Във вÑ�еки иÑ�торичеÑ�ки период от Ñ�ъщеÑ�твуването на цивилизациÑ�та, човек е имал нещо, Ñ� което е привличал противоположниÑ� пол. За неандерталците е било важно колко е Ñ�илен, колко антилопи може да хване и колко е коÑ�мат… по време на френÑ�ката революциÑ� – колко пушки можеш да ноÑ�иш и колко Ñ�екÑ� ти Ñ�е прави… до преди 30 години беше Ñ�екÑ�и да Ñ�лушаш рок и да имаш дълга коÑ�а. ДнеÑ�… днеÑ� ми Ñ�е Ñ�лучи нещо, което ми отвори очите за една миÑ�ъл – хората Ñ�и падат по информирани индивиди. ИнформациÑ�та е универÑ�алното Ñ�редÑ�тво да привличаш вниманието на околните – ако разполагаш Ñ� информационен реÑ�урÑ�, който е необходим или полезен за нÑ�кого – ти автоматично Ñ�таваш обект на неговото желание и интереÑ�.

Случката ми Ñ�е Ñ�лучи в универÑ�итета, когато групичка зайци-първокурÑ�нички (здравейте момичета!) ме надушиха, че мога да им кажа неща, които ги интереÑ�уват, за преподаватели, за изпити и Ñ‚.н. Ñ�лед което поÑ�ледва маÑ�ова атака… УÑ�ещането е Ñ�транно, да не кажа неприÑ�тно – Ñ�транно е, защото оÑ�ъзнаваш, че Ñ�и привлÑ�кал нÑ�кого Ñ� информациÑ�, а не защото Ñ�и хареÑ�ван… като цÑ�ло думата „привлекателноÑ�Ñ‚“ придобива ново значение! Ð�ай-малкото физичеÑ�ката краÑ�ота, примерно, е Ñ�войÑ�тво, което Ñ�е изчерпва Ñ� времето, но не Ñ�е приÑ�воÑ�ва от конÑ�уматорите й – днеÑ� Ñ�и краÑ�ив, утре не… ама дори нÑ�кой да е бил Ñ� теб в краÑ�ивиÑ� ти период, това нÑ�ма да му рефлектира по оÑ�обено краÑ�ив начин… а Ñ� информациÑ�та е точно обратното – ако притежаваш информациÑ� и Ñ� използваш като фактор за привличане на нÑ�кого, то той Ñ�коро Ñ�ъщо Ñ� притежава, но пък информациÑ�та е без давноÑ�Ñ‚ (при равни други уÑ�ловиÑ�).

Е, да – краÑ�ивите хора и днеÑ� Ñ�е „продават“ добре на пазара на личноÑ�тните интереÑ�и, но Ñ�поред мен е Ñ�-порно до каква Ñ�тепен краÑ�отата е по-Ñ‚ÑŠÑ€Ñ�ена от информациÑ�та у хората. Ð�е за друго, но отмина вече времето, в което краÑ�ивите хора Ñ�а и богати… за Ñ�метка на това информираните и Ñ�поÑ�обните да генерират информациÑ� Ñ�а били елита на човешката раÑ�а от формирането на цивилизациÑ�та и днеÑ� това е в Ñ�ила повече от вÑ�Ñ�кога. Тук за аргументациÑ� мога да използва подход от Ñ�оциалната пÑ�ихологиÑ� – анализирай вицовете, които Ñ�е разказват на улицата, за да разбереш времето, в което живееш. Веднага изникват хилÑ�дите вицове за кухите като поцинковани лейки блондинки, които Ñ�а хубави и глупави :)

Е… кое е по-ценното в крайна Ñ�метка? КраÑ�ивото или знаещото?