ПонÑ�кога хората не обръщат внимание на най-малките и банални неща в живота, докато не ги изгуби. Ð�ещо прекалено чеÑ�то Ñ�ме започнали да забравÑ�ме, че най-хубавото е иманно в детайлите – в онези дреболийки, които Ñ�е превръщат Ñ� времето в рутина, превръщат Ñ�е в привичка, един навик Ñ� лек приÑ�тен привкуÑ�, който Ñ�е размива в Ñ�ивото ежедневие… Ð�Ñ�кой замиÑ�лÑ�л ли Ñ�е е за Ñ�миÑ�ъла на четката за зъби? Ð�е говорÑ� от чиÑ�то хигиенична гледна точка… това е плоÑ�кото миÑ�лене върху нещата… говорÑ� за човешките взаимоотношениÑ� – когато имаш Ñ�воÑ� Ñ�обÑ�твена четка за зъби в дома на Ñ�воÑ�та половинка… когато Ñ�утрин, отварÑ�йки шкафчето в банÑ�та, виждаш до Ñ�воÑ�та разкъÑ�ана четка една нова, елегатна, така новичка, беличка и запазена… нейната четка… коÑ�то оттук нататък ще прави компаниÑ� – ще ти напомнÑ�, че в този дом не живееш Ñ�амо ти… че Ñ�утрин не Ñ�е Ñ�ъбуждаш Ñ�ам, че вечерта не Ñ�и гушкал Ñ� желание възглавницата Ñ�и, пропита Ñ�ÑŠÑ� Ñ�тар одеколон, а прегръщал нежно човекът, когото обичаш!

Ð’Ñ�е неща… иначе така логични, които забравÑ�ме… а е доÑ�татъчно да Ñ�е огледаш в банÑ�та… за миг, за Ñ�екунда… да оÑ�ъзнаеш, че онази четка за зъби, коÑ�то ти й купи… Ñ‚Ñ� не е проÑ�то предмет… Ñ‚Ñ� е нейниÑ�Ñ‚ паÑ�порт за твоÑ� дом, онзи белег в Ñ�ъзнанието ти – първата Ñ�тъпка към Ñ�ъвмеÑ�тниÑ� живот.

Разбира Ñ�е, нÑ�ма нищо по-болезнено от това да видиш Ñ�ъщата тази четка захвърлена… когато Ñ�е разделиш Ñ� нÑ�кого и вÑ�е още пазиш топла малката надежда да Ñ�и върнеш нейната любов… и в Ñ�ледващиÑ� момент видиш прекършена четката за зъби в кофата за буклук… твоÑ�та четка… Ñ‚Ñ� ще напуÑ�не нейниÑ� дом… ще го напуÑ�не Ñ� онзи куп ненужни за неÑ� неща, небрежно, Ñ�Ñ�каш е очаквала да го направи още в денÑ�, в който Ñ� е поÑ�тавила до Ñ�воÑ�та… а ти пазиш нейната… пазиш Ñ�, гледаш Ñ� рано Ñ�утрин… гледаш и Ñ� и започваш да оценÑ�ваш… разбираш защо Ñ� пазиш чак когато пророниш горчивите Ñ�ълзи на Ñ�амотата…
Затова… виждайте тези неща… купете й четка за зъби и Ñ� Ñ�ложете до Ñ�воÑ�та… покажете, че оценÑ�вате, че Ñ� виждате… уÑ�ещате приÑ�ÑŠÑ�твието й в Ñ�воÑ� дом… покажете на Ñ�воÑ�та половинка, че Ñ‚Ñ� не е поредниÑ�Ñ‚ гоÑ�Ñ‚ – Ñ‚Ñ� е ТÑ�… Ñ‚Ñ� е покорила душата, Ñ�ърцето ти… а Ñ�ега и твоÑ�Ñ‚ Ñ�вÑ�Ñ‚! Покажете й, че нейната четка за зъби завинаги ще бъде там, за да може вÑ�Ñ�ка Ñ�утрин да Ñ� целунете Ñ� думите: „Добро утро… обичам те“…