Мрънкам в блог

Понякога хората не обръщат внимание на най-малките и банални неща в живота, докато не ги изгуби. Нещо прекалено често сме започнали да забравяме, че най-хубавото е иманно в детайлите – в онези дреболийки, които се превръщат с времето в рутина, превръщат се в привичка, един навик с лек приятен привкус, който се размива в сивото ежедневие… Някой замислял ли се е за смисъла на четката за зъби? Не говоря от чисто хигиенична гледна точка… това е плоското мислене върху нещата… говоря за човешките взаимоотношения – когато имаш своя собствена четка за зъби в дома на своята половинка… когато сутрин, отваряйки шкафчето в банята, виждаш до своята разкъсана четка една нова, елегатна, така новичка, беличка и запазена… нейната четка… която оттук нататък ще прави компания – ще ти напомня, че в този дом не живееш само ти… че сутрин не се събуждаш сам, че вечерта не си гушкал с желание възглавницата си, пропита със стар одеколон, а прегръщал нежно човекът, когото обичаш!

Все неща… иначе така логични, които забравяме… а е достатъчно да се огледаш в банята… за миг, за секунда… да осъзнаеш, че онази четка за зъби, която ти й купи… тя не е просто предмет… тя е нейният паспорт за твоя дом, онзи белег в съзнанието ти – първата стъпка към съвместния живот.

Разбира се, няма нищо по-болезнено от това да видиш същата тази четка захвърлена… когато се разделиш с някого и все още пазиш топла малката надежда да си върнеш нейната любов… и в следващия момент видиш прекършена четката за зъби в кофата за буклук… твоята четка… тя ще напусне нейния дом… ще го напусне с онзи куп ненужни за нея неща, небрежно, сякаш е очаквала да го направи още в деня, в който я е поставила до своята… а ти пазиш нейната… пазиш я, гледаш я рано сутрин… гледаш и я и започваш да оценяваш… разбираш защо я пазиш чак когато пророниш горчивите сълзи на самотата…
Затова… виждайте тези неща… купете й четка за зъби и я сложете до своята… покажете, че оценявате, че я виждате… усещате присъствието й в своя дом… покажете на своята половинка, че тя не е поредният гост – тя е Тя… тя е покорила душата, сърцето ти… а сега и твоят свят! Покажете й, че нейната четка за зъби завинаги ще бъде там, за да може всяка сутрин да я целунете с думите: „Добро утро… обичам те“…