Официалният блог за мрънкане на Стилян Горанов – Estilian
Публикувано в: Пре-осмислям себе си
3 ное 2008Ето, че отново си сменям работата… дали за добро, дали за лошо – то ще си покаже. Важното е, че си тръгвам с високо вдигната глава и с искрената надежда, че промяната е положителна. Този път, обаче, не просто сменям работното място, но и професията – отработените близо 3 години в областта на уеб разработките като мениджър проекти явно успяха достатъчно категорично да ме убедят, че този занаят не е за мен. Не, че не се справям – просто не се чувствам на мястото си – справям се със задълженията си, но го правя като рутина, като навик, сякаш съм се пристрастил към нещо, което дори вече не ми носи удоволствие. Странното е, че работата като Project Manager за втори път я сменям, точно след като фирмата, в която работя, провежда TeamBuilding?! Случайност, съвпадение, карма…?! Знам ли…
Житейският ми път като мениджър на проекти започна в не безизвестната българска уеб компания Маг Студио. В Маг попаднах след един много успешен headhunting, докато симулирах дейност в Нова Телевизия. Тогавашният IT или водещ PM – Митко Ангелков, с когото по-късно се оказахме и роднини, ми предложи да отида на интервю, след като няколко месеца аз бях от страната на клиента… допадна му как комуникирам, допадна му, че разбирам сайтовете не просто като код… не като потребител… а като анализ на една система, която трябва да е еднакво ефективна, бърза и удобна. След това попаднах в ръцете на Киро, който – ако не го познавате, мога да ви кажа едно – няма по-сладкодумен пич на този свят. Така и попаднах в Маг Студио… леко откраднат, но изпълнен с невероятни очаквания… попаднах в свят, който до този момент ми беше абсолютно непознат – в света на уеб разработките, където с пълна сила важи правилото – започва като приказка и завършва като реалност!
В Маг Студио работих година и половина… започнах работа в най-експанзивния момент на фирмата, когато персоналът нарастваше неимоверно, дори шокиращо… от 20 човека маговците достигнаха пиковият си миг в човешките ресурси към края на 2007, когато бяхме 83 човека! Оттам започна срив… макар дипломната ми работа да е именно анализ на този срив, аз до ден днешен не мога да си обясня, какво доведе до върешно-корпоративната криза, която повлече и мен – или аз нея?! При всички положения нещата вървяха на зле… програмисти, дизайнери, администрация – масово хора напускаха… не мога да говоря в точни цифри, но имаше периоди, в които прощалните партита бяха нещо като неписан закон за всеки петък… „Какво ще правиш в края на седмицата? – Аааа, ами ще изпратим двама-трима колеги във фирмата и ще ходя да си купя хляб от Билла“. Опитите да се стабилизира положението ставаха все по-безуспешни… започна се със структурни промени, дойде Крис, по-късно назначиха фирмен психолог и експерт човешки ресурси в лицето на Нона… определиха се екипи, провеждаха се постоянно разговори със служителите, обещаваха се нови заплати, купиха два заека ебачи-педерасти, които клатеха една клетка по цял ден… нищо не помогна! От най-бързо развиващата се IT компания, Маг Студио се превърна в символ на неефективно управление на персонала. Стигна се дотам, че хората в бранша ги наричаха „Mag Studio – най-добрата борса за IT специалисти“, тъй като почти всички бяха много добри експерти и също така почти всички искаха да си тръгнат… най-лесният начин да си намериш нов служител бе просто да си потърсиш в Маг и да си го окраднеш! Отвратителни времена.
Интересното е, че този процес се случи много бързо… в рамките на няколко месеца. Всичко започна с напускането на няколко ключови фигури от Маг Студио… лица, които никой не очакваше да си тръгнат – все лидери, предимно неформални. И оттам, направо лавинообразен ефект… един след друг, един след друг… аз бях някъде към средата на кризата, но шокът в самото функциониране вече бе осезаем. Имаше невероятно много клиенти и текущи проекти, а нямаше хора, които да ги завършват. Интервюта за нови служители се правеха всеки ден, но при този глад на специалисти, задачата по намиране на програмист или дизайнер е мисия невъзможна! Конфликтите в Маг Студио по това време бяха на всички възможни неща… ръководство-администрация… администрация-продажби… продажби-мениджър проекти… и така надолу, до най-junior програмисти, дизайнери, дори секретарката! Сътресението бе безумно – нямаше караници и скандали, но във въздуха се усещаше едно напрежение… сякаш има бомба, която всеки момент ще избухне. Обедните почивки се бяха превърнали във време за обсъждане на проблемите на фирмата… клюките погълнаха работния процес! Кой на кого какво, какви пари, Киро на сапун и подобни глупости… Никой не оценяваше добрата страна на фирмата… колегите си обменяха феноменално количество обяви за работа, препоръчвайки на приятелите си кой къде да отиде. С две думи – крайният резултат бе неизбежен.
Аз си тръгнах в края на 2007 година… без да имам предложение от друга фирма, без лоши чувства, без нищо… просто прецених, че е дошъл моментът. Спомням си, че тогава много страдах, че за молба за напускане няма образец – та си написах една. И понеже знам колко трудно се намират, в тази тема ще оставя образец, ако на някой му потрябва. Иначе – от Маг Студио ми остана много… ама наистина много. Преживяното там може би в пъти превишава който и да било жизнен или трудов опит… научих се на занаят, научих се от много много грешки, видях и 2, и 200… Както се казва – за Маг или добро, или нищо! Това е свещена тема за всеки един, който е бил там и е напуснал. Един приятел се шегуваше, че Маг Студио е като онези кратки абревиатури, които ти оставят белег за цял живот – СПИН, ПТП, БА и МАГ. Може би когато си отивах съм таял някаква малка злоба, необяснима омраза, но днес ясно оценявам какво съм получил там… ясно ми е, че Киро не е никакво чудовище или анимационен герой… той е прекрасен човек, който прави всичко възможно да се справи с бизнеса, който управлява! И макар на моменти да прави грешки, факт е!!! – много го бива… факт е, че Маг Студио още ги има… потъващият кораб пак е на повърхността… вече нямам много останали все още работещи там приятели, за да знам как е, да имам информация от кухнята, но сякаш ситуацията е нормализирана. Все още има тръгващи си хора, но това е неизбежно, дори в Рая!
И така, превръщайки се в поредния екс-маговец, аз си тръгнах от Маг Студио няколко дни, след като те организираха един TeamBuilding. За добро или за лошо, но тогава, на изпроводяк, се сприятелих и сближих с много хора, които дотогава не познавах добре – все редови служители. Оттам нататък започна едно дивно търсене на работа… та тук, та там… то не бе NetAge, не бе Nestle и какво ли още не. В крайна сметка, обаче, приех предложението на една от бившите мениджърки продажбни от Маг Студио, която тогава започваше като управител на представителство на холандска IT компания за България. Всичко отново звучеше магически хубаво… и беше! Имах добрата възможност да участвам пряко в изграждането на една малка фирма, от нулата… на построяването на екип, налагането на модели за работа, особено по отношение на управлението на проекти. Тук вложих много от нещата, които научих в Маг… наложих и идеи, които съм имал, но бяха отхвърляни преди. Свобода да изградиш работата си – невероятно усещане, което пожелавам на всеки.
Но, както поетите казват – дойде септември… възникнаха някои особености, няколко проблемни проекта, които аз приех лично… и най-важното – дипломирах се и най-после имах възможността да търся попрището, в което работата ще ми доставя истинско удоволствие. И така – сега съм на прага да си тръгна оттук. Имам някакви идеи накъде ще вървя, но това е предмет на отделна тема.
Какви са изводите? Изводите са много, но най-важното е – внимавайте, когато ходите на TeamBuilding, защото може да напуснете после… в Дигиталус също напускам, след като преди седмица имахме организирани фирмени мероприятия. Сериозните изводи са, че човек трябва да се стреми да вземе най-доброто от всяко работно място… да научи максимумът уроци, които житейският път му предоставя… да гледа позитивно, да не приема нещата лично и да се стреми винаги напред! Само истинските ми амбиции и поставените цели са ме довели дотук… за човек на 23 години бая видях, бая работа ми мина през ръцете. За страничните наблюдатели е нищо, но изградих усет, който ме пази и всеки следващ път, всяка следваща работа е много по-добре премислена от мен… много по-добро място, в което да продължавам своята кариера… Минах през всичко – от това да ме бият на работното ми място (поздрави на семейство Фриш от BB Media), през митниците на София, арести, НСБОП и законни кражби на стоки от камиони и пломбиране на стока срещу специално заделен от бюджета на фирмата корупционен фонд, през Нова Телевизия като сценарист на Милен Цветков, свидетел на неговите истерии, тръпката на живото предаване, а после и като асистент на РR-ката, по-късно и неин заместник, през неплатени заплати и драми в Маг Студио, през идеи за частен бизнес с Киро и така до днес… като мениджър на проекти в холандска фирма… утре Бог знае какво ме чака ;)
P.S> Понеже по-горе написах, че ще дам, ето и шаблон или образец за молба за напускане на работа по взаимно съгласие. Постарал съм се да я изпипам максимално и да отговаря на всички естетически и законови принципи. Теглете на воля и дано да е за добро!
Нищо повече от просто един човек и нещо повече индивид... Истината е, че не това е мястото, на което мога да говоря за себе си - тук моите думи говорят за живота ми. За желаещите да научат повече за мен, могат да посетят сайтът ми: www.Estilian.com.
2 коментара за "Традиции в смяната на работата или историята на моя трудов стаж – от митници, през Маг Студио и до Дигиталус…"
æren
На 3 ноември 2008г. в 19:09 часа
„купиха два заека ебачи-педерасти, които клатеха една клетка по цял ден“
За втори или трети път чувам за тези! Да не ги размножават генетично??! о.О
Петьо
На 4 ноември 2008г. в 11:03 часа
:) Може би съм само аз, но след 4тата фирма спря да ми прави впечатление. Когато се обърна назад, виждам колеги, поели по други пътища. Много останаха там и тогава, където ги намерих, когато просто минавах за малко през поредния офис… Поредните клюки, междуособици, битовизми и драпания за заплатка и позиция.
В даден момент спираш да ги чувстваш. Или може би просто съм останал много сам в главата си :).
Успех с каквото и да решиш. Да си купиш жълти гащи, за да не те бият ецилопите нощно време.