Официалният блог за мрънкане на Стилян Горанов – Estilian
Публикувано в: Без-разборни|Пре-осмислям себе си
19 яну 2007
На 18 януари 2007г. почина един от най-уважаваните и познати в страната преподаватели, социолози и може би единственият познавач на българската народопсихология – професор Марко Семов. Автор е на десетки известни книги – пътеписи, есета, разкази, романи, публицистика, на тритомна „Българска народопсихология“, както и на десетки монографии и стотици статии в периодичния печат по проблемите на общественото развитие и националната психология на българите. Обикаля целия свят, пишейки и разбирайки културите в различните страни, оценявайки това, което можем с гордост да наречем „българско“.
Марко Атанасов Семов е роден на 11.07.1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършил е реална гимназия в Троян и висше икономическо образование в София. Доктор по социология и доктор на филологическите науки с изследването си „Българският характер в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски“, които непрестанно повтаряше във всяка своя книга и изтъкваше като велики автори, макар той самият да постигна много повече, дори без да го осъзнава. Работил в продължение на тридесет години като журналист в национални медии – вестници, радио, телевизия. Паралелно с това е преподавател по народопсихология и есеистика в Софийския университет „Климент Охридски“, където имах честта да бъда негов студент миналата година във ФЖМК, както и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Член е на Съюза на писателите, на Съюза на журналистите и на Съюза на учените в България. Три пъти носител на наградата на читателите, както и на наградата за литература на името на Йордан Йовков.
Той държеше на реда, държеше на точността и се отнасяше с разбиране към всеки един от своите студенти. Лично аз ще го запомня с невероятна му осанка, онази величественост, с която можеше да се изправи пред теб и да ти говори… да говори, сякаш животът спира за момент, за да се чуе тежкия му глас. Сякаш винаги знаеше какво и как да каже, знаеше много добре какво прави с всяка крачка и имаше отговор на всеки въпрос. Поклон пред паметта на една велика личност, която ще остане в историята на своята родина като човекът, който опозна истинската същност на българина и съумя да я представи пред милиони хора, утвърждавайки, при всяка възможност, че има с какво да се гордеем.
Гордеем се в Вас, професор Семов…
Нищо повече от просто един човек и нещо повече индивид... Истината е, че не това е мястото, на което мога да говоря за себе си - тук моите думи говорят за живота ми. За желаещите да научат повече за мен, могат да посетят сайтът ми: www.Estilian.com.
Един коментар за "In memoriam – Марко Семов"
Milena Mollova
На 8 февруари 2007г. в 22:00 часа
Makar i s malko zakasnenie…preklon pred pametta na tozi velik(bez preuvelichenie) bulgarin i blagodarnost kam Stilian za napisanoto,mislia che edin ot malkoto otdali daljimoto,uvi,za sajelenie.Ne bih iskala da zvu4a kato happy soc lider na neformalna agitka, koito s patos deklamira neshto,koeto ostanalite vaobshte ne slushat:)Zatova …preklon pred choveka Marko Semov,pred pisatelia Marko Semov,pred prepodavatelia Marko Semov…preklon pred umenieto mu da zavladiava sas slovoto,dumite se tatuirat zavinagi v saznanieto i sarceto,ostavia useshtaneto za toplo ,pulsirashto slance,naniz ot izjiviavania i smelost da se spodeliat:)Chetete mladi hora,chetete!!!!“Cenata“/“Ochite“/“Pisma do Bulagaria“…chetete i badete:)Poklon…