…вече нÑ�колко човека ме попитаха, защо Ñ�ъм Ñ�прÑ�л на ден 4? Какво Ñ�е е Ñ�лучило през Ñ�ледващите дни? ИÑ�тината е, че времето не лекува… Ñ�амо ни кара да прощаваме… да прощаваме на Ñ�ебе Ñ�и, на другиÑ�… да проÑ�тим за изгубените мечти и да Ñ�е замиÑ�лим върху това, което ни предÑ�тои да извървим. През поÑ�ледните нÑ�колко дни буквално Ñ�е изтощих да ме разпитват и да обÑ�Ñ�нÑ�вам какво Ñ�е е Ñ�лучило… изтощих Ñ�е най-вече поради факта, че и аз Ñ�амиÑ�Ñ‚ май не знам какво Ñ�е Ñ�лучи! То проÑ�то Ñ�е Ñ�лучи… То е като катаÑ�трофа на пътÑ� – движиш Ñ�е, а в един момент равна на твоÑ�та Ñ�ила, но Ñ� обратна по поÑ�ока на движениезапочва да ти взаимодейÑ�тва… или като дъждът, който те хваща в гората, заличавайки Ñ�ледите и Ñ�поменът от краÑ�ивиÑ� фонтан Ñ�ред клоните… или като неÑ�, коÑ�то проÑ�то те целува и Ñ�и отива! Ð�е го очакваш… не го иÑ�каш… още по-малко разбираш откъде ти е дошло! И в тези Ñ�итуации хората проÑ�то ти казват: „Животът е пред теб – а напред не Ñ�е върви, докато гледаш назад… защото неминуемо Ñ�е Ñ�пъваш!“, но уви, не винаги нещата Ñ�а толкова леÑ�ни… не винаги да продължиш е правилниÑ�Ñ‚ път… правилната поÑ�ока в живота. Защото – да, Ñ�пъваш Ñ�е, ако гледаш назад, но Ñ�амо ако в Ñ�ъщото време тръгнеш напред! Ð�ко Ñ�е обърнеш и побегнеш назад – нÑ�ма какво да те Ñ�пъне… но никога не Ñ�е знае колко ще има да тичаш, докато Ñ�тигнеш кръÑ�топътÑ�… докато доÑ�тигнеш мига, в който Ñ�те Ñ�е разминали!

Точно това Ñ�е опитвах да направÑ� през липÑ�ващите дни, по един или друг начин… връщах Ñ�е, но не намирах нищо… а малкото неща, които открих – те вече не бÑ�ха Ñ�ъщите. Върнах Ñ�е в един живот, който дори не прилича на това, което Ñ�и Ñ�помнÑ�м… не е такъв, какъвто го оÑ�тавих! По пътÑ� Ñ�и назад, аз Ñ�и зададох въпроÑ�а: „Защо да Ñ‚ÑŠÑ€Ñ�Ñ� животът Ñ�и такъв, какъвто е бил преди… щом в този му вид той не е бил идеален и очевидно нÑ�кой е избÑ�гал от него… ако ще Ñ�е връщам, то нÑ�ма да е за продължение, а за ново начало… Ще е за да започна на чиÑ�то!“… и отново Ñ�и повÑ�рвах! ПовÑ�рвах, защото вÑ�еки нов път е по-леÑ�ното решение, но Ñ�тариÑ�Ñ‚, колкото и да е тежък, веднъж вече е бил моÑ�Ñ‚ път! Познавам го, макар и Ñ� вÑ�ичките му недоÑ�татъци… За мен бе трудно проÑ�то да махна Ñ� ръка и да кажа: „Майната му! Ще Ñ�и намерÑ� нов живот!“, защото знам, че Ñ�ъм живÑ�л… знам, че животът е бил в ръцете ми… но при този път назад, най-малкото ако един от двамата нÑ�ма желание да Ñ�е бори… ако не Ñ�е е променил, ако не иÑ�ка да Ñ�е промени, за да живее пак… тогава значи никога не е обичал… и не Ñ�и Ñ�трува! Ð� ако и двамата Ñ�а обичали – то Ñ�вно нÑ�кой така и не е разбрал иÑ�тинÑ�киÑ�Ñ‚ Ñ�миÑ�ъл на тази любов!!! Защото Ñ‚Ñ� не е Ñ�амо целувки, краÑ�иви мигове и звезди по небето… любовта Ñ�а и вÑ�ички проблеми, които Ñ�е борим да рашаваме ЗÐ�ЕДÐ�О… и вÑ�ички компромиÑ�и, които правим, за да продължим напред! КОМПРОМИСИ – Ñ�вно много хора не разбират Ñ�миÑ�ъла на тази дума… Това е когато Ñ�е лишиш от нещо желано в името на дадена кауза… Каузата е любовта – компромиÑ�ÑŠÑ‚ е животът… и колкото повече Ñ�е лишаваш от нÑ�кои неща, толкова по-близо ще бъдеш до любовта Ñ�и… толкова повече изключителни и незабравими мигове на щаÑ�тие ще Ñ�и подариш – на Ñ�ебе Ñ�и и човекът до теб! Хубавите неща Ñ�труват Ñ�къпо – ако получиш нещо хубаво по-леÑ�ниÑ� начин, то значи никога не Ñ�и е Ñ�трувало… Ð� когато Ñ�е откажеш от нещо ценно, проÑ�то защото е било по-леÑ�но да кривнеш от пътÑ� – тогава другиÑ�Ñ‚ Ñ‚Ñ€Ñ�бва да направи компромиÑ� Ñ� теб и да те забрави!

…
Когато пътувах за работа вчера, видÑ�Ñ… как на нÑ�колко меÑ�та Ñ�е опитваха да закърпÑ�Ñ‚ пътÑ�… навън валеше гаден дъжд, пътÑ�Ñ‚ беше мръÑ�ен, а колите продължаваха ли продължаваха да минават през него, дори когато беше напълно нарÑ�зан и унищожен… Кърпеха го, влагайки в това много повече уÑ�илиÑ� и материали, отколкото ако Ñ�прат движението за една нощ и преаÑ�фалтират цÑ�лото траÑ�е! ПътÑ�Ñ‚ ще бъде отново Ñ�ъщиÑ�Ñ‚ – ще бъде онзи, по който вÑ�Ñ�ка Ñ�утрин пътувам… но ще Ñ�е върне удоволÑ�твието… ще Ñ�е върне емоциÑ�та от пътуването! Да – задръÑ�тваниÑ�та нÑ�ма да изчезнат – те винаги Ñ�а били чаÑ�Ñ‚ от живота ни – дори да изберем друг път, там Ñ�ъщо ще ги има… но когато Ñ�и на топло в колата Ñ�и и знаеш, че това е твоÑ�Ñ‚ път – твоÑ�Ñ‚ Ñ�табилен и здрав път, познатото траÑ�е, по което пътуваш от години… пътÑ�Ñ‚ по който вече нÑ�ма дупки, в които да попаднеш… тогава Ñ�и готов да продължиш Ñ�мело напред! Бавно – борейки Ñ�е Ñ� трафика… но никога ненатъквайки Ñ�е на поредната кръпка – поредната Ñ�тара грешка, коÑ�то нÑ�кой е запълнил в дъжда Ñ� кофа аÑ�фалт и метална лопата! Ð’Ñ�еки път рано или къÑ�но Ñ�е разрушава, незавиÑ�имо колко качеÑ�твено и Ñ�тарателно е направен… но когато Ñ�менÑ�ш Ñ�воÑ� маршрут при първата Ñ�рещната дупка, не знаеш нито на какво ще попаднеш, нито кога проÑ�то ще те запушат в задънена улица или ще Ñ�пукаш гума… на друг път – далече оттук… нÑ�къде, където дупките Ñ�а Ñ�толичанки, които не прощават.

И когато вÑ�ичко това премина пред очите ми, аз попитах: „Добре, толкова ли Ñ�а глупави хората?!?! Толкова ли не разбират, че да Ñ�е затвори пътÑ�Ñ‚ и да Ñ�е направи наново е правилниÑ�Ñ‚ начин!!! По-труден е, по-тежък е… но когато Ñ�тане готов, вÑ�ички ще Ñ�а по-доволни?! Ð�е е правилно да бÑ�гаме, заобикалÑ�йки този път през квартала! Защото това не е решение, а бÑ�гÑ�тво!“, на което моÑ�Ñ‚ приÑ�тел отговори „Така е по-евтино…“! Явно и в любовта е така… уви! По-евтино е било да Ñ�и тръгне… по-евтино е да кърпиш дупки, защото не влагаш вÑ�ичко наведнъж, а даваш малки инвеÑ�тиции, от които леÑ�но Ñ�е краде… По-евтино е, защото пътуващите никога нÑ�ма да научат какво е да пътуваш добре! По-евтино е, защото така рано или къÑ�но ще Ñ�е разбиÑ�Ñ‚ и вÑ�ички малки квартални улички… ще има още дупки за кърпене… и така винаги ще има нÑ�кой, който да краде от това, че друг попада в дупки!

Дали Ñ�е опитах да оправÑ� Ñ�воÑ� път? Дали Ñ�и дадох шанÑ� да Ñ�е преаÑ�фалтира нашиÑ�Ñ‚ път? Може би да… или по-Ñ�коро оÑ�вободих пътÑ� и започнах да разкопавам Ñ�воето платно, но… коли по този път Ñ�вно никога повече нÑ�ма да минават! Ð’ ремонта Ñ‚Ñ€Ñ�бва да учаÑ�тват и двете Ñ�трани, иначе бюджета на единÑ�твениÑ� ремонтиращ ще Ñ�тигне точно колкото да разруши до такава Ñ�тепен пътÑ�, че да не прилича и на горÑ�ка пътечка… Ð�з паркирах в една еднопоÑ�очна и запушена уличка, а Ñ‚Ñ� продължи… вÑ�е напред, по Ñ�воÑ� път! Какво ми оÑ�тава? Може би ще пооÑ�тана извеÑ�тно време на аварийни Ñ�ветлини, така паркиран и Ñ�крит от тревогите на Ñ�воÑ� път… и кой знае… може нÑ�кой ден да поема по нов – широк и непознат път… а може й отново да Ñ� Ñ�рещна на нÑ�кое кръÑ�товище…

Важното в момента е, че Ñ�е чувÑ�твам малко по-Ñ�илен… дали защото намалих Ñ�короÑ�тта и най-поÑ�ле уÑ�пÑ�Ñ… да Ñ�и дам Ñ�метка за много неща, които преди Ñ�Ñ�каш прелитаха пред очите ми… и Ñ� връщането Ñ�и назад по пътÑ� видÑ�Ñ… деÑ�етки малки улички, които преди коравоÑ�ърдечно Ñ�ъм подминавал… улички, които не водÑ�Ñ‚ на никъде, но Ñ�а топло и уютно мÑ�Ñ�то, в което да Ñ�е паркирам за кратко… поне докато намерÑ� карта и набележа нова цел в живота Ñ�и :)