Мрънкам в блог

В последно време се насъбраха доста неща, за които не ми остана време да пиша, но няма да изменя на традицията и ще разкажа за последната почивка, която прекарахме зад граница. След като мина Великден, голямото постене, после голямото преяждане с дробсърма и печено агнешко, дойде време за дълга почивка от началото на май до към преди ден-два. Още преди празниците бяхме харесали привлекателна оферта за почивка на остров Тасос към една туристическа агенция, като единственото, което си изменихме, беше, че пътувахме не с група в автобус, а личен автомобил… и това се оказа много правилно решение, въпреки че бяхме 5 човека в колата – аз, брат ми, майка ми, вуйчо ми и вуйна ми. С две думи – дядовата ръкавичка, но пък весела и ведра компания, като в този си състав изкарахме една невероятно положителна и емоционална почивка.

Като цяло пътуването мина леко – тръгнахме още в петък след работа, като се натъкнахме на „Глобалното задръстване“ по посока Кулата, което отне няколко часа. Предварително си бяхме направили резервация в едно много приятно хотелче в Петрич (не си спомням как се казва, но го препоръчвам на всички, които пътуват в тази посока – намира се на главния път, веднага след влизането от пътя, идващ откъм Е79, след като се преминат ЖП релсите, отдясно на жилищните сгради, преди първия светофар на града), в което спахме в удобни и големи стаи, в които дори имаше безплатен и доста бърз wireless, за по около 10лв на човек. На следващата сутрин по план решихме да тръгнем по-рано, за да избегнем големите задръствания на границата… дори решихме, че 9:00 сутринта е прекалено рано и затова убихме около половин-един час на Рупите.

Към десет и нещо бяхме на границата с Гърция, където ни очакваше 3-4км опашка от чакащи автомобили. Организацията, както винаги, беше по стара българска рецепта – на двулентов път колите се движеха на три редици към границата, запушвайки насрещното движение, после се бутат, псуват, свирят и недоволстват… Дори на едно място имаше полицаи, които правеха тоталната дезорганизация – стоят на около 100-200 метра един от друг, като първият маха на колите да се разделят в две редици, а вторият ги събира отново в една!!! Важното, е както казват, да няма безработица и не дай си Боже ред. Докато чакахме по радиото съобщиха, че имало малка опашка от около 1-2км, като няма и 15 минути по-късно се поправиха и казаха: „Ами всъщност вече е над 5км“.

Както и да е – минахме и за мое голямо очудване беше доста бързо. Паспортният контрол представляваше преброяване на личните карти, колкото да проверят дали съответстват на броя хора в колата и толкова! Дори снимките не проверяваха… в общи линии – беше благодатно време за изнасяне и внасяне на контрабанда :) От границата се насочихме към град Драма, който в последствие се оказа драматично безлюден, тъй като беше 1 май, който, освен че е международен ден труда, на който цял свят не работи, но и беше откриването на лятото в Гърция – нещо като голяма цветница, на която официално започва летният сезон. По този повод всички коли бяха закичени с цветя, храсти, праз лук, арпаджик и други вегетариански продукти… и в същото време всички градове бяха тотално опустели. Като при опит с химическо оръжие.

След драма се насочихме към Кавала, за да хващаме ферибот. Там се разходихме по улиците, като имаше сравнително повече оживление, та дори и един работещ магазин… собственост на китайско семейство (ей, това комунистическият строй е страшна работа – няма празник, няма делник). Като цяло обикалянето ни по улиците беше предимно с две цели – да се разтъпчем след возенето в кола и да си купим по един гирос – това е гръцкият еквивалент на дюнер, но далеч по-вкусен, по-голям и много по-пълен с месо! Като казвам пълен имам предвид, че не може да се яде директно със захапване… трябва да си седнеш на масичка и като прасенце да си го ровиш, докато не изтънее достатъчно – голяма благодат с две думи. Тъй като предварително ни бяха предупредили (и излъгали), бяхме предвидили по план да пътуваме с ферибот не от Кавала, а от Керамути, по три причини – фериботите са на всеки 30мин, двойно по-евтини са и пътува по-малко, защото е по-близо до острова. Ами оказа се, че с изключение на първото, всичко друго е грешно. Преди тръгване от Кавала с брат ми умишлено проверихме каква цена са билетите за ферибот – 17 евро за колата и по 4 евро на човек, като пътува малко повече от час.

В Керамути директно попаднахме на пристанището, като имахме късмет, тъй като тъкмо тръгваше фериботът – беше 4:55, а той отплава на кръгъл час. Успяхме бързо да се организираме, като аз стоях на опашката в колата, а останалите слязоха, за да купят билети и да се натоварят пеша. Тук е моментът да спомена, че цяла Гърция беше като някакво красиво копие на България – навсякъде само нашенци, повече от половината коли бяха с български регистрации… страхотия. Точно по този повод пред мен имаше един невероятно дезориентиран софиянец, който до последно се чеса в колата и когато стигна до качването на кораба – спря, слезе си като пълен пич, заключи си колата и отиде да купува билети… всички само него чакаха. Аз успях с няколко маневри да го заобиколя и понеже даваха зор за тръгване от ферибота, качих колата без да я обръщам и се нахаках с предницата назад, което после нямаше да бъде пречка за слизането на заден, ако идиотът с билетите не беше спрял зад мен… и когато пристигнахме и трябваше да се измъкне, той вместо задна даде на първа и ме удари… при това два пъти!

Що се касае до фебибота – пътуването беше много приятно. Всичко, от тръгването, до слизането, отне около 50-60 минути. Тук е моменът да отбележа за цените на билетите – кола = 17.50, човек 1.50 евро… тоест не е по-евтино, а и пътуването не беше по-кратко. Но, здраве да е… поне се разходихме и видяхме повече места. Дори докато плавахме с ферибота, с вуйчо ми харесахме един остров… за малко частно имение, казино и голф игрище – лепота! Основната атракция на кораба бяха чайките, които през цялото време летят успоредно с нас и хващаха храна във въздуха, ако някой им подхвърли – невероятна симбиоза между природа и туристи.

От пристанището тръгнахме към нашия курорт, който се казва Лименария. Той беше на около 40-50км от столицата, в която акостирахме. Целият остров, като ландшафт, е уникален. Населен е само по-брега, тъй като вътрешността представлява огромен планински масив с върхове от по 1400-1500 метра, земята е предимно камениста и навътре прилича по-скоро на пустиня. Целият остров е препасан с един път, който се движи по самия бряг, с дължина малко над 100км, като на всеки 10-15км има курортно градче. Ние бяхме в една от най-южните точки на острова. С малко усилия успяхме да си намерим хотелчето, което всъщност беше уникално като разделение – една обща рецепция, която се намира на брега на морето и 3 отделни сгради, които са във вътрешността на града.

Настанихме се и обиколихме градчето и крайбрежната. Мога да кажа, че е много красиво, топло и спокойно… няма я онази излишна динамика на големите курорти. В общи линии на такова място човек отива, ако иска да си почива, а не да вилнее по морето. Водата беше доста студена, но пък времето си беше приказно – през деня около 28 градуса, а вечер към 16-18. Цените по магазините са прилични – завишени, като за курорт, но въпреки това приемливи… някои неща дори бяха по-евтини от България! Стаите ни бяха в нещо като голяма къща на 3 етажа – големи помещения, големи тераси, кухненски бокс и малко кофти бани. В общи линии не беше луксозно, но за парите, които бяхме платили, си беше приказно – в България на тази цена щяхме да сме в долнопробен хотел на края на града, издигнат с цел секс-туризъм.

Към цената имахме включени закуски, а срещу 6 евро на човек си взехме и включени вечери. Още на втория ден отидохме на екскурзия до един манастир, на около 15км от Лименария. Оттам продължихме и обиколихме целият остров по брега, стигайки пак до столицата. Разхождахме се и разглеждахме навсякъде и всичко – определено има какво да се види. На третия ден се разходихме и към едно историческо селце във вътрешността на острова – Теологос. Много приятно, запазило духа на миналото.

На последния ден, преди да си тръгнем, отидохме и до едно последно място, което всъщност беше най-впечатляващото от всичко, което видяхме. Препоръча ни го приятел, който беше също в групата, но пътува с автобуса. Мястото е доста очевидна сграда, която през годините е била българска казарма – монолитна жълта постройка, приличаща на старо училище, която е разположена на най-високия хълм на брега на морето, точно на края на градчето. Сградата я гледахме всеки ден, но никога нямаше да ни хрумне да се разхождаме до нея. Оказа се, че е построена в началото на миналия век от немски предприемач и всъщност е фабрика към желязна мина. Имаше невероятни неща – всичко приличаше на декори от филм с Индиана Джонс. Имаше стари постройки, имаше висящи съоражения от ръба на скалите, на около 50-100 метра височина над морето… имаше стари пещи, имаше странни лабиринти – св думи, струва си да се види, тъй като е много трудно за описване.

След като заминахме от Лименария, решихме да хванем ферибот, но този път директно за Кавала. Пристигнахме отново 5 минути преди отплаване, взехме билети и се натоварихме. Емоциите бяха аналогични като на отиване – чайките, които правеха всякакви номера и Цветанка Ризова, която цакаше карти с деца. От Кавала тръгнахме по крайбрежната магистрала по посока Солун – тук държа да похваля гърците, че имат много добри пътища и доста добра организация. И там пообиколихме, като вече познавахме и знаехме къде да отидем – след миналомесечната разходка. Разликата е, че сега градът беше невероятно пренаселен! Бреговата улица гъмжеше от хора… Смея да твъдя, че Солун е едно много приятно за разходка градче, до което от София се стига по-бързо, отколкото до Варна, примерно. Обиколихме отново по различни исторически обекти и места за хапване и по живо, по здраво се насочихме към България.

Обратният път, за наше успокоение, не беше натоварен, но пък се проточи доста… В София пристигнахме към полунощ, но това при условие, че тръгнахме късният следобед от Тасос. Като цяло равносемтката е – добро настроение, малко тен и много добри спомени. Както винаги, по традиция, пускам и снимки от пътуването – Enjoy…

Галерия със снимки от пътуването до остров Тасос и Солун