Пак закъснявам с информацията, ама какво да се прави… то дойде пролет, минаха три дни от Банго Васил, Бабата окуця, аз чак сега пускам тема за Нова година. И точно защото закъснях, ще бъда максимално лаконичен. Изкарахме си невероятно хубаво – бяхме в една къща в Цигов Чарк, до язовир Батак за около 3-4 дни. Компанията беше на пръв поглед внушителна, но в крайна сметка се оказахме достатъчно малко на брой, че да се получи много приятна задушевна атмосфера. Имаше от всичко по малко – разходки из района, пързаляне с пликове по снега, мокрене в спукан лед, спира ни тока няколко часа преди нова година, прилично количество пиратки, ракети и други гърмящи неща, вкусна манджичка, рожден ден, карти, игра на мафия, музика и какво ли още не! Дори нямам сили да разкажа всичко, но снимките са достатъчно красноречиви, пък скоро може и видеото да го кача.
Пристигнахме доста лесно и спокойно, за разлика от тръгването. Имахме малко драми с падналия на 2 януари сняг, но нищо сериозно като цяло. За наш голям късмет община Батак си чисти повече от кадърно пътищата и лесно се измъкнахме. Самата къща, в която бяхме, не беше нищо особено, но пък определено беше топла. Вилното селище, в което бяхме, се казва “Вила Уют” и се намира на около не повече от 2км. от центъра на Цигов чарк, на 300 метра от главния път, от язовир Батак в посока Доспат. Тъй като компанията беше смесена от две групи и бяхме към 26 на брой се наложи да бъдем в две отделни къщи, но след 20:00 часа това обикновено се компенсираше и всички се събирахме в голямата, където бяхме аз, Бабата (брат ми), Нат, Хунта и Хунтавица (Алекс), Слави и сливовица (тоест с ракия), Коко, Петьо, Боби и Бобовица (Гери) плюс още знайни и незнайни хорица от другата компания. Храната и пиенето бяха в изобилие – всъщност количеството Финландия, които се изпиха, беше дори притеснително, а от останалата храна след тръгването оттам организирахме after party вкъщи, където едва се доизяде половината от останалото!
Самата Нова година прекарахме в едно заведение, близо до центъра на Цигов чарк… заведение или по-точно кръчма с наличен персонал: един сервитьор, един управител и двама травестити, преоблечени като Дядо коледа и Снежанчо… Последните дори проведоха томбола и раздаха подаръци. Не е очудващо, че всички, след като видяха кой дава подаръците, се отказаха да участват. По този повод аз съм “щастливец” с четери награди, следи от червило и мъжки устни по бузите си и трайна депресия с нощно напикаване и кошмари с травестити. Организацията в кръчмата куцаше – основните ястия, които бяха вкусни, но крайно недостатъчни като порции, ни ги донесоха към 23:30 часа, половин час преди Нова година… точно в 12 часа все още нямаше чаши за шампанско на масите ни, а травеститите все още раздаваха награди от типа “сапунче Аспазия” и “Интимен шЪмпоЯн Ароматерапия”. НО! Успяхме дори и с това да се забавляваме… Бабата изстреля ракетите, които бяхме купили, докато на 500 метра от нас някой с установка стреляше професионална заря – засенчиха ни гадовете! На връщане аз бях шофьорът, защото само аз кандисах да не пия и дори си возихме един брой Петьо и един брой Слави в каросерията на пикапа.
Истинското парти започна в къщата… там думите са безсилни за това, което си причинихме и първата вечер и тази. Впечатляващата идиотия беше когато всички започнаха да си правят шлемове, шапки и маски от алуминиево фолио… като в “Следите”… което достигна своя връх при Хунта, който “проклинаше” ръцете на хората, слагайки им алуминиево фолио, за да пият с тях само алкохол. На цялата тази щуротия май само Боби не се зарадва, защото не остана с какво да се готви… :) Иначе обедните и следобедни часове май често прекарвахме в игра на карти, докато други готвеха и се разхождаха… важното е да има разделение на труда.
Какво повече може да иска от една Нова година? Е, да – не беше луксозно, но и никой не го е искал… беше весело, глупаво и с добра компания… починах си на чист въздух и се порадвах на Родопите – следващият път пак в този състав, та било то и на друго място. Може би основната ни грешка беше, че започнахме да мислим за Нова година към края на ноември… а хората били резервирали хубавите места още от юни и юли. Надявам се таз гадина да се представим по-добре с организацията и глобализацията на мероприятието.
Ето и снимки, поне кой каквито ми е дал:
Снимки от фотоапарата на Алекс
Снимки от моя тъпарат
Снимки от Боби
Снимки от Слави
P.S> Ето и няколко други (то май се оказа само едно!) свидетелски показания по същото събитие:
Е га ти новата година на Боби
На януари 15th, 2008 в 15:20
Супер си го написал! На мен вече май започнаха да ми поизбледняват някои спомени (или това се дължи на прекалено честото разказване на това събитие на маса пред приятели с чаша в ръка?), та просто се изкефих максимално на информативния и същевременно стилен отчет:) Шъ кача снимки, ама само да ги намаля, че са по 2MB :/
На януари 15th, 2008 в 15:45
Да ти имам разделението на труда… от тук нататък, ще делим по "братски", да знаеш!
На януари 15th, 2008 в 16:57
И аз останах доволен. Дефинирах мързелът няколко пъти!Защо бре какво му е лошото на разделението на труда? Следващият път ние ще готвим! :)Пък и сутринно време кой чистеше … ?Айде догодина още по-весело да е!
На януари 15th, 2008 в 18:47
Аз ша кача на Слави снимките на моя Фликър, може и на Алекс, че и двамата сме с Про, та без лимит. Чакам да ги получа само…
Иначе тия описания са интересни от гледна точка да се сравнят преживяванията – кой какво е възприел. Едно време след екскурзия, организирана от училище, по литература ни караха да пишем съчинение на тая тема… веднага се разбираше кой в коя компания е :)
На януари 15th, 2008 в 20:15
Е ти какво, оплакваш ли се? :)
А иначе за Коко – недей така, че Бабата освен всичко друго и чистеше сутрин…
На януари 23rd, 2008 в 21:30
Най-сетне качих снимките и от моя фотоапарат:)
Сори, банда, ама следновогодишния работен синдром в комбинация с необходимостта от редактиране на снимките (големи, бе! А и някои се нуждаеха от доизпипване) доведе до това закъснение. Ама както казваше Гандалф "Това е един приятно позакъснял подарък";) За всички! :)
http://picasaweb.google.bg/dj.cre8ive/NewYear2008
На януари 24th, 2008 в 18:01
Умрях си да се хиля, четейки за целувките и олигавения Стилян и за проклинащия Хунта :)
Яко си беше :)
На януари 24th, 2008 в 18:26
Е, вероятно вече всички сте разбрали, но и аз качих моите снимки, с повече акцент в пейзажите.
http://bobydimitrov.com/photo/376/snimki-ot-batak