Мрънкам в блог

Днес изживях най-голямата наглост, на която един пътен полицай е способен. След като в събота и неделя се изля градушка в София и ми спука доста сериозно челното стъкло на Мицубишито, днес реших да посетя един от сервизите на Кобра – правят смяна на автостъкла. Звъннах им по телефона, те казаха, че сега, в периода на градушките, не извършват услугата си „ремонт на място“ (тоест идват при теб безплатно!) и се наложи да отида на крак/колела… разбира се, като отидох в 11:00 часа те просто ми се изсмяха и казаха, че трябва да отида на другия ден, един час преди да отворят, за да се наредя на опашката.
Дотук веселата част. На тръгване оттам обаче (сервизът е на бул. Тодор Александров, точно срещу кино Арена), 50 метра след светофара на киното, ме спряха катаджии. Имаше още поне 3-4 коли, които също бяха натръшкани от пазителите на реда – очевидно бяха видяли, че излизам от сервиза за автостъкла. Поиска ми старшинката документи, от които само погледна името ми и ми каза „Г-н Горанов, стълкото Ви е счупено„, обясних му, че съм бил там, за да го сменя, но се претрупани с работа и не могат да ме приемат днес, а той ми каза, кратко и делово, че не мога да карам така – „Какво ще правим сега…? Да вземем да почерпим за градушката нещо, за стъклото?„. Дадох му 5 лева, а той ме попита „А какво все пак ще правим със стълкото?„. Казах му, че утре ще го сменя, а той, връщайки ми документите с усмивка просто обясни „Няма проблем… ние и утре сме тука!“
Какво повече да кажа?! На ден. 20 коли да спре са му 100 лева… Иначе казано – сетете се сами, кой ще ходи на специализация при индианците да учи танца на градушката!