От извеÑ�тно време наÑ�ам ми Ñ�е Ñ�лучват толкова много интереÑ�ни неща, че Ñ�Ñ�каш не уÑ�пÑ�вам да Ñ�ъбера Ñ�или да ги премиÑ�лÑ�… или пък миÑ�лите ми Ñ�а толкова разхвърлÑ�ни, че Ñ�е боÑ� да ги подредÑ� – боÑ� Ñ�е какво ще откриÑ�, разбирайки така забързаното Ñ�и и оплетено ежедневие. От нÑ�колко дни наÑ�ам вÑ�еки път, щом отворÑ� блога и започна да пиша, пред очите ми изплува една много Ñ�вежа карикатура, на коÑ�то двама Ñ�и говорÑ�Ñ‚ Ñ�ÑŠÑ� Ñ�ледните реплики:
- Човече, толкова ми е Ñ�кучно! Ð�ищо не ми Ñ�е Ñ�лучва…!
- �ми напиши за това в блога �и.

Ð�ещата малко Ñ�е промениха днеÑ�… промÑ�ната Ñ� провокира, колкото и да не подозира, един мой приÑ�тел, виден блогър, който винаги ме е подкрепÑ�л. Провокира ме да Ñ�е замиÑ�лÑ�, а оттам и да Ñ�и дам Ñ�метка, че пиÑ�ането е най-добриÑ�Ñ‚ начин да Ñ�е почувÑ�твам добре… това е отдушникът на душата ми… това е еуфориÑ�та на Ñ�ъзнанието… това е оргазмът на комуникациÑ�та… и вÑ�рвам, че поне той ще ме разбере.

Ð’ уÑ�ловиÑ�та, в които живеем днеÑ�, комуникациÑ�та е не проÑ�то лукÑ� за интелектуалците… обмÑ�ната на информациÑ� между хората е не проÑ�то рутина – Ñ‚Ñ� е изкуÑ�тво, не по-малко изÑ�щно от риÑ�уването или пеенето и далеч по-трудно от поезиÑ�та или театъра… общуването е танц на Ñ�етивата – игра на думи, дейÑ�твиÑ�, намерениÑ� и очакваниÑ�! Общуването е краÑ�иво, уникално и невероÑ�тно влиÑ�телно… или поне би Ñ�ледвало да бъде такова!
ИÑ�тината е, че комуникациÑ�та между болшинÑ�твото от хората не наподобÑ�ва никакво изкуÑ�тво – Ñ‚Ñ� е иÑ�тинÑ�кото доказателÑ�тво как пеÑ�ъчинката може да Ñ�е превърна в уникална перла, но хората Ñ�а деца, които Ñ�и играÑ�Ñ‚ Ñ� неÑ� в пÑ�Ñ�ъчника… копаейки толкова милиони пеÑ�ачинки – толкова много перли, които в техните неÑ�ръчни ръце Ñ�а проÑ�то прах… чаÑ�Ñ‚ от една игра – така първична, елементарна и незрÑ�ла.
Казвам вÑ�ичко това, защото вÑ�еки ден откривам вълнуващи иÑ�тории… толкова невероÑ�тни и изключителни иÑ�тории, в които преоткривам за Ñ�ебе Ñ�и безкрай много поуки. Това Ñ�а иÑ�тории, които ми Ñ�е иÑ�ка да разкажа, да предам на другите, под формата на Ñ�ъщото онова изкуÑ�тво, което Ñ�поменах. ИÑ�ка ми Ñ�е да ги превърна от информациÑ� в емоциÑ�… но в Ñ�ледващиÑ� миг Ñ�е Ñ�блъÑ�квам Ñ� нещо или нÑ�кой, които потъпкват вÑ�рата и ентуÑ�иазмът ми.

ПреÑ�ен пример за подобен шок е Ñ�айтът на уеб агенциÑ�та design.bg, който днеÑ� Ñ�ъкруши надеждата ми, че Ñ�ветът е доÑ�тигнал еÑ�тетично прераждане в общуването Ñ�и. Да – ама не! Светът е Ñ�ъщата онази комуникационна дупка, каквато Ñ�и беше и вчера, и завчера… общеÑ�твото е примитивно и за да Ñ�е разбират индивидите помежду Ñ�и, Ñ�вно общуват примитивно.
Ð�има това е изкуÑ�твото, за което ви говорÑ�?! Евтина имитациÑ� на диалог… а къде е замиÑ�ълът? Къде е онова, което ни кара да Ñ�е замиÑ�лим?! Какви Ñ�а намерениÑ�та на общуващите, какви емоции предизвикват те?! Страшното е, че този Ñ�айт ми припомни един Ñ�треÑ�иращ факт от дейÑ�твителноÑ�тта – в Ñ�вÑ�Ñ‚ на конÑ�уматори, когато на почит е евтиното, комерÑ�иалното и непотребното, а религиозниÑ�Ñ‚ култ е Ñ�токата… в такъв Ñ�вÑ�Ñ‚ проÑ�то нÑ�ма мÑ�Ñ�то за нищо иÑ�тинÑ�ко – в това чиÑ�ло за иÑ�тинÑ�ко общуване. Има мÑ�Ñ�то Ñ�амо за евтино, комерÑ�иално и непотребно общуване, което да задоволи най-първичните ни конÑ�уматорÑ�ки нужди.

Ð’ целиÑ�Ñ‚ този хаоÑ�, в ужаÑ�а на комуникационната инвалидизациÑ�, коÑ�то е обхванала вÑ�ички, аз Ñ�е боÑ� да говорÑ�. ГубÑ� не Ñ�амо Ñ�тимул, но и увереноÑ�тта Ñ�и, че мога да общувам… Ð�ми ако и аз Ñ�ъм като Ñ‚Ñ�Ñ…? Ð�ко и аз играÑ� на Ñ�цената на тази аматьорÑ�ка поÑ�тановка?! Кой е Ñ�ценариÑ�Ñ‚…? ЧиÑ� бе тази бутафорна хореографиÑ�…? Тези евтини декори, които наричам живот?… и кой е публиката, щом вÑ�ички Ñ�ме тук – нÑ�кои зад Ñ�цената, дърпайки конците… други пък зад кулиÑ�ите, чакайки да излÑ�зат и да прочетат Ñ�воите роли… но публика нÑ�ма! Ð� може и никога да не е имало…

Знам Ñ�амо, че не бива да Ñ�е предаваме – не бива да губим кураж…! Грешките в днешниÑ� ден ще бъдат урок за утре, а тогава идва поредниÑ�Ñ‚ шанÑ� да Ñ�и разменим нÑ�коÑ� мила, интелигента и краÑ�ива дума – идва нов тираж на най-четениÑ� ежедневен таблоид – нашиÑ�Ñ‚ живот! И е крайно време да Ñ�е научим да го пишем и четем Ñ� финеÑ� и Ñ�тил, подобаващи на вÑ�ички наÑ�!