Мрънкам в блог

От известно време насам си мисля по темата – как Интернет може да повлияе върху мнението на хората спрямо дадена личност. По този въпрос скоро смятам да пусна цяла публикация, а сега ще се придържам към нещо малко по-различно, а именно – един от преподавателите ми в Софийски университет и това как първата представа е често погрешна. Всичко започна преди малко по-малко от година, когато записах магистратура по Международни бизнес отношения към Юридически факултет на Софийски университет. Захванах се с това без дори да се замисля, без да проверявам или разпитвам – просто ми хареса и си казах „Това е!“. Оттам нататък последва низ от неочаквани събития… дадох си сметка, че попадам в Юридически факултет, а това означава сблъсък с най-трудните ми дисциплини – правото и подобни нему :) Сблъсках се и с колеги, каквито винаги са ми липсвали в бакалавърското ми следване – истински приятели… и не на последно място – имам удоволствието да ми преподават невероятни специалисти.

Един от тях е проф. Николай Натов – за първи път лекции при него имах в първи семестър, когато все още бяхме неспециалисти и всички курсове учехме на куп. Тогава взимахме всякакви общи предмети, които юристите уж се предполагаме, че ги знаят и ще си ги спестят… Последният за семестъра беше Международно Частно Право или така нареченото МЧП. Когато наближи датата за тези лекции, заедно с колеги решихме да проучим кой ще ни преподава, що за човек е и какви са отзивите, за да можем да се подготвим. Тогава видяхме името проф. Николай Натов, за когото не след дълго започнахме да чуваме неща от колеги от факултета… Тук започна и периодът на шок – период, в който Натов, по необясними вече за мен причини, в очите на повечето хора бе чудовище, звяр, мъчител, който пише двойки на поразия, който е оставял на поправителен цял един курс във Велико Търново и прочее небивали истории за зверствата и варварските проявления на един преподавател. Естествено тогава всички бяхме настръхнали и още от първата лекция всички затаихмр дъх… всички трепереха какъв ще е изпитът, как няма да се дипломираме и т.н. В общи линии – типично за психологията на една тълпа, ние просто приехме това, което шепа непознати бяха казали за него, или това, което пишеше в Интренет.

Да, обаче! Лекциите започнаха, Натов дойде и брех! Чудо – за първи път от началото на магистратурата дойде човек, който не просто се изправи на катедрата, за да си измънка няколко думички под носа – дойде един сериозен, но приятелски настроен преподавател, който много точно, систематизирано и конкретно започна да представя информация по отделни теми… при това толкова конкретно, че едва смогвахме да запишем… и не говореше само теория – говореше за нещата от живота, от истинския свят – такива, каквито са всъщност. Страхът обаче все още не беше забравен – няколко дни подред всички го гледаха в устата, а никой не смееше и гък да каже, защото очаквахме присъдата за това какъв ще е изпитът… докато в един прекрасен миг той не каза „Смятам с вас да опитаме да проведем неприсъствена писмена форма на изпитване!“, което за непросветените означава написването на познатите на висшистите „курсови работи“. Това беше преломният момент – мигът, в който си дадохме сметка, че това е един стойностен преподавател, който не просто очаква назубряне – очаква да научим.

Така, с доста противоречиви чувства и объркани представи, завърши първият семестър. А когато си взехме програмата за втория и видяхме, че на 7 от 9 предмета Натов е преподавател… тогава разбрахме, че това ще е човекът, с когото ще мине животът ни през следващата година и половина… за което никога не бих съжалил. Всъщност проф. Николай Натов е ръководител на моята програма Международни бизнес отношения. След доста прекарано време, всеки божи работен ден по поне 2 часа, с колеги започнахме да си променяме представите за него… и не на последно място – започнахме да свикваме, да харесваме не просто преподавателя, но и личността, която стои срещу нас. Колежките го описват като най-привлекателният и добре поддържан мъж на средна възраст, който някога са виждали (уви, женен и с деца)… а за мен той се превърна в символ за ерудиция, стил, професионализъм и талант да бъдеш хем строг и винаги на ниво, хем добронамерен и справедлив.

Не искам да се получи така, сякаш го издигам в култ или се подмазвам… или пък че се опитвам да спечеля някакви дивиденти от това, че четкам свой преподавател… Далече съм от тази мисъл! По-скоро пиша всички тези неща, именно на базата на това, което казах и в началото – информационното разпространение е много лесен начин да се навреди на един човек! Познавам проф. Натов – знам, че на него не му пука… знам, че е над тези неща, говорили сме си не веднъж относно това, че има много студенти, които никак не го обичат. Но в крайна сметка, първо – той не е в университета, за да го харесваме и обичаме, а за да ни научи на нещо… повярвайте ми – това той го прави на 101%! А и начинът, по който бе написано негативното за него, издава солидна доза завист или по-скоро нескрита злоба от хора, които очевидно безпочвено се надяват да прокопсат.

Надявам се с тези свои думи да успея да разчупя малко от малко Интернет профилът на Николай Натов – от чудовището, което къса по изпити и изяжда по трима задочници на закуска всяка сесия, да го превърна в практикуващ специалист, може би един сред най-достойните арбитри по международно частно право, в безценен преподавател, в неповторим ръководител на програма, който дава всичко от себе си за своите студенти – който се грижи за нас и не пропуска нито една възможност, в която да ни помогне с нещо… и не на последно място – в приятел, защото, макар да сме малък курс, някои от колегите го чувстваме именно така! А на въпроса „Какво толкова е направил за нас?“ – отговорът е много много дълъг… Да започнем с това, че наистина ни научава на нещо, не просто го преподава… винаги ни изслушва, винаги провежда лекциите така, както ние поискаме – дава ни не само суха теория, дава ни примери от практиката, провеждаме практики (например производство по арбитражен съд), винаги е в течение за другите преподаватели, следи административните дела на курса… и за юни месец успя да ни уреди 8 дни в Китен в база на университета като форма на изнесено обучение, изцяло за сметка на СУ! Да, може би на фона на семестриалната такса, която плащаме, няма нищо безплатно в това, но!!! НО! Фактът, че си направи труда да го организира… Фактът, че направи нещо, което не знам колко студенти могат да се похвалят, че техен ръководител е правил! Фактът, че се интересува, пука му и го прави за нас – това ми дава повод да мога смело да кажа, че Николай Натов за нас е най-добрият.

Вчера проф. Натов имаше рожден ден… и много от нещата, които написах тук, ми се искаше да мога да му ги кажа… но уви – не бе подходящият момент, нито място, в което да си казваме тези неща. Прецених, че е по-добре да се погрижа в мрежата репутацията му да бъде поизчистена… а за рождения му ден с някои от колегите събрахме пари и му поднесохме подарък от името на целия курс – малък жест, с който искахме да покажем, че ни пука! Че той е нещо повече от преподавател! Струваше си всяка минутка от организацията… всяка стотинка за подаръка… всички нерви с идиотите в курса, които не пожелаха да се включат… защото му подарихме нещо, което не се купува с пари! Подарихме му отношение… и ако преди го е подозирал, то сега със сигурност го знае – че за нас той наистина е номер едно!

И както бяхме подписали картичката – нека всички тези думи бъдат от името на Випуск 2010 МБО, като последното да се счита за договорно взаимноотношение, което ангажира него и останалите преподаватели с това да завършим успешно догодина.

Това е първата тема, в която пиша за него, но категорично няма да бъде последната! Още юни месец ще разкажа как е протекла почивката на Китен и какви са впечатленията от там.