Мрънкам в блог

Днес случайно имах път из центъра и наминах до една стара църквичка. Тъй като през последните дни само се чудя какво да снимам с новия телефон, та я щракнах, а сега мисля малко да понапиша за житието и битието на моя милост и Бабата (брат ми).

Та… става дума за един малък параклис, в който сме кръстени и двамата. Името му е на Св. Николай и се намира точно пред входа на бившия (може и още да е настоящ) кореком на улица “Цар Калоян”, между Позитано и Съборна. Не че има кой знае какво за писане, но това е много ключово за съществуването ни място, което заслужава уважението да бъде споменато с добро тук. Параклисчето е много мъничко и най-странното е, че дори попът, който служи в него, е същият, който ни е кръщавал, мен - преди 21 години и брат ми преди има-няма 24-25 години.

Има дори една забавна история от преди няколко години, когато бяхме там на Цветница за върба. Първото беше по-скоро странно, когато попът ме попита как се казвам и когато му казах, че съм Стилян, той ме попита дали не ме е кръщавал… велика памет! Нямам думи! Другото, далеч по-забавно, беше, когато попитаха Бабата как се казва и тя се представи с трите си имена по паспорт пред попа… той го погледна шашнат и каза: “И само първото ми върши работа!”. Какво да го правиш - добре, че не си каза и ЕГН-то ;)

И пак, само за протокола, понеже стана на въпрос за името ми и за кръщаване - имам си официален имен ден, който е на 26 ноември - “Св. Стилиян Пафлагонийски” Детепазител. Честитутка на всички забравени от хората и съдбата адаши.