Много Ñ€Ñ�дко Ñ�и позволÑ�вам тук да публикувам неща, които Ñ�а твърде лични или Ñ�е отнаÑ�Ñ�Ñ‚ до определени хора и Ñ�ъответно Ñ�а трудни за разбиране от оÑ�таналите. Въпреки това тази публикациÑ� е именно такава… Ñ‚Ñ� е нещо като модерна приказка – иÑ�ториÑ�, коÑ�то Ñ�е роди в Ñ�ъзнанието ми, докато бÑ�Ñ… Ñ� компаниÑ� много близки приÑ�тели на боулинг. Както казах – не очаквам повече от петима души да Ñ� разберат и въпреки това – Ñ�амо заради Ñ‚Ñ�Ñ… Ñ�и Ñ�трува да Ñ� пуÑ�на… ОÑ�таналите – дерзайте. Ð� за който не знае – Ñ�тъпковото моторче вÑ�ъщноÑ�Ñ‚ е малък механизъм от Ñ�иÑ�темата на двигателите на автомобилите ;)

Слънцето отново изгрÑ� – вÑ�е така Ñ�рко… вÑ�е така непримиримо Ñ� нощта, Ñ�ÑŠÑ� Ñ�помена от миналото… изгрÑ� и Ñ� неохота Ñ�е наÑ�тани на небето, приплъзвайки нежно огнениÑ� Ñ�и диÑ�к по хоризонта, припомнÑ�йки, че вече е зима и топлината на денÑ� е по-желана от вÑ�Ñ�кога. Възкачи Ñ�е и Ñ�ега грее така приÑ�тно… но знам, че не Ñ�лед дълго отново ще Ñ�е Ñ�крие – там, в земите на Ñ�ънищата. Знам го, защото животът винаги Ñ�ледва Ñ�воÑ� Ñ�трог и категоричен план – ден Ñ�лед ден, Ñ�тъпка по Ñ�тъпка… знам го, защото Ñ�ветът Ñ�е движи от един мотор – Ñ�ложен механизъм от емоции, мечти и надежди, който прави такт Ñ�лед такт – точно, безотказно… Ñ�тъпка по Ñ�тъпка.

Ð�о това е друга иÑ�ториÑ�… колкото и да ми Ñ�е иÑ�ка, днеÑ� нÑ�ма да ви разказвам за романтиката на игривиÑ� Ñ�лънчев лъч, нито за надеждите и мечтите. Тази иÑ�ториÑ� е за обърканите Ñ�ъдби… за изгубените души на шепа нищо и никой не подозиращи лица… за загубата, борбата и лъжата… това е приказка за Ñ�тъпковото моторче.

Задавали ли Ñ�те Ñ�и нÑ�кога въпроÑ�а „Какво е Ñ�тъпково моторче“? Знаете ли как функционира и кога Ñ‚Ñ€Ñ�бва да бъде Ñ�менено…? Ð’ нощта на разкаÑ�нието, едва две вечери назад, там, Ñ�ред магичеÑ�ките гори на Ð�ибериÑ�, група елфи Ñ�лушаха тази иÑ�ториÑ�… така залиÑ�ани, Ñ�Ñ�каш времето бе заÑ�тинало. Те Ñ�тоÑ�ха точно там, в къÑ�ната вечер, под прекраÑ�ниÑ� небоÑ�вод, Ñ�крити от луната в Ñ�Ñ�нката на голÑ�м и величеÑ�твен дъб, небрежно наÑ�Ñ�дали в тревата на по чаша ароматна малинова амброзиÑ�.

Задругата бе Ñ�формирана от шепа елфи, дошли от далечните земи на оÑ�тров Цимушито, Ñ�лед като ужаÑ�на беда бе Ñ�полетÑ�ла родината им… Ñ�амо неколцина Ñ�ъумÑ�ха да Ñ�е Ñ�паÑ�Ñ�Ñ‚ и тази вечер те бÑ�ха тук – Ñ�ъбрани от порива на Ñ�ърцата им… белÑ�зани от миналото, но въпреки това уÑ�михнати и Ñ� вÑ�ра за утрешниÑ� ден. Ð�а Ñ�амото дърво Ñ�е бе облегнал Ñ�тариÑ�Ñ‚ и мъдър елф Илко ВартанÑ�н Олъф, когото вÑ�ички Ñ� уважение наричаха Илво. Той не бе като оÑ�таналите, Ñ�ъбрали Ñ�е в къÑ�ната нощ – макар повечето бегълци да бÑ�ха млади и неÑ�държани, Илво бе умерен, замиÑ�лен и винаги Ñ� една загадъчна уÑ�мивка на лицето. То бе Ñ�крито под две плитки от прошарени коÑ�и, на цвÑ�Ñ‚ напомнÑ�щи Ñ�ребърните мини на джуджетата от Ларха, където бели и черни облаци Ñ�е Ñ�тенеха над главите им, примеÑ�ени Ñ� аромата на горещо желÑ�зо. Лицето му бе Ñ�рко, но Ñ�илно белÑ�зано от живота… приÑ�вити и напукани уÑ�тни, като в левиÑ� край винаги Ñ�е подаваше Ñ�тарата лула от Ñ�андалово дърво, от коÑ�то небрежно Ñ�е издигаше пушек от ментов тютюн. СкръÑ�тените ръце пред Ñ‚Ñ�лото му умело прикриваха облеклото и Ñ�амо върховете на кожените обувки Ñ�е подаваха в мрака. ЗаÑ�тиналиÑ�Ñ‚ му поглед запечатваше образа на вÑ�еки, който говореше тази вечер, а в мига, в който той помръдваше Ñ� уÑ�та, пред Ñ�илуета му Ñ�е издигаше поредниÑ� гъÑ�Ñ‚ дим, без да обели и думичка.

От дÑ�Ñ�ната му Ñ�трана бе Ñ�еднал Даниел – легендарен Ñ�трелец от горите на Ð�рмидал. Снажната ми фигура Ñ�е издигаше виÑ�око над главите на оÑ�таналите. Ð�еуморните му криле повÑ�ваха лиÑ�тата по земÑ�та, а ръцете му, Ñ�Ñ�каш като на малко дете, бÑ�ха Ñ�плетени една в друга. КъÑ�и медни коÑ�и, покрили главата, надолу голÑ�мо чело, Ñ� белези от битките при Ð�рмидал. С елмазен поглед, винаги топъл и проницателен, а надолу притворената уÑ�та, коÑ�то Ñ�Ñ�каш прошепваше Ñ� магиÑ� вÑ�Ñ�ка изречена от другарите му дума. Даниел бе най-умелиÑ�Ñ‚ Ñ�трелец Ñ� лък – на рамото му винаги виÑ�еше кожена чантичка, в коÑ�то ноÑ�еше Ñ�воите чарди, а кадифените обувки вÑ�е още ноÑ�еха аромата на Ñ�вежа трева, оÑ�танала по Ñ�ледите му Ñ�лед дългото бÑ�гане в гората. Даниел винаги имаше какво да добави – думите му бÑ�ха най-точните Ñ�трели, които изÑ�трелваше… можеше да повали вÑ�екиго, по вÑ�Ñ�ка една тема, но днеÑ� бе мълчалив… Ñ�ÑŠÑ� Ñ�трахопочитание изÑ�лушваше иÑ�ториите на другите елфи и Ñ�Ñ�каш във вÑ�еки един миг бе готов да ги прекъÑ�не, за да обÑ�Ñ�ни какво и как Ñ�е Ñ�лучва. Той добре знаеше за Ñ�тъпковото моторче, но Ñ€Ñ�дко го Ñ�поделÑ�ше, без да Ñ�а поиÑ�кали изрично мнението му…

Ð�а Ñ�рещуположниÑ� му край Ñ�е бе наÑ�танила феÑ�та СинтиÑ� Ефъл… Ñ‚Ñ� бе млада и краÑ�ива… кръвта й кипеше от Ñ�траÑ�Ñ‚, а кадифената й кожа Ñ�пираше погледите на вÑ�еки един… Ñ�крита под копринени прави коÑ�и, нейните линии в мрака напомнÑ�ха на мираж на нимфа, коÑ�то еротично трепваше в нощта, Ñ�пирайки дъха на мъжете. Ефъл не познаваше иÑ�ториÑ�та на Ñ�тъпковото моторче, коÑ�то в този момент Ñ�е разказваше… криÑ�талните й очи, в контраÑ�Ñ‚ Ñ� тънките пурпурни уÑ�тни, галеха дружелюбно… Ñ� изгарÑ�щото желание да бъде чута, изÑ�лушана и разбрана! ТÑ� не иÑ�каше да Ñ�луша за Ñ�тъпковото моторче – доÑ�татъчни й бÑ�ха разказите, които още в Цимушито не веднъж бе чула… неÑ� Ñ� вълнуваше животът такъв, какъвто е – интереÑ�уваше Ñ�е от реалноÑ�тта, от това какво Ñ�е е Ñ�лучило – днеÑ� и Ñ�ега. Стъпковото моторче звучеше като нÑ�каква Ñ�транна легенда от миналото – притча за ориÑ�иÑ�та на механизма на живота… а това вече бе прекалено Ñ�ложно или по-Ñ�коро изтощително, за да му отдаде внимание. За какво й е на една елегантна феÑ� да Ñ�луша фантаÑ�магориите на нÑ�какви пÑ�евдо техници!

Въпреки вÑ�ичко СинтиÑ� Ефъл бе там… и Ñ‚Ñ� като другите Ñ�лушаше разказа… знаеше, че колкото и маловажно да й звучи, иÑ�ториÑ�та за Ñ�тъпковото моторче е една от онези, които Ñ�плотÑ�ват задругата! Ð’ крайна Ñ�метка това бÑ�ха Ñ�амо думи, които потрепваха в заÑ�тиналиÑ� нощен въздух… а Ñ�тъпковото моторче бе едва един малък детайл от голÑ�мата Ñ�иÑ�тема на живота. Ð�о така или иначе – за Ñ‚Ñ�Ñ… това бе Ñ�миÑ�ълът – да общуват, да Ñ�поделÑ�Ñ‚ и да Ñ�е изÑ�лушват.

Ð�Ñ�кои от Ñ�тарците в горите твърдÑ�ха, че именно тези дълги Ñ�реднощни разговори и разкази за Ñ�тъпковото моторче бÑ�ха породили онази Ñ�тъпка към бедÑ�твието по родните им земи. Защото и Ñ�тъпковото моторче, точно както и Ñ�амата иÑ�ториÑ�, има типичниÑ�Ñ‚ навик да Ñ�е повтарÑ� – да прави един оборот и поÑ�ле отново да Ñ�е превърта, но отмервайки вÑ�е нови Ñ�тъпки в иÑ�ториÑ�та. За разлика от неколцината приÑ�тели под величеÑ�твениÑ� дъб, другите – онези, които оÑ�танаха в мрачните земи на Ñ�воÑ� дом, те не обичаха да Ñ�лушат за Ñ�тъпковото моторче! За Ñ‚Ñ�Ñ… то бе детайл, който винаги е повреден – който Ñ�е нуждае от подмÑ�на, доÑ�ущ като прокудените млади елфи. Ð�икой от Ñ�тарците не Ñ‚ÑŠÑ€Ñ�еше причина – за Ñ‚Ñ�Ñ… движението означаваше промÑ�на в техниÑ� така Ñ�покоен и заÑ�тинал в забвение живот.

За щаÑ�тие в този приказен миг, там – Ñ�ред приÑ�телите, имаше кой да разкаже иÑ�ториÑ�та на Ñ�тъпковото моторче! МъдриÑ�Ñ‚ и Ñ�аркаÑ�тично критичен елф ДоÑ�ьо – Ñ�тар механик и близък приÑ�тел на вÑ�ички бързоходци, Ñ�ÑŠÑ� захлаÑ� разказваше за Ñ�тъпковото моторче. Той ги разбираше нещата, не можеше да му Ñ�е отрече! Ð�ко имаше проблем в механизма, то той Ñ� лекота познаваше, че проблемът не в Ñ�тъпковото моторче – то е здрав и ефективен механизъм, макар за болшинÑ�твото винаги да изглеждаше некачеÑ�твен. „Ð�ай-леÑ�но е да го Ñ�мениш… майÑ�торлъкът е в това да го познаваш – да знаеш как работи, какво прави и да виждаш Ñ�тъпките, които преплита! Те изглеждат малки, незначителни, но именно те движат целиÑ�Ñ‚ механизъм“ – казваше ДоÑ�ьо мъдро. Той бе дребно и набито елфче, Ñ� много Ñ�ръчни и точни ръце. КоÑ�ата му винаги бе разхвърлÑ�на по поÑ�оки, но погледът му бе пламенен – в него бушуваха пожари, а приведените отгоре вежди, заедно Ñ� челото образуваха Ñ�Ñ�нка и навеÑ� – Ñ�Ñ�каш Ñ�трого казваха „разбирам те и знам какво иÑ�каш да кажеш“! Той бе от неколцината млади елфи, който Ñ�и бе позволил да прибере крилете Ñ�и, разчитайки на Ñ�воите бързи крака… заемаше любимата Ñ�и Ñ�тойка и чеÑ�то обичаше шеговито да критикува оÑ�таналите.

ДоÑ�ьо Ñ�е бе привел и гледаше към Рами и ЕÑ�тел – разказът за Ñ�тъпковото моторче продължаваше… вÑ�е така пленÑ�ващо и реално. Ð’Ñ�ичко бе започнало като приказка, но в този момент звучеше като реалноÑ�Ñ‚ – вÑ�еки един от приÑ�ÑŠÑ�тващите оÑ�ъзнаваше, че е направил поне една от Ñ�тъпките на Ñ�тъпковото моторче и че именно неговиÑ�Ñ‚ неуморен ход ги бе довел тук, тази вечер… И докато Рами внимаваше в думите на ДоÑ�ьо, заедно Ñ� другите двама Ñ�транници, наÑ�танили Ñ�е до Ñ‚Ñ�Ñ…, то ЕÑ�тел отново Ñ�е бе отнеÑ�ъл. Той беше поет – неговото Ñ�ъзнание Ñ�ега бе много далече оттук – нÑ�къде в нÑ�кой далечен и приказен Ñ�вÑ�Ñ‚, а погледът му нежно докоÑ�ваше КреÑ�иниÑ� – втората от двете прекраÑ�ни феи. За ЕÑ�тел иÑ�ториÑ�та за Ñ�тъпковото моторче бе Ñ�Ñ�на – напомнÑ�ше му за една детÑ�ка приказка, в коÑ�то той знаеше, че винаги има щаÑ�тлив край! По ценно бе да Ñ�е наÑ�лади макÑ�имално на чара на КреÑ�иниÑ�… Ñ�Ñ�каш превръщаше нейната краÑ�ота в ритъм и в Ñ�ърцето му Ñ�виреше цÑ�ла Ñ�имфониÑ�… пеÑ�ен за мечтите, коÑ�то Ñ�е рееше в Ñ�ъзнанието му, Ñ�Ñ�каш вÑ�ичко бе Ñ�ън. С черни коÑ�и, които покриваха Ñ�нежната кожа… там, Ñ�ред ледените криÑ�тали на нейните дълбоки очи… цÑ�л океан от желаниÑ�, които той Ñ�и пожелаваше в този момент!

Та на кого му бе нужна тази иÑ�ториÑ� за Ñ�тъпковото моторче? Слушаше ли Ñ� нÑ�кой в този момент…? Или Ñ‚Ñ� бе проÑ�то претекÑ�Ñ‚ за Ñ‚Ñ�Ñ… – неколцината в нощта, да Ñ�е Ñ�ъберат и прекарат един приказен миг заедно. За момент, дори, иÑ�ториÑ�та за Ñ�тъпковото моторче напомни на ЕÑ�тел една Ñ�тара иÑ�ториÑ� за друг легендарен майÑ�тор, който обаче не разбираше от моторчета… за него те бÑ�ха дефектни – Ñ�менÑ�ше ги, без дори да обÑ�Ñ�нÑ�ва защо! Другите под Ñ�Ñ�нката на Ñ�тарото дърво знаеха защо – те разбираха поуката от вÑ�Ñ�ка иÑ�ториÑ�…

Ето така неволÑ�та ги Ñ�ъбра… подчини ги на механизма на Ñ�тъпковото моторче, а те продължиха вÑ�е напред… заедно! Защото те Ñ�а бъдещето… те ще продължат по Ñ�тъпките, оÑ�тавÑ�йки вÑ�ичко мрачно и разбито зад гърба Ñ�и – като Ñ�помен от един минал живот, в който, Ñ�Ñ�каш преди хилÑ�ди години, Ñ�е бÑ�ха запознали и обикнали!