Официалният блог за мрънкане на Стилян Горанов – Estilian
Публикувано в: Традицията повелява
7 юли 2009Днес става точно един месец откакто се върнах от една от най-емоционалните ми почивки през последните години. Тя беше специална по много причини – като се започне от факта кой е организатор, кой плаща и се стигне до незабравимите спомени от любимите хора, с които споделих екскурзията. Нооо, нека карам нещата подред и обясня всичко от самото му начало.
Както вече не веднъж съм писал, по настоящем аз съм магистър по Междуродни бизнес отношения към Юридическия факултет на Софийски университет. Още от началото на втория семестър през пролетта тази година, нашият ръководител на програмата – проф. Николай Натов ни спомена, че ще се опита да ни организира така нареченото „изнесено обучение“, което в началото ни звучеше доста невъзможно и някак неясно. Но човекът точно за месец успя да подреди всичко и ни каза, че в началото на юни заминаваме за около десетина дни на море в една от почивните бази на Софийски университет, при това изцяло за сметка на университета…
Та така… абсолютно неочаквано, на 2 юни 2009г. от София потеглихме с няколко лични автомобила към морето, без дори да знаем какво ни очаква (май дори и пътя не знаехме, но нали сме си бели мишки, та с малко изгубване в Бургас се справихме перфектно). Признавам си, първоначално бях силно скептичен, тъй като имаше организационни неуредици – уж щяхме с автобус, пък после нямаше да има транспорт, пък накрая тръгнахме с лични автомобили, но пък щели да ни покрият разходите по горивото… с две думи – до последно никой не знаеше какво и как ще се прави. В крайна сметка май на никого не му пукаше за парите – отивахме там, за да си починем, за да се забавляваме и за да избягаме от баналните проблеми на ежедневието.
Самият път беше повече от весел – надух любимите си хитове от 90-те и заедно с Тони Исаев, Ива (The Блонди), Емануела и Марто за около 4 часа вече бяхме в Бургас, а оттам и в Китен. Пристигнахме първи и аз, като деен организатор, се заех с уговарянето на стаите. И тук в станцията пролича запазената марка на Софийски – „всичко е неясно, всичко е за после!“ Както и да е – стаите бяха прилични, а тъй като първоначално бяхме единствените живи същества, които населяват стаите им (а и курортът като цяло – в един момент имах чувството, че правят опити с химическо оръжие по улиците… бяхме самотни като сумалийчета след гладна криза насред пустинята), управителят на така наречения „Творчески дом“ всеки път съобразяваше менюто за обяд и вечеря спрямо нашите вкусове… Ако ни се яде риба – готвят риба… ако ни се яде пиле, правят пиле и т.н. Мога с ръка на сърцето да кажа, че готвачът беше изключително добър, а броят пържени сафридчета, което изядох там за няколко дни, надвишава броя избиратели на ДПС в район Кърджали тази година! Всъщност дори си съобразиха и часовете, в които да бъдат закуската, обядът и вечерята… с две думи – като единствени гости ни угаждаха на максимум.
Почти през цялото време, докато бяхме там, станцията беше празна, но уви, това се дължеше само на факта, че е начало на сезона. Тъй като цената на нощувка беше обидните 10лв, които, имайки предвид материалната база и близостта до плажа, е просто смешна… ние веднага се поинтересувахме дали ще можем и сами да си ходим през лятото, ако решим. Отговорът е – „ДА“, ако сте студенти в СУ и успеете да си направите резервация, което е почти непосилно, освен ако не е от сега за догодина… Всички преподаватели масово си организират там моренцето на евтинко, пък освен това се водят и чуждестранни групи, делегации, контингенти и други нарицателни за сбирщини от хора. Например през последните дни се домъкнаха едни немци, които бяха хита на сезона… един от тях дори беше много симпатично гейче, което сваляше упорито един от нашите колеги. То не бяха бележки с телефони, па номера на стаите написани на ръката, целувки по челото… КЛАСИКА! Като от нискобюджетен среднощен филм по TV1000.
Та както уточних, папането беше на ниво… още първата вечер, след пристигането, Натов ни организира и отидохме в едно много готино ресторантче, където открихме сезона – и нашия, и на ресторанта ;) Сервитьорката много се шашна, защото беше нова и явно й бяхме първите клиенти. Няколко дни по-късно повторихме на същото място (Горски рай се казваше, ако не се лъжа) и тогава мацето се справи далеч по-добре. Последният ден ходихме на един рибен ресторант на брега на морето, където бяхме ужасно разочаровани от един леко подпийнал момък, който си таксуваше на сметката каквото му хрумне.
В общи линии това беше от частта препитание… иначе нормалният почивен ден там протичаше със ставане около 10:00 сутринта, бърза закуска и в 10:30 с колите потегляхме към плажа. Там откарвахме до към 12:00, когато се връщахме за обяд, а след хапването различно – някои оставаха в хотела, но повечето се връщахме на бис на моренцето… Бяхме си заплюли едно местенце на плажа до заведението Зангадор, който представляваше нещо като малко заливче – хем тихо, хем топло, хем чисто… Прекрасна комбинация, особено за българските условия. Пясъкът беше превъзходно чист и ситен, водата беше умерено хладка, дълбочината прилична, нямаше вълнение… въобще – море като море, та чак да ти е кеф. Хванахме най-страхотното време от началото на това лято – само първият ден и към 3 юни припръска дъждец, колкото да ни освежи и след това като пекна ли ми ти това слънце, та чак щеше да ни умори от жега. Всички са с тен, някои дори с тен-тен, други се олющиха като гущери…
Забавленията ни бяха перманентни… редовно се спрягаше четворка белот, я на плажа, я из хотела… на два-три пъти си правихме диско вечер с яко танци-манци, пеене-меене, джи-джи би-джи и други такива неща. Преподавателят ни проф. Натов беше неотлъчно навсякъде с нас – не е пропуснал и секундичка от купоните. Където и да отидем, дори на дискотека, дори на заведение, плаж или играем белот – той е при нас. Разбира се, тъй като официално бяхме на обучение, имахме си и лекции – между 18:00 и 20:00 часа, като изучавахме тънкостите на Международната закрила на интелектуалната собственост. На лекциите бяхме по хавлии, джапанки, хавайски ризи и шорти – неповторимо изживяване… като началото на лекцията започваше с резюмиране на това кой какви ги е свършил през деня на плажа, а в края си говорехме какво ще правим след вечеря.
Не бива да пропускам и моя принос в забавленията… след като дойдоха и по-късната групичка, които имаха дипломиране в Юридическия факултет на 3-4 юни, се събрахме и им обясних бързичко правилата на играта Мафия. Оттам-нататък 2-3 вечери задължително се правеха по няколко мафии ;) Имахме си и наргиле вечер с Марто и Тонката Исаев… абе въобще – изкарахме си прекрасно.
Днес най-после стигнах до счетоводството, откъдето ни изплатиха 2000лв за 14 човека, което покрива всичките ни разходи, през храна, до гориво на личните автомобили… Мога само да кажа едно огромно Благодаря на проф. Натов и с нетърпение очакваме обещаните от него есенно събиране и повторно лятно в Китен, но този път за един месец ;)
Нищо повече от просто един човек и нещо повече индивид... Истината е, че не това е мястото, на което мога да говоря за себе си - тук моите думи говорят за живота ми. За желаещите да научат повече за мен, могат да посетят сайтът ми: www.Estilian.com.
Един коментар за "На море със Софийски университет или една магистърска почивка в Китен"
На море със Софийски университет или една магистърска почивка в Китен
На 4 септември 2010г. в 02:40 часа
[...] На море със Софийски университет или една магистърска почивка в Китен [...]…
…