Дне� �лучайно имах път из центъра и наминах до една �тара църквичка. Тъй като през по�ледните дни �амо �е чуд� какво да �нимам � нови� телефон, та � щракнах, а �ега ми�л� малко да понапиша за житието и битието на мо� мило�т и Бабата (брат ми).

Та… Ñ�тава дума за един малък параклиÑ�, в който Ñ�ме кръÑ�тени и двамата. Името му е на Св. Ð�иколай и Ñ�е намира точно пред входа на бившиÑ� (може и още да е наÑ�тоÑ�щ) кореком на улица „Цар КалоÑ�н“, между Позитано и Съборна. Ð�е че има кой знае какво за пиÑ�ане, но това е много ключово за Ñ�ъщеÑ�твуването ни мÑ�Ñ�то, което заÑ�лужава уважението да бъде Ñ�поменато Ñ� добро тук. ПараклиÑ�чето е много мъничко и най-Ñ�транното е, че дори попът, който Ñ�лужи в него, е Ñ�ъщиÑ�Ñ‚, който ни е кръщавал, мен – преди 21 години и брат ми преди има-нÑ�ма 24-25 години.

Има дори една забавна иÑ�ториÑ� от преди нÑ�колко години, когато бÑ�хме там на Цветница за върба. Първото беше по-Ñ�коро Ñ�транно, когато попът ме попита как Ñ�е казвам и когато му казах, че Ñ�ъм СтилÑ�н, той ме попита дали не ме е кръщавал… велика памет! Ð�Ñ�мам думи! Другото, далеч по-забавно, беше, когато попитаха Бабата как Ñ�е казва и Ñ‚Ñ� Ñ�е предÑ�тави Ñ� трите Ñ�и имена по паÑ�порт пред попа… той го погледна шашнат и каза: „И Ñ�амо първото ми върши работа!“. Какво да го правиш – добре, че не Ñ�и каза и ЕГÐ�-то ;)

И пак, Ñ�амо за протокола, понеже Ñ�тана на въпроÑ� за името ми и за кръщаване – имам Ñ�и официален имен ден, който е на 26 ноември – „Св. СтилиÑ�н ПафлагонийÑ�ки“ Детепазител. ЧеÑ�титутка на вÑ�ички забравени от хората и Ñ�ъдбата адаши.