11то национално събиране на канал #fantastika или къде с Нат направихме 1 година

Публикувано в: Традицията повелява

24 сеп 2007

И ето, че лятото си отиде… дойде септември и аз заминах… ама не войник, а на поредното събиране на фантастите – същото онова събиране, на което точно преди една година с Нат се запознахме (по нейните думи за шести път, пък според мен за сефте) и събрахме. И така, 22 септември 2007г. с нея направихме една година заедно – едно невероятно динамична, интересна и красива година… година, през която се научих не просто да обичам и да живея с някого, а да споделям живота си и всяка една свободна минута да бъдем заедно.

Но! Замълчи сърце, говорехме за събирането на канал #fantastika. След продължителни дискусии, промени в плановете и прочие обичайни за нашите си стандарти проблеми при организацията, най-после се наканихме и в петък (21.09.07) заминахме за хотел „Лира“ в Паничище. Пътуването не беше така запомнящо се като миналогодишното с издигането в култ на Павето, но пък и сега имаше това-онова. Тръгнахме от офиса ми на Руски паметник към 14:30 след кратък работен ден и оттам по Цар Борис 3 към Кулата в малък, но качествен състав – аз, Нат и Янислав (FeaR). Малко след изхода от София спряхме да заредя, при което отделихме близо половин час, докато открия защо не ми свети левият фар и накрая го смених. Оттам продължихме по магистралата, стигнахме до Дупница и там, малко след табелата за вход в града, 50 метра преди едно OMV завихме вдясно и запрашихме за Сепарева баня. Веселото настъпи именно в това лишено от асфалт градче, в което липсват две неща – пътни настилки и пътни знаци. Двете в комбинацияни уредиха разпитването на 3 баби, двама майстори и половин час обикаляне по археологически разкопки по пътя. Накрая, след като открихме пътя за Паничище, започна едно доста продължително катерене през планината, докато не се оказахме на едно кръстовище – „направо и надясно“. Не знам защо, но продължих по главния път вдясно и оттам… една епопея… бедна ви е фантазията… редуваше се – липсващ асфалт, дупки, пясък, горски път… докато накрая, след около 15км. катерене не решихме да се обадим и не разбрахме, че все пак е трябвало направо.

И за тези, които си мислят, че с това приключи пътуването, нека си зададат въпроса „Когато отивам в гората, мога ли да разчитам, че ще ми стигнат 5лв. в брой, защото имам дебитна карта?“ – е, Нат си го зададе едва горе… и се наложи още 20км слизане до Сепарева и обратно. Вторият път поне вече знаехме пътя. Иначе хотелчето беше доста прилично, макар и да не си струваше двайсетте лева за нощувка и 8 за ядене на ден (може би съседния хотел с конете-депресанти да). Вътре кипеше много сериозен ремонт и обновяване на почти всичко, но за съжаление го бяха започнали от най-горния етаж надолу, а ние бяхме на първите два етажа.

Пристигнахме, хапнахме, пийнахме… после играхме карти, последва игра на Мафия, сън… пак ядене, пиене, карти… мафия… сън, ядене, пиене… В общи линии си беше един омагьосан кръг от мързелуване, добра компания от готини приятели и все любими занимания в рамките на фантастите (храна, алкохол и Мафия). Първо паднахме позорно от Янислав и Владо на карти, после си наваксахме… сетне поредица от мноооогооооо дълги и големи игри на Мафия (обещавам някой път да разкрия за невежите всички пълни правила и смисъла на тази гениална игра със солидни цели), при две от които бях симпатичен убиец и в общо три случая стигнах доста напред в играта. Всъщност най-много ме беше яд, когато успях да разбера кои бяха двамата останали убийци и реших, хващайки за съмишленик един от тях, да наглася участниците и срещу двете… за съжаление никой не ми се довери и аз го отнесох.

Трудно ми е да синтезирам и разкажа всичко, което преживяхме горе, но определено беше запомнящо се… един от най-хубавите ми уикенди в последно време. Втората вечер, всъщност, бяха двете хитови ситуации, които белязаха престоят ни в Паничище – отбелязването с шампанско и добра компания от 30-40 фантасти на първата ни годишнина заедно с Нат; а второто – поредната задушаваща и невероятна смехотворна криза на Светли (Light).

И така… снимки няма особено много, защото първите два дни ме домързя да извадя тъпарата, но пък наваксах при изпращането на последния ден и направих солидна галерия. Добавям тук и галериите на Ева (Mierin) и Алби. Е, това е в кратки линии :) Enjoy и до догодина, с който няма да се видим по-рано.

2 коментара за "11то национално събиране на канал #fantastika или къде с Нат направихме 1 година"

Avatar

Боби

На 25 септември 2007г. в 09:40 часа

Добре ба, отделил си 1/3та от цялото писание на тая мафия, а не обясняваш какво е. Доста отритнат се чуствам, нищо не разбрах ;)

Avatar

Стилян Горанов

На 27 септември 2007г. в 16:35 часа

Е, Боби… провокира ме най-после да ги опиша правилата на прословутата игра "Мафия". Признавам си, дългички са – близо 5 страници, но пък си струва да ги прочетете.
Добавеи са в нова тема в блога.

Публикувай коментар

Кой е Стилян Горанов?

Нищо повече от просто един човек и нещо повече индивид... Истината е, че не това е мястото, на което мога да говоря за себе си - тук моите думи говорят за живота ми. За желаещите да научат повече за мен, могат да посетят сайтът ми: www.Estilian.com.

Моите снимки