… те са гурута в своята област, често и в други дори. Работят на максималния си капацитет, при това по такъв начин, че в очите на другите дори изглежда повече. Те са себични, социопати, често агресивни в общуването си, тъй като се придържат към строго изграден модел, който им помага да постигат своите резултати. Често този тип хора действат по-скоро демотивиращо за останалите, тъй като критериите на работното място се увеличават.
3. „Дойдох да видя какво правите“ – този тип хора не възприемат работното място като реалност. За тях това е обстановка от приятели, в която идват да изпият по едно кафе, да си видят пощата и да си поговорят с някой. Тези хора нито желаят да се учат, нито желаят да работят. Често пъти са добри професионалисти, които са се пренаситили и се носят по течението. Справят се със своите задачи качествено, но не и ефективно – работят бавно, незаинтересовано и някак между другото.
4. „Мене жокер ми не требе“ – това са полу-божества, полу-служители. Изживяват се като Шива – могат всичко, правят всичко, никого не питат и като крайна цел имат да се похвалят. За тях нарцисизмът и самоизтъкването са единствени стимули в работен план. Подобни хора могат да бъдат изключително полезни и креативни, дори са склонни да работят срещу скромно заплащане. За тях предизвикателството е мост към похвалата и натриването на носа на другите. Не обичат да работят в екип с хора от типа човек-фирма.
5. „Не стана ли вече 5 часа?“ – това са млади служители, обикновено с по-малко опит и ниска квалификация. Те са на прага, когато са изгубили първоначалния си ентусиазъм и тъй като нито могат да работят, нито вече им се иска, те просто очакват края на работния ден. Склонни са да помагат на колегите си в изключително важни дейности като приготвяне на кафе, масаж, изхвърляне на боклука, покупка на канцеларски материали – само и само да не са си пред компютъра.
6. „Не съм тостер, колкото и да приличам на машина“ – темерути, асоциални типове… тотално игнориращи комуникацията. Те са вглъбени в своите задачи. За тях единственото важно е да получават задачи и работа, които да изпълняват… работят тихо, без въпроси… не обичат критика и съвети. Наподобяват машини, които са изрядни и точни във всичко – идват нареме, тръгват си първи и всяко действие при тях е пряко обвързано с изграден прицип, навик или логика.
7. „13-тият смърф“ – това са личности, които никога от нищо не са доволни. Те идват на работното си място в търсене на проблем, недостатък или криза, при които да се възмутят и недоволстват. Мрънкането им е заложено подсъзнателно… извършването на работа за тях е процес, при който неизбежно допускаш грешки, за които да се оплачеш или в който да откриеш грешките на другите, за да им ги покажеш.
8. „Аз съм над тези неща!“ – обикновено малко по-възрастни и олегнали личности. Това са хора, които са работили или си мислят, че са работили достатъчно, че да си спестяват „дребните“ детайли. Те работят повърхностно, често пъти пречат и най-много обичат да си подремват на работното място.
9. „Аз съм Чък Норис“ – това са хора, за които каквото и да си помислиш, то не е така… те играят театър – за тях животът е поредната роля, в която се изживяват като всичко, което не са. Ако си мислите, че те работят – значи те не го правят… ако ви изглежда мързелив, то значи тайно бачка по нещо. Опасни са, тъй като не подлежат на почти никакъв контрол.
10. „Няма проблем!“ – идеалните шефове. Това са хора, които изпитват хроничната нужда да помагат, да съветват, организират и преустройват. Те винаги се стремят към някакъв свой идеал, фикция за перфекционизъм, изкривен през тяхната лична призма. Обичат да се обучават, да гледат от другите, да прилагат нови модели, да бъдат различни, но ефективни. Често жертват личният си живот в името на фирмата.
11. „Ако знаеш какъв виц прочетох“ или „Хората-facebook“ – хора, които са способни от 8 часов работен ден да прекарат 9 часа онлайн по социални и забавни сайтове… те четат блогове, форуми, пишат писма, изпращат СМС-и и най-много обичат да споделят новооткрити бисери от Интернет. Рискови са, тъй като рядко работят ефективно, но категорично нарушават работните процеси на своите колеги.
12. „Да, но аз на твое място бих…“ – личности, които започват деня си с хороскоп, плюят през рамо и не идват на работа, ако видят пътем черна котка. За тях суеверията и екстраординарното са върховният мениджър, който ги ръководи в работата. Обичат да казват на другите как да направят нещата, базирайки съветите си не на опит или ефективност, а на предчувствие, усет, очакване…
13. „Толкова съм нормален, че напускам!“ – идеалните служители. Баланс между общителност, работливост, изпълнителност и отговорност. Най-често този тип хора си сменят постоянно работата, тъй като им се налага да работят с един от останалите типове хора, което не им позволява да балансират и да работят в най-чистия смисъл на тази дума. Имат хронична ненавист към идиоти.

Аз лично се забавлявах искрено и се смях от сърце… все още не съм гледал всичките, но сред първите реклами имаше невероятни попадения, особено тези за Mac и PC.

Гледайте на воля и се забавлявайте: http://www.adhaiku.com

1. Баче Кико работи, без да задава въпроси;
2. Баче Кико приема мълчаливо поставените от ръководството задания;
3. Баче Кико игнорира безсмислените забележки на администрацията с цел да реализира ефективно своята работа;
4. Баче Кико гледа клиентите в очите, докато си върши работата;
5. Баче Кико работи дори докато пуши;
6. Баче Кико винаги е подходящо облечен спрямо работната атмосфера;
7. Баче Кико си върши работата еднакво ефективно на всяко едно място в работното помещение;
8. Баче Кико уважава своя шеф, но никога не нарушава служебната йерархия и не го поглежда в очите;
9. Баче Кико не се притеснява да работи в офис, в който шефовете го следят с камери;
10. Баче Кико знае колко са ценни клиентите за фирмата и никога не ги изпуска от ръце;
11. Баче Кико не се обърква и следва заданието си по план, дори в случай, че шефовете му подадат една и съща задача два пъти;
12. Баче Кико има приоритети, базирани на трудова дисциплина – първо е работата, а чак след това удоволствието;
13. Баче Кико подхожда с разбиране към клиента и е готов да сподели личните си средства, в случай че клиентът е обезпокоен или объркан от изпълнението на задачите;
14. Баче Кико не се намесва в двустранната комуникация между администрацията на фирмата и клиентите;
15. Баче Кико спазва стриктно длъжностната си характеристика и без излишни приказки прави точно това, за което му се плаща;
16. Баче Кико никога не коментира своя шеф и клиентите, дори те да коментират постоянно него;
17. Баче Кико спретнато си почиства работното място след изпълнение на задачите и си тръгва от работа без много много приказки;
18. Баче Кико е надарен с естествен потенциал, подходящ за типа работа, която извършва, но не го натяква;
19. Баче Кико е добре ценен от своя работодател и знае, че шефът винаги ще е на негова страна;
20. Баче Кико не се бои да надупи клиента, стига шефа да го поиска;
21. Баче Кико използва разнообразни подходи /пози/ в опита си да реализира поставените задачи;
22. Баче Кико не прави секс с колеги от фирмата на работното място, а когато го прави с клиенти, то се случва само при изпълнение на служебните си задължения;
23. Баче Кико не се впечатлява, дори когато клиентите симулират задоволство от съвместната работа;
24. Баче Кико обича да работи в смесен колектив, при който всеки един, дори клиентите, са индивидуалисти;
25. Баче Кико би могъл да работи в екип, но дори когато е сам, той се справя с клиентите;
26. Баче Кико не се оставя клиентите да му пикаят на труда;
27. Баче Кико, за разлика от шефа си, знае в кой етап от изпълнението на задачите може да го подаде на клиента, за да му затвори устата за претенции;
28. Баче Кико работи с псевдоним, за да не бъде обезпокояван извън работа;
29. Баче Кико приема предизвикателството да бъде човекът-фирма – той може и сам да задоволи исканията на клиента, но в името на благото на фирмата е готов да работи в екип;
30. Баче Кико понася мъжки славата и избягва светските суматохи покрай величието на извършените от него задачи.

Принципи, които Баче Кико нарушава:

1. Не си вади оная работа там, където си вадиш хляба;
2. Пушенето е вредно за вашето и здравето на околните;
3. Безразличен е към естествените нужди на клиента, ако те са в разрез с работната политика;
4. След като свършиш, не се оставяй в ръцете на клиента, защото той после ще плюе на плодовете на твоя труд;
5. Бизнес с жени не се прави!

От наистина много време се каня да опиша какво представлява така наречената игра на „Мафия“ и май най-сетне се даврандисах. Играта съм я чувал и с други имена: Мафия, Селяни и убийци, Полиция, Разбойници и т.н. В крайна сметка не името е важно, а смисълът и целите.Грубо казано необходимите подръчни средства, за да се започне играта, са минимум 6-7 човека (максимум няма – играл съм я и с близо 50), мозъците им, лист, химикал и евентуално тесте карти. В зависимост от броя играчи се заделят толкова на брой карти, колкото са те, като се дефинира коя карта какво означава (по-нататък ще разясня по-подробно). Играчите сядат така че да образуват кръг и избират един от тях, който да бъде водещ на играта – нарича се „Съдбата“ (той няма карта и не се тегли с карта, а се определя на общо съгласие сред играчите. Обикновено го играе най-опитният от групичката, за да знае все пак какво прави). Съдбата е най-ключовият орган по време на игралния процес – той обявява отделните стъпки, стадии и роли, както и следи за реда сред играчите, дали няма чийтъри и ако в началото на играта са поставени някакви ограничения (лимит на време, брой номинации) – дали се спазват.

След определянето на Съдбата, той минава по кръга и дава на всеки един да си изтегли карта, като така на случаен принцип се раздават ролите. Никой не бива да вижда картата на другите – картите се раздават обърнати, всеки деликатно си я поглежда и я скрива, така че останалите да не разбират каква му е ролята. След този момент започва същинската част на играта. Тя е разделена условно на два етапа, които се повтарят – ден и нощ. Играта започва с нощ, която се обявява от водещия – по време на нощта всички играчи си затварят очите. Съдбата води действията, като обявява коя специална карта какво прави (долу, където е описанието на ролите, ще пише какво се случва). След края на нощта следва ден, когато всички си отварят очите и започва дискусията – взимат решение кого да убие „обществото“, смятайки, че е от лошите – изборът става чрез номинации по време на деня (примерно аз ставам и казвам, че номинирам лицето Х защото: ала-бала; после друг става и номинира лицето Y и т.н.), след които следва гласуване в края (всеки може да гласува – няма ограничение за брой гласове, няма квота).

Стигнахме и до етапа с ролите, за да мога да обясна и целите на играта:

• Убийци – те са специални карти и са лошите в играта. Тяхната цел е да избият всички играчи, без те самите да бъдат убити. Убийците имат едно единствено специално умение – всяка нощ, след като всички си затворят очите, Съдбата обявява всички убийци да си отворят очите. Така те на първата нощ разбират кои са и се знаят един-другиго. Без да си говорят, за да не бъдат чути или разкрити, те се „наговарят“ и посочват един от останалите играчи, когото искат да убият. На сутринта Съдбата обявява, че даден играч е бил убит и той спира да участва. Броят на убийците се определя на база общия брой играчи – на всеки десет играча е добре да има 1 убиец. Тоест – 30 играча = 3 убийци. По време на деня убийците, както и всички останали, са просто хора от „обществото“, които дискутират, отправят обвинения и гласуват. Ключово е те да се държат естествено, иначе лесно могат да бъдат разобличени и убити. В случай, че убийците са 3 или повече се въвеждат и рангове. С обяснението на други карти ще стане ясно за какво служат те. Ако се играе с трима убийци, то се пускат 3 валета в картите – който се падне е убиец. Ако са с рангове, се дават, примерно, пики – 2, 3, 4… и т.н. Това са им и ранговете – първи, втори и т.н. При смъртта на най-висш ранг, следващия става първи (тоест ако умре двойка пика, то тройка пика е лидер).
• Врачка – това е една от специалните карти, но е добра. Нея също я буди Съдбата нощем, но след като убийците и всички останали карти са си затворили очите. Специалното й умение е, че може да посочи някой от играчите и да попита дали е от добрите или е от лошите. Съдбата показва със знак, без да говорят! Така Врачката може да разбере кои са добрите и да насочи през деня останалите играчи. Тук обаче опира ножът до гърлото – ако Врачката е достатъчно глупава да се издаде през деня, още на следващата нощ ще бъде елиминирана от убийците, за да не бъдат разкривани. Тоест – трябва бая мислене как да подскажеш, дали пък дори да не се застъпиш за някого, ако очевидно ще го гласуват, за да си гарантираш доверието на другите убийци или пък да се саможертваш в името на това да покажеш някой много силен играч, който е убиец! It’s up to the El Vrachkata. При дефинирането на картите обикновено е дама купа (б.а. идеята е червените карти да са добрите, а черните – лошите). Врачката е само една в играта, независимо колко хора играят.
• Лечител – специална карта от добрите. Нощем, след като всички лоши специални карти са си свършили пакостите, Съдбата го буди. Лечителят посочва човек, когото иска да излекува. Ако посоченият е бил убит същата нощ от някого от лошите карти, то той просто не умира. Когато дойде денят Съдбата обявява само, че, примерно, няма убити или казва колко са, приспадайки си живият. Не споменава нищо конкретно като имена, или пък „убит от убиец е излекуван“. Идеята е до края на играта да не става ясно кой какъв е бил! Тук е мястото да вметна нещо, което от началото пропуснах – когато някой умре, без значение дали са го гласували през деня или е убит през нощта, той в никакъв случай не трябва да си показва картата!!! Само Съдбата обявява, че е умрял добър или лош, без да конкретизира точната роля на мъртвия. Друго важно правило е – специална карта може да използва уменията си върху всеки един (дори и върху себе си – тоест, да се лекува примерно), но през една нощ. Ако днес лекувам себе си, утре не мога… мога след 1 ден. Това важи и за всички останали. Убийците не могат да посочват един и същи играч нощ след нощ (ако примерно е бил излекуван). Лечителят е само един, независимо от броя на играчите – обикновено го играем с поп каро.
• Полицай – специална карта… може би най-добрият. Той е единствената специална карта, която нощем не се буди. Всъщност той е като обикновен играч, но има едно специално умение. По всяко време на играта през деня, той може да стане и да прекъсне играта. Показва си картата и декларира – лошите са този, този и този. Ако е познал – добрите печелят. Ако греши… too bad! Не е нужно да конретизира кой какъв лош е (дали е убиец първи ранг, или друга лоша карта), но задължително трябва да посочи всички останали живи лоши (не само убийците). Обикновено го играем с поп купа – отново само един, без значение от броя играчи.
• Цивилни граждани – грубо казано това са всички останали. Играчи без специални умения, които нощем само спят (и тук-таме биват убивани), а през деня, всички заедно, барабар и с анонимните лоши и добри специални карти, следва да стигнат до ключовото заключение – кого ще убият в края на деня! Ето тук вече взе да става ясно и какъв е смисълът на играта – наблюдение, психология, усет… Целта за добрите – да убият лошите. Целта на лошите – да останат само те живи… В играта няма забранени средства, освен две – да си кажеш картата на друг играч и да подглеждане нощем – все пак, при толкова добре замислени правила е тъпо да се самопрецакваме гледайки или дуднейки ненужни неща! Цивилките имат пълната свобода – да се съюзяват, да заговорничат, да предизвикват, да симулират, да лъжат (това по-скоро лошите го правят). Разбира се тук се крие рискът – не знаеш с кого си се съюзил! :) Всички цивилки се играят с червени цифрени карти (от двойка до десятка кари и купи – лошото е, че може и да не стигнат, затова си пригответе поне две тестета с еднакви гърбове).
  Дотук бяха, така да ги наречем, задължителните роли. Оттук-нататък ще опиша и по-специфичните специални карти, които са приложими само при солиден брой играчи и се вмъкват с цел по-бързото или по-бавното изиграване на една Мафия (средна игра с около 15-20 човека се играе 2-3 часа).
• Проститутка/Куртизанка – любима специална карта за някои играчи. Като всяка курва и тази е от добрите. Нощем Съдбата я буди и тя казва кого иска да ****** (изплющи). Съответно действието на изплющяният не се взима предвид. Тоест – с когото от специалните карти е спала, си губи специалното умение в рамките на тази нощ. Ако спи с обикновена цивилка – просто му доставя удоволствие и толкова… Примерно: Лечител лекува убит през нощта човек, но пък проститутката спи с лечителя… лекуването не се зачита. Убиец/и избира играч, който да бъде гръмнат… проститутката спи с убиеца – човекът не умира, защото всъщност убиецът е бил прекалено зает да мърсува. Тук влизат в приложение ранговете (изрично подчертавам, че може и да не се използва принципът с ранговете!) – ако проститутката спи с убиец от втори или трети, или по-горен ранг, то това не спира действието на убийците, защото реално решението за убиване взима този, който е ранг 1. Проститутката като специална карта поражда най-много въпроси и объркани казуси, ето и няколко примера:
  • Проститутката спи с цивилния, който е бил убит – умира ли той или не?!
  • Проститутката спи със себе си – ?!?!
  • Проститутката спи с врачката – как процедира Съдбата?! Разрешава на врачката да пита, не й дава да пита или я лъже?!
  • Проститутката спи с полицай, а той на следващия ден става да обяви кои са убийците… зачита ли се?!
  • Убийци убиват проститутка, а тя същата нощ спи с главния убиец – умира ли тя?!Има и други казуси с нея… в общи линии е добре в началото на играта Съдбата да дефинира как ще процедира, за да няма недоразумения после!
    Съответно проститутката също е само една, независимо от броя играчи – играе я дама каро.
• Jack The Ripper – най-лошият от всички лоши. Той е лош сам за себе си – по-лош е и от убийците, защото иска да убие и тях… Неговата сакрална цел в живота е всички освен него да умрат. Специалното му умение е като на убийците, с едното изключение, че винаги играе сам и само един. Съдбата му делегира свободата да гледа нощем отделно от убийците – нито те го знаят кой е, нито той ги знае. Всяка нощ има правото да убива по един – в общи либии, като сериен убиец психопат. Джак няма правото да се откаже от правото си да убива! Играем го с черно асо пика, естествено, той е единак!
  В някои игри сме играли и с второ умение на Джак – нощем, когато си избира жертва, той може да реши да не го убива, а да го прокълне (примерно показвайки жертвата сочи с палец нагоре за смърт и с палец надолу за прокълнаване). Съответната жертва на клетвата не го отнася по никакъв начин, но пък ако друга специална карта го посочи същата нощ, то тя умира… Прокълнаването е в сила само една нощ. Джак може да прокълне и себе си – така ако някой го посочи, сам умира. При добро желание, тази роля може да бъде отделена и да се играе от отделна специална карта – Орисница (асо спатия). Тя пак е лоша и отново единак – има за цел да прокълне света!
• Супер Герой (познат още като Зайо Байо сред играчите на Мафия в канал #fantastika) – той е самата Божествена доброта и благодат, стъпила на земята. Добър до мозъка на костите си, с единчкото изключение, че и неговото умение е като на убиец – всяка нощ, когато Съдбата го събуди, той си решава дали ще си използва специалното умение да трепе (всъщност май само той и следващия са единствените карти, която може да не си използват нощем умениета). Целта му е, ако е дълбоко убеден, че някой е убиец, без да пита, да му види сметката. Естествено най-често той убива някого от добрите… Не, че някой може да го спре да бъде като Джак, но все пак не е в играта, за да сее смърт, а справедливост. Пак е единствен в играта, играе го асо купа.
• Магьосник (само веднъж съм го виждал като специална карта и то в игра с над 40 човека) – отново попълнение в редиците на добрите. Нощем Съдбата го буди и той решава да даде на случайно избран играч специално умение. Има правото нощем да откаже да омагьосва. Специалните умения, които може да даде на някого, са добрите специални карти, които са в играта (лечител, врачка, супер герой, проститутка). Реално може да се случи така, че да даде второ умение на някого, който вече си е специална карта. Примерно парадокс – дава на проститутката умението да бъде проститутка. Тогава просто този играч може да си избере двама, с които да спи. Магьосникът е единственият, който не може да използва умението си върху себе си. Освен това не бива да вижда как неговият омагьосан играч е решил да използва умението си. Така например магьосник може да даде силата на супер герой на някого и той от своя страна със силата си да убие магьосника. Парадокс!
  Когато играхме с тази специална карта изникна казусът или по-скоро предложението магьосникът да има правото да омагьосва с едно умение само по веднъж. Тоест да има максимум 4 магии. Така той би ги използвал по-мъдро и по-смислено. В противен случай играта има риск да се проточи или пък да настъпи зловеща смъртност нощем – по 5-6 трупа на вечер. Магьосникът е специалната карта, която изисква най-много мислене и съобразителност! Естествено може да бъде само един и го играхме с асо каро.

Това са май правилата, доколкото се сещам на prima vista. Сигурно ще се появяват съмишленици-играчи на Мафия, които ще допълнат моите пропуски. Играта се играе докато останат трима души. В общи линии ако мине след това нощ, то е ясно кой е убиецът ;) В случай, че има равни гласове за двама играчи, то се прави балотаж. Тогава всеки играч има правото на само един глас – ако и тогава резултатът е равни гласове се дават пет минути дебати. Ако и след тях няма промяна във вота, се обявява нощ, без да има убити. Тоест цивилките се самопрецакват като абсолютни пичове!

Хайде да кажа и две-три думи за провеждането на деня, които всъщност показват правомощията и задълженията на Съдбата. След като водещият обяви ден, той започва с кратък рапорт в стил: „през нощта бяха убити двама добри и един лош“ или пък: „тази нощ няма мъртви“, или: „убити бяха четерима добри“. Тогава се дава начало на дискусията. Всеки е свободен да каже каквото поиска и да обвини когото пожелае. Препоръчително е Съдбата да вътворява ред, като дава думата за излушване на някого, а не всички да говорят един през друг. Когато има обвинение (тоест номинация), водещият го записва. За един ден нормално е да има не по-малко от две и не повече от четери номинации – иначе накрая гласуването много се размива. Всеки може да номинира и обвинява само един единствен играч за ден! Не може да се изправи и да изстреля: този, този и този са убийци!!! Убийте ги… най-малкото е селско! Също така всеки обвинен има правото да връща контраобвинение.
След като се натрупат всички номинации, Съдбата дава възможност на всеки един да каже последни думи в своя защите, като никой няма правото да го прекъсва тогава. Направят ли го, започва гласуването. Както вече казах, всеки може да гласува за когото и колкото пъти поиска. Тоест – ако си от обвинените, никой не те спира да гласуваш срещу всички други обвинени, или пък дори срещу самия себе си. Който е с най-много гласове бива убит – без право на амнистия.

P.S> Препоръка към Съдбата – когато обявяваш нощем специалните карти, внимавай в кой род говориш. Реплики като „Убиецът е готова“ много яко издънват… Също така – да не стои и гледа в една посока – така проличава накъде върви гласа и си личи къде стои човекът, за когото говори. Най-добре е дори да стои извън кръга. Ключово е да си води записки за всяко едно нещо, дори и хипер-дипер най-дребното – кой се буди, кого посочва, кой е номиниран, кой го номинира, кой гласува за кого и т.н. В даден етап от играта може да бъде много ключово. Представете си само ситуация: Убиец убива лицето Х, но проститутката е спала с убиеца, но пък Джак се е опитал да убие проститутката, когато Лечителят пък я е лекувал. Ха ходи сега познай, ако не си си писал, с кого какво се случва!

Това е… повярвайте ми, докато не поиграете малко, не можете да усетите истинския чар на Мафията. Виждал съм как действа като зараза и се играе по 12-16 часа… без прекъсване, цяла поредица от 2-3 Мафии. Играта сближава хора от една компания по невероятен начин. Помага за социалните отношения, помага да се опознаете и като характери. Може би това е най-ключовата игра за един TeamBuilding примерно!
Няма какво повече да добавя… ще се радвам скоро да чуя от познати лица: „Хайде да ударим една малка Мафия“ след което да затрием няколко часа в обвинения и зловеща смърт ;)

От детството си знаем поговорките: „Знанието е сила“ и „Времето е пари“.
От училище ни е известно, че „A = F*t“, т.е. „Работата = Силата*Времето“. Като заместим в нея с първите равенства, се получава, че „Работата = Знанието*Парите“, откъдето напълно закономерно произтича, че „Парите=Работата/Знанието“.
Следователно, при Знания, клонящи към 0, Парите клонят към БЕЗКРАЙНОСТ, като при това количеството на Работата не играе особена роля…

Човек с признаци за самоубийство трябва да се срещa с писихиатър ……но психиатър с признаци за самоубийство трябва ли да се среща с човек?

Понякога истинският ти живот е този, който не живееш – Оскар Уайлд

Писмо на Графиня Анета до Граф Артур.Мили Графе,
Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку-
лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра-
зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи-
ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани-
чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху-
бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо-
я в ръка.

Твоя Анета.

(прочети през ред)

По времето на тоталитаризма заплахите са се осланяли на знанието – „Знам те аз тебе!„, докато във времето на демокрацията заплахите се осланят на незнанието – „Ти знаеш ли аз кой съм?„

Добрите мениджъри изпращат всички свои служители на курсове за обучение, защото предпочитат служителите им да поумнеят и евентуално да си тръгнат, отколкото да останат тъпи и да продължат да работят за тях.

По-добре известен пияница, отколкото анонимен алкохолик… По-добре да гледаш на Google Earth къде си се напил, отколкото в YouTube как!

• Филирано свинско месо с мазнини
• Сол
• Вода
• Захар
• Натриев нитрит (известен още от опаковките като Е250, Е200 и т.н. разновидност)

И това е то… смесвате тези „вкусотии“ в поцинкован метален кръгъл съд и получавате SPAM! Звучи доста безобидно и дори вкусно и привлекателно, на фона на една претрупана с реклама за виагра и гей сайтове поща, но какво се крие зад този „свински деликатес“? – безобидност и привлекателност?!

В действителност една косерва SPAM съдържа 170 калории (140 от които са мазнини), 16 грама мазнини, 40 милиграма холестерол, 750 милиграма нитрати и 7 грама протеини… Освен това съдържа карбохидрати, фибри, модифицирани Витамин А и С, но без капчица калций. Само за сравнение – порция овнешки дюнер, по оригинална мазна турска рецепта, съдържа по-малко вредни съставки! Още ли мислите, че SPAM-ът не е опасен за вашето здраве…?

И все пак, за желаещите да опитат (в буквалния смисъл на думата) какъв е вкусът на SPAM-а, ето и една рецепта за „SPAM luncheon meat“, която е била толкова често приготвяна по време на войната в Англия, че името на тази шунка в консерва се е превърнало в нарицателно за натрапен и не особено желан продукт:

Нарежете съдържанието на една консерва SPAM на 4-6 филийки. Запечете го добре на тиган, като задължително го обърнете и от двете страни. Разбийте 4-6 яйца с вилица и за не повече от минута ги изсипете върху пържещата се шунка, за да се стегне, но без да се пържи. Вземете препечена ръжена питка, разрежете я на две и я намажете обилно с масло. Между половинките на питката поставете плочка американски кашкавал за сандвичи, шунката и леко запържените разбитите яйца (съветват да се прави в пластмасова чиния, за да не се разтекат яйцата). Запечете в миктовълнова печка или фурна за около 10-15 минути. Резултатът е зашеметяващ тост с шунка и „рохко запържени яйца“ (това е терминът, който производителите използват) с разтопен кашкавал върху тях – определено звучи вкусно…
И ако след всичко казано решите, че не можете да чакате някой да ви засипе със SPAM като производител на шунка английския пазар, то можете да си купите „SPAM luncheon meat“… стига обаче да живеехте в САЩ, където можете да си го поръчате на 1-800-686-SPAM. А у нас можете просто да заситите любопитството с един класически шпеков салам и да полееете с две мускатови идеята да побългарим SPAM-ът и да го кръстим ШПЕК.

На снимките се виждат голяма част от така наречените „присъстващи“ на лекциите колеги, като Иво, Деси, Мария (3 броя), Ели, Силвето, Оги, Милен, Цвети, Светла и прочие имена… нямам нерви да изброя всичките :) Снимките са от три отделни събития – едното е от изпита при Чавдар Христов, който доста ще си припомнят септември месец… другите са от едно събиране в „Зеленото“ зад факултета след един от изпитите и последните са от събирането на колегите от курса в „Боримечката“ в Студентски град.

Ами това е… каквото зависеше от мен съм ви го дал :) Сега е ваш ред да гледате, коментирате и пускате заявки кого и как искате да издебда за снимка…

Марко Атанасов Семов е роден на 11.07.1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършил е реална гимназия в Троян и висше икономическо образование в София. Доктор по социология и доктор на филологическите науки с изследването си „Българският характер в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски“, които непрестанно повтаряше във всяка своя книга и изтъкваше като велики автори, макар той самият да постигна много повече, дори без да го осъзнава. Работил в продължение на тридесет години като журналист в национални медии – вестници, радио, телевизия. Паралелно с това е преподавател по народопсихология и есеистика в Софийския университет „Климент Охридски“, където имах честта да бъда негов студент миналата година във ФЖМК, както и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Член е на Съюза на писателите, на Съюза на журналистите и на Съюза на учените в България. Три пъти носител на наградата на читателите, както и на наградата за литература на името на Йордан Йовков.

Той държеше на реда, държеше на точността и се отнасяше с разбиране към всеки един от своите студенти. Лично аз ще го запомня с невероятна му осанка, онази величественост, с която можеше да се изправи пред теб и да ти говори… да говори, сякаш животът спира за момент, за да се чуе тежкия му глас. Сякаш винаги знаеше какво и как да каже, знаеше много добре какво прави с всяка крачка и имаше отговор на всеки въпрос. Поклон пред паметта на една велика личност, която ще остане в историята на своята родина като човекът, който опозна истинската същност на българина и съумя да я представи пред милиони хора, утвърждавайки, при всяка възможност, че има с какво да се гордеем.

Гордеем се в Вас, професор Семов…

1. Имам две дупки в черепа на главата, голям белег с 38 шева, а самият ми череп е начупен на десетки парчета… това е и причината никога да не си кълцам косата прекалено къса;
2. Имам панически страх от тъмно, от това да стоя със затворени очи или да остана някъде сам, което ме кара да тичам ужасно бързо, защото ме е страх, че има нещо около мен (б.а. когато прилагам това в ситуациите със затворени очи е доста болезнено, затова в тези случаи просто не си затварям очите – кофти е, особено когато се къпя и под водата, когато плувам!). Освен това ме е страх от извънземни, въпреки че не вярвам в НЛО;
3. Почти във всеки свой сън сънувам убийства, бруталности и доста кофти мъчения, които аз извършвам предимно върху хора, които мразя… веднъж дори се опитах да удуша едно момиче на сън и брат ми ме спря, като ме събуди;
4. До края на 7 клас бях най-асоциалното и затворено хлапе в класа. Не си говорех с никого, мъчеха ме, подиграваха ми се и ме изолираха, като никой не ме канеше на рождени дни, екскурзии и т.н. После влязох в Испанската гимназия и се отприщих… от тогава та досега съм най-досадното създание на света;
5. Щеше ми се за пето нещо да напиша нещо неочаквано… като например: пишката ми е 45см. или пък мога да вържа на панделка лъжица с поглед… но… последното, за което се сещам е – зловещ пироман съм, което примесено с това, че обичам да пиша и факта, че съм адски самокритичен, породи изгарянето на 3-4 големи тетрадки в края на 10 клас. И до днес не мога да възстановя много хубави неща, които бях писал;
6. Хайде още две за мезелък: обичам безразборно да се оригвам, особено вкъщи. Правя го във феноменални количества и при това постоянно, когато съм сам или съм само с близки… най-потърпевши – брат ми и приятелката ми;
7. Сетих се и за един факт, компрометиращ и мен, и брат ми – и двамата сме защитавали една й съща дипломна работа, като аз съм му помагал да си я напише… както и бая курсови работи, които е предавал.

Мисля, че това е повече от достатъчно ;)