Мрънкам в блог

Четири години си заминаха просто ей така… имам чувството, че онзи ден бях на входа на същия този факултет, подавайки си документите като кандидат-студент… А ето че днес, 28 юли 2008г, аз излизам оттук… със същата онази студентска книжка, същия онзи отнесен поглед и дипломна работа в ръка… излизам, но книжката е небрежно изписана до последната страница, а в отнесения поглед, някъде много дълбоко, сега се крият незабравими спомени от десетки преподаватели, много изпити, мигове с колегите и лекции, които по един много непривичен начин са се загнездили в ума ми… явно ФЖМК-то си е казало думата! Казах си и аз, в една прашна и студена аудитория, пред уважаемата държавна изпитна комисия… и явно го казах по достатъчно недвусмислен начин, щом в получения протокол бе записано Отличен 6.00.

Темата на дипломната ми работа е „Влияние на вътрешно-корпоративните комуникации върху корпоративния имидж“ с подзаглавие „Анализ на комуникационната среда във фирма „Маг Студио“ ЕООД като лидер в IT сферата в България“. Ръководител ми беше невероятно готиния д-р Николай Палашев, който е редовен преподавател в СВУБИТ и е експерт в областта на корпоративните комуникации, а рецензент – проф. Здравко Райков, който е достатъчно значимо име, за да се нуждае от каквото и да било представяне. Идеята за дипломната работа се роди в момента, в който реших да напускам Маг Студио… тогава в главата ми се загнезди мисълта, че човек буквално може да се дипломира с всичките тези проблеми, които се бяха натрупали… всички главоболия, недоволни служители и неприемливо поведение… неща, които се превърнаха в етикет на Маговци и които, явно, са присъщи и на други фирми на пазара. И както се пише по приказките „Речено – сторено…“. Много познати смятаха, че няма да имам смелостта да го направя, а аз не само го направих, но го декларирах пред всички, анализирах го теоретически, показах кои и какви са грешките, показах как да се оправят… и си изкараш отлична оценка при защита на бакалавърската теза.

Дали ще има недоволни? – може би някой от Маг Студио може и да се засегне, но аз в крайна сметка съм спазил абсолютно всички принципи за конфиденциалност, като разглеждам само модели и хипотетични примери, които по никакъв начин не могат да бъдат асоциирани директно с техни клиенти или служители. Фактът, че най-добрите експерти в областта казаха еднозначно, че дипломната ми работа е перфектна и анализът е изпълнен на 100% качествено, значи някой там следва да се замисли…?! Факт е, че рецензията, която проф. Здравко Райков ми написа, е неприлично положителна… в нея се изтъква колко е професионално, колко е логическо, колко е подредено, завършено и добре звучащо… че е актуално и интересно, с добре подбрана теоретична основа, подкрепено с богат емпиричен опит и професионализъм… и в крайна сметка завършва с незабравимото „Предлагам на уважаемата комисия да оцени работата на Стилян с отлична оценка“ – е как да не се разтопиш от кеф… и това на фона на всички други колеги, при които рецензията беше с много критика, допълнителни въпроси и какво ли още не.

Самата защита мина доста помпозно, театрално и скучно… всъщност аз дори се бях подготвил за друг тип представяне! При нас съставът от преподаватели бяха доц. д-р Минка Златева и доц. д-р Венцислав Бондиков, като и двамата се славят с невероятната си точност и педантичност в преподаването. Всичките ми колеги бяха в една аудитория, с едни от най-обичаните преподаватели от факултета, докато единствено аз бях отделно – в малка зала на третия етаж, заедно с 10 момичета магистри. Първоначално всички казаха „Ауууу, прецакаха те!“, а всъщност се оказа точно обратното! Защитата започна с въведение от Минка, която обясни колко съдбоносен миг е това за нас, колко се гордее, как оттук започва професионалният ни път и т.н. след което обясни, че редът на защитите ще минава по следния модел: тя обявява темата и дипломанта, той излиза и се изправя пред катедрата, прочита си на глас автореферата, след това някой от комисията чете рецензията и ако има въпроси – дипломантът отговаря… може би сега написано звучи доста логично, но аз лично се бях подготвил да говоря, не да чета! И точно тук настъпи една суматоха в съзнанието ми, тъй като аз реално не си носех текста на автореферата! Шах с пешка… веднага фокусирах купчинка с дипломни работи, отидох там, изрових си едното копие от тези, които съм предал и си откъснах автореферата. За щастие никой не видя тази манипулация и когато ми дойде редът (бях осми в списъка), всичко мина по мед и масло. Единствените гости, които бяха дошли, тъй като все пак защитите са на отворени врати, бяха двамата Илия в семейството – дядо ми и брат ми. Дядо ми на няколко пъти напираше да задава въпроси, тъй като е капитан първи ранг от военноморското разузнаване, а две от дипломантките оплюваха армията по всички показатели… в крайна сметка стисна зъби и замълча. Моето представяне не беше брилянтно, особено имайки предвид двата пъти, когато си изгубих реда и запелтечих… но като цяло се справих на ниво. Зададоха ми само един въпрос, на който не знаех отговора, но импровизирах толкова убедително и категорично, че ми благодариха дори!

Оценката си я научих чак на следващия ден… всъщност всичко мина доста бързо – започнахме в 9:30, като в 11:00 аз вече обикалях коридорите с ясното съзнание на дипломиран PR :) Реших да посетя и другите зали, в които тече защита… ужас! Там беше гърч – въпроси по съдържанието, по библиографията, какво ли не! Всеки дипломант бе разпитван по минимум 30 минути… Явно бях късметлията този ден, особено имайки предвид, че най-близките ми колеги имаха 5.25, 5.75 и т.н.

Какво следва оттук нататък? Ами започваме с магистратурите, пък ще видим къде ще му излезе края… на първо четене явно ще бъде Маркетинг в УНСС, заедно с няколко колеги от курса ми. За там ще трябва малка подготовка, но все си мисля, че ще мине доста гладко… може би по-ключовата ми мисия сега е, да започна някъде работа по специалността си – да правя това, което знам на теория, защото практиката е нещо много много по-различно и смятам, че имам силите да се боря с него ;) Така че от днес започва една бавна трансформация в професионално отношение… тръгнах от митнически агент, минах през Нова телевизия, две години и нещо като мениджър на уеб проекти… явно е време за следваща стъпка – PR!

За тези, които са любопитни, качил съм галерия със снимки от дипломирането във ФЖМК, както и резюмирана (тоест съкратена на много места) версия на дипломната ми работа „Влияние на вътрешно-корпоративните комуникации върху корпоративния имидж“ – махнал съм текстовете, за да не ми я открадне някой, но все пак има близо 30 страници текстови отрязаци, в които съм запазил най-интересните и ключови моменти. Ако някой проявява интерес да я прочете цялата, нека пише.