След като н�колко пъти в предходната тема за почивката ми в Египет �тана на въпро�, че така и не допи�ах продължението, най-по�ле �е реших да разкажа, в�ъщно�т, най-�ъще�твената ча�т, ко�то включва ек�курзиите и по�ещени�та на различни интере�ни ме�та.

Сега набързо прочетох какво Ñ�ъм пиÑ�ал, дали не Ñ�ъм пропуÑ�нал нещо и дали не Ñ�ъм Ñ�грешил при разказването. Сетих Ñ�е за нÑ�колко неща, Ñ� които е редно да започна. Първо – Ñ�равнениÑ�та, които правÑ�, било то за храна, за плажовете или обÑ�тановката – вÑ�ичко това го правÑ� на база 28 държави, които Ñ�ъм обиколил и летвата, коÑ�то поÑ�тавÑ�м е Ñ�равнително виÑ�ока. Ð�а практика Ñ�амо ние тримата Ñ�е оплакахме от плажовете и пÑ�Ñ�ъка, защото Ñ�ме били на оÑ�тров в ТихиÑ� океан и Ñ�ме виждали иÑ�тинÑ�ки морÑ�ки пÑ�Ñ�ък… оÑ�вен това вÑ�ичко е Ñ�убективно Ñ�прÑ�мо меÑ�тата, които Ñ�ме поÑ�етили и хотелът, в който бÑ�хме. Кой знае – в Хилтън за 1000 евро може би нÑ�маше да е така храната и нÑ�маше да ми предложат да платÑ� 10$ на рецепциÑ�та, но в крайна Ñ�метка аз не бÑ�Ñ… там за това – аз отидох, за да разглеждам и Ñ�мÑ�там, че видÑ�Ñ…. Египет е невероÑ�тно ценна деÑ�тинациÑ�, мÑ�Ñ�то, което вÑ�еки един Ñ‚Ñ€Ñ�бва да изживее по Ñ�вой начин.

Второ – Ñ�ъвет за хората, които ще купуват Ñ�увенири – не ги купувайте от големите и курортни градове! Ð’ Египет Ñ�увенирите Ñ�е делÑ�Ñ‚ на два вида – иÑ�тинÑ�ки и ментета, като ментетата Ñ�а навÑ�Ñ�къде – от магазините, през търговците на улиците и търговÑ�ките комплекÑ�и до дечицата, които Ñ� дрипави дрехи ви гонÑ�Ñ‚. ИÑ�тинÑ�ките Ñ�е продават на определени меÑ�та и ако Ñ�те Ñ� екÑ�курзовод, той ще ви ги покаже.

Това, което ние видÑ�хме, беше Ñ�ледното – за каменни Ñ�увенири, това Ñ�а алабаÑ�тровите фабрики… за папируÑ�и – националната академиÑ� в Кайро, където вÑ�еки папируÑ� е Ñ�ÑŠÑ� Ñ�ертификат. Какво Ñ‚Ñ€Ñ�бва да Ñ�е има предвид – иÑ�тинÑ�ките, разбира Ñ�е, Ñ�а много по-Ñ�къпи от ментетата. Съветите ми Ñ�а два – купете Ñ�и иÑ�тинÑ�ки за ваÑ�, за Ñ�помен, за дома, за да знаете, че имате иÑ�тинÑ�ки папируÑ�, донеÑ�ен от Египет. Ð� за подаръци на близки, приÑ�тели, колеги и Ñ‚.н. – по-добре вземете евтини, но много на брой, защото на дали нÑ�кой може да Ñ�и позволи да раздаде на 50 колеги в офиÑ�а папируÑ�и, вÑ�еки от които е по 40$.

Що Ñ�е каÑ�ае до ментетата, като бÑ�Ñ… започнал да казвам – не ги купувайте от градовете… аз Ñ�е излъгах да платÑ� 20$ за 8 големи Ñ�карабеÑ� от камък в Хургада… при това Ñ�лед 10 минутен пазарлък, започвайки от 150$. Същите Ñ�карабеи ги имаше на Ñ�ледващиÑ� ден… продаваха ги дрипави дечица при храма на ХатчиптÑ�у, по 3 за 1 долар! ИÑ�тината е, че ми Ñ�е доплака, защото дадох безумно много на мошеник от града, а на Ñ�ледващиÑ� ден едно, на вид 5-6 годишно момиченце, ме гони из пуÑ�тинÑ�та Ñ� един голÑ�м каменен Ñ�карабей и ме молеше Ñ�ÑŠÑ� Ñ�ълзи на очи да го купÑ�! Хора – ако отидете, не правете моÑ�та грешка. Ð�ко ще купувате по много евтини Ñ�увенири – купете ги на екÑ�курзиите, купете ги от хлапета, които не иÑ�кат да ви излъжат, а да оцелеÑ�Ñ‚.

За примерни цени на Ñ�увенири мога да кажа Ñ�ледното – голÑ�ма каменна фигурка – 1 долар. Малки каменни фигурки – 5 за 3 долара. ПапируÑ�ни закладки за книги – 10 за 1 долар. Големи папируÑ�и (Ð�4 формат) – 15 за 5 долара. Магнитчета за хладилник – 10 за 3 долара. Това поне Ñ�а Ñ�редните цени, които видÑ�Ñ… в района. И поÑ�ледното – в тази и предходната тема разказвам как Ñ�ме прекарали, а не какво е Египет. Това го казвам поради многото критики от Ñ�тарата тема отноÑ�но иÑ�ториÑ�та на тази цивилизациÑ�. Ð�з никога не Ñ�ъм твърдÑ�л, че Ñ‚Ñ� не е от значение, още по-малкото Ñ�ъм Ñ� забравил – вÑ�еки един камък там има вековна иÑ�ториÑ�, но неÑ� оÑ�тавÑ�м за ваÑ� и времето, когато отидете – нека Ñ‚Ñ� да бъде изненадата, коÑ�то ще научите там… тук, както винаги, Ñ� шеговит тон, ще Ñ�е опитам да преÑ�ъздам пътÑ�, по който минах. Снимките от екÑ�курзиÑ�та Ñ�а в тази галериÑ�, разделени по папки, Ñ� прилежащи коментари и обÑ�Ñ�нениÑ�.

Ð�о Ñ�ега да Ñ�е върнем на разказа. Предходната тема завърших Ñ� първата ни екÑ�курзиÑ�, коÑ�то беше до ЛукÑ�ор и Долината на царете. ПропуÑ�нал Ñ�ъм да Ñ�помена да не ноÑ�ите фотоапарати и камери в долината, защото е абÑ�олютно забранено да Ñ�е Ñ�нима! Ð�ко ви видÑ�Ñ‚ да Ñ�нимаш – нÑ�ма дори да Ñ�е разправÑ�Ñ‚, направо ти взимат техниката и те гонÑ�Ñ‚… на един французин му взеха профеÑ�ионален фотоапарат… той пищÑ�, но без оÑ�обена полза – да ходи да Ñ�е оплаче на мумиÑ�та на арменÑ�киÑ� поп. Иначе навÑ�Ñ�къде другаде – Ñ�нимките Ñ�а позволени. Съветвам ви да поÑ�етите поне 3-4 от гробниците, защото вÑ�Ñ�ка една е уникална по Ñ�вой Ñ�обÑ�твен начин!

След тази изтощителна обиколка Ñ�е върнахме в хотела и на път към реÑ�торанта отново ни направи впечатление, че в центъра на хотела Ñ�е провежда нÑ�какво шоу. Без дори да подозираме, попаднахме на предÑ�тавление „Звук и Ñ�ветлина“, подобно на това във Велико Търново. Оказа Ñ�е, че в нашиÑ� хотел Ñ�е провежда това мероприÑ�тие и въпреки че туриÑ�тите плащат, за да го гледат, за наÑ� беше безплатно като гоÑ�ти на хотела… именно по тази причина аз и брат ми го поÑ�етихме близо 3-4 пъти. Шоуто започваше Ñ� забавна програма на Ñ�цена, където аниматорите правеха Ñ�кечове, танцуваха кючеци и играеха Ñ� гоÑ�тите. Това продължаваше около чаÑ� – онзи, през който обикновено хапвахме. След това шоуто Ñ�е премеÑ�тваше на огромна амфитеатрична Ñ�цена (вижда Ñ�е на Ñ�нимките) където имаше макети на най-извеÑ�тните туриÑ�тичеÑ�ки обекти в Египет. Там започваше шоу от музика, Ñ�ветлини и говор на различни езици, обÑ�Ñ�нÑ�ващ подробно иÑ�ториÑ�та на вÑ�еки един обект и митовете за древен Египет. След това пуÑ�каха Ñ�илни прожектори, пред които Ñ�е провеждаше шоу Ñ� коне… невероÑ�тно краÑ�иво и впечатлÑ�ващо, как Ñ�качат от кон на кон и Ñ‚.н. ЗаÑ�лужаваше Ñ�и да бъде видÑ�но. ПоÑ�ледната чаÑ�Ñ‚ беше шоу Ñ� дервиши – това Ñ�а, по думите на нашиÑ� екÑ�курзовод, нещо подобно на монаÑ�и от древноÑ�та, изповÑ�дващи окултна религиÑ�. Ð’ древноÑ�тта, ако нÑ�кой дом бъде обладан от зли Ñ�или, а именно Ñ�какалци или нÑ�каква друга напаÑ�Ñ‚, хората викали дервиши – те влизали в дома и започвали да танцуват, докато не изпаднат в транÑ�. По този начин те прогонвали злото. Днешното измерение на тази традициÑ� Ñ�а танците – мъже, облечени Ñ� Ñ�рки и цветни кръгли поли, започват да Ñ�е въртÑ�Ñ‚ в кръг, като полите Ñ�е вдигат във въздуха… това на шоуто продължаваше по 20-30 минути, но казват, че иÑ�тинÑ�ките профеÑ�ионалиÑ�ти го правÑ�Ñ‚ Ñ� чаÑ�ове. Полите им тежат близо 10-12кг.

Следващата екÑ�курзиÑ� от програмата беше поÑ�ещение на РайÑ�ки оÑ�тров – отдалечено оÑ�тровче в морето, което е оÑ�танало непокътнато, Ñ� иÑ�крÑ�щ бÑ�л пÑ�Ñ�ък, палми и чиÑ�та вода Ñ� коралов риф. Ð�а тази екÑ�курзиÑ� не отидохме, защото Ñ�ме били на подобни меÑ�та в КарибÑ�киÑ� залив и знаеш какво предÑ�тавлÑ�ва, пък и бÑ�хме изгорÑ�ли малко на Ñ�лънцето, а точно тази екÑ�курзиÑ� Ñ�и е жив ад на райÑ�киÑ� оÑ�тров заради Ñ�лънцето. Лично много Ñ�илно препоръчвам на хората, които не Ñ�а правили подобно пътуване, да отидат – нÑ�ма да Ñ�ъжалÑ�вате. Ð�аиÑ�тина е много краÑ�иво и ще Ñ�и починете, но определено Ñ‚Ñ€Ñ�бва много да Ñ�е пазите от Ñ�лънцето. Тук е моментът да Ñ�помена и за допълнителните екÑ�курзии, за които проÑ�то не ни оÑ�тана време да оÑ�ъщеÑ�твим, но поучихме малко разкази от други туриÑ�ти в хотела. Едната беше до Ð�Ñ�лан, в най-южната чаÑ�Ñ‚ на Египет. Там е невероÑ�тно краÑ�иво… могат да Ñ�е видÑ�Ñ‚ едни от най-запазените храмове от древен Египет, може да Ñ�е види най-големиÑ�Ñ‚ Ñ�зовир в Ñ�вета (така казваха, въпреки че китайците направиха по-голÑ�м), можете да видите единÑ�твени оÑ�танали египетÑ�ки крокодили и Ñ‚.н. Друга екÑ�курзиÑ� беше до Ð�лекÑ�андриÑ�, но Ñ‚Ñ� беше Ñ� нощувка, което ни затруднÑ�ваше. За там чухме Ñ�амо едно, но много важно нещо – модерниÑ�Ñ‚ Египет. Казват, че не прилича на оÑ�таналата чаÑ�Ñ‚ от Ñ�трана – градът е Ñ�илно развит и по много краÑ�ив начин Ñ�ъчетава традициите Ñ� новото време.

ПоÑ�ледната екÑ�курзиÑ�, коÑ�то Ñ�и направихме, в рамките на курорта Хургада, беше „БадауеÑ�“ или поÑ�ещениÑ� комбинациÑ� от екÑ�тремни Ñ�портове в пуÑ�тинÑ�та, поÑ�ещение на бедуинÑ�ко Ñ�ело и арабÑ�ка вечер Ñ� предÑ�тавление. Рано Ñ�утринта ни взеха Ñ� джипове и ни закараха на нÑ�колко километра навътре в пуÑ�тинÑ�та. Там ни раздадоха квадрицикли и тръгнахме в конвой из пуÑ�тинÑ�та – близо 30-40 минути, невероÑ�тен купон. Ð�ко нÑ�кой тръгне на тази екÑ�курзиÑ�, нека предварително Ñ�и купи от нÑ�къде кърпа за главата и лицето, защото иначе ще му Ñ�е наложи да Ñ�и купува на мÑ�Ñ�то, а там Ñ�а много Ñ�къпи. Те Ñ�а необходими, защото иначе буквало ще Ñ�е задушите от вÑ�търа Ñ� пÑ�Ñ�ък, който ще ви брули по пътÑ�. Когато Ñ�е върнахме ни дадоха по едно бъги и ни пуÑ�наха да Ñ�е Ñ�ÑŠÑ�тезаваме на една пиÑ�та – не оÑ�обено забавно, но пък какво да Ñ�е прави… Ñ�лед това ни качиха на камили, поÑ�ле на коне и пак Ñ�е разхождахме из пуÑ�тинÑ�та, но Ñ�амо в периметъра на къмпинга.

След това Ñ�е качихме в джипове и потеглихме навътре в пуÑ�тинÑ�та към бедуинÑ�кото Ñ�ело. ЕкÑ�курзовод ни беше една руÑ�кинÑ�, коÑ�то ни направи невероÑ�тно впечатление. ТÑ� много подробно разказваше вÑ�ичко и ни показваше невероÑ�тни неща по пътÑ�. Ð’ един момент тръгнахме да Ñ� разпитваме и Ñ‚Ñ� Ñ�и разказа иÑ�ториÑ�та – как е попаднала в Египет. Оказа Ñ�е, че е офицер от украинÑ�ката армиÑ�. Работила е какво ли не в РуÑ�иÑ�, а поÑ�ле и във ФранциÑ�. Ð’ един момент, понеже имала малко повече пари, решила да заведе майка Ñ�и на почивка в Египет. Там Ñ�е запознала Ñ� мъж, в когото Ñ�е влюбила. След като минало времето на почивката, Ñ‚Ñ� още два пъти отивала до Египет при него и меÑ�ец по-къÑ�но Ñ�е оженила за него. Малко Ñ�лед Ñ�ватбата Ñ�е оказало, че той е доÑ�та заможен и живее през повечето време в Ð�нглиÑ�. Решават да заминат, но на границата неÑ� не Ñ� пуÑ�кат и той Ñ� оÑ�тавÑ� Ñ�ама в Египет. Това Ñ�е Ñ�лучило преди една година… от тогава Ñ‚Ñ� е Ñ�ама, но не може да Ñ�и тръгне от Ñ�траната, защото той не й дава развод, а без развод Ñ‚Ñ� нÑ�ма правото да напуÑ�ка Египет без разрешението на Ñ�ъпруга Ñ�и. И така – Ñ‚Ñ� е затворник в една непозната държава… решила да изкарва малко пари Ñ� туризъм. Тъжна иÑ�ториÑ�, но по нейните думи е пълно Ñ� жени като неÑ� – това, което Ñ� Ñ�паÑ�Ñ�ва, е че Ñ‚Ñ� е много Ñ�илна жена.

Ð�о, да Ñ�е върнем към бедуините. Тръпката започна още Ñ� пътуването до Ñ�амото Ñ�елце, защото шофьорът караше Ñ�ÑŠÑ� Ñ�короÑ�Ñ‚ между 120 и 140 км/ч през преÑ�ечена меÑ�тноÑ�Ñ‚ в пуÑ�тинÑ�та… говорим не за път, дори не и за пътека… говорим за каменно-пÑ�Ñ�ъчна пуÑ�тинÑ�, Ñ� дюни и дупки… за да разберете за какво изживÑ�ване говорÑ�, можете да погледнете това видео, което брат ми направи в джипа. Когато приÑ�тигнахме ни черпиха чай от билки и ни разказаха как живеÑ�Ñ‚ бедуините. Ще пропуÑ�на подробноÑ�тите, но ще разкажа най-важното. Едно бедуинÑ�ко Ñ�ело Ñ�е Ñ�ÑŠÑ�тои от около 50 до 80 човека (на праките вÑ�ичките имат кръвна връзка), като това Ñ�а номадÑ�ки племена, които живеÑ�Ñ‚ в пуÑ�тинÑ�та. Те Ñ�е оÑ�тановÑ�ват в райони, където могат да изкопаÑ�Ñ‚ кладенец, като кладенецът задължително Ñ‚Ñ€Ñ�бва да е Ñ�равнително далече от Ñ�елото, за да не го изпиват прекалено бързо. ТÑ�хното общеÑ�тво е Ñ�илно патриархично – имат един вожд, който е единÑ�твениÑ�Ñ‚ образован човек в Ñ�елото и единÑ�твениÑ�Ñ‚, който има документи и задължително кола. ДенÑ�Ñ‚ на вÑ�ички жени в Ñ�елото започва Ñ� донаÑ�Ñ�не на вода от кладенеца на рамо, поÑ�ле правÑ�Ñ‚ чай на мъжете Ñ�и и започват да готвÑ�Ñ‚. Грижат Ñ�е за децата, а наближи ли залез Ñ�лънце – връщат Ñ�е в къщите, защото по тъмно не Ñ‚Ñ€Ñ�бва да Ñ�а на открито. Мъжете от Ñ�воÑ� Ñ�трана Ñ�тават, отиват да Ñ�и кажат молитвата, поÑ�ле Ñ�и пиÑ�Ñ‚ чаÑ�… Ñ�лед което Ñ�е грижат за Ñ�елото, оÑ�новно мързелувайки… поÑ�ле Ñ�Ñ�дат вечерта и хапват и Ñ�и говорÑ�Ñ‚ – как да не Ñ�и мъж там, а? Ð’ Ñ�елото има една знахарка, коÑ�то лекува и изражда. РаждаемоÑ�тта е виÑ�ока, но 70% от децата умират… ето защо, когато дойде моментът жената да роди, знахарката Ñ� води в планините, далече от Ñ�елото, за да не Ñ� чува мъжът как агонизира. Когато Ñ�е роди детето, ако е болно или недъгаво, го оÑ�тавÑ�Ñ‚ в планината… не го убиват, защото религиÑ�та им забранÑ�ва – те го оÑ�тавÑ�Ñ‚ Ñ�амо, за да може Ð�ллах да реши Ñ�ъдбата му. Ð� не го взимат, защото не могат да Ñ�и позволÑ�Ñ‚ да Ñ�е грижат за дете, което нÑ�ма да е от полза за Ñ�елото. Уникално е как Ñ�е женÑ�Ñ‚ – младите момичета Ñ�е женÑ�Ñ‚ на възраÑ�Ñ‚ най-къÑ�но до 14-16 години. Ð�ко мъж иÑ�ка да Ñ�е ожени, той Ñ‚Ñ€Ñ�бва да оÑ�игури нещо като зеÑ�тра от пари, коза, кон или овца и камила. Ð’Ñ�ичко това Ñ�трува Ñ�къпо и за да може да Ñ�и го позволи, мъжът започва да работи в курортите в района. Уникалното е, че тези хора нÑ�мат документи и Ñ�а неграмотни – отнема им години, за да Ñ�ъберат парите за Ñ�ватба. Вождът на бедуините ги води до града Ñ�утрин и ги прибира вечер Ñ� автомобила. Когато Ñ�ъберат Ñ�редÑ�тавата, те ги дават за общото благо на Ñ�елото. Тежък живот и много трудно пребиваване… по думите на екÑ�курзоводката, бедуинÑ�ките Ñ�ела Ñ�е делÑ�Ñ‚ на нÑ�колко типа, в завиÑ�имоÑ�Ñ‚ от начина на пребиваване. Тези, които ние видÑ�хме, печелÑ�Ñ‚ от туриÑ�тите – агенциите им дават пари и храна, а в замÑ�на те допуÑ�кат туриÑ�тите да ги поÑ�ещават. Те Ñ�а по-оÑ�еднали, докато другите два типа Ñ�е занимават Ñ� преноÑ� на оръжиÑ� и наркотици или Ñ� търговиÑ�. Те Ñ�а изцÑ�ло номадÑ�ки племена и Ñ�а поÑ�тоÑ�нно в движение. Иначе Ñ�амото Ñ�ело беше ужаÑ�Ñ�ващо пуÑ�то… имаше един гълъбарник, в който гледат гълъби за Ñ�дене; едно оазиÑ�че, което е нещо като щаб-квартирата на вожда; нÑ�колко къщи, в които живеÑ�Ñ‚; един иÑ�лÑ�мÑ�ки храм за мъжете; едно подобие на кухнÑ� и обор за животните. Докато бÑ�хме там, една меÑ�тна бедуинка ни приготви царевични питки, като повечето хора нахраниха дечицата Ñ�елото или даваха на камилите. Изкарахме там около чаÑ� и нещо, а поÑ�ле обратно Ñ� към къмпинга.

Ð’ общи линии вÑ�ичките забавлениÑ� и мероприÑ�тиÑ� приключиха към 6 Ñ�ледобед, когато отидохме на шведÑ�ка маÑ�а да вечерÑ�ме. Във връзка Ñ� възражениÑ�та по първата чаÑ�Ñ‚ на разказа за Египет, държа да Ñ�помена, че тук храната беше изключително вкуÑ�на. Дали защото бÑ�хме изтощени от жегата и пътуването… не знам, но направо Ñ�и облизах пръÑ�тите. След вечерÑ�та Ñ�еднахме около една Ñ�цена, където ни раздадоха наргилета и започнахме да гледаме шоу. То включваше гълтач на огън и Ñ�абиÑ�, хипнотизаторка на кобра и отново дервиши. След шоуто дори имаше телеÑ�коп, Ñ� който ни показваха звезди. Тази екÑ�курзиÑ� беше една от най-забавните, макар да нÑ�маше много иÑ�ториÑ� в неÑ�.

След вълнуващото изкарване за нÑ�колко дни, Ñ�утринта Ñ�и тръгнахме от хотела Ñ� автобуÑ� по поÑ�ока Кайро. Пътуването беше горещо и изтощително, защото имахме Ñ�амо една Ñ�пирка, а по пътÑ� нищо интереÑ�но не Ñ�е виждаше през прозорците. Ð’ Кайро приÑ�тигнахме по Ñ�умрак. Това е един от най-огромните градове, които Ñ�ъм виждал през живота Ñ�и… там има както невероÑ�тно богати, така и безумно бедни квартали, улици и хора. Хотелът ни Ñ�е намираше в Гиза, на около 3-4км от пирамидите и въпреки че очаквахме да бъде хубаво… беше кошмарно. За да изпреварÑ� критиката на нÑ�кой върл фен на Кайро, иÑ�кам да обÑ�Ñ�на защо. Хотелът Ñ�е казва „Cataract Pyramid“, който Ñ�е води пет звезди… имаше реÑ�торант, който беше безумно Ñ�къп, а така наречениÑ�Ñ‚ „цетър на града“, в който Ñ�е намираше, е един ужаÑ�но беден и Ñ�трашен квартал… без оÑ�ветление, без нищо! Ð�ай-близкото мÑ�Ñ�то, от което Ñ�и купихме по един чипÑ� да изÑ�дем, беше на половин километър по една мрачна улица… Ð�о! Замълчи Ñ�ърце, вÑ�е пак говорим за хубавото :) Ð’ този хотел Ñ�амо Ñ�пахме, въпреки комарите, които ни разфаÑ�оваха, не ни оÑ�тавиха да мигнем.

Сутринта тръгнахме, като Ñ�е наÑ�очихме директно към пирамидите. Тук ще Ñ�ъкратÑ� иÑ�ториите, защото ако тръгна да разказвам Ñ� подробноÑ�ти, ще Ñ�тане безумно дълго. СпрÑ�хме при пирамидите и ни дадоха половин-един чаÑ� Ñ�вободно време. Това Ñ�е оказа крайно недоÑ�татъчно, за да обиколим вÑ�ичко, но въпреки това уÑ�пÑ�хме. Какво беше важно да Ñ�е види – обиколихме и трите пирамиди, защото вÑ�Ñ�ка една е уникална да Ñ� видиш отÑ�трани; влÑ�зохме в една от малките пирамидки (оказа Ñ�е, че не Ñ�а Ñ�амо трите, а има още деÑ�етки малки от по нÑ�колко метра), което беше едно от кошмарните ми изживÑ�ваниÑ�… навън – 40 градуÑ�а жега, вътре тунел Ñ� диагонал метър, който върви Ñ�ÑŠÑ� Ñ�тръмно Ñ�пуÑ�кане надолу… и долу – нищо. Само жега и тежък въздух, примеÑ�ен Ñ� миÑ�ълта, че тук е Ñ�едÑ�л труп… голи каменни Ñ�тени и мрак. УжаÑ�но е, но Ñ‚Ñ€Ñ�бва да Ñ�е види. Ð’ големите пирамиди не влизахме, защото такÑ�ите бÑ�ха прекалено виÑ�оки, а и нÑ�махме време… пък и Ñ�лед първата малка пирамидка нÑ�мах душевната Ñ�ила да Ñ�е напъхам в още една. Тук, за разлика от Долината на царете, нÑ�маше нищо… нито йероглифи, нито предмети…

След като обиколихме и Ñ�е Ñ�нимахме, Ñ� автобуÑ�а ни качиха на една площадка над пирамидите, откъдето Ñ�е откриваше прекраÑ�на панорамна гледка. Важно е да отбележа нещо, което аз Ñ�амиÑ�Ñ‚ не знаех – Гиза е квартал на Кайро и вÑ�ъщноÑ�Ñ‚ пирамидите Ñ�а в Ñ�амиÑ� град. ОÑ�вен това, пак нещо, което не знаех – СфинкÑ�ÑŠÑ‚ е в подножието на пирамидите. Той ни беше Ñ�ледващата Ñ�пирка – там разгледахме един храм, разгледахме Ñ�амата Ñ�татуÑ�. Ð�Ñ�колко важни неща, на които да обърнете внимание – вижте храмът под лапите на СфинкÑ�а – погледнете как е изработен! Ð’Ñ�ичко е направено от огромни каменни блокове, донеÑ�ени от Ð�Ñ�лан… 800км от Кайро! И тези блокове паÑ�ват до милиметър един към друг… блокове от гранит, който дори в 21 век е труден за обработка. Как Ñ�е пренеÑ�ли хилÑ�ди тонове на такова разÑ�тоÑ�ние? Как Ñ�а комуникирали мерили, за да бъде вÑ�ичко толкова точно? Как Ñ�а ги поÑ�тавÑ�ли един върху друг? – ПаÑ�! Ð�з лично бÑ�Ñ… Ñ�маÑ�н. Другото важно каÑ�ае Ñ�амиÑ�Ñ‚ СфинкÑ� – от както е изкопан от пÑ�Ñ�ъка, той поÑ�тоÑ�нно Ñ�е руши… като пÑ�Ñ�ъчен е! ОÑ�таналото оÑ�тавам за ваÑ� – нека има какво да видите, но ви Ñ�ъветвам – отварÑ�йте Ñ�и очите, защото там има чудеÑ�а! ЧудеÑ�а, които човешкото Ñ�ъзнание не може да възприеме…

След пирамидите и СфинкÑ�а Ñ�е наÑ�очихме към една фабрика за парфюми… невероÑ�тно меÑ�тенце и невероÑ�тни аромати. Възхищавам Ñ�е на този народ как умее да ти продава – ако и в нашата фирма така Ñ�и продавахме Ñ�айтовете, направо щÑ�хме да Ñ�ме милионери. Започнаха Ñ� едно невероÑ�тно предÑ�тавÑ�не на аромати, като те пръÑ�кат, мажат и обÑ�Ñ�нÑ�ват как френÑ�ките парфюми Ñ�а боклук, как тези Ñ�а номер едно… абе промиват ти мозъка. След което започват: едно флаконче Ñ�трува Ð¥ пари, ама ако Ñ�и вземеш две, ще Ñ�труват Ð¥-10% и получаваш трето безплатно, пък ако вземеш 6 Ñ�труват бла-бла… ние Ñ�и взехме 6 големи и бÑ�хме от най-Ñ�кромните :) Правете Ñ�и Ñ�метка… Въпреки че не Ñ�ъжалÑ�вам, защото ароматите Ñ�а наиÑ�тина много добри и държат Ñ� дни! ПоÑ�ледното меÑ�тенце беше академиÑ�та за папируÑ�и. Там подробно и нагледно ни показаха как Ñ�е произвеждат папируÑ�ите и Ñ�и купихме 5 Ñ�ÑŠÑ� Ñ�ертификати. ПоÑ�ле поÑ�етихме музеÑ�Ñ‚ в Кайро за два чаÑ�а. Отново крайно недоÑ�татъчно време за подобно мÑ�Ñ�то. Ð�евероÑ�тна краÑ�ота и хилÑ�ди неща, вÑ�Ñ�ко Ñ�ÑŠÑ� Ñ�воÑ�та иÑ�ториÑ�… отидете и вижте – нÑ�ма да Ñ�ъжалÑ�вате! Оттам през един реÑ�торант да хапнем на брега на Ð�ил, в центъра на града… и поÑ�ле на летището.

Каква е равноÑ�метката – очарован Ñ�ъм! Пожелавам на вÑ�еки да поÑ�ети Египет – ще ви оÑ�тави Ñ�помени за цÑ�л живот! Какво ви Ñ‚Ñ€Ñ�бва да знаете за там – ами вече го разказах… какво задължително Ñ‚Ñ€Ñ�бва да имате Ñ�ÑŠÑ� Ñ�ебе Ñ�и – фотоапарат, камера и към 100-200 долара джобни на човек, ако иÑ�кате да видите доÑ�татъчно и да купите подаръци. ВеÑ�ело разглеждане и дано нÑ�кой ден отидете и видите вÑ�ичко това, та дори и повече.