Мрънкам в блог

Миналата седмица беше седмица на коледните партита. Само като мине човек по улицата и се загледа по вратите на по-големите клубове, барове и заведения, ще види едни пропити с цигарен дим и алкохол табелки с текст “Частно парти”. Коледа е близо и явно празничният дух и опадъчното влияние на Запада в комбинация породиха небивал интерес у фирмите в България да организират разни псевдо и не чак дотам зле подготвени събирания за своите служители. Аз лично тази година бях на две…

От това, което изживях, научих една нова зависимост, която и други мои приятели потвърдиха - най-добре се празнува на парти, което е организирано от фирма, в която не работиш. Защо?! Ами защото се отпускаш, защото виждаш нещо ново. Примерът е първото коледно парти, на което, макар и непоканен, се появих - това на бившата ми фирма Маг Студио. Не знам защо, но явно шефовете обичат да виждат очите само на тези, които им изкарват хляба - за мой голям късмет, фирмата не беше удостоена с честта да присъства който и да било от ръководството. Появиха се бегли лица, които бързо избледняха на хоризонта. За сметка на това бившите ми колеги ме посрещнаха повече от топло. Събирането беше в сряда вечер в пиано-караоке бар “Вчера”. Какво като в четвъртък всички са пак на работа и че същият ден са работили до 18:00 - това е Маг все пак! Всичко започна като нелепа комбинация от вечеря на свещи и пенсионерско събиране, при което всеки се беше свил в едно ъгълче и си гледаше часовника с мисълта “И са к’во?”. Всичко се радвижи в момента, в който започна караокето. То беше открито от нашата любима психо-аналитичка Нона, която не искаше да пусне микрофона, докато повечето колеги гледаха плахо. Хубавото е, че след има-няма половин час хората се избиваха да пеят култови песни като “Пляс пляс педалите”, “Show must go on”, “Ветрове” и две руски пиянски песни, с които с колега Узун разбихме публиката. Организацията на партито издишаше максимално през цялото време - имаше не повече от десетина бутилки не особено марков алкохол, който свърши преди някои въобще да разберат, че можело да се пие… всичко това потънало в шлюбките на 5-6 малки купички с ядки. Оттам нататък - който иска, бецален! Все пак, при тези високи заплати, служителите е добре и да се бръкнат. Веселото обаче ние знаем как да си го направим - с наздраве, певчески и не дотам песнопойни умения, денс, усмивки и простотия. В това поне ни бива и никой не може да ни го отнеме.

Към полунощ караокето замлъкна и започна раздаването на подаръците… които какво? Служителите купуваха един на друг. Това е запазена марка на фирмата, тъй като и миналата и по-миналата година това си беше традиция. Промяна имаше само в лимита за цена - проблясваха и доста скъпички подаръци, но масово хората се радваха на оригинални подаръци като учебник по XHTML за едно от селс мениджърките ни. За мен нямаше как да има подарък, но за сметка на това аз се самоподарих на моя любима колежка (Нат, не ме убивай!). Много бях любопитен, дали е имало коледни премии, 13-та заплата или поне по едно шоколадче за служителите… но това ще го кажат маговците, ако някой от тях прочете тук. Миналата година ни ги изяде офицът примерно…

И така тихомълком, с усмивки и много целувки за благодарности, се премина към диско парти. Надуха музиката, разкършиха се дупета и се започна… нямаше ядинье, пиенье и леко сгодни женици, но пък имаше разврат… и то в промишлени количества. Явно това е последната мода за избиване на нервите във фирмата, защото подобна беше ситуацията и на Team building-а. Каква е равносметката? Ами че много хора оттам ми липсват… за някои направо ми се плаче, че не ги виждам всеки ден както преди… моите любими колеги от стаята - Вили, Милена, Миро, Илка, Хриси и дори шматката Юлиян… моята любима Ейч-Арка Таня, цялото програмистко поприще и техните лидъри като Айнщайна, НикиТо, Капанчев… моите любими Дидита… дизайнерите, на чело с Чепа и Гео, когото за първи път виждам толкова пиян… селс отдела, чаровен и неотразим както винаги - хора, благодаря ви за всичко, благодаря ви и за настроението, което ми подарихте в сряда. В общи линии коледното парти беше овенчано с маговщини - имаше и хубаво, и лошо… но резултатът беше положителен, защото такъв си го направихме. Беше диво, беше весело, шумно и с алкохол, беше с простотия, шеги и масово. Това личи и от снимките от партито.

Два дни по-късно беше партито на новата ми фирма… то някак си се появи като контраст на всичко от Маг. Всичко коледно в настроението ни започна с подаръци от страна на шефа към нас - коледни кощници с лакомства… малко, но трогателно и от сърце. Ние пък в замяна подарихме един невероятно глуповато гледащ елен :) Продължението беше и самото коледно парти, което си го съчетахме със събирането на фирмата на Нат - Alianz животозастраховане. Резултатът от комбинацията? Ами 50 застрахователя и шестима необособени обекта. Събирането беше в кръчма с битов характер, като яденето и пиенето бяха в неземни количества… имахме си дори баклава с късметчета. Започнахме вечерта с много глупави, но развеселяващи разговори, после започна музиката - невероятна комбинация между стари градски песни, хитове от 80-те, сиртаки и чалга. Успях за сефте да се изложа пред колегите си, танцувах и пях… отпразнувахме и рожденият ден на един от колегите. Всичко беше идеално и мина именно така, както си го представях. Ето и малко снимчици, а сега весела колега на всички и помнете - не е важно какво прави фирмата за вас, а какво вие правите, за да се почувствате частица от един екип, който ви е като семейство. Тогава Коледа ще придобие пълният си смисъл на семеен празник, дори когато си с колегите си.