Днес попаднах на една много интересна мисъл в Интернет, която, в дискусия с приятели, интерпретирахме и доразвихме в следното гениално заключение:
Мъжете са бързо еволюиращи създания – като опасен вирус, който мутира, постигайки крайната си цел. Докато навърших 12 г. не правех разлика между момчета и момичета. На 14 г. смятах женския пол за смъртен враг на човечеството. Когато бях на 16 г. започнах да си мечтая да си имам гадже. В продължение на две години искрено съжалявах за тази своя мечта. На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. И секс нямаше. Всъщност имаше нещо средно между посредствена отговорност и задължения. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче. На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше, че ще се самоубие. Опасявах се, че интерпретирането на самоубийството може да включи и мен в брутални сцени. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче. На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно, на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Не е добре да имаш успяла жена. Реших да си търся умно и практично момиче. На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и толкова умна, че ми взе всичко което имах…
…сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици!
На октомври 17th, 2008 в 15:34
Това не е особено последователно, защото теоретично е възможно всички изброени момичета да са с големи цици, руси, ящни, или каквото там е изискването.
Може би идеята е да се покаже, че преди авторът е търсил повече характер, а сега търси повече външен вид, но е странно – аз самият търсих повече външен вид между 15 и 25, сега нещата са малко на кантар, а усещам след време на къде ще отидат…
А може би последното изречение описва единствено самотата на автора и фактът, че има нужда от малко разнообразие след цял живот на чикии.
Въобще това е един несретен автор от където и да го погледнеш. Жал ми стана за него *проронва сълза от уиски*!
На октомври 18th, 2008 в 20:25
Сещам се за вица, дето един работодател чул, че е много модерно да вземеш психолог за консултант при интервюта за работа. Психологът съставил пълен профил на трите кандидатки за позицията „секретарка“ на въпросния работодател. Накрая го попитал: сега като се запознахте с пълния психологически профил на трите кандидатки, коя ще изберете?
- Е как коя – тая с големите цици… ама друго си е с психолог!
На март 24th, 2009 в 11:23
:D
На юни 2nd, 2009 в 22:06
Докато се ровех наслуки из блога, попаднах на тези редове и се размислиииих… Че аз съм всичко описано дотук! Че рева (понякога и без повод) – ФАКТ, че изпадам в странни и минорни настроения и изблици на агресия (най-често автоагресия, изразяваща се в мнителност и склонност към самообвинения) – ФАКТ, че уча право и магистратура МБО паралелно, работя на пълен работен ден, искам скоро да започна курсове по немски език и да ходя на аеробика, а догодина или следващата да запиша Common Law при Натов – ФАКТ, че гледам изключително трезво и земно на нещата от живота, без излишни илюзии, но с достатъчно реалистични мечти и надежди – ФАКТ, и че съм потенциален бракоразводен адвокат с известен талант в тази област – ФАКТ!!! Само с циците може да има малък проблем, но съвременната медицина има цаката за всичко :D:D:D… И все пак, аз като жена пък ще кажа какво е за мен идеалният мъж – това е този, който приема и обича „идеалната“ такава, каквато е, с всичките и предимства, недостатъци и кусури, този, който я подкрепя и е винаги до нея когато има нужда, който я прави неимоверно щастлива, който, макар и наясно с всичките и минуси, дори когато тя го изкарва извън нерви, остава при нея! :) Аз съм си намерила моя идеален мъж, благодаря на съдбата за което! И мога да му ОБЕЩАЯ, че макар и не толкова идеална, ще му дам цялото щастие, което е по силите ми, че и отвъд тях! :)
На юни 6th, 2009 в 00:14
Блоговете нямат опция за забрана на коментарите от хора без чувство за хумор, така че, хора, моля, обуздавайте се сами!
На август 6th, 2009 в 09:09
На мен най-много ми хареса коментара на Силвия. Ето, това е жената!Хубаво е, че авторът реагира меко на непредизвиканите простотии впървия коментар – така го поставя на мястото му – ако онзи прочете, а и ако се усети… Стигнахме до самия текст. Да, минават мъжете през разни стадии. От цици към задник и от хубост към характер…Жените са по-последователни и по-първични (подсъзнателни) в избора на партньор. Явно, нямат пръст в тази работа, а природата разпознава и насочва – феромони, атиранти, химия и прочие.Защо мисля така ли? Защото има много свестни мъже, които нямат никакъв успех сред жените и донжуани – лекета, които винаги срещат „разбиране“. Аз съм от вторите – да не помислите, че им завиждам…
На ноември 19th, 2009 в 03:53
Различни варианти на това есе има навсякъде в нет.Ти ли си автора в действителност?
На януари 11th, 2010 в 11:10
Прекалено надълбоко навлизате в шеговития намек на автора чрез този… виц ?
Всички жени са едни и същи. Просто е искал неговата да е с големи цици. Кой мъж не иска ? И аз искам така :)