Днес попаднах на една много интересна мисъл в Интернет, която, в дискусия с приятели, интерпретирахме и доразвихме в следното гениално заключение:
Мъжете са бързо еволюиращи създания - като опасен вирус, който мутира, постигайки крайната си цел. Докато навърших 12 г. не правех разлика между момчета и момичета. На 14 г. смятах женския пол за смъртен враг на човечеството. Когато бях на 16 г. започнах да си мечтая да си имам гадже. В продължение на две години искрено съжалявах за тази своя мечта. На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. И секс нямаше. Всъщност имаше нещо средно между посредствена отговорност и задължения. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче. На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше, че ще се самоубие. Опасявах се, че интерпретирането на самоубийството може да включи и мен в брутални сцени. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче. На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно, на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Не е добре да имаш успяла жена. Реших да си търся умно и практично момиче. На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и толкова умна, че ми взе всичко което имах…
…сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици!
На октомври 17th, 2008 в 15:34
Това не е особено последователно, защото теоретично е възможно всички изброени момичета да са с големи цици, руси, ящни, или каквото там е изискването.
Може би идеята е да се покаже, че преди авторът е търсил повече характер, а сега търси повече външен вид, но е странно - аз самият търсих повече външен вид между 15 и 25, сега нещата са малко на кантар, а усещам след време на къде ще отидат…
А може би последното изречение описва единствено самотата на автора и фактът, че има нужда от малко разнообразие след цял живот на чикии.
Въобще това е един несретен автор от където и да го погледнеш. Жал ми стана за него *проронва сълза от уиски*!
На октомври 18th, 2008 в 20:25
Сещам се за вица, дето един работодател чул, че е много модерно да вземеш психолог за консултант при интервюта за работа. Психологът съставил пълен профил на трите кандидатки за позицията “секретарка” на въпросния работодател. Накрая го попитал: сега като се запознахте с пълния психологически профил на трите кандидатки, коя ще изберете?
- Е как коя - тая с големите цици… ама друго си е с психолог!