Мрънкам в блог

Вечният триъгълник, който като че ли определя интимните взаимоотношения между мъжа и жената (б.а. в последно време и между мъж и мъж, както и жена и жена, но това не е тема на разговора). Тук в сила е правилото, че недостига на всяко едно от трите компенсира и се отразява върху останалите. Ако има много любов и връзка, но сексът куца… връзката умира след определено време или се стига до изневяра. Ако има страхотен секс и връзка, но няма любов, нещата остават напрегнати и ходиш по много тънък лед. Ако има любов и секс, но няма връзка, си е чиста форма на любовници и т.н. Всеки сам може да си даде сметка кое как влияе. По-важният въпрос е как да се намери компромисът, как да живеем, балансирайките тези 3 елемента на взаимоотношенията…?

Разбира се има и много други фактори. Една връзка никога не се развива при равни други условия, но нито един от другите елементи не е така обуславящ. По това, което аз виждам при себе си и хората около мен, като че ли промените и катаклизмите в отношенията на двама партньори на 90% са свързани с нагаждането към именно този баланс, за който говоря. И в крайна сметка ключовата връзка в тази пирамида са компромисите, защото човек сам по себе си е несъвършен, а когато са двама… имаме несъвършенство на квадрат! И за да се пребориш за чувствата на този срещу теб, трябва да си готов да прощаваш, да стискаш зъби понякога, да даваш повече, да получаваш по-малко, за да може в крайна сметка да се стигне до крайния резултат на цялата тази теория за връзките и любовта, а именно - да споделяш живота си с някого, да мечтаеш с него и да живееш във вечната сладка илюзия, че това е най-доброто на този свят!

Защото… ако имаме два от тези три споменати елемента… то винаги си струва да се борим за третия! Нищо не се дава на готово… има хора, които са готови да се борят, имайки едва едно от тези, други дори започват от нулата… Лош секс? - ами разбери как да стане по-добър, почувствай партньора, научи се да се отдаваш! Няма връзка? - ами тя сама няма да стане… както обичам да казвам: “Нещата на този свят не се случват сами, някой ги прави такива, каквито ги виждаме… и ако вдигнем ръце и оставим някой друг да ни пише живота, наричайки го иронично “съдба”, най-много с вдигнати ръце и гащите да ни свалят…”.