ДнеÑ�, по време на лекциÑ� по Корпоративна комуникациÑ�, нÑ�колко пъти Ñ�поменахме общата култура и за момент Ñ�е опитахме да направим анализ – до каква Ñ�тепен общата култура е обвързана Ñ� други Ñ�оциални фактори и може ли общата култура да Ñ�е нарече показател за културата на общеÑ�твото?Терминът „обща култура“ Ñ�тана модерен навÑ�Ñ�къде по Ñ�вета – нещо като дефинициÑ�та мениджър, коÑ�то може да обхване целиÑ�Ñ‚ перÑ�онал в една фирма – мениджър организациÑ� на фирмената чиÑ�тота, което вÑ�ъщноÑ�Ñ‚ е баба Пена – чиÑ�тачката; през офиÑ� мениджър, което било Ñ�екретарката Ñ� невероÑ�тно организационната дейноÑ�Ñ‚ да Ñ�и лакира ноктите, телефона и клавиатурата; до виÑ�ш мениджмънт, което означавало юриÑ�Ñ‚, адвокат, шеф, Ñ�обÑ�твеник, кучето на Ñ�обÑ�твеника, любовницата му и въобще вÑ�Ñ� и вÑ�Ñ‘, което е имало божеÑ�твениÑ� доÑ�ег Ñ� онзи, който държи парата. Общата култура Ñ�е забелÑ�зва в изиÑ�кваниÑ�та при кандидатÑ�тване за дадена длъжноÑ�Ñ‚, при опиÑ�анието на политици, бизнеÑ�мени, преподаватели, учаÑ�тнички в МиÑ� СвÑ�Ñ‚, CV-то на ХаÑ�ан Самюл от ДПС, при анализ на народопÑ�ихологиÑ�та, медиите, инÑ�трукциите за използване на презервативи, в Ñ�ъдържанието на дъвки Турбо… въобще – навÑ�Ñ�къде! Общото приложение на този термин е почти толкова общо и неопределено, колкото Ñ�амото му значение… или поне на практика излиза така.

Според дефинициÑ�та на първиÑ� Ñ�оциолог, използвал Ñ�ловоÑ�ъчетанието, „Обща култура“ означава Ñ�борно понÑ�тие Ñ� предÑ�тавителен характер, което изразÑ�ва коефициент от знаниÑ�, Ñ�ъпоÑ�тавени на база културата на общеÑ�твото, в неговата цÑ�лоÑ�Ñ‚ и Ñ�ъвкупноÑ�Ñ‚. Сиреч – най-малко общо кратно от акъла на вÑ�ички или знаменателÑ� на глупоÑ�тта. Трудно ми е да приема горе Ñ�поменатото определение, проÑ�то защото уÑ�реднените знаниÑ� в БългариÑ� биха дали Ñ�тойноÑ�ти, доÑ�тойни и за Ñ�умалийче да Ñ�и каже, че има обща култура. Може би вÑ�ички Ñ�те чели величеÑ�твени медийни творениÑ�, Ñ� още по-значими заглавиÑ� от типа „БългариÑ� е на трето мÑ�Ñ�то по знаниÑ� в Ð¥ науки“ или че „Децата в 4 клаÑ� Ñ�а най-умните в Ñ�вета“, но това Ñ�а първо – Ñ�ензации Ñ�ÑŠÑ� Ñ�лабо емпирично покритие; второ – извадки, които не Ñ�а преÑ�тавителни за цÑ�лото наÑ�еление, а за дадена Ñ�оциална група. Ð’ такъв Ñ�лучай може би било в Ñ�ила нещо като ЧаÑ�тично-обща култура. Общото на общата култура е, че вÑ�ички, общо взето, Ñ�е Ñ�тремÑ�Ñ‚ към неÑ�. Практиката показва, че Ñ�траните в Източна Европа Ñ�а едни от малкото, където образованието Ñ�е е развило по начин, оказващ Ñ�илно развитие върху общата подготовка на ментално равнище. Ð�ко в СÐ�Щ и ГерманиÑ� лицето Ð¥ учи 5 години как да прави жички за крушки, поÑ�ле кандидатÑ�тва за такава длъжноÑ�Ñ‚ и го приемат… то той по цÑ�л ден ще прави Ñ�амо жички за крушки и ще бъде абÑ�олютен екÑ�перт в Ñ�воÑ�та облаÑ�Ñ‚. Ð�ко, обаче, му Ñ�е наложи да Ñ� навие нÑ�къде или пък да Ñ� опакова в хартиÑ� и надпише, той нÑ�ма да знае как, защото не е квалифициран. Ð’ нашиÑ� регион пък имаме едни пÑ�евдо лица Ð¥, които уж учат за пожарникари, в Ñ�ледÑ�твие ги приемат като общи работници във фабрика, където покрай ноÑ�енето на кашано и карането на Ñ�лужебниÑ� мотокар, от време на време прави жички за крушки… той ги прави криво-лÑ�во, но оÑ�вен Ñ‚Ñ�Ñ… прави и 200 други неща.

Какъв е изводът? Изводът е, че нÑ�кой много зле е преплел понÑ�тиÑ�та обща култура и обща компетентноÑ�Ñ‚. Защото можеш да бъдеш много компетентен в нещо, без да имаш грам култура, но обратното – не е възможно. Това, че умеем да Ñ�е Ñ�правÑ�ме Ñ� много и вÑ�е различни неща и че Ñ�е Ñ�правÑ�ме при вÑ�Ñ�какви уÑ�ловиÑ� винаги почти приемливо… това означава, че имаме капацитет, че умеем да Ñ�е приÑ�поÑ�обÑ�ваме, че Ñ�ме Ñ�амоуки… но не и че имаме обща култура. За обща култура можем да говорим при Ñ�поÑ�обноÑ�тта на дадена личноÑ�Ñ‚ да взима адекватни решениÑ�, да дейÑ�тва, комуникира и разбира големи количеÑ�тва информациÑ� Ñ� различно Ñ�ъдържание, без при това да е имал предварителна подготовка… а такива хора, поне Ñ�поред мен и краткиÑ� ми житейÑ�ки опит, има прекалено малко. ДоÑ�татъчно малко, че да не можем да говорим за предÑ�тавителноÑ�Ñ‚, а оттам и за обща извадка.

Как това да Ñ�е промени? Трудно… българинът по принцип е дарен Ñ� интелект, но заедно Ñ� него е дарен и Ñ� невероÑ�тното Ñ�войÑ�тво да знае как да не го използва. Ð�ко второто Ñ�е превъзмогне, определено имаме капацитет да Ñ�е тупнем в гърдите и да кажем: имаме обща култура.