Миналата седмица в семейството се празнуваха два доста солидни юбилея на две още по-солидни личности - баба ми и дядо ми. Пожелавам им да са живи и здрави поне още толкова години, а на себе си и всички други пожелавам да доживеем техните години и все още да сме така духовити и енергични като тях, пък и ако може да имаме до себе си човекът, с когото сме прекарали целият си живот и все още обичаме.
Дядо ми, на когото е кръстен и брат ми - Илия, навърши невероятните 80 години на 10 януари, при това толкова жизнен, усмихнат и весел, колкото не може да бъде човек дори и на двайсет. Той е бивш капитан 1ви ранг и е невероятно уважаван от своите колеги моряци, както и от всички негови приятели и близки. Това е най-точният човек на света, когото познавам, а всички го помнят и с алтроизма и вечното му желание да помага на всеки. Това личи и от снимките - онзи пламък, който гори в очите му… той го прави незаменим!
Баба ми Стефка, която всички наричат Чече, на 12 януари навърши 75 години - макар и по-малък на години, никак не е за подценяване и нейният юбилей. На нея на теория се водя кръстен аз, но въпросът е спорен. Тя беше неизменно до дядо ми през цялото време и е за пример как все още се подкрепят във всяко едно свое действие.
Събирането беше в Симеоново, близо до къщата, където живеят, като дойдоха най-близките му приятели и колеги и роднините му по бащина линия (те са родители на баща ми). Очаквах да прилича на класическо пенсионерско парти със спомени от преди 40 години, меланхолия и малко тръпчиво вино, но… нещата се развиха по друг начин. Всъщност имаше много смях, музика и майтапи… разказваха се вицове, истински небивали истории с невероятно комичен характер и така…
Ето и малко снимки оттам - снимки от рождения ден на дядо Илия и баба Чече.
яну 15